Р Е Ш Е Н И Е
№ 996/ 18.05.2018 год.,
град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХXXVІІ – ми граждански състав
На двадесети април две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря Ж.Славова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 5894 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по искова молба на Е.И.Р. против „Сичес Полска
Сп.з.о.о.”, с място на стопанска дейност България, за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца:
- сумата от 7565.58
лв. - възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от 01.07.2014 год.
до 31.10.2014 год., в т.ч. 2611.14 лв., представляваща дължимо възнаграждение
за 91 часа положен извънреден труд след изтичане на работното време, 4592.46
лв. - възнаграждение за 136.5 часа положен извънреден труд в почивни дни, 361.98
лв. - възнаграждение за 9 часа положен извънреден труд по време на официални
празници, ведно с мораторна лихва в размер на 1643.40 лв., начислена върху
сборната главница за периода от 10.11.2014 год. до 08.08.2017
год.;
- сумата от 6434.96
лв., представляваща обезщетение, дължимо по чл.224, ал.1 от КТ - за общо 40 дни
неизползван платен годишен отпуск, полагаем за 2013 год. и 2014 год., ведно с
мораторна лихва в размер на 1798 лв., начислена върху обезщетението, за периода
от 10.11.2014 год. до 08.08.2017 год.,
както и законната
лихва върху горните главници, начиная от 09.08.2017
год. до окончателното плащане.
Исковете са с правно основание в чл.128, вр. с чл.150 и чл.262 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Поддържат се от пълномощника на ищеца, който ангажира доказателства и моли за уважаването им и присъждане на разноските по делото.
Процесуалният представител на „Сичес Полска Сп.з.о.о.” оспорва исковете, моли за отхвърлянето им. При условията на евентуалност предявява възражение за прихващане със сумата от 9613.89 лв. – равностойността на заплатени от ответния работодател настаняване в хотел, храна и пътни разноски за срока на трудовия договор, за сметка на ищеца. Също ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.
Правното основание на възражението за прихващане е в чл.59 от ЗЗД.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Страните не спорят, а това се установява и от представения по делото срочен трудов договор от 06.08.2013 год., че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, на длъжност “Монтьор, тръби за продуктопроводи”.
Безспорно е също, че поради изтичане на уговорения срок, съгл. чл.325, ал.1, т.3 от КТ, на 31.10.2014 год. е прекратено трудовото правоотношение.
По делото е налично извлечение от ведомостта за работни заплати, касателно начисленията и удръжките на ищеца за м.октомври 2014 год., в т.ч. дължимо обезщетение по чл.224 от КТ за 25 дни, в размер на 3834.09 лв. и удръжка за „служебен аванс“ от 3450.68 лв.
От заключението на вещото лице по
назначената счетоводна експертиза се установява, че през периода на трудовото
правоотношение ответникът работодател е заплащал разходите на ищеца за хотел,
храна и пътни, възлизащи общо на 9613.88 лв. Според записванията във ведомостта на работодателя, а също и в
присъствената книга на бригадира, ищецът няма изработен извънреден труд, а
сумата за служебен аванс кореспондира с обезщетението по чл.224 от КТ и за
наличните дни неизползван отпуск, намалено с дължимия данък върху доходите на
физическите лица.
При така установената фактическа обстановка, настоящия състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за неоснователни.
Извънреден е трудът, положен за същия работодател, при превишение на установената продължителност - чл.143 от КТ. Липсват доказателства ищецът да е полагал такъв след работно време, в почивни или в празнични дни, поради което иска по чл.128, вр. с чл.150 и чл.262 от КТ, а оттам и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за лихва за забава върху възнаграждението за извънреден труд, следва да се отхвърлят.
При прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.224, ал.1 от КТ, работодателят следва да обезщети работника за неизползваната част от полагаемия платен отпуск.
Ищецът е имал 25 дни неизползван платен годишен отпуск, поради което начисленото във фиша за м.октомври 2014 год. обезщетение в размер 3834.09 лв. (3450.68 лв. след приспадане на ДДФЛ) е дължимо. Но така намалената сума е компенсирана със „служебния аванс“ в същия размер, без да има доказателства да е бил предоставян на ищеца под каквато и да е форма. Т.е. това обезщетение фактически не е изплатено и се дължи, но искът по чл.224, ал.1 от КТ се явява неоснователен, поради основателността на възражението за прихващане.
Заплащайки разходите на ищеца за храна, нощувки и хотел, възлизащи общо на 9613.88 лв., без това да е изрично договорено, ответният работодател се е обеднил, респ. ищецът се е обогатил неоснователно и дължи връщане. След прихващане до размера на по-малкото от двете насрещни вземания, ищцовото се явява изцяло погасено. За меродавен момент, към който се извършва прихващането, съдът приема датата на възникване на вземането на ищеца - 31.10.2014 год., тъй като разходите за храна, нощувки и хотел работодателят е сторил на по - ранен етап (чл.104, ал.2 от ЗЗД). Затова и претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за мораторна лихва върху обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, е неоснователна.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца Р. се възлагат сторените от „Сичес Полска Сп.з.о.о.” деловодни разноски, възлизащи на 1400 лв., в т.ч. 200 лв. - депозит за вещо лице и 1200 лв. - адвокатски хонорар, определен в този му размер като справедлив и съответстващ на сложността на делото, след възражение на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК.
Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, поради
неоснователност, исковете на Е.И.Р., гражданин на
Полша, роден на *** год., адрес: Република Полша, *******, п.к.38-200, предявени
против „Сичес Полска Сп.з.о.о.“,
БУЛСТАТ *******, седалище: гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим
Бургас“ АД, представлявано от *******, за заплащане на сумата от 7565.58 лв. - възнаграждение за
извънреден труд, положен в периода от 01.07.2014 год. до 31.10.2014 год., в
т.ч. 2611.14 лв., представляваща дължимо възнаграждение за 91 часа положен
извънреден труд след изтичане на работното време, 4592.46 лв. - възнаграждение
за 136.5 часа положен извънреден труд в почивни дни, 361.98 лв. -
възнаграждение за 9 часа положен извънреден труд по време на официални
празници, ведно с мораторна лихва в размер на 1643.40 лв., начислена върху
сборната главница за периода от 10.11.2014 год. до 08.08.2017
год., както и законната лихва за забава върху главницата, начиная
от 09.08.2017 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Е.И.Р. против „Сичес Полска Сп.з.о.о.“, за
заплащане на сумата от 6434.96
лв., представляваща обезщетение, дължимо по чл.224, ал.1 от КТ - за общо 40 дни
неизползван платен годишен отпуск, полагаем за 2013 год. и 2014 год., ПОРАДИ извършено
прихващане с насрещно вземане на „Сичес Полска Сп.з.о.о., за връщане на сумата от 9613.88 лв., с която Е.И.Р. се е обогатил неоснователно, съгласно чл.59
от ЗЗД, и представляваща
сбор от разходи за настаняване в хотел, храна и пътни за срока на трудовия
договор, заплатени за сметка на ищеца, КАКТО И исковете заплащане на мораторна лихва в размер на 1798 лв.,
начислена върху обезщетението, за периода от 10.11.2014 год. до 08.08.2017 год. и за законната лихва върху главницата, начиная от 09.08.2017 год. до окончателното й изплащане - поради
неоснователност.
ОСЪЖДА
Е.И.Р. да заплати на „Сичес Полска Сп.з.о.о. деловодни
разноски, възлизащи на 1 400лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: (п)
Вярно с оригинала!
К.К.