Р Е Ш Е
Н И Е
№ 323
гр. Плевен, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, първи състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА Д.
при секретар Венера Мушакова изслуша
докладваното от съдията Д. по адм. дело № 523 по
описа за 2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 27а от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по жалба подадена от К.С. *** чрез адв
А.Ч., съдебен адрес *** срещу заповед №
ЗД/Д-ЕН-К-016/17.05.2022 година на директор на ДСП –Кнежа, с която детето Д.К.С.
спешно е настанено временно в професионално приемно семейство до произнасяне на
съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. В жалбата се твърди, че при издаването на заповедта е допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила, при липса на фактически
основания за нейното издаване, както и при неизяснена фактическа обстановка,
което е довело и до липса на конкретни и ясни мотиви относно констатацията, че
детето е в риск. Твърди се, че неправилно административния орган е приел, че
бащата на детето е с неизвестен адрес, напротив бащата на детето има постоянен
адрес ***, което се намира в община Б.Слатина обл.
Враца, поради което и констатацията на органа че не са установени близки и/или
роднини на детето Д., които да имат желание
и възможност да полагат постоянни грижи за детето. Твърди се, че детето
има жив баща, който се грижи за него, както и по бащина линия има жива баба, в
това число и чичо. Твърди се, че роднините на жалбоподателя живеят в с. Габаре,
където семейството разполага със самостоятелна къща и подходящи и добри
условия, при които може да се отглежда детето Д.С., както и че бащата има
роднини, които имат готовност да му помагат при отглеждане на сина му.Твърди
се, че бащата работи по трудов договори
има възможност да упражнява родителски права и да полага адекватни грижи за
детето си Д.С.. Твърди, че административния орган е бил длъжен с оглед защита
правата и законните интереси на детето и в негов най-добър интерес, да положи
необходимата грижа и да установи, че детето има живи роднини- баща, баба, чичо
и да предостави грижата за детето на някое от тези лица, а не бланково и без
мотиви да изразява становище, че не са налице близки и роднини, които да имат
желание и възможност да полагат
постоянни грижи за малолетното дете. Твърди се, че никъде в заповедта не са
въведени фактически основания, че бащата на детето трайно не полага грижи за
него или че се намира в трайна невъзможност да го отглежда. Излага доводи, че заповедта е издадена и при
противоречие с материалноправни разпоредби. В тази
връзка се твърди, че административния орган не е изложил мотиви защо счита, че
бащата се намира в трайна невъзможност да отглежда детето си и че в неговата
семейна среда е налице опасност за живота и здравето на детето.Счита, че
предприетата мярка-спешно настаняване на детето в приемно семейство не е в
интерес на детето с оглед фактът, че бащата е лице, което има желание да полага
грижи за сина си, разполага с постоянни доходи от трудова дейност, както и с
добри жилищно-битови условия, при които да отглежда детето си, както и роднини,
които биха могли да му помагат при отглеждането на малолетното дете. В
заключение
моли
съдът да отмени оспорената заповед.
Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован не
представя писмен отговор по жалбата. В съдебно заседание не изпраща
представител.
В съдебно заседание оспорващият – К.С.А., се явява
лично и с адв. А.Ч., който изразява становище,че
поддържа жалбата.Излага доводи, че оспорената заповед следва да бъде отменена
като незаконосъобразна.
В съдебно заседание адв. Б.Д.
от ПлАК - особен представител на детето Д.К.С. изразява
становище, че оспорената заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена, тъй като административният орган въобще не е изследвал възможността
за отглеждане на детето от бащата, нито от други близки. Изразява становище, че
по делото няма представени доказателства, от които да се направи извод , че по
отношение на детето Д. са налице основания за спешното му извеждане от семейната среда, поради което
административния орган е следвало да предприеме всички действия и да проучи
семейството както на бащата така и на майката и едва тогава да се предприеме
мярка настаняване на детето в приемно семейство. Излага доводи, че оспорената
заповед няма мотиви, и същите не следва да бъдат извеждани по тълкувателен път
от административната преписка. Моли съда да отмени заповедта за настаняване на
детето в приемно семейнство.
В съдебно заседание представителят на ОП –Плевен,
който встъпи в производството по реда на чл. 16 , ал. 1, т. 3, предл. второ от АПК, счита, че заповедта следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна, тъй като не са налице основания за
настаняване на детето извън семейната среда. Излага доводи, че такова основание
е налице когато близките на детето не желаят, респ. не могат да се грижат за
него. Освен това излага доводи, че по този начин двете деца са разделени и
настанени в различни приемни семейства.
В съдебно заседание заинтересованата страна – И.Д.Д., редовно призована, не се явява, не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка
с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Видно от представената по делото заповед №
ЗД/Д-ЕН-К-016/17.05.2022г издадена от Директора на ДСП Кнежа е, че детето Д.К.С. временно е
настанено по спешност в приемното семейство на С.К. *** до произнасяне
на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.
За да издаде оспорената заповед административния орган
е приел, че майката не полага адекватни грижи за детето и го оставя без родителски грижи и контрол. В
заповедта е посочено, че повод за извършване на проверката е устен сигнал
постъпил в ДСП Кнежа на 17.05.2022г., в
който се твърди, че детето Д. се нуждае от закрила, тъй като майката И.Д. е
пребила братчето му Г.. В заповедта е изложено, че не са установени близки
и/или роднини на детето Д., които да имат постоянни грижи за него и след направено
проучване е установено, че съществува риск за детето.
По делото е представена заповед № ЗД
/Д-ЕН-К-017/17.05.2022г., от която е видно че детето Г. К.С./ братче на Д./ е
настанено по спешност в приемното семейство на В.В. и
Д. В. от Д.Луковит. Видно от представената справка е, че и по
отношение на детето М.И. Д. е предприета мярка настаняване в приемно семейство.
По делото е представен формуляр за приемане на устен
сигнал , от който е видно че В.Г.-директор на ОУ „Хр.Ботев“ с.Бреница е
сигнализирала ОЗД, затова,ч е майката И.Д. е пребила братчето на детето Д. и
системно неглижира всичките си деца.
По делото е представен доклад изготвен от социалния
работник Т.Б., от който е видно че е направено предложение за необходимост да се предприемат мерки за
закрила по чл. 23 или 26 от Закона за закрила на детето, като детето Д.К.С. е
необходимо да бъде настанено по спешност в професионално приемно семейство на С.
***. В доклада е отразено, че към настоящия момент няма възможност за реинтеграция на детето Д.С. в биологичното му семейство.
Видно от представения социален доклад от 31.05.2022г.
е, че детето Д. се чувства добре в приемното
семейство и в интерес на детето е да продължи отглеждането му от А.К. и С.К..
Оспорената заповед е връчена на К.А.- баща на децата
на 23.05.2022г.на постоянния му адрес в с.Габаре.
По делото е
представен план за действие, в който се посочва, че следва да се издаде заповед
за настаняване на детето в приемно семейство, да му се осигури благоприятна
среда, да се провеждат разговори и консултации с родителите му и да им се окаже
подкрепа, да се осигури подкрепа на приемното семейство, да се осигури
подходяща среда и медицински грижи на детето.
По делото не са представени доказателства, че преди
връчване на заповедта за настаняване на детето в приемно семейство бащата К.А.
или близките му са търсени, с оглед преценка възможността детето Д. да бъде
настанено при баща си или в неговата семейна среда. Видно от представеното по
делото писмо е, че до директора на ДСП Б.Слатина /ДСП по постоянния адрес на
бащата/ е изпратено писмо, с искане да се съгласува плана за действие с бащата К.С..
Представено е и писмо до бащата от ДСП
Кнежа, в което му се указва, че следва да се яви в отдел „Закрила на детето“
към ДСП –Кнежа в срок до 17.11.2022 г. и да поиска прекратяване на
настаняването на детето Г. С. или промяна на мярката, като при неявяване в срок
детето ще бъде подадено за вписване в Регистъра на деца, подлежащи на
осиновяване.
По делото не се
спори, че към 2.06.2022 г. не е образувано производство пред РС по реда на чл.
28, ал. 4 от ЗЗД за настаняване на детето Д. в приемно семейство.
Във връзка с производството по оспорване на заповедта
за настаняване на детето Д.С., по разпореждане на съда е изготвен нов социален доклад, от който е
видно че при предприемане на мярката не е установена връзка с бащата, тъй като
ОЗД към ДСП Кнежа не разполага с координати за връзка с бащата К.А. и данни за
местонахождението му и от обстоятелството, че той не живее заедно с детето Д. и
не полага преки грижи за неговото отглеждане и възпитание се наблюдава незаинтересованост от страна на
бащата по отношение на детето Д., в противен случай бащата следва да знае за
съществуващите проблеми в семейната среда, в която се отглежда детето, а именно
лоши битови условия, неглижиране на детето от страна
на майката.Излага доводи, че при предприемане на мярката настаняване на детето,
органът е действал по спешност и имайки
предвид условията, че роднините на детето по бащина линия живеят в населени
места, които не попадат в териториалния обхват на ДСП Кнежа. Видно от доклада е, че на 17.06.2022г. е
проведена среща между родителите на детето И.Д. и К.А. и детето Д..
В съдебно заседание бащата на детето е заявил, че си
иска децата, че много пъти е ходил да ги вижда, както и че децата са
идвали в неговото семейство, познават
баба си, близките му, баща му е овчар в с. Бреница и по повод посещение при дядо си детето Г. е
било бито.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока по чл. 27а, ал. 1 от ЗЗД, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по
см. на чл. 27, ал. 1 от ЗЗД – директор
на дирекция „Социално подпомагане“ Кнежа.
Съдът намира, че заповедта е постановена в
установената писмена форма, но при съществено нарушение на административно-производствените
правила, в нарушение на чл. 35 от АПК 5и неправилно прилагане на материалния
закон.
Основателни
са доводите на оспорващия, че е налице нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не
са предприети действия относно проучване на възможността за отглеждане на
детето от баща му или от близки роднини,
както по линия на майката така и на бащата.
В чл. 27 от ЗЗД от ЗЗДетето е предвидена мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД –
временно настаняване в приемно семейство. Тя е временна и се налага незабавно по
административен ред при наличие на данни за "дете в риск". Съгласно пар.1 т.11 от ДР на Закона за закрила на детето, дете в
риск е дете : чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски
права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без
тяхната грижа;което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво
друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството
му;за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие. В случая събраните по делото
доказателства установяват, че
административният орган е разполагал с данни, че майката на детето
Д. е имала проблеми при отглеждането на децата си, много преди издаването на
оспорената заповед, но няма доказателства ОЗД да приел, че Д. или, другите му
брат и сестра са дете в риск по смисъла на закона и да са предприети мярка за
закрила на детето или да е провеждано социално проучване. Видно от представения
по делото социален доклад социалните работници са разполагали с данни, че
родителите на децата живеят разделени,преди случая от 17.05.2022г. но не са положили усилия за да установят има
ли близки и роднини, които да поемат грижата за децата. От представените
по делото доказателства, е видно че майката на детето Д. е нанесла побой върху детето Г.,/ което освен
всичко друго е и акт на домашно насилие по ЗЗДН, за който социалните работници
биха могли да подадат молба за защита пред компетентния РС/ но по делото няма
доказателства за такова поведение на майката спрямо детето Д.. Освен това, от
социалния доклад е видно, че дядото на детето Д. работи в с. Бреница като
овчар, което е на територията на ДСП Кнежа и социалните работници са могли да
извършат проверка дали желае детето Д. да бъде настанено за отглеждане при
него, други близки и да установят чрез него контакт с бащата на децата. Незаконосъобразно
административния
орган е приел, че в конкретния случай се
налага прилагане на мярка за закрила - "предоставяне на социална услуга - резидентен тип
–настаняване в приемно семейство. " Обжалваната
заповед е издадена на основание чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на
Закона за закрила на детето вр. чл. 25, т. 3 и т. 2
от ЗЗД. Тази разпоредба предвижда спешно настаняване на детето извън семейството,
когато има опасност за здравето и живота му. Такава опасност по отношение на
детето Д. не се доказа по делото.Освен
това, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 и 2 от ЗЗДетето, такава мярка-настаняване на дете извън семейството се предприема по отношение на дете, чиито родители, настойници
или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето и чиито родители, настойници
или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. В оспорената заповед бланкетно
е посочено, че няма близки и роднини, които имат желание или могат да отглеждат
детето. Разпоредбата на чл. 33 от ППЗЗД независимо от спешност на мярката не
разпорежда изключение от предвиденото задължение на органа по чл. 27, ал. 4 от ЗЗД да оформи несъгласието на роднините или близките да отглеждат детето с
декларация по образец.Такива декларации не само, че не са представени по
делото, по делото се установява че действия по проучване на тази възможност не
са предприети. Такива действия не са предприети и по отношение на бащата на
децата, за които има данни за постоянен адрес, включително и за телефон,
доколкото в представения по делото социален доклад е посочено, че бащата на
децата живее с тях, на изпраща парични средства, разговаря по телефона и ги
посещава – обстоятелства, които въобще не са установени от органа. Съдът приема, че при
издаване на оспорената заповед административния орган не е изследвал желанието
и възможностите на бащата на децата и на роднините им както по майчина, така и
по бащина линия за да предприеме мярка настаняване на детето Д. извън
семейството.
Доводите на ответника, че с оглед характера на защита – незабавно
извеждане от семейството поради опасност за здравето и живота на детето, то не
са установени контакти с бащата, който не живее със семейството и следователно
не полага грижи и е незаинтересован по отношение на детето Д. са неоснователни.
Единствено в представения социален
доклад изготвен по разпореждане на съда по повод образуваното съдебно
производство по жалба на бащата се съдържат доводи на административния орган
относно възможностите на бащата на детето да полага грижи за детето Д., под
формата на предположения и изводи изведени единствено от обстоятелството, че
бащата на децата не живее заедно с майката. В случая в представения социален доклад, план за действие, социални
доклади, постановени след издаване на акта не са изложени факти и обстоятелства
относно полагат ли се или не грижи от бащата, неговото финансово състояние,
провеждани ли са беседи с него и заявено несъгласие за отглеждане на децата,
трайна невъзможност да ги отглежда, както по отношение на бащата, така и от
другите близки роднини на детето Д.. Напротив, в оспорената заповед изрично е
посочено, че бащата- с посочени имена и адрес-неизвестен, на който се оказва,
че е връчена оспорената заповед.При издаване на оспорения акт, административния
орган не е изпълнил задължението по чл. 27, ал. 4 от ЗЗД и по чл. 35 от АПК да изследва всички относими
факти преди да постанови акта и хипотезата на „спешност“ не изключва спазването на законовата процедура и настаняване на детето извън семейството- в приемно семейство при
изчерпана възможност за отглеждане от други близки и роднини, в случая от баща му, както и от неговите близки и роднини,
още повече, че с предприетата мярка двете братчета Г. и Д. са разделени и са
настанени за отглеждане от две отделни приемни семейства, които не са в едно
населено място.
В
производството по чл. 33а, ал. 1 от ППЗЗД се цели защита на висшия интерес на
детето от опазване на неговия живот и здраве при установена заплаха за тях, но
административният орган дължи незабавно произнасяне при спазване на процедурата
по чл. 27 от ЗЗД.
В заключение съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 25, т. 2 и и т. 3 от ЗЗД, тъй като не са ангажирани данни, че единия от родителите- бащата е в трайна
невъзможност да отглежда детето и без
основателна причина не полага трайно грижа за него. Като не е събрал
доказателства в тази насока по отношение на бащата и неговите близки и роднини,
не може да се извърши преценка, дали детето Д. не може да бъде настанено при
близки и роднини от семейния кръг на бащата, включително бащата и следва спешно
да бъде настанено в приемно семейство. Настаняването на дете извън семейството
е крайна мярка за закрила, която следва да се прилага при наличие на една или
повече от предвидените в закона предпоставки и във всеки случай при съблюдаване
на най-добрия интерес на детето. Съгласно изискването на чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет
спешно настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има
опасност за здравето и живота на детето. Недоказано от ответната страна остава
и обстоятелството, че компетентните органи действително са предприели всички
предвидени в закона мерки за закрила в семейна среда, установени в чл. 23 ЗЗДет., като например осигуряване на педагогическа,
психологическа и/или правна помощ на родителя по проблеми, свързани с
отглеждането, възпитанието и обучението на детето. В процесният
случай се установява, че и двамата родители на детето Д. са известни.
Неизвестен родител и родител с неустановен адрес или родител, който не
пребивава на посочения в гражданските регистри адрес, изобщо не са равнозначни
понятия. В случая и двамата родители са известни.По делото няма представени
доказателства, че след случая социалните работници са уведомили незабавно
бащата, както и че бащата е манифестирал
намерение за отказ от полагане на грижи за детето Д., а видно от представените
доклади е, че бащата е контактувал с децата по телефон. Обратно, след като е
уведомен за издаването на заповедта, същият е изразил недвусмислено желанието
си да предостави такава грижа за детето и е оспорил заповедта за настаняване
извън семейството. С оглед изложеното
съдът намира, че изводът на административния орган, че настаняването на детето Д.
в приемно семейство, при известен баща, който не е потърсен от органа, е в
негов най-добър интерес, без да са изчерпани всички останали възможности за
закрила в семейната среда е неправилен.
В рамките на настоящото бързо
производство по чл. 27а от ЗЗДет. съдът счита, че
предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на
заповедта не са били налице, поради липсата на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане
на тази крайна мярка по отношение на детето Д., поради което оспореният
административен акт е незаконосъобразен. В тежест на
административния орган е при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че актът е издаден при наличие на предвидените в закона основания, но
ответникът не се е справил с доказателствената си тежест, и следва да се отмени
заповедта.
С оглед изход на делото, ответникът Дирекция „Социално
подпомагане“ Кнежа следва да заплати на К.С. *** сумата 510 лева,
представляваща направени по делото разноски -10 лева държавна такса за
образуване на делото и 500 лева -
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед
№ ЗД/Д-ЕН-К-016/17.05.2022 година на директор на ДСП –Кнежа, с която детето Д.К.С.
е настанено по спешност в професионално приемно семейство.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ Кнежа да
заплати на К.С.А., ЕГН: **********,*** сумата510 лв,,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
връчването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: