Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 15.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и трети
ноември
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното
от съдия Алексиева гр. дело № 12505
по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена „С.“ АД против „Р.“ ЕООД, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове - ревандикационен иск с правно
основание чл.108 ЗС, негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС и иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е собственик на
складова база, находяща се на адрес гр. София, ул. „********, състояща се от
следните обекти: склад-магазин, състоящ се от пет помещения със застроена площ
от 6870 кв.м., на първи етаж, със смесено предназначение, с идентификатор
68134.514.27.1 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-53
от 23.11.2011 г., печатница (производствен обект), със застроена площ от 130
кв.м. (а по скица със застроена площ от 120 кв.м.), на 1 етаж, с предназначение: административна, делова сграда, с идентификатор
68134.514.27.16 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед
РД-18-53 от 23.11.2011 г., два склада, тип „Холандски", с обща площ от 600
кв.м., като единият е със застроена площ от 350 кв.м. (а по скица със застроена
площ от 365 кв.м.), на 1 етаж, с предназначение: складова база, склад, с
идентификатор 68134.514.27.22 по кадастралната карта и регистри, одобрени със
Заповед РД-18-53 от 23.11.2011 г., а другият - 250 кв.м. (а по скица със
застроена площ от 257 кв.м.), на 1 етаж, с предназначение:
складова база, склад, с идентификатор 68134.514.27.21 по кадастралната карта и
регистри, одобрени със Заповед РД-18-53 от 23.11.2011 г., заедно с покрит
метален навес между двата склада; склад - магазия VI със застроена площ от 600
кв.м. (а по скица със застроена площ от 595 кв.м.), на 1 етаж, с предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, с идентификатор 68134.514.27.4 по кадастралната карта и
регистри, одобрени със Заповед РД-18-53 от 23.11.2011 г., зарядно отделение, със застроена площ от 60 кв.м.; две метални будки, всяка
от тях със застроена площ от 3,42 кв.м.; двуетажна административна сграда със
застроена площ от 315 кв.м. и разгърната застроена площ от 630 кв.м., като
първият етаж се състои от зала за хранене, кухня и технологични възли, а
вторият - от дванадесет канцеларии, коридор и санитарен възел (а по скица със
застроена площ от 259 кв.м.), на 2 етажа, с предназначение:
административна, делова сграда, с идентификатор 68134.514.27.3 по кадастралната
карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-53 от 23.11.2011 г., административно-битова сграда със застроена площ от 84 кв.м. (а по скица
със застроена площ от 78 кв.м.), на 1 етаж, с предназначение:
административна, делова сграда, с идентификатор 68134.514.27.2 по кадастралната
карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-53 от 23.11.2011 г., помещение за
мотокари и ГСМ със застроена площ от 83 кв.м. (а по скица със застроена площ от
83 кв.м.), на 1 етаж, с предназначение: за
друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, с идентификатор
68134.514.27.5 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18-53
от 23.11.2011 г., заедно с поземления имот, върху който е построена складовата
база с описаните обекти, съставляващ имот с пл.№ 17, идентичен с имот с пл.№ 4,
целият с площ от 36 812 кв.м., а по скица - 39 605 кв.м., от квартал 90 и 91 по
плана на гр. София, местност „ГГЦ - Зона В-15 - пробив Д.Н.", одобрен с
Протокол № 46 от 18.12.2002 г. и Решение № 7 на СОС, съгласно който за описания
имот са предвидени УПИ I за обществено обслужване от квартал 91 и УПИ I за
обществено обслужване от квартал 90, при съседи на целия поземлен имот по
скица: улица, ПИ с планоснимачен номер 3, ПИ с планоснимачен номер 18, ПИ с
планоснимачен номер 1, УПИ II за обществено обслужване, УПИ III за обществено
обслужване от квартал 90 и УПИ II за обществено обслужване от квартал 91, и при
съседи по нотариален акт: от три страни улица, Централна митница, Предприятие
за товарни превози НКБДЖ, А. ЕАД, БКС на община Сердика, УПИ II за обществено
обслужване, УПИ III за обществено обслужване от квартал 90 и УПИ II за
обществено обслужване от квартал 91. Поддържа се, че складовата база и
поземления имот ищецът е придобил чрез договор за преобразуване от 27.09.2013 г.,
с нотариална заверка на подписите, вписан в Службата по вписванията, сключен
между „С." АД и „Д." ЕАД, по силата на който „Д." ЕАД се влива в
„С." АД, като в резултат на вливането „Д." ЕАД е прекратено без
ликвидация и цялото му имущество е прехвърлено и поето от приемащото дружество
„С." АД, при условията на универсално правоприемство и в съответствие с
този договор. Твърди се, че съгласно чл. 8 от договора, след вписване на
вливането (преобразуването), се прехвърля на приемащото дружество „С." АД
собствеността върху СКЛАДОВАТА БАЗА и ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ, собственост на вливащото
(преобразуващото) се дружество „Д." ЕАД, съгласно Нотариален акт от
28.05.2008 г. за покупко-продажба на недвижими имоти с № 87, том III, peг. №
4533, дело № 456 от 2008 г. Поддържа се, че по силата на този нотариален акт „Д."
АД е продало на „Д." ЕАД складовата база и поземления имот. Твърди се, че
от своя страна праводателят „Д.“ АД се легитимира като собственик на имотите с
Нотариален акт от 18.02.2005 г. за собственост на недвижим имот № 13, том I,
peг. № 418, дело № 12 от 2005 г. и Нотариален акт от 15.11.1999 г. за
собственост върху недвижим имот на основание чл. 148, ал. 2 от ППЗДС № 65, том
I К, peг. № 8464, дело № 508 от 1999 г. на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че имотите са предадени на ДСП „Д." – София и това предаване се
установява от Акт № 5375-II от 20.08.1970 г. за държавна собственост, издаден
от Коларовския районен народен съвет, съставен на основание чл. 6 от Закона за
собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти. Твърди се, че с
Решение № 50 от 30.03.1989 г. на Министерски съвет се образува фирма с държавно
имущество с наименование „Д.“, която поема активите и пасивите на прекратяваното
ДСП „Д." по баланса й към 28.02.1989 г. Държавна фирма „Д." е вписана
по ф.д. 446 по описа на СГС, ФО за 1989 г. с Решение от 28.04.1989 г. Поддържа
се, че с Разпореждане № 25 на Министерски съвет от 15.10.1991 г. за образуване
на еднолични търговски дружества с държавно имущество, Държавна фирма „Д.“ -
София се преобразува в еднолично търговско дружество. „Д.“ ЕООД е вписано по
ф.д. № 27664 по описа на СГС, ФО за 1991 г. с Решение от 12.12.1991 г.
Впоследствие със Заповед № РД-1-21 от 02.11.1995 г., издадена от министъра на
транспорта „Д." ЕООД е преобразувано в еднолично акционерно дружество с
държавно имущество „Д." ЕАД, с предмет на дейност: международна и вътрешна
транспортна, спедиционна и посредническа дейност, складова и ремонтна дейност;
вътрешна и външна търговия; всяка друга дейност незабранена от закона. Поддържа
се, че дружеството поема активите и пасивите на „Д." ЕООД, гр. София, по
баланса към 30.09.1995 г. Преобразуването е вписано по ф.д. № 27664 по описа на
СГС, ФО за 1991г. с Решение от 15.01.1996 г.
Твърди се, че въпреки че в
посочените в исковата молба документи поземленият имот е описан по различен
начин, то става дума за един и същи имот.
Твърди се, че към днешна дата,
въпреки че по документи ищцовото дружество притежава в пълен обем правото на
собственост върху складовата база и поземления имот, то е лишено от правото да
ползва, да владее и да се разпорежда с 3 435 кв.м. от поземления имот. Това
фактическо състояние е създадено от дружеството „Разпространение на
печата" ЕАД и продължено от „Р." ЕООД.
Твърди се, че по инициатива на
ищеца било извършено контролно заснемане на част от поземления имот, извършено
от правоспособно лице по геодезия и кадастър, а именно инж. В.М., рег. № 0183
при Камара на инженерите по геодезия. Твърди се, че прилежащата територия,
необходима на „Р." ЕООД за достъп до притежаваните от него сгради и зоните
за обслужването им е 4 576 кв.м., но към днешна дата дружеството владее 8 011
кв.м. Твърди се, че територията от поземления имот, равняваща се на 8 011 кв.м.
„Р." ЕООД е отделена от тази на „С." чрез ограда. Оградата е
изградена в началото на 80-те години на ХХ-ти век и е с дължина около 240 м. Тя
разделя поземления имот на две части - тази, която ползва ищеца и тази, която
ползва ответника (8 011 кв.м.). Тя се състои от плътни ламаринени платна с
височина от около 2 м., заварени на винкели, забити в земята. Частта от
поземления имот, която ползва С. има два входа - единият е от изток, а другият
- от запад (оградата се намира на юг). Частта от поземления имот, която ползва
„Р."ЕООД има един вход, който се намира в южната част на имота и е с
бариера. Границите на ползваната част от Разпространение от поземления имот са:
на изток и югоизток - стени на сгради от съседен имот, на север - оградата със С.,
на юг - ул. „Будапеща" (входът с бариерата), а на запад - ограда и сграда.
Поддържа се, че на 19.04.2017 г. „С." АД изпратило покана до „Р."
ЕООД, в която ищцовото дружество настоява ответникът да освободи неправомерно
ползваната от него площ от поземления имот в размер на 3 435 кв.м. и да му
заплати обезщетение за неправомерното ползване за 5 години назад, в размер на 2
лева на кв.м. за всеки започнат календарен месец. Твърди се, че поканата е
получена от ответника на 20.04.2017 г., но до този момент ответното дружество
не е освободило неправомерно владяната от него част от поземления имот, нито е
заплатило исканото обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника, както следва:
-да предаде на ищеца владението
върху частта от поземлен имот с идентификатор 68134.514.27, която ответното
дружество владее без правно основание, съответстваща на 3 435 кв.м., а при
разлики в изчисленията между твърдяната от ищеца и определена с приетата от
съда съдебно-техническа експертиза част от поземления имот, да осъди ответника
да предаде владението върху частта от поземлен имот с идентификатор
68134.514.27, която последния владее без правно основание в размера и в обхвата
определени с приетата от съда съдебно- техническа експертиза,
-да заплати на ищеца обезщетение
в размер на 164 880 лева, представляващо обезщетение за неправомерното ползване
на 3 435 кв.м. от поземления имот за периода от 01.10.2012 г. до 01.10.2014 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата
молба-02.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземанията по всеки един от
предявените искове,
-да премахне изградената в
поземления имот ограда.
Претендират се направените
съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК на
22.12.2017 г. е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител
адвокат М., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Ответникът оспорва предявените
искове по основание и размер. По иска с правно основание чл.108 ЗС ответникът
твърди, че е собственик на всички сгради-бивша собственост на Разпространение
на печата АД, построени върху процесната част от недвижимия имот, собственост
на ищеца.
Ответникът не оспорва описаната
правна и фактическа обстановка, обосноваваща правоприемството на първоначалните
собственици на процесните постройки и земя и страните в процеса.
Твърди се, че фактическото
ползване на поземления имот понастоящем е такова, каквото е било още през
времето, когато собствеността е била държавна, включително т.нар.ограда
съществува, както ищецът твърди, още от 80-те години на ХХ век. Твърди се, че
на 25.08.2010 г. е изтекъл срокът на учреденото вещно право на ползване, учредено
от Д. АД в полза на Разпространение на печата АД върху 4549 кв.м.,
представляващи реална част от имот пл.№ 4 от кв.90 и кв.91 при съседи на
реалната част: изток-улица, запад Централна митница, север индустриален
коловоз, юг-БКС на Община Сердика, описано в Нотариален акт за учредяване право
на ползване върху недвижим плют № 53, том III, рег. № 12621, дело № 552/2000 г.
Поддържа се, че на 25.10.2010 г. Разпространение на печата АД по покана на Д.
АД е предало на последното дружество ползвания имот свободен от вещи с
изключение на сградите разположени върху тази реална част. Д. АД като
собственик на земята, е дало съгласие тази реална част да продължи да се
използва от собствениците на имотите, построени върху нея като режимът за
достъп и охраната да се осъществява по досегашния ред.
Поддържа се, че след като Р. ЕООД
е влязло във владение на сградите, бивша, собственост на Разпространение ЕАД,
не е извършвало каквито и да било действия за ограничаване правото на
собственост на ищеца или неговия праводател, като е ползвало земята доколкото
това е необходимо за обслужване (използване) на собствените му сгради според
тяхното предназначение и в рамките на реалната част от имота, описана с граници
в Нотариалния акт за учредяване право на ползване, описан по-горе.
Ответникът твърди, че ползва
приблизително 4549 кв.м. (с отклонение до 20 кв.м.) от земята за обслужване на
собствените си сгради, като това ползване е по силата на споразумение, сключено
между ответника и Д. АД, чиито универсален правоприемник е ищецът. В това
споразумение не е определян наем и няма уговорка за заплащане на такъв.
Твърди, че е налице разпределено
ползване на съответния недвижим имот, което ползване е обвързващо ищеца по
силата на универсалното правоприемство.
При условията на евентуалност
твърди, че ответникът като собственик на сгради добросъвестно и на правно
основание -чл.64 ЗС, ползва част от поземления имот, която страните са
определили на площ от 4 549 кв.м., които са необходими: за използване по предназначение
на притежаваните от дружеството постройки, находящи се върху тази част от имота
и никога не е ограничавал ищеца да ползва процесната земя, извън договореното
между неговия праводател и ответника и извън обема, принадлежащ по реда на
чл.64 ЗС.
Твърди се, че земята, необходима
за обслужване на сградите-собственост на ответника, с оглед на предназначението
им-административни, складови и производствени, е в размер на 4549 кв.м. ( с
отклонени до 20 кв.м), без да се включва застроената площ от тези сгради.
Съгласно измерване в заснемане, изготвено по възлагане на ответника, реалната
площ от процесния имот, включително и застроената му част, е в размер на 7
110,8 кв.м. Твърди се, че използването на постройките включва и правото на
преминаване на хора и МПС.
Оспорва предявеният иск по чл.109
ЗС с твърдението, че ответникът никога не е изграждал процесната ограда, нито я
е своил, нито е упражнявал какъвто и да е бил контрол върху същата. Ищецът има
пълен достъп до оградата. Твърди се, че тази ограда е необходима от една страна
за обособяване имотите на страните, а от друга има и функция на подпорна стена
с оглед характеристиките на терена в тази част - денивелация и др. В този
смисъл ответникът се противопоставя на искането за премахване на тази ограда.
С оглед неоснователността на
предявения иск по чл.108 ЗС, твърди неоснователност на иска по чл.59 ЗЗД.
Ответникът твърди, че ползва само
прилежащите на неговите сгради части от земята по реда на чл. 64 ЗС, а при
условията на евентуалност твърди, че ответникът ползва това, което самият
праводател на ищеца му е предоставил, при това безвъзмездно.
Твърди се, че обезщетение за
ползване следва да се дължи от датата на поканата, получена на 20.04.2017 г.
Оспорва претенцията за заплащане
на обезщетение и по размер с твърдението, че обезщетение не съответства на
средно-пазарния наем за подобна по вид площ, като оспорва и размера на площта.
Ищецът в съдебно заседание поддържа предявените искове чрез
процесуалните си представители и по съображения подробно изложени в писмени
бележки по делото. Претендира разноски, за което представя списък. Заявява
възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Допълнителни съображения излага в писмена защита
представена на 29.11.2021 г.
Ответникът в съдебно заседание чрез своите процесуални
представители оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли
съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло и присъди сторените от
ответниците разноски, съобразно представен списък. Подробни съображения са
изложени в писмени бележки по делото. Заявява възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Допълнителни
съображения излага в писмена защита представена на 02.12.2021 г.
Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между
страните по делото не е спорно, а и с приетите по делото писмени доказателства
се установява, че ищецът се легитимира като собственик на складова база,
находяща се на адрес гр. София, ул. „********, състояща се от следните обекти: склад-магазин, състоящ се от пет
помещения със застроена площ от 6870 кв.м., на първи етаж, печатница, със застроена площ от 130 кв.м., на 1 етаж, два склада, тип „Холандски", с
обща площ от 600 кв.м., на 1 етаж, заедно с покрит метален навес между двата
склада, склад - магазия VI със
застроена площ от 600 кв.м., зарядно
отделение, със застроена площ от 60 кв.м., две метални будки, всяка от тях със застроена площ от 3,42 кв.м., двуетажна административна сграда със застроена
площ от 315 кв.м. и разгърната застроена площ от 630 кв.м., като първият етаж
се състои от зала за хранене, кухня и технологични възли, а вторият - от
дванадесет канцеларии, коридор и санитарен възел, административно-битова сграда със застроена площ от 84 кв.м., помещение за мотокари и ГСМ със
застроена площ от 83 кв.м., заедно с поземления имот, върху който е построена
складовата база с описаните обекти, съставляващ имот с пл.№ 17, идентичен с
имот с пл.№ 4, целият с площ от 36 812 кв.м., а по скица - 39 605 кв.м., от
квартал 90 и 91 по плана на гр. София, местност „ГГЦ - Зона В-15 - пробив Д.Н.",
одобрен с Протокол № 46 от 18.12.2002 г. и Решение № 7 на СОС, съгласно който
за описания имот са предвидени УПИ I за обществено обслужване от квартал 91 и
УПИ I за обществено обслужване от квартал 90, при съседи на целия поземлен имот
по скица: улица, ПИ с пл.№ 3, ПИ с пл.№ 18, ПИ с пл.№ 1, УПИ-II за обществено
обслужване, УПИ-III за обществено обслужване от квартал 90 и УПИ II за
обществено обслужване от квартал 91, и при съседи по нотариален акт: от три
страни улица, Централна митница, Предприятие за товарни превози НКБДЖ, А. ЕАД,
БКС на община Сердика, УПИ II за обществено обслужване, УПИ III за обществено
обслужване от квартал 90 и УПИ II за обществено обслужване от квартал 91.
Имотът е придобит от ищеца чрез
договор за преобразуване от 27.09.2013 г., с нотариално удостоверяване на
подписите с рег. № 6746 от 27.09.2013 г. на нотариус М.М.-Р.с рег. № 504 на НК,
вписан в Службата по вписванията във вх.рег. № 14616 на 01.04.2014 г., сключен
между него и третото лице „Д." ЕАД, по силата на който „Д." ЕАД се
влива в „С." АД, като в резултат на вливането „Д." ЕАД е прекратено
без ликвидация и цялото му имущество е прехвърлено и поето от приемащото
дружество „С." АД, при условията на универсално правоприемство и в
съответствие с договора.
От своя страна праводателят на
ищеца се легитимира като собственик на основание покупко-продажба, осъществена
на 28.05.2008 г. и обективирана в нотариален акт № 87, том III, peг. № 4533,
дело № 456 от 2008 г. на нотариус М.М.-Р.с рег. № 504 на НК.
Праводател на „Д." ЕАД е Д.“
АД, което дружество от своя страна се легитимира като собственик на имотите с констативен
нотариален акт от 18.02.2005 г. за собственост на недвижим имот № 13, том I,
peг. № 418, дело № 12 от 2005 г. и нотариален акт от 15.11.1999 г. за
собственост върху недвижим имот на основание чл. 148, ал. 2 от ППЗДС № 65, том
I К, peг. № 8464, дело № 508 от 1999 г.
Имотите са предадени за ползване
на ДСП „Д."-София с Акт № 5375-II от 20.08.1970 г. за държавна собственост,
издаден от Коларовския районен народен съвет, съставен на основание чл. 6 от
Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти. С Решение №
50 от 30.03.1989 г. на Министерски съвет се образува фирма с държавно имущество
с наименование „Д.“, която поема активите и пасивите на прекратената ДСП „Д."
по баланса й към 28.02.1989 г. Държавна фирма „Д." е вписана по ф.д. № 446
по описа на СГС, ФО за 1989 г. с Решение от 28.04.1989 г. С Разпореждане № 25
на Министерски съвет от 15.10.1991 г. за образуване на еднолични търговски
дружества с държавно имущество, Държавна фирма „Д.“ - София се преобразува в
еднолично търговско дружество, вписано по ф.д. № 27664 по описа на СГС, ФО за
1991 г. с Решение от 12.12.1991 г. Със Заповед № РД-1-21 от 02.11.1995 г.,
издадена от министъра на транспорта „Д." ЕООД е преобразувано в еднолично
акционерно дружество с държавно имущество „Д." ЕАД, с предмет на дейност:
международна и вътрешна транспортна, спедиционна и посредническа дейност,
складова и ремонтна дейност, вътрешна и външна търговия; всяка друга дейност
незабранена от закона. Преобразуваното дружеството е поело активите и пасивите
на „Д." ЕООД, гр. София, по баланса към 30.09.1995 г. и е вписано по ф.д.
№ 27664 по описа на СГС, ФО за 1991 г. с Решение от 15.01.1996 г.
Не е спорно, а и от представените
писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик на всички
сгради, бивша собственост на „Разпространение на печата“ АД, построени върху
процесната част от недвижимия имот.
С
нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижим имот № 53, том
ІІІ, рег. № 12621, дело № 552/25.08.2000 г. „Д.“ АД е учредило в полза на „РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА
ПЕЧАТА“ ЕАД право на ползване за срок от десет години върху следния недвижим
имот: дворно място от 4 549 кв.м., находящо се в гр. София, зона
„ГТЦ-Б15“, ул. „********, представляващо реална част от имот пл. № 4 от кв.90 и
91 по плана на гр.София, м.“Центъра“, при съседи на реалната част: изток-улица,
запад-Централна митница, предприятие за товарни превози-НКБДЖ, „А.“ ЕАД и БКС
на Община Сердика.
След изтичане на 10-годишния
срок, на 25.08.2010 г. ответникът е
предал на „Д." ЕАД недвижимия имот свободен от вещи, освен посочените в
приемо-предавателния протокол постройки, находящи се върху недвижимия имот,
като страните са заявили, че занапред дворното място ще се ползва от
собствениците на недвижимите имоти, построени върху него, съгласно разпоредбите
на ЗС, а охраната на имотите и режимът на достъп до тях се извършват по
досегашния ред, докато собственикът не изяви друго.
На 19.04.2017 г. „С." АД
изпратило покана до „Р." ЕООД, в която ищцовото дружество е поканило ответника
да освободи неправомерно ползваната от него площ от поземления имот в размер на
3 435 кв.м. и да му заплати обезщетение за неправомерното ползване за 5 години
назад, считано от 01.04.2012 г. По делото не са представени доказателства,
удостоверяващи получаването на поканата от ответника на 20.04.2017 г.
Пред настоящата съдебна инстанция
са събрани показанията на свидетелите Б.М.Х.-К.и А.Г.Ч..
Свидетелката Х. установява, че
работи в „Д.“ от 1976 г., като фирмата се намира до Столична Митница, терминалът е непосредствено на
Столична Митница, това са ул. „Будапеща“, ул. „Клокотница“ и ул. „Веслец“. Д. е
с терминал и в края на терминала има офис-сграда. Свидетелката установява, че от
2013 година собственик на терена е С.. Д. ползва терена като наемател касае се
за около 30 квадрата терен, складови площи, офис. Свидетелката установява и за
наличието на ограда, която е там от много дълги години. На този терен имало
туристическа спална 80-те години, дървени сгради. Преди това имало
коловози.Това е от страната на Д.. А оттатък оградата имало туристическа
спалня.
Свидетелката Ч. установява, че е
работила в Разпространение на печата от м.март 1973 година до края на м.януари,
средата на м.февруари 2014 г., когато се пенсионирала. Работела на ул. „********,
в една от къщичките като счетоводител във втора къщичка. Свидетелката
установява, че работи още от началото, когато сградният фонд на
„Разпространение на печата“ предоставил тези сгради на „********, с вход откъм
ул.-Будапеща. Имало доста административни сгради, складови и за ремонт, и за
производствени дейности. Тези сгради винаги са съществували, откакто свидетелката
започнала да работи. Нищо не е изграждано по-късно или пък разрушавано. Винаги
са се ползвали тези помещения и едно и също дворно място. Имотът бил ограден и
откакто свидетелката е постъпила на работа и оградата си е в този вид винаги.
Съсед е „Д.“, а отпред имало „Топливо“.
От приетата по делото СТЕ на
вещото лице Д. се установява, че процесният терен се намира на територията на
район Сердика, с административен адрес: ул. „********. Имотът е в
непосредствена близост до Столична Митница, ограден е с огради, включително
вътрешна ограда и е охраняем, включително и с жива охрана. Достъпът до имота се
осъществява от улици: „Веслец“, покрай Столична Митница, ул. „Козлодуй“ и ул.
„Клокотница“. Вътрешната ограда е от север, запад и изток в две части:
метална-плътна и пред нея телена мрежа и колове-частична. Вещото лице
установява, че необходимата на ответното дружество площ за ползване на сградите
би била 4 615 кв.м. Такъв е и размера на прилежащата към сградите на
ответното дружество площ. Вещото е посочило три варианта за размер на свободно
договорения месечен наем за 1 кв.м. от поземления имот за процесния период, съответно:
62 124 лв., 45 660 лв. и 62 838 лв.
Съобразно приетото по делото
заключение на вещото лице П. върху скица № 2 към експертизата е изчертан
процесния имот, който представлява част от поземлен имот с идентификатор
68134.514.27, ползван от ответника, като общата площ на процесния имот е 8010
кв.м. Общата площ на сградите, т.е. застроената част от имота е 2449 кв.м.
Общата прилежаща площ към всички сгради е 2229 кв.м. и е оцветена в сиво, а
свободната от застрояване част от имота, оцветена в зелено е 3332 кв.м. Вещото
лице посочва, че процесният имот се намира в устройствена зона „СмФ“ и по
регулация е с отреждане „за обществено обслужване“. Сградите са производствени
и обслужващи, т.е. трябва да се устройват по чл.22 на Наредба № 7/2003 г., т.е.
т.нар. „свободна от застрояване площ“ е необходима за функционирането на сгради
с оглед предназначението им. Тя се определя като се изготви „генплан“ на имота
и в него се определят всички необходими зони за такива имоти по Наредбата. За
да се ползват е необходимо до тях, включително до прилежащите им площи да има
достъп на път, подходи за обслужването им. С оглед на горното вещото лице
установява, че необходимата част от имота за ползването от ответника на
сградите, в т.ч. прилежащата площ към тях-2229 кв.м., е 5561 кв.м.
Вещото лице П. установява, че
размерът на средния пазарен наем по оферти за зона „Център“ за процесния период
01.10.2012 г.-01.10.2014 г. е постоянен – 1е/м2 и е както следва: за площ 3435
кв.м. е 72 557 лв., за площ 5561 кв.м.-117 465 лв. и за площ 2229
кв.м-47 083 лв.
Вещото лице установява още, че за
процесния имот като част от поземлен имот с идентификатор 68134.514.27 никога
не е бил проектиран дворищно-регулационен план. Вещото лице установява, че
съобразно начина посочен от ответника в неговата задача, необходимата за
ползване на сградите част от процесния имот е 4 781 кв.м. и тази площ
отговаря на тази, за която е учредено правото на ползване
Така установената по-горе фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
обсъдени по-горе.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
От правна страна:
Първият предявен иск е ревандикационен
с правно основание чл.108 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 108
от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което
я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен,
собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу
владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е
да установи, че той е собственик на вещта на заявеното фактическо основание и
че ответникът владее вещта без основание.
Искът е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Не се спори, че целият недвижим
имот е собственост на ищеца. Не е спорно, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ответникът е собственик на всички сгради, бивша
собственост на „Разпространение на печата“ АД, построени върху процесната част
от недвижимия имот.
Установява
се, че процесната част от имота, която се владее от ответника е 8010 кв.м.,
като в тази площ влиза и застроената със собствените на ответника сгради площ
от 2449 кв.м. Също така е безспорно, че тази процесна реална част от 8010 кв.м.
е част от поземлен имот, който поземлен имот е собственост на ищеца и съобразно
КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-5323.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК представлява ПИ с идентификатор 68134.514.27 целият с площ от
37 251 кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, съгласно скица на
поземлен имот № 15-359909 от 27.07.2017 г. на СГКК-гр.София.
Т.е. между
страните не е налице спор по първата предпоставка на иска, че поземленият имот,
включително и в частта върху която са построени собствените на ответника
сгради, е собственост на ищеца.
За основателността на
ревандикационния иск обаче е необходимо и наличието на втората предпоставка, а
именно ответникът да осъществява владение върху чуждата вещ без правно
основание. Тази предпоставка не е налице с оглед следните съображения:
Не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства
се установява, че праводателят на ответника-„Разпространение на печата“ ЕАД е
станал собственик на сградите въз основа на учредено възмездно, безсрочно право
на строеж за 2274,70 кв.м. застроена площ от находящ се в кв.90 и 91, имот пл.№
4, зона „ГГЦ-Б15“, местност „Центъра“, ул. „******** по плана на гр.София.
Безспорно е, че сградите са построени и по този начин е
извършено разделяне на собствеността на терена от собствеността на изградените
върху него сгради.
Правото
на собственост върху земя и постройка може да принадлежи на различни лица само
въз основа на съществуващо право на строеж, което в случая е възникнало при
условията на чл.63, ал.1 от ЗС.
Също
така не се спори, че по силата на непарична вноска в капитала на ответното
дружество са преминали процесните сгради и това е вписано в Търговския регистър
на 19.08.2010 г.
Безспорно
е, че носителят на правото на строеж може не само да притежава собствеността на
постройката, но и да ползва самостоятелно необходимия за поддържането и
експлоатацията й терен-прилежаща част.
Все в
този смисъл са и Решение № 1415 от 23.VIII.1995 г. по гр. д. № 1519/95 г., IV
г. о., Решение № 730 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., I г. о.,
ГК.
Безспорно
и със заключението на вещото лице П., което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено се установява, че с оглед характера на процесния имот,
който се намира в устройствена зона „СмФ“ и по регулация е с отреждане „за
обществено обслужване“ и с оглед характера на процесните сгради, които са
производствени и обслужващи, прилежащата площ към тях е 5561 кв.м. Т.е. като
към прилежащата част се прибави застроената част от 2449 кв.м., се получава
8010 кв.м., т.е. площ в който размер се владее от ответника. Следователно
ответникът ползва процесния недвижим имот на правно основание като прилежаща
площ към изградените върху него сгради, собственост на дружеството.
В
подкрепа на този начин на определяне на прилежащата площ е и цитираното от
ищеца Решение № 538/09.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 519/09 г. по описа на
ВКС, ІV г.о., в което обаче е прието друго различно от посоченото от ищеца, а
именно: съставът на ВКС е приел, че законът за устройство на територията
създава ред по който да се определят прилежащите площи към съществуващите
сгради. Така в чл. 22, ал. 7 ЗУТ е сторено препращане за определянето на
размера на прилежащите площи към съществуващите сгради към Наредба № 7 от 2003
г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. Според смисъла, вложен в ЗУТ, прилежащата площ към сградите
следва да се приеме за площ, необходима за обслужването на съответната сграда,
а изричното посочване на закона, че тези правила касаят и съществуващи сгради,
води до извода за приложимост на нормите на Наредба № 7 от 2003 г. и при
определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята
следва да бъде ограничено при разделна собственост между земята и постройките
върху нея.
Неоснователно
е твърдението на ищеца, че в законовоопределеното понятие „прилежащ терен“-§1,
т.6 от ДР на ЗДДС, законодателят е включил и застроената площ на сградите. В
случая разпоредбата на §1, т.6 от ДР на ЗДДС е неприложима, доколкото това
законово определение за „прилежащ терен“, и създадено само за целите на ЗДДС. В
конкретния казус прилежащата площ се определя съобразно посочените по-горе
нормативни актове, между които не е ЗДДС.
По
горните съображения ревандикационният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид
неоснователността на иска по чл.108 от ЗС, неоснователен се явява и иска по
чл.59 от ЗЗД, поради което и той подлежи на отхвърляне.
Третият
предявен иск е негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Съгласно
разясненията в т. 1 на ТР 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, предмет на иска по чл. 109
ЗС е несъществуването на сервитут, ограничено вещно право или на друго бреме
върху имота, което да задължава собственика да търпи различни по характер
въздействия върху имота, които само смущават упражняването на неговото право на
собственост повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение.
Собственикът
на земята може успешно да проведе иск по чл. 109 ЗС срещу суперфициарния
собственик и да иска събаряне на построените от него сгради, пристройки, ограда
и др.
В конкретния
случай обаче се установява, че процесната ограда е вътрешна такава и е
изградена, и е съществувала в имота още от 80-те години (прието
е за безспорно между страните), т.е. тази ограда е заварена от страните по
делото към момента, в който са станали собственици на земя и сгради и не е
построена, нито от ищеца, нито от ответника. Установява се и с показанията на
двамата разпитани по делото свидетели.
Видно
от исковата молба (стр.11) ищецът няма нищо против съществуването на ограда
и желае да има такава, която да разделя поземления имот на две части, като
ответното дружество огради и ползва единствено необходимата прилежаща част за
ползване на сградите си. Ищецът иска премахването на съществуващата ограда с
оглед твърдението му, че тя препятства ползването на 3435 кв.м. от собствения
му поземлен имот.
Безспорно
със заключението на СТЕ се установява, че ответното дружество ползва
необходимата прилежаща част за ползване на сградите си, следователно
съществуващата ограда разделя необходимата прилежаща част за ползването на
сградите, собствени на ответното дружество и не пречи на ищеца да владее,
ползва и да се разпорежда с квадратурата от 3435 кв.м. от поземления имот,
доколкото същата е част от прилежащата част, ползвана от ответника на правно
основание по съображения изложени подробно по-горе в настоящите мотиви.
Предвид
горното и този иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските в процеса:
Предвид
изхода на делото на ищеца не се дължат, съответно не се присъждат разноски.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените от него
разноски, така както са претендирани със списъка по чл.80 от ГПК, представен в
открито съдебно заседание на 12.09.2019 г., а именно: в размер на 300
лв.-депозит вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 8000
лв., доказано с представените по делото договор за правна помощ от 18.12.2017
г. и разписка от 19.06.2018 г.
В
проведеното на 12.09.2019 г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца адв.Жечева е заявила възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, а в проведеното на 23.11.2021 г. заявява,
че не прави такова възражение, което настоящият съдебен състав счита като
оттегляне на първоначалното заявено възражение.
Но дори и
да се приеме, че е налице валидно възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, то е
очевидно неоснователно с оглед материалния интерес по делото.
Исковете по
чл.108 и чл.109 от ЗС са с цена от по 77 218,80 лв.-размерът на данъчната
оценка на процесната част от 3 435 кв.м.
Вторият иск
по чл.59 от ЗЗД е с цена 164 880 лв., или общо материалният интерес по
делото възлиза на сумата от 319 317,60 лв.
При този
материален интерес, минималният размер на адвокатското възнаграждение на
основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 7 916,35 лв. Разликата
от 83,65 лв. очевидно не сочи на прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
С оглед на горното ищецът дължи в пълен размер
разноските направени от ответника в общ размер на сумата от 8 300 лв.
Водим
от горните съображения Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от „С.“ АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество
„В.и Ко“ обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС,
чл.109 ЗС, чл.59 и чл.86, ал.1 от ЗЗД против „Р.“ ЕООД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху
частта от поземлен имот с идентификатор 68134.514.27, която ответното дружество
владее без правно основание, съответстваща на 3 435 кв.м., която представлява реална
част от поземлен имот,
който имот и съобразно КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-53 от 23.11.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК представлява ПИ с идентификатор
68134.514.27 целият с площ от 37 251 кв.м., трайно предназначение на
територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен,
складов обект, съгласно скица на поземлен имот № 15-359909 от 27.07.2017 г. на
СГКК-гр.София, КАКТО и за осъждането на ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 164880 лева (сто
шестдесет и четири хиляди осемстотин и осемдесет лв.), представляващо обезщетение за неправомерното ползване на 3 435 кв.м. от
поземления имот за периода от 01.10.2012 г. до 01.10.2014 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба-02.10.2017
г. до окончателното изплащане на вземанията по всеки един от предявените искове,
КАКТО и за осъждането на ответника да премахне изградената в поземления имот
ограда.
ОСЪЖДА „С.“ АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, Адвокатско
дружество „В.и Ко“ да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Р.“ ЕООД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 8 300 лв. /осем хиляди и
триста лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: