Решение по адм. дело №253/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ЗПЗП.

Образувано е по жалба на Ю. С. Х. от [населено място] против Уведомително писмо (УП) изх. № 02-170-6500/2906 от 02.09.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), в частта, с която е отказано оторизиране на сумата от 3 292, 20 лв. за финансово подпомагане по заявената от него интервенция в подаденото заявление за подпомагане с УИН 17/210723/30164 „Хуманно отношение към животните – на открито“ (ХЖ – АМР 2) за кампания 2023.

В жалбата и по същество се твърди, че оспореното УП е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени нарушения и в противоречие с материалния закон. С оглед на това се иска от съда да отмени отказа да се изплати исканата финансова помощ, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира и за заплащане на направените деловодни разноски.

Ответникът по делото, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения:

Настоящето административно производство е образувано по повод подадено от жалбоподателя Заявление за подпомагане 2023, форма за физическо лица УИН 17/210723/30164 от 21.07.2023 г. (л. 144 гръб- л. 162), с което е заявил няколко интервенции за подпомагане, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г., между които и „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“ (ХЖ – АМР).

Допустимите дейности и условията на които трябва да отговорят земеделските стопани по тази интервенция са регламентирани в раздел Х „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“ от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. (Наредба №10, Наредбата).

Жалбоподателят е заявил дейности по интервенцията по чл. 72, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредбата - осигуряване на благоприятна жизнена среда/свободна подова площ на животните (ХЖ – АМР 1) и по чл. 72, ал. 1, т. 1, б. „б“ от нея - осигуряване на свободно отглеждане на открито (ХЖ – АМР 2). Към заявлението си е приложил попълнена и подписана декларация и опис (л. 85- л. 91), съгласно изискването на чл. 75, ал. 5 от Наредба № 10, както и заверен от регистрирания ветеринарен лекар дневник за извършената паша (л. 79- л. 84), съгласно изискването на чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 10. В хода на административното производство той е представил и становище, издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Разград, което съдържа информацията, посочена в чл. 74, ал. 1 от Наредбата (л. 166- л. 167).

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника представя Контролен лист от извършена административна проверка на заявлението за подпомагане, в който срещу графата „Представен е валиден дневник за дневна паша, съдържащ всички необходими реквизити съгласно чл. 75 от Наредба № 10“ е отразено „не“, а срещу графа „забележка“ е описано, че представеният дневник не отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 3 от наредба № 10- не е посочено ЕКАТТЕ на населеното място, в чието землище се намират площите, на които се извършва пашата. Няма данни земеделският стопанин да е уведомен за тази проверка и констатирания пропуск, както и да му е предоставена възможност да отстрани нередностите.

При тези данни е издадено УП изх. № 02-170-6500/2906 от 02.09.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което Ю. Х. е уведомен, че по отношение на дейността ХЖ – АМР – 2 (ДПЖ) от интервенцията е оторизирана сума в размер на 0 лева. В мотивите към него бланкетно е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗПЗП на данните в подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.

В Таблица 3 „Животни с несъответствия посочени в колона 7 на Таблица 1 по ушни марки“ (л. 65- л. 76), колона 7 „Достатъчно дни паша за дейност ХЖ- АМР 2“ е отбелязано „не“ по отношение на всички допустими и заявени от жалбоподателя животни, като уточнение на съдържанието на Таблица 3 е посочено, че при нарушение на изискванията на чл. 75, ал. 1 от Наредба № 10 се отказва изплащането на финансова помощ на основание чл. 107, т. 8, б.“а“ от Наредба № 10. Други факти и обстоятелства както в текстови, така и в табличен вид не са изложени в него. Това УП е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът приема, че оспореното УП е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата, а в § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз.

По своя характер УП съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и неговото съдържание следва да отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 59, ал. 2 АПК. В случая, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в процесното УП не са посочени пълно, ясно и конкретно фактическите и правни основания, обосновали административния орган да постанови своя отказ. Излагането на мотиви е от съществено значение, тъй като само по този начин както адресатът на акта, така и съдът при провеждане на съдебен контрол, могат да разберат каква е действителната воля на административния орган, кои са конкретните факти и съответстващите им правни норми, въз основа на които той е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия. От една страна те очертават предмета на доказване в хода на съдебното производство, а от друга страна те определят и рамката на съдебния контрол.

В УП по същество липсва посочване на фактическите констатации, възприети от административния орган. Като правно основание (в уточнението към Таблица 3 от него) е посочено, че е нарушено изискването на чл. 75, ал. 1 от Наредба № 10.

Съгласно тази разпоредба земеделските стопани са длъжни да осигуряват за заявените животни не по-малко от 160 дни годишно свободно отглеждане на открито, от които 40 дни могат да бъдат на двора и не по малко от 120 дни за свободно пашуване. Налице са две кумулативно въведени изисквания (минимален срок за свободно отглеждане и минимален срок за свободно пашуване на заявените животни), поради което административният орган е следвало да посочи кое от тях не е изпълнено и съответно как е установено това нарушение. В казуса не са изложени такива мотиви.

Едва в хода на съдебното производство се установява, че отказът за подпомагане вероятно се дължи само и единствено на обстоятелството, че в представения дневник не е посочено ЕКАТТЕ на населеното място, в чието землище се намират площите, на които се извършва ежедневната паша, каквото изискване е предвидено в чл. 75, ал. 3 от Наредба № 10. Това обстоятелство е посочено в изготвеното становище изх. № 03-0416/4397 от 17.09.2025 г. (л. 62) на С. Г.- директор на Дирекция „Директни плащания“ във връзка с вече подадената жалба срещу УП.

Според приетото в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд (което не е загубило сила и към настоящия момент) мотивите към акта могат да се съдържат и в друг предхождащ документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в този документ. Наред с това адресатът на акта следва да е запознат със съдържанието на този документ .В случая тези изисквания не са изпълнени.

В цитираното Тълкувателно решение е допусната и възможност мотивите на административния орган да са изложени допълнително в друг документ, съставен най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или до съда. За да се счита обаче, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява неизлагането на мотиви към основния акт) следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган, който го е издал. Становището от 17.09.2025г. не е изготвено от административния орган и не би могло да санира липсата на мотиви, още повече, че преценката на съда за законосъобразност на оспорения административен акт е обвързана с посочените в него фактически и правни основания, каквито в случая липсват. Ето защо съдът намира, че обжалваното Уведомително писмо не отговаря на изискванията за форма, посочени в чл. 59, ал.2, т. 4 АПК.

Наред с това съдът намира, че УП е издадено и в противоречие с материалния закон.

Според настоящия съдебен състав само липсата на посочено ЕКАТТЕ в дневника за паша на всяко населено място, в чието землище се намират площите, на които се извършва ежедневната паша, не обосновава извода, че тя не е осъществена. По смисъла на закона ЕКАТТЕ е уникален код/номер на всяко населено място, според информацията, съдържаща се в Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици, който се поддържа от Националния статистически институт, съгласувано с Министерство на регионалното развитие и благоустройството по силата на чл. 37, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Той е публично известен и лесно може да се установи и провери.

Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 5 от Наредба № 10 земеделските стопани, удостоверяват извършената паша и нейната продължителност с декларация и опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ. В случая жалбоподателят е декларирал, че е спазил това изискване, като изрично е посочил в подадената от него декларация, че животните са извеждани на паша в землището на село Дянково (л. 91), което е съседно на с. Ясеновец, обл. Разград, където е регистриран неговия животновъден обект .

В подкрепа на декларираните обстоятелства земеделският стопанин следва да представи дневник, заверен от регистрирания ветеринарен лекар, в който се вписват броят на животните по вид и категория с датите на извеждане, идентификационният номер на животните и ЕКАТТЕ на съответното населено място, в чието землище се намират площите, на които се извършва пашата (чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 10). Безспорно в приложения от жалбоподателя дневник не е вписано ЕКАТТЕ на населеното място, в чието землище е извършена пашата. Липсата на този формален реквизит обаче не води до неистинност на другите факти и обстоятелства, посочените там и не обуславя извода, че пашата не е извършена и съответно, че не са изпълнени условията за подпомагане. Административният орган е разполагал с достатъчно информация, която е както публично известна, така и налична в представените от кандидата документи, за да извърши необходимите проверки по подаденото от него заявление. Той е имал и възможността да поиска допълнителна информация или да укаже на кандидата необходимостта от представяне на допълнителни данни - ЕКАТТЕ на с. Дянково, обл. Разград, където е декларирал, че е извършена пашата на заявените за подпомагане животни.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че УП е издадено при допуснато процесуално нарушение и в противоречие на материалния закон. То следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на възстановяване на сторените деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 550 лв. – внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 173, ал. 2 във вр. с чл.172, ал.2 от АПК Разградският административен съд

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-170-6500/2906 от 02.09.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта, с която е отказано оторизиране на сумата от 3 292, 20 лв. за финансово подпомагане по заявената от Ю. С. Х. интервенция „Хуманно отношение към животните – на открито“ (ХЖ – АМР 2) за кампания 2023.

ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от Ю. С. Х. заявление за подпомагане с с УИН 17/210723/30164 при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 60 (шестдесет) дневен срок за издаване на административния акт.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Ю. С. Х. от [населено място], [ЕГН] сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева- дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.