РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Бургас , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20212100500591 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от ЕТ „СВ – СЛАВКА ВЪРШЕВА“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх
Евтимий“ № 59, представлявано от Славка Стоянова Вършева, чрез упълномощения
представител адв. Христо Христов против Решение № 47/09.02.2021 г. по гр.д. № 5517/2020
г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е осъдил ответната страна – настоящ
въззивник да заплати на ищцовото дружество „СИНЕЛЕНД“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тракия” № 35, ет. 2, офис 3,
представлявано от Божидар Николов Илиев и Янаки Петров Дерменджиев, сумата от 8
400,00 лв., представляваща получена от ответника на отпаднало основание сума, а именно
частично развален договор за покупко-продажба на цялостно оборудване за лятно кино - в
частта относно 350 броя пластмасови седалки, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1594,00 лв. -
разноски по делото.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно,
поради нарушение на материалния закон и необосновано. Изразява се несъгласие с извода
1
на съда, че представените от ответника счетоводни документи не доказват факта на
предаване на процесните 350 броя пластмасови седалки, част от предмета на сключения
между страните неформален договор за търговска продажба. Тези документи не били
оспорени от ищцовата страна и представляват годни доказателства за установяване на
вписаните в тях обстоятелства. Правят се оплаквания и относно извършената от БРС оценка
на събраните гласни доказателства. Съдът необосновано отказал да кредитира показанията
на св. М., който бил единствения свидетел установяващ предаването на седалките.
Поддържа възражението си, че закупените от третото лице „Арт парк“ ЕООД седалки не
били предназначени за лятното кино в град Приморско, а за някое от другите кина, които
ищцовото дружество стопанисвало в страната. Заявява, че ищецът така и не представил по
делото товарителницата за извършения транспорт от склада в град Бургас до град
Приморско, тъй като това не било в негов интерес. Моли за отмяна на обжалваното
решение и се иска постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Не заявява доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемото дружество „Синеленд“ ООД, чрез
упълномощения представител адв. Тодор Златанов депозира писмен отговор, с който
оспорва подадената жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Настоява, че от събраните по делото доказателства не бил установен факта на предаване на
процесните седалки, доказването на който факт бил в тежест на ответника. Представените
от ответната страна счетоводни документи представлявали едностранно изготвени частни
документи, установяващи изгодни за страната обстоятелства и не се ползвали с обвързваща
съда доказателствена стойност, като изричното им оспорване е без значение за прилагането
на тези последици. Ответникът не бил доказал успешно и останалите си твърдения, а
именно че е закупил процесните 350 броя седалки от „Скарфейс 69“ ЕООД и че същите
били предадени от склада в Бургас, заедно с металната конструкция. Като неоснователни се
оспорват възраженията на въззивника и досежно оценката на гласните доказателства. Сочи,
че нито един от разпитаните свидетели не е коментирал какъв цвят са монтираните в киното
в Приморско седалки. В действителност, съдът бил допуснал повторен разпит на св. Р., но
това било, за да се установи, че монтираните седалки били двуцветни, а не чисто бели.
Въззиваемата страна също прави собствен анализ на гласните доказателства, като счита, че
същите правилно са ценени от районния съд. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на съдебни разноски. Също не заявява
доказателствени искания.
В проведеното пред БОС съдебно заседание въззивникът се представлява от
процесуалния си представител адв. Христо Христов, който заявява, че поддържа подадената
въззивна жалба, заявява, че не претендира разноски за въззивната инстанция и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната
страна.
В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адв. Тодор Златанов,
2
който моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана по подробните съображения изложени в писмения отговор. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение, като уточнява, че същото е определено в минималния
размер, указан в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има
правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима. При служебната
проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият въззивен състав след като съобрази доводите на страните и извърши
самостоятелна преценка на събраните доказателства, в рамките на проведения въззивен
контрол, осъществен в пределите, очертани в чл. 269, ал. 3 от ГПК прие от фактическа и
правна страна следното.
Производството е образувано по повод предявен от „Синеленд“ ООД иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, с който се иска ответника - ЕТ „СВ- Славка Вършева“, да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 8 400,00 лв., представляваща платена на
отпаднало основание сума, а именно на основание неформален договор за търговска
продажба, който бил развален от ищеца в частта относно продажбата на 350 бр. пластмасови
седалки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Обстоятелствата, от които произтича спорното право са изложени в исковата молба и
се основават на твърдения за сключен между страните в края на месец май, 2018 г.
неформален договор за доставка на оборудване на за лятно кино, което включва: 350 бр.
пластмасови седалки на обща стойност 7 000 лв. без ДДС; 100 бр. дървени плоскости 2,5 х
1,25 м на обща стойност 4 000 лв. без ДДС; 49 бр. бетонови блокчета на обща стойност 4900
лв. без ДДС и 1 бр. кабина на стойност 4 100 лв. без ДДС. Тъй като киното трябвало да бъде
открито в срок до 22.06.2018 г. /съгласно наемния договор за отдаване на терен за монтиране
на кино – оборудването/, страните се договорили стоките да бъдат доставени след заплащане
на продажната им цена, но не по-късно от 21.06.2018 г. Цената на посоченото оборудване в
общ размер на 24 000 лв. с ДДС, била заплатена изцяло посредством четири плащания,
всяко едно по 6 000 лв., но ответникът така и не е доставил уговорените 350 бр. пластмасови
седалки. Поради това с покана, връчена на ответника на 19.08.2020 г., ищецът развалил
договора в частта относно пластмасовите седалки, поради това, че изпълнението вече било
безполезно и поискал връщане на платената за седалките цена в общ размер от 8 400 лв. с
ДДС. В допълнение, ищецът заявява, че поради необходимостта киното да бъде пуснато в
експлоатация до 22.06.2018 г., на предния ден – 21.06.2018 г. по спешност закупил
пластмасови седалки от трето лице – „Арт парк“ ЕООД, за което представя фактура и
доказателство за плащане.
3
Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, в който оспорва
предявения иск по основание и по размер и моли същият да бъде отхвърлен . Заявява, че
между страните е бил сключен неформален договор за търговска продажба на цялостно
оборудване за лятно кино, а не за доставка на отделни вещи. Твърди, че е изпълнил
задълженията си по договора, като всички стоки, които са били предмет на договора,
включително процесните пластмасови седалки, са били предадени на представител на ищеца
и транспортирани с негов транспорт. Заявява също така, че между страните не е било
уговорено стоките да бъдат доставени от продавача на определено място и в определен
срок. Поради това ответникът счита, че не са били налице условията на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД
за разваляне на договора в частта относно 350 бр. пластмасови седалки.
В подкрепа на изложените от страните твърдения, по делото са ангажирани писмени
и гласни доказателства, които районният съд обстойно е обсъдил в мотивите на оспорения
съдебен акт.
По делото не е спорно, че между страните е бил сключен неформален договор за
покупко-продажба на оборудване за лятно кино, с предмет , обективиран в приложената по
делото фактура №2 от 01.06.2018 г., а именно: 350 бр. пластмасови седалки на обща
стойност 7 000 лв. без ДДС; 100 бр. дървени плоскости 2,5 х 1,25 м на обща стойност 4 000
лв. без ДДС; 49 бр. бетонови блокчета на обща стойност 4900 лв. без ДДС и 1 бр. кабина на
стойност 4 100 лв. без ДДС.
Между страните е бил сключен и друг договор с предмет покупка на метална
конструкция за лятно кино, на обща стойност от 18 000 лева, обективиран във фактура №1
от 21.05.2018 г., като по изпълнението на задълженията по този договор страните не спорят
и същият не е предмет на настоящото дело. Не се спори и относно частичното изпълнение
на задълженията на ответника по договора, обективиран във фактура №2 от 01.06.2018 г., а
именно досежно предаването на част от вещите, представляващи дървени плоскости,
бетонови блокчета и кабина. Не е спорен и факта на осъщественото от купувача плащане на
договорената продажна цена от 24 000 лева с ДДС, в пълен размер.
Спорният по делото въпрос касае предаването на процесните 350 броя седалки, като
ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил това свое задължение в уговорения срок до
21.06.2018 г., поради което и с оглед безполезността на изпълнението след посочената дата,
купувачът надлежно упражнил правото си по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД да развали договора, без да
определя допълнителен срок за изпълнение и да иска връщане на платената цена.
Ответната страна не оспорва и факта на получаване на писмената покана, отправена
от ищеца до ответника чрез ЧСИ Георги Михалев, съдържаща изявлението за разваляне на
договора и претенция за връщане на процесната сума в размер на 8400 лева, представляваща
стойността на неполучените 350 броя седалки.
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд, въз основа на цялата
4
доказателствена съвкупност, преценена обективно и обстойно, е приел за недоказано
твърдението на ответника, че е изпълнил задължението си да предаде на купувача
процесните седалки. Доколкото същите били предназначени за лятното кино в град
Приморско, което следвало да бъде открито най- късно до 22.06.2018г., то съдът е приел, че
допуснатото от ответника частично неизпълнение в този срок е станало повод на 21.06.2018
г. ищецът да закупи необходимите седалки от друга фирма. В резултат на това,
изпълнението след тази дата е станало безполезно за ищеца и същият с основание е развалил
сключения договор на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. С оглед развалянето на договора,
съдът е приел за осъществен фактическия състав на хипотезата на чл. 55, ал. 1 предложение
трето от ЗЗД и уважил предявеният иск за заплащане на сумата от 8400 лева като
основателен и доказан.
Във въззивната жалба се въвеждат оплаквания относно неправилно извършена оценка
на доказателствения материал, в резултат на което съдът формирал погрешни фактически, а
оттам и правни изводи.
На първо място се оспорва оценката на представените от ответника с отговора на
исковата молба счетоводни документи. Според въззивника, от същите се установявало по
един безспорен начин, че цялото кино оборудване, в това число и процесните седалки били
предадени на ищеца. Това било така, тъй като от счетоводните записвания се установявало,
че след продажбата на стоките с фактура № 2 от 01.06.2018 г. , същите били „изписани“,
следователно „не били налични“.
Съдът намира за неоснователно така заявеното от въззивника оплакване.
Първоинстанционният съд правилно е заключил, че представените счетоводни документи не
доказват фактическото предаване на стоката. Представените обобщена оборотна ведомост
на синтетични сметки с натрупване от дата 01.06.2018 г. до 30.06.2018. г. и 3 /три/ броя
хронологични регистри отразяват едностранно извършени от ответника счетоводни
операции, които не доказват нито пряко, а дори и косвено фактическото предаване на
процесните седалки. Издаването на фактура и осчетоводяването й от страна на продавача е
доказателство за извършената продажба, но не и за изпълнение на задължението за
предаване на стоката. Като този извод не се променя от обстоятелството, че ищецът не е
оспорил верността на представените счетоводни документи. Логично е след издаването на
фактура за продажба на стоките, същите да бъдат „изписани“ от баланса на търговеца, като
основание за тази счетоводна операция е именно самата фактура. Вярно е, че счетоводните
записвания следва да отразяват вярно и точно действително осъществените счетоводни
операции, но в случая представените доказателства не са насочени към установяване на
фактическото предаване на стоките, а към отразяване на самата продажба, материализирана
чрез фактурата. Липсват документи като стокови разписки, приемо- предавателни
протоколи или други двустранно подписани документи, които да свидетелстват за
извършеното предаване. Освен това, съобразно нормата на чл. 182 ГПК съдът следва да
цени счетоводните записвания като доказателство за твърдените от страната факти, но
5
преценката следва да е във връзка както с редовността на записването /за което в случая
няма ангажирани от сраната доказателства/, но и най- вече с цялата доказателствена
съвкупност. В настоящия случай, счетоводните записвания, и тяхната интерпретация от
страна на ответника, се опровергават от показанията на св. М. и св. Р., които съдът е
кредитирал като безпристрастно дадени и обективни.
Наред с това доколкото представените счетоводни документи представляват косвени
доказателства в подкрепа на твърденията на ответната страна, следва да се каже, че в
действителност съдебната практика приема, че пълно доказване може да се осъществи и
само при косвени доказателства, стига обаче косвените доказателства да са несъмнено
установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без
съмнение главния факт (решение № 226/12.07.2011 г. по гр.дело № 921/2010 г. на IV г.о. на
ВКС). В случая тези предпоставки не са налице, още повече че освен косвените
доказателства, по делото са налични и преки такива, а именно показанията на свидетели,
присъствали на предаването на цялото оборудване, с изключение на процесните седалки.
Неоснователно е и следващото оплакване на въззивника относно допуснати
нарушения от съда при оценката на гласните доказателства.
По въпросите относно това как следва да се обсъждат от съда свидетелските
показания, как следва да се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и
следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172
ГПК, е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика по чл. 290 ГПК, намерила
израз в множество решения на ВКС, между които: № 189/14.07.2005 г., решение №
176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на II г. о. на ВКС, решение № 700/28.10.2010 г. по
гр.д. № 91/2010 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 140/23.03.2010 г. по гр.д. № 4755/2008 г. на
II г.о. на ВКС, решение № 131/12.04.2013 г. по гр.д. № 1/2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение
№ 176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на II г. о. на ВКС, решение № 297/22.12.2014 г. по
гр.д. № 4004/2014 г. на I г.о. на ВКС, решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на
IV г.о. на ВКС; решение № 176/28.05.2011 г. по гр.д. № 759/2010 г. на II г. о. на ВКС,
решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на IV г.о. на ВКС., решение №
65/16.07.2010 г. по гр.дело № 4216/2008 г. на IV г.о. на ВКС.
Обобщено, в цитираните съдебни решения е разяснено, че съдът прави фактически и
правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно
убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за
установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона.
Казаното се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се
преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и
съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички
обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката,
психическото състояние на свидетеля и евентуално негови физически особености /зрение,
6
слух/, обстоятелства при възпроизвеждането на данните, както и волята на свидетеля да
каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени
посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки
поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти
едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни,
доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. Законодателят е създал едно предположение относно посочените в
хипотезата на чл. 172 ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото,
поради което съдът е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко
поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла
на достоверността на показанията му.
В цитираната практика, безпротиворечиво се приема, че съдът не е длъжен да
възприеме показанията на свидетелите, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от
доказателствения материал (недопустими са или ирелевантни), защо не ги кредитира или
дори и да ги кредитира, какво възприема или не за установено. В настоящия случай,
районният съд е изложил мотиви защо не кредитира показанията на свидетелите на
ответника. Като относно св. М. е посочил, че показанията са му твърде общи и не съдържат
конкретна информация нито относно броя на предадените седалки, нито относно вида на
камионите, на които било извършено натоварването. В действителност свидетелят в
показанията си посочва, че е било предадено „оборудването“, но не конкретизира нито от
какво се състои същото, нито коя част от оборудването кога и как е предадена, нито посочва
каквито и да било детайли по самото натоварване на вещите /транспортни средства, време,
организация и др./. Същевременно по делото не е спорно, че на ищеца е била предадена
както металната конструкция, така и останалите вещи, с изключение на седалките, поради
което дадените твърде общи показания от св. М. не могат да служат за доказване на
релевантния по делото факт, касаещ именно предаване на седалките. Относно свидетеля В.,
който видно от снетата му по делото самоличност се намира в близки родствени отношения
с ответницата Славка Вършева, съдът отчитайки тази връзка е отчел евентуалната
заинтересованост при даване на показанията. Освен това свидетелят заявява, че не е
присъствал на предаването на всички стоки, което също е дало повод на съда да не
кредитира показания на този свидетел.
Районният съд е съпоставил показанията, дадени от двете групи свидетели и е дал
вяра на свидетелите на ищцовата страна, поради това, че техните показания са по –
конкретни, обективни и безпристрастно дадени, разкриващи в детайли случилото се и
пресъздаващи по по – убедителен начин действително осъществилата се фактическа
обстановка. Същите се подкрепят и от представените писмени доказателства, в подкрепа на
твърденията, че ден преди крайния срок, в който киното е следвало да отвори, ищецът
спешно е закупил седалки от третото лице „Арт Парк“ ООД.
Що се касае до възражението на въззивника, че ищцовата страна не била представила
7
по делото товарителницата относно извършения превоз, която представлявала неразделна
част от фактурата за транспортната услуга, следва да се посочи, че такова искане ответната
страна въпреки възможностите, с които е разполагала не е заявила нито пред първата, нито
пред настоящата инстанция. В случай, че такъв документ е бил съставен, то страната е
могла да го изиска или от третото лице, извършило транспорта на оборудването, или да
поиска от съда да задължи ищцовата страна да го представи по делото. Пропускът на
ответника да ангажира соченото доказателство, не може да се цени във вреда на ищцовата
страна, която е посочила други доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ето защо и поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд по основателността на исковата претенция, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на делото, право на разноски има въззиваемата страна, която
своевременно е отправила искане за тяхното присъждане и е представила доказателства за
реалното им извършване. С представения списък по чл. 80 от ГПК се претендират общо 1020
лева с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение, което видно от приложеното платежно
нареждане е действително изплатено и поради това следва да се възложи в тежест на
въззивната страна.
По аргумент от чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед търговския характер на настоящия
спор, решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 47/09.02.2021 г. по гр.д. № 5517/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА ЕТ „СВ – Славка Вършева“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Св.Патриарх Евтимий“, представлявано от Славка Стоянова
Вършева да заплати на „СИНЕЛЕНД“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Тракия” № 35, ет. 2, офис 3, представлявано от Божидар Илиев
и Янаки Дерменджиев, сумата от 1 020,00 лв. (хиляда и двадесет лева) – разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9