Решение по дело №168/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 134
Дата: 16 април 2019 г. (в сила от 16 април 2019 г.)
Съдия: Наталия Денева Георгиева
Дело: 20194500500168
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              134

 

                                      гр. Русе,  16.04.2019г.

 

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд                       гражданска колегия в открито заседание на 12 април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                      Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                        АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА                                           и в присъствието на

прокурора                                                              като    разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева                                                          в.   гр. дело 168 по описа         за 2019год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

                   С.С.Ж. *** е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр.д.№6107/2018г., с което е уважен предявения против него иск по чл.422 ГПК за дължимост на присъденото в полза на ЧСИ В. М. вземане по ч.гр.д.№4797/2018г. по описа на Русенския районен съд и върху него са възложените направените по делото разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен и да му се присъдят направените по делото разноски.

                   Ответникът оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава и да му се присъдят направените по делото разноски за въззивното производство.

                   Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

                   Жалбоподателят е съпруг на Р.К.Ж. – длъжник по изп.д.№414/2017г. по описа на ЧСИ В. М.. Той е подал жалба против действията на съдебния изпълнител по чл.435 ГПК, по която е дължал такси по т.8а и по т.5 от ТТЗЧСИ за изготвяне на копие от изпълнителното дело и за връчване на съобщения до длъжника и взискателя, възлизащи общо на 72лв. с ДДС. По делото не е спорно, че тези такси не са платени, поради което и на основание чл.79 ЗЧСИ съдебният изпълнител е изготвил сметка, която е връчил на жалбоподателя с уведомление при условията на чл.51, ал.3 ГПК. Тъй като жалбоподателят не е платил дължимата сума в посочения в уведомлението срок, ЧСИ е подал заявление по чл.410, ал.1 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№4797/2018г. по описа на РРС. Съдът е счел заявлението за основателно и е издал в полза на съдебния изпълнител заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Тя е връчена на длъжника, който в срока по чл.415 ГПК е подал възражение. Взискателят е уведомен за подаденото възражение и за правото да предяви иск за установяване на вземането си по чл.422, ал.1 ГПК, което той е сторил. Районният съд е уважил изцяло предявения иск, тъй като е приел, че жалбоподателят дължи на ЧСИ сумата 72лв. с ДДС, включваща таксите по т.8а и т.5 от ТТЗЧСИ.

                   Решението на районния съд е правилно. То е постановено въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка и при спазване на материалния закон. Жалбоподателят дължи процесната сума на ЧСИ, включваща таксите по т.5 и т.8а от ТТЧСИ, тъй като съдебният изпълнител следва да връчи препис от жалбата на взискателя и длъжника по изпълнението и да изпрати жалбата заедно с възраженията и копие от изпълнителното дело с мотивите си по обжалваните действия на компетентния окръжен съд съгласно чл.436, ал.2 и 3 ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че сумата не се дължала, тъй като жалбоподателят не бил страна по изпълнението, а трето лице, което не носело отговорност за разноските съгласно чл.426, ал.1 и чл.79, ал.1 ГПК. Процесната сума не представлява разноски по изпълнението по смисъла на цитираните норми, тъй като не касае действия, свързани с удовлетворяване на присъденото в полза на взискателя вземане. Жалбоподателят е трето за изпълнението лице, което е упражнило правото си по чл.435, ал.4 ГПК да обжалва действията на съдебния изпълнител, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират в негово владение и не са били собственост на длъжника към този момент. На основание подадената жалба той се явява задължено лице по смисъла на чл.79, ал.1 ЗЧСИ, което следва да понесе разноските по размяната на жалбата и изготвянето на препис от изпълнителното дело, което да се изплати на съда. Образуваното пред съда производство по обжалване действията на съдебния изпълнител е въззивно по своя характер и ако подадената жалба беше уважена, направените от третото лице-жалбоподател разноски следваше да се понесат от някоя от страните по изпълнението. Явно е, че в настоящия случай подадената жалба не е уважена, поради което и на основание чл.78 ГПК направените и дължими от жалбоподателя разноски в производството по чл.435 и сл. ГПК следва да останат в негова тежест. На това основание решението на районния съд, с което е уважен установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК и върху жалбоподателя са възложени направените по делото разноски, е правилно и следва да се потвърди, като върху страната се възложат разноските на ЧСИ за въззивното производство. На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

                   По изложените съображения Окръжният съд

 

                                           Р   Е       Ш      И:

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение №58 от 15.01.2019г. на Русенския районен съд по гр.д.№6107/2018г.

                   ОСЪЖДА С.С.Ж. *** да заплати на ЧСИ В. М. сумата 300лв. разноски за въззивното производство.

                   Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: