Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 07.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14687 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А.П.П., ЕГН ********** с адрес *** срещу „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 1941лева/ след допуснато изменение в
размера на иска с протоколно определение от 13.01.2020г./ и след приспадане на
определено застрахователно обезщетение в размер на 424лева прихванато срещу
дължима застрахователна премия/, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди на л.а «Фолксваген Фаетон» с рег. № В 8841 ВА,
настъпили на 28.05.2019г., докато автомобилът е бил паркиран в гр. Варна на ул.
Поп Харитон и изразяващи се в счупване на предно
панорамно стъкло тонирано със сензор, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
13.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът
излага твърдения, че е собственик на л.а «Фолксваген Фаетон» с рег. № В 8841 ВА. На 15.05.2019г. с ответника е
сключен договор за имуществена застраховка «Каско +»,
полица № 440119031027539, със срок на действие на застрахователното покритие
16.05.2019г.- 15.05.2020г. и размер на застрахователната сума 15хил.лева.
Дължимата застрахователна премия от 1227,12лева е следвало да бъде платена на
четири равни вноски от по 281,78лева всяка, първата от които платена при
сключване на договора. На 28.05.2019г., докато автомобилът е бил паркиран на
ул. Поп Харитон в гр. Варна е намерен със счупено
предно панорамно стъкло тонирано със сензор. На
28.05.2019г. ищецът уведомил застрахователя за събитието, който образувал щета
№ 44010311903953 и изготвил опис- заключение за увредения детайл. По образуваната
щета застрахователят определил застрахователно обезщетение в размер на 424лева
прихванато от дължима застрахователна премия. Твърди, че за възстановяване на
увреждането реално нужната стойност е 2000лева. Ето защо, понастоящем
претендира застрахователно обезщетение в размер на сумата действително
необходима по възстановяване автомобила в състоянието от преди, която заявява в
частичен размер и след приспадане на полученото вече обезщетение, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че страните са обвързани от
твърдяното застрахователно правоотношение. Твърди, че в случая полицата е
сключена при клауза „Доверен сервиз“, която дава право на застрахования
собственик при нанесени частични щети да се ползва от услугите на сервиз, с
който ответното дружество има сключен договор, съгласно т.3.2 ОУ. По изрично
желание на застрахования обаче, застрахователното обезщетение може да бъде
определено по „експертна оценка“ на застрахователя. За това, твърди, че в
случая в подаденото от ищеца уведомление до него, той е посочил, че желае застрахователното
обезщетение да бъде определено по експертна оценка. В изпълнение на
задълженията си по договора, ответникът е направил оглед на автомобила и е
описал увредения детайл- челно стъкло- тонирано със
сензор- за подмяна. Преписката е приключена с мнение за определяне на
застрахователно обезщетение от 424лева определено по експертна оценка на
застрахователя на основание чл. 12.1 ОУ съгласно действащата му методика за
определяне размера на застрахователното обезщетение. Тази сума е била удържана
за погасяване на дължимата застрахователна премия от 1217,02лева на основание
т.5.5 ОУ. Оспорва исковата претенция по размер и сочи, че предвид посочените
клаузи на ОУ, ищецът е упражнил правото си и е посочил условията, при които
желае да бъде определено дължимото му се застрахователно обезщетение. Ето защо,
ответникът счита че е изпълнил задължението си по договора при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение съобразно ОУ. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. Процесуалният
представител на ищеца прави възражение за нищожност на клаузите на чл.72, и чл.74
от ОУ.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ
задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищцата да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна
страна; че в този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла
твърдяните вреди и съответно техния размер. Съответно в тежест на
ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора по повод
определяне и плащане на дължимото застрахователно обезщетение.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
- между страните е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка на л.а «Фолксваген Фаетон»
с рег. № В 8841 ВА, «Каско +», полица №
440119031027539;
- по повод
настъпило застрахователно събитие на 28.05.2019г. ответникът е образувал щета и е констатирал следните увреждания на
застрахованата вещ- челно стъкло- тонирано
със сензор- за подмяна;
- че
застрахователят е определил обезщетение в размер на 424лева, прихванато с
дължима застрахователна премия.
Ангажирани са писмени
доказателства, от които се установява, че ищецът е платил първата вноска по дължимата
по договора премия с падеж 15.05.2019г. от 281,78лева. Следващите вноски са с
падежи съответно 15.08.2019г., 15.11.2019г. и 15.02.2020г.
Между страните не
съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени доказателства-
уведомление и опис по щета, че на 28.05.2019г. ищецът е уведомил застрахователя
за настъпилото събитие. В уведомлението е декларирал, че на 28.05.2019г. е
констатирал увреждане на челно стъкло на паркирания си автомобил на ул. Поп Харитон. В уведомлението ищецът е направил избор на начин
на обезщетяване като е зачеркнато полето- по оценка на застрахователя. Следователно
същият е спазил задължението си по уведомяване на застрахователя в срока по чл.
403, ал.1 КЗ. Във връзка с това ответното дружество е образувало щета и опис по претенция № 44010311903953/28.05.2019г., в която са описани
увредените детайли по автомобила и степента на увреждането, а именно челно
стъкло тонирано със сензор- за подмяна. Въз основа на
извършена калкулация по претенцията от 04.10.2019г. застрахователят е определил
за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 424лева. Страните не са
спорили, че с така определеното от застрахователя обезщетение е извършено
извънсъдебно прихващане от дължима от застрахования застрахователна премия,
чието плащане е било разсрочено на четири равни вноски.
Спорният между страните
въпрос касае размера на исковата претенция, т.е каква е нужната стойност за
възстановяване на увреждането, предвид уговорките на ОУ в подписания между
страните застрахователен договор.
В тази връзка, по
делото бе изслушано и прието заключение на допусната САТЕ. Заключението на
експерта, като неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната
компетентност, след запознаване с приложените по делото документи и направата
на нужните проучвания на пазара, бива кредитирано от съда в цялост, ведно с
разясненията дадени при изслушването му. Съобразно заключението на в.лице, увреденият
детайл е челно стъкло тонирано със сензор и с
подгряване. Възстановяването на детайла изисква неговата подмяна. По отношение
нужната стойност по отстраняване на увреждането, заключението е изготвено в
няколко варианта на стойности на труд и материали- по средни пазарни цени, по
цени на доверени сервизи и по методика на застрахователя. Така, нужната
стойност на база средни пазарни цени на пазара на резервни части и труд е 1941,14лева,
по цени на доверени сервизи е- 1405,50лева, а
по експертна оценка е 974,51лева. В с.з. в.л. уточнява, че не е открило на
пазара да се предлага такова челно стъкло на стойност 400лева, колкото е
заложил застрахователят при извършване на калкулацията, поради което при
определяне стойността му по експертна оценка е взело стойността на детайла като
оригинално и е приложил 40% овехтяване. Стойността на труда по договорите на
дружеството с доверени сервизи за автомобили извън гаранционен срок на
експлоатация в.л. сочи да е 12лева на час с ДДС, което било по- ниско от
пазарните цени за региона.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. В казуса застрахователят е определил по експертна оценка. Определил е застрахователно
обезщетение в размер на 424лева, с което е прихванато вземането му за дължима
от застрахования застрахователна премия на основание чл. 5.5 ОУ, даваща му
право при настъпване на застрахователното събитие преди изплащане изцяло на
застрахователната премия, да удържи неиздължената премия от дължимото
обезщетение. Във връзка с начина на определянето му застрахователят се позовава
на разпоредбите на чл. 12 ОУ, раздел Каско. Съгласно
чл. 12 ОУ, раздел Каско при частична щета на
застрахованото МПС, застрахователното обезщетение се определя по един от
начините избрани от застрахования- по експертна оценка съгласно действащата
Методика на застрахователя за определяне размера на застрахователното
обезщетение или по представени оригинални разходни документи- при сключена специална
договореност „доверен сервиз“. В случая, застраховката е сключена при
допълнителна договореност „доверен сервиз“. При завеждане на щетата, ищецът е
избрал обезщетяване по експертна оценка, която съгласно чл.12.1.1 се извършва
по действаща Методика на застрахователя. Ищецът е настоял за нищожност на тези
клаузи поради противоречието им със закона. Безспорно, съгласно чл. 20а ЗЗД договорът, част от който са и приетите от застрахования ОУ на
застрахователя, имат силата на закон между страните. Затова и доколкото се касае за
договорни отношения, то в отношенията между страните действа принципът на свободата
в договарянето- чл. 9 ЗЗД. Той обаче сам по себе си не може да дегорира приложението на императивните норми на закона,
какъвто характер безспорно има разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка
страните да уговорят начин на обезщетение, но той следва да е такъв, че да
покрие изискването на закона обезщетението да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието. От
заключението на в.лице, в т.ч. разясненията дадени при изслушването му се
установява, че нужната пазарна стойност за възстановяване на вещта е в размер
на 1914,14лева. В ползваната от застрахователя методика при определяне на
обезщетението е взето предвид овехтяване на вещта, според в.л. от 40%. По-
важното обаче е, че според в.лице с така определеното от застрахователя
обезщетение не би могло да се закупи челно стъкло, като увреденото, чиято
стойност от застрахователя е определена в размер на 400лева. Извън това, в
калкулацията е заложена и стойност на труд от 3лева на час, при положение че
в.лице сочи средната пазарна такава да е 28,50лева, а тази на доверените
сервизи на застрахователя 12лева. Следователно с ползвания от застрахователя
метод на обезщетяване е нарушено изискването за обезщетяване по реална,
действителна стойност на вредата към датата на настъпването й. Не без значение
е и обстоятелството, че в ОУ липсва регламентация относно начинът и критериите,
които биват възприети от застрахователя при обезщетяване по експертна оценка, а
въпросната методика няма данни да е била на разположение на застрахования, така
че той да може да вземе информиран избор относно начина на обезщетяване на
вредите. Принципът на пълната обезвреда, действащ по
отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията
дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност
е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи
пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу
която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ
/отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Затова и
предвиждането на друг ред на обезщетяване в ОУ към полицата, влиза в
противоречие с посочените норми на закона. Размерът на реалната стойност на
вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането,
съобразявайки всички доставчици на пазара предлагащи такива резервни части и услуги.
Т.е това е сумата от 1941,14лева. При спазване принципа на диспозитивното
начало исковата претенция се явява доказана до размер от сумата от 1941лева. От
тази сума обаче следва да бъде приспадната сумата от 424лева, представляваща
размер на определеното от застрахователя обезщетение. Факт признат и от двете
страни е, че извънсъдебно с това вземане на застрахования е било прихванато насрещното
вземане на застрахователя за плащане на застрахователна премия. Следва да бъде
зачетен погасителния ефект на прихващането и това обуславя доказан размер на
исковата претенция от 1517лева. Сумата следва да се присъди ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба, така както е поискано.
По разноските:
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни.
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от 78лева- платена
ДТ /при дължима от 77,64лева/, 50лева- депозит на вещо лице и 366лева платено
адв. възнаграждение, съобразно представен договор за правна помощ от 10.01.2020г.
или общо 493,64лева. Предвид изхода на спора и съобразно уважената част на иска,
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 385,81лева.
На основание чл.78, ал.
3 ГПК съобразно отхвърлената част на исковата претенция се дължат разноски в
полза на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Поискано е присъждане на
адв.възнаграждение от 318лева по договор за правна защита и съдействие от
09.10.2019г. и 100лева депозит за експертизи. Съобразно отхвърлената част от
исковата претенция в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 91,31лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на А.П.П.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1517лева, представляваща остатък от дължимо
застрахователно обезщетение /след приспадане на определено
застрахователно обезщетение в размер на 424лева прихванато срещу дължима от
ищеца застрахователна премия/,
представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «Фолксваген Фаетон» с рег. № В 8841 ВА, настъпили на 28.05.2019г.,
докато автомобилът е бил паркиран в гр. Варна на ул. Поп Харитон
и изразяващи се в счупване на предно панорамно стъкло тонирано
със сензор, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 13.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на А.П.П., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 2140лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски съобразно уважената
част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-
Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 91,31лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: