Решение по дело №1725/2018 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 651
Дата: 21 ноември 2018 г. (в сила от 7 януари 2019 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20185510101725
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер ………..                          21.11.2018 г.                                       град Казанлък

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                            II  граждански състав

На пети ноември                                               година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                               

                                                                       

                                                                                  Председател: Стела Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М. М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Стела Г. гражданско дело № 1725 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Предявен е иск  за прекратяване  на граждански брак с правно основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс /СК/.

 

В исковата си молба ищцата твърди, че двамата с ответника сключили граждански брак на ***г. в гр. П., който бил първи и за двамата и от него нямали родени деца.

Сочи, че няколко дена след като сключили граждански брак, двамата със съпруга ѝ отишли в Г., където той работел от по-рано. Заживели в някаква квартира, чиито адрес не може да посочи, в която стояли малко повече от месец, през което време нямали никакви семейни отношения. Заявява, че разбрали, че не могат да живеят заедно и не могат да създадат семейство.

Твърди, че през месец юли 2017 г. тя се прибрала в Б. и оттогава до настоящия момент - около една година, не са се виждали и не са се чували, с изключение на един телефонен разговор, на който уточнили процедурата по развода им.

Заявява, че между тях липсва всякаква връзка. Двамата са абсолютно чужди един спрямо друг и всеки живее своя собствен живот. Брака им съществувал само формално и следвало да бъде прекратен.

Твърди, че и двамата желаят брака им да бъде прекратен по взаимно съгласие, без да се третира вината, но тъй като съпругът ѝ живее в Г. и е възпрепятстван да присъства лично в съдебно заседание, подава настоящата искова молба, с която съпругът ѝ е запознат и за което е упълномощил адвокат.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се третира вината. Сочи, че няма  никакви претенции относно ползването на семейното жилище, тъй като то е квартира, находяща се в Г., гр. Гутах и на която не може да посочи адреса. Желае да върне предбрачното си фамилното име - Д. Моли разноските по делото по отношение на окончателната държавна такса да бъдат поети от ответника, тъй като първоначалната държавна такса е платена от нея. В съдебно заседание ищцата моли съда да прекрати гражданския брак между страните.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото С.Г.Г., чрез адв. К. М., с който заявява, че е съгласен с прекратяването на брака между страните.

 

              В отговора на исковата молба пълномощникът на ответника адв. М. заявява, че С.Г. също желае бракът между страните да бъде прекратен, но тъй като работи и живее в Г. не може да се яви лично в насроченото съдебно заседание. Запознат е изцяло с исковата молба, както и със съдържанието на настоящия отговор. Заявява, че няма претенции относно ползването на семейното жилище, находящо се в Г., тъй като било квартира, която в момента не се обитава от никой от съпрузите. Не възразява съпругата му да си върне предбрачното фамилно име Демирева. Не възразява окончателната държавна такса по делото да бъде поето изцяло от него. В съдебно заседание пълномощника на ответника, адвокат К. М. моли съда да прекрати гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината и ползването на семейното жилище.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак на ***г. в град П., за което е съставен акт за граждански брак № от същата дата /лист 6/. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.

 

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. Р. И. и Р. С. Д.

 

От показанията на свидетелката Исуф се установява, че познава ищцата от повече от 25 години, както и че познава съпругът й С.. Твърди, че страните сключили граждански брак на г. „бях участник в приготовлението за сватбата им“. Преди да се запознаят страните имали връзка по телефона. Според свидетелката те се запознали по интернет. Сочи, че няколко дена след сватбата им страните отишли да живеят в Г., заедно с дъщеричката на В.. „С. не е баща на дъщеричката й“. Заявява, че след около месец В. се върнала в Б. задно с дъщеря си, а С. останал на работа в Б. От В. знаела „че са нямали никакви съпружески – нямали са сексуален живот“. Ищцата й споделяла „че с този човек не би издържала да живее след като нямат консумация на брака им и не се разбират“. Твърди, че след като В. се върнала от Г. не била виждала С. и той не поддържал никакви контакти с В. нито по телефона нито по друг начин.

Свидетелката Д. познавала ищцата от повече от 10 години., познавала и С. „той й е съпруг“. Сочи, че сключили граждански брак на г. „бяхме на сватбата и участвахме в приготовленията, затова помня точната дата“. Твърди, че след сватбата страните отишли в Г. и живели около 50 дена заедно, „след което Веска си дойде“, а С. останал в Г. да живее и работи. Заявява, че откакто се е върнала В. страните не поддържали никакъв контакт, нито по телефона, нито по интернет. От В. знаела, че не се разбират, че имат конфликти, карат се. „Нямат никакви отношения, нямат интимни отношения и разбирателство е липсвало“.

 

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като същите са непосредствени, взаимнодопълващи се помежду си, безпротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

 

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 14 от СК, отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите не са могли да адаптират характерите си и вижданията си за брака, което е довело до неразбирателство. Различията в приоритетите и във виждането за задълженията на семейството, които различия се дължат на възпитанието, нравите, личностовите особености са довели до разногласия между страните, до конфликти. Между тях няма любов, доверие, взаимно уважение и загриженост един към друг. Създадената семейна атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от обикновени, временни и преходни недоразумения. Тя е проявление на установилото се между съпрузите отчуждение и непоносимост. Съпрузите не са в състояние чрез взаимно разбирателство и общи усилия да осигурят благополучието на семейството си. Нещо повече, те не желаят да постигнат това, защото поведението на ищеца и на ответницата е трайно установено. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата фактическа раздяла повече от една година, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Двамата отдавна са престанали да полагат усилия за запазването на брака, при което може да се направи извод, че той съществува само формално, което не е в ничий интерес. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

Съгласно чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака,  тъй като никой от съпрузите не е поискал това.

 

По отношение на фамилното име

 

След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Демирева.

 

Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лева, платима от ответника.

Воден от горните мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПРЕКРАТЯВА  гражданския брак между В.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** и С.Г.Г., ЕГН  **********, съдебен адрес ***, чрез адвокат К. М., сключен с акт за граждански брак № г. в град П., като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Д.

 

ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН  **********, съдебен адрес ***, чрез адвокат К. М. да заплати в полза на  бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата от 40,00 лева представляваща държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – С.

 

 

 

 

 

Районен съдия: