Решение по дело №339/2020 на Районен съд - Берковица

 Р Е Ш Е Н И Е

ГР.Берковица, 23.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….......втори наказателен състав в публично заседание на 26 януари  през две хиляди и двадесет  и първа  година.............….……………………в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

                                                    

при секретаря Н.Георгиева......................………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Георгиева..………….…………....………........АН дело №339 по описа за 2020г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 26 – 0000578/ 05.10.2020г. на Началник ОО”АА” в ГД „АИ” - Монтана на СД„Депс 21 С. и сие”, представлявано от Е.М.С. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал управителя Е.М.С. , който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат подържа доводите изложени в жалбата.

         Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, затова че на 28.09.2020 г. около 13:00 ч. в гр.Берковица, ул.”Александровска”№76  при извършване на комплексна проверка от служители на наказващия орган на СД„Депс 21 С. и сие”, притежаващо лиценз за международен автобусен превоз на пътници №1062/14.09.2014 г.  установили следното нарушение: 1. Превозвачът е допуснал водачът Е.М.С. с ЕГН ********** да  извършва случаен превоз на пътници на територията на РБ на 26.09.2020год. с автобус „Мерцедес Атеро” с рег.№М7396 ВС по маршрут Берковица-Велико Търново –Берковица ,видно от пътен лист №273424 от 26.09.2020год и фактура за превоза №100/0000161 от 24.09.2020год. , без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, което представлява нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП.Същият представя УПГ №397774/27.04.2017год. с изтекъл срок на годност на 27.04.2020год.

            При извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП съдът установи, че същото е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

              В случая не са спазени императивните правила на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН относно задължителните реквизити на съдържанието на двата процесуални документа (АУАН и НП), като са налице допуснати от актосъставителя и наказващия административен орган съществени нарушения на посочените правила, които се явяват основание за отмяна на НП, при следните съображения.

             Жалбоподателят СД е бил санкциониран за това, че като превозвач, притежаващ лиценз №1062/14.09.2014 г.   за международен автобусен превоз на пътници „е допуснал” извършването на  автобусен превоз от водача Е.М.С. , без последният да притежава удостоверение за психологическа годност. Така описаното административно нарушение е квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган по чл. 7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтП и е санкционирано на основание чл. 96г от ЗАвтП.    

              Разпоредбата на чл. 7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтП, гласи, че лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на определени нормативни изисквания - за минимална възраст, правоспособност за управление на МПС от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 7, ал.3 от с. з. - това, с оглед изложените фактически твърдения, е Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МС за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

           Става очевидно, че описанието на нарушението, дадено от актосъставителя в АУАН, не съответства на сочената за нарушена правна разпоредба. За да се наруши чл. 7а, ал.2 от ЗАвтП съответният лицензиран превозвач следва да осъществи превоз на пътници или товари с водач, който не отговаря на някое от посочените нормативни изисквания, т. е. изпълнителното деяние на едно такова нарушение се изразява в „осъществяване на превоз” с водач, който не отговаря на определени изисквания. Актосъставителят Г. обаче, не е посочил, че дружеството  като лицензиран превозвач, е осъществило международен автобусен превоз на пътници на определени дати и места, с водач, който не отговаря на нормативните изисквания за психологическа годност, а е отразил в Акта, че дружеството е „допуснало” водачът да извърши въпросните превози.

              Следва да се има предвид в тази връзка, че допустителството, поради особености в неговата субективна страна, е възможно и характерно само при административни нарушения, извършвани от физически лица и е изключено в хипотеза на юридически лица - извършители, а освен това, нито в чл. 7а, ал.2 от ЗАвтП, нито в санкционната разпоредба на чл. 96г от цитирания закон, приложена от наказващия орган, е предвиден състав на допустителство, каквото е общото изискване на чл. 10 от ЗАНН.

                      По друг начин казано, актосъставителят е описал изпълнителното деяние на нарушението по начин, който индикира на допустителство, каквото не е възможно за юридически лица, а в същото време това изпълнително деяние не е съответно на правната норма, която се твърди да е нарушена. Противоречието между фактическото описание на нарушението и неговата правна характеристика, съставлява пряко нарушение на разпоредбата на чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН, които изискват пълно и точно отразяване на фактическите обстоятелства на нарушението и съответно посочване на правната квалификация на нарушението, което нарушение съществено засяга правото на защита на санкционираното дружество - основание за отмяна на НП.

                     Напълно идентични са съображенията и по отношение на издаденото НП, където  фактическото  описание на нарушението не само не съответства на твърдяната за нарушена разпоредба на чл. 7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтП, но не съответства и на приложената от наказващия орган санкционна норма на чл. 96г от цитирания закон. Видно от съдържанието на НП, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че като лицензиран превозвач, притежаващ Лиценз за извършване на международен автомобусен превоз на пътници №1062/14.09.2014 г.   , е допуснал водачът Е.М.С. , без водача да отговаря на изискванията за психологическа годност.

                     Изпълнителното деяние на административното нарушение се изразява не в „допускане водачът да осъществи превоз”, както е посочил наказващият орган, а в осъществяване на международния превоз на пътници с водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност. Както се посочи и по-горе, недопустимо е да се ангажира отговорността на едно юридическо лице за административно нарушение, изразило се в допустителство, каквото нито се предвижда като състав в сочената за нарушена разпоредба на чл. 7а, ал.2 от ЗАвтП или в приложената санкционна разпоредба на чл. 96г от ЗАвтП, нито е възможно за юридически лица.

                      Следва да се допълни и обстоятелството, че така описаното от наказващия орган административно нарушение, според съда неправилно е санкционирано на основание санкционния състав по чл. 96г от ЗАвтП. Тази разпоредба предвижда налагане на административно наказание за този, който назначи на работа водач на лек таксиметров автомобил или водач на автомобил, с който се извършва обществен превоз на пътници или товари ( международният превоз е обществен превоз по арг. чл. 1, т.1 от ЗАвтП), без водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, т. е. изпълнителното деяние на това нарушение се изразява в „назначаване на работа” на водач на автомобил за обществен превоз на пътници и товари, без той да притежава валидно УПГ, а не в „допускане водача да осъществи превоз”, както е посочено от наказващия орган в издаденото от него НП.

                 В тази връзка следва да се посочи, че никъде в оспорваното НП, не се твърди, че санкционираното  дружество е назначило на работа като водач на автобус, с който се осъществява обществен превоз на пътници, лицето Е.М.С. , без последният да притежава УПГ, а единствено се твърди, че жалбоподателят (СД) е допуснал водачът да извърши международен превоз, без последният да отговаря на изискванията за психологическа годност.

                    Наказващият административен орган е дал фактическо описание на административното нарушение, което, макар и да не съответства нито на чл. 7а, ал.2, нито на чл. 96г от ЗАвтП, принципно подлежи на санкция на основание чл. 105, ал.1 ЗАвтП - общата санкционна норма, която предвижда налагането на такава за юридическите лица, които нарушат закона или подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание. В случая, ако е налице категорично доказване за извършването на превози от превозвача - жалбоподател, осъществени с автомобили, управлявани от водача Е.С., то е налице нарушение на чл. 7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтП (за превозвача) и на изискването на чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МС (за водача), и тогава именно на основание общата санкционна разпоредба би следвало да бъде ангажирана тяхната административно-наказателна.

                        Наличието на съществени процесуални нарушения, свързани с неяснота и противоречивост на т. нар. „административно обвинение” във фактически и правен аспект, са пречка съдът да прилага правилно материалния закон и да изменя НП.

                        В този смисъл, съдът намира, че е налице и неправилно приложение на материалния закон, във връзка с наложено административно наказание по неотносима санкционна разпоредба, както и наличие на съществено процесуално нарушение с оглед липсващата корелация между описанието на нарушението, и дадената от административнонаказващия орган (АНО) цифрова квалификация на същото, както и между посоченото правно основание за налагане на санкцията и описанието на нарушението. Последното представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.

        

         Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Берковица

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                        

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26 – 0000578/ 05.10.2020г. на Началник ОО”АА” в ГД „АИ” - Монтана ,с което на СД„Депс 21 С. и сие”, представлявано от Е.М.С. *** и ЕГН ********** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: