Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г.
като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 3958 по описа за 2015г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.135, ал.1 СК и чл.135, ал.2 СК.
Производството по делото е образувано
по подадена искова молба от З.С.С., ЕГН**********,***,
*** против С.С.Е., ЕГН**********,***, Е.З.С., ЕГН**********
и С.З.С., ЕГН********** чрез тяхната майка и законен представител С.С.Е., ЕГН**********,***. С исковата молба е направено
искане за възстановяване на родителските права на ищеца по отношение на
децата Е.З.С., ЕГН********** и С.З.С.,
ЕГН**********, от които той е лишен по силата на решение, постановено по гр.д.№
3718/2010г. по описа на РС-Плевен, потвърдено с решение на ОС-Плевен. Твърди,
че по отношение на двете деца е взета мярка за закрила, като едното е настанено
в ДДЛРГ Детелина-Плевен с решение от 04.02.2013г. по гр.д.№ 148/2013г. по описа
на РС-Плевен, а другото е в настанено в приемно семейство с решение № 65/23.04.2013г.
по гр.д.№ 178/2013г. на РС-Кнежа. Твърди се, че ищеца изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Твърди, че са
отпаднали основанията, поради които е бил лишен от родителски права, тъй като
установеното в *** е само един конкретен случай, а не става въпрос за трайно
поведение към децата. Твърди, че от тогава са изминали 5 години и не
представлява опасност за живота и здравето на децата си. Твърди, че в *** се е
занимавал със животновъдство и се е грижил за децата си, както и че е емоционално
привързан към тях. Твърди, че е правил многократни опити да се свърже с децата
си и да получи информация за тях. Твърди, че майката на децата, макар и да не е
лишена от родителски права, трайно се е дезинтересирала от тях и не желае или
няма възможност за тяхното отглеждане. Счита, че след възстановяването на
родителските му права, и след излизането му от затвора, би могъл да полага
грижа за децата и те няма да бъдат разделени и отчуждени. Прави искане и за
промяна в режима на лични контакти с децата, който режим е ограничен съгласно
решението за лишаване от родителски права. Желае да контактува с тях с писма,
картички за рожден ден и празници, в случай на отпуск да се среща с тях в
присъствието на социален работник по тяхното местоживеене.
В
срокът по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на
ответниците, в който взема становище, че предявеният иск е допустим, но е
неоснователен, по следните съображения: Ищеца се намира в затвора - Ловеч и
твърди,че са били отпаднали основанията поради което е бил лишен от родителски
права, но дали това е така следва да се докаже със съответните писмени и гласни
доказателства. Твърди, че на този етап няма събрани доказателства, че са
отпаднали основанията за лишаването му от родителски права и че са налице
предпоставките същият да осигури нормални условия на живот на двете си деца и
тяхното възпитание.Твърди, че освен това той изтърпява присъда и кога ще бъде
освободен от затвора, също е неизвестно. Твърди, че ищеца не сочи никакви
доказателства,че майката е изоставила децата си и не се грижи за тях.
Заинтересованата
страна ДСП-Плевен взема становище, че предявения иск от ищеца З.С.С. с правно основание по чл.135 ал.2 от СК, с който е
поискано от съда възстановяване на родителските му права, върху децата Е.З.С. и
С.З.С. за които родителски права е лишен с влязло в сила решение постановено
гр.д № 3718/2010 год. по описана Районен съд гр.Плевен е неоснователен. Твърди,
че липсват на предпоставките за възстановяване на родителските му права, върху
децата му, поради следните съображения: Видно от съдържанието на исковата
молба, безспорно е, че ищеца З.С.С., към датата на
подаване на исковата молба, се намира в затвора в гр.Ловеч и изтърпява
наказание „лишаване от свобода“. Счита, че обективно е невъзможно и няма как,
ищеца З.С.С. да упражнява родителските права върху
децата, поради неговото местонахождение. Счита, че от съдържанието на исковата
молба безспорно се установява, че ищеца З.С.С. не
разполага към този момент с каквито и да е условия за отглеждане на децата си Е.З.С.
и С.З.С.. Твърди, че същият не е представил доказателства да е заплащал
присъдената със съдебното решение за лишаване от родителски права издръжка за
двете си деца Е. и С., а и не е изпълнявал определения му режим на лични
контакти с тях. Счита, че действително към момента на сезиране на съда с
исковата молба от страна на ищеца, същия не представлява опасност за техния
живот и здраве, но това е в резултат на обстоятелството, че г-н З.С. се намира
в място за изтърпяване на наложеното му
наказание лишаване от свобода, а не на негово трайно, активно поведение. Счита,
че същият може да предяви претенция за възстановяване на родителските му права
но това следва да стане едва след изтърпяване на цялото му наказание лишаване
от свобода,освобождаването му от затвора и създаване на условия за тяхното
упражняване и успешна негова ресоциализация
в обществото. Твърди, че ищеца З.С.С., претендира да
бъдат възстановени родителските права, върху децата за един бъдещ и неопределен
период, което искане счита, за недопустимо. Счита, че описаните в исковата
молба, факти и обстоятелства са само и единствено твърдения, без да са
подкрепени с доказателства. Твърди, че в исковата молба е направено искане за
допускане до разпит на посочени поименно свидели, но исканите от страна на
ищеца З.С.С. свидетели, са за факти и обстоятелства,
за които има постановено съдебно решение, с което същия е лишен от родителски
права ,както и влязла в сила присъда, поради което моли, да бъде оставено без
уважение това искане още повече не се сочи какво точно се домогва да докаже с
разпита им. Счита също така, че емоционалната привързаност между бащата и
децата Е.З.С., С.З.С. е прекъсната за продължителен
период от почти пет години период, двете деца са се възстановили от
психическата травма, нанесена им действията на бащата спрямо тях в Република ***,
породи което възстановяването на контактите и привързаността следва да стане
много плавно, постепенно с участието на социални работници, и след вземане на
мнението и нагласите и на двете деца, които са на възраст, изискваща тяхното
участие в това производство. Предвид липсата на доказателства за това има ли
право ищеца на домашен отпуск ,колко пъти и както и за продължителността му,
ДСП Плевен не може да ангажира становище относно това му искане, но следва да
се има предвид, че присъствието на социален работник /ици/ по време на срещите
му с децата в почивните, неработните и /празнични/ дни е невъзможно, поради
работното време на служителите в тази администрация. Излага съображения, че З.С.С. няма нужните родителски качества и компетентности за
адекватно и правилно отглеждане на децата, както и че не е налице изменение на
обстоятелствата, които да водят до възстановяване на родителските права върху
децата Е.З.С. и С.З.С.. Счита, че показателно за ниския и родителски потенциал
е и обстоятелството, въз основа на поведението на бащата, е лишен от родителски
права и изтърпява влязла в сила присъда в Затвора в гр.Ловеч.
РП-Плевен
взема становище за неоснователност на предявената претенция.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно от Решение от 06.10.2011г.,
постановено по гр.д.№ 3718/2010г. по описа на РС-Плевен, З.С.С. е лишен от родителски права по отношение на децата Е.З.С.
и С.З.С.. На бащата е предоставено правото да вижда децата при следния
ограничен режим: Да вижда детето в ДДЛРГ Детелина-Плевен за времето от 16 до 18
часа, без да извежда детето от дома и детето С.- за времето от 16 до 18 часа
без да извежда детето от с.Бръшляница. Бащата е осъден да заплаща месечна
издръжка на детето Е. по 60 лв. месечно, а на детето С.- по 50 лв. месечно. З.С.
е лишен от родителски права, за това, че с поведението си представлява опасност
за личността, здравето, възпитанието на децата, представляващ особено тежък
случай на основание чл.132, ал.1, т.1, вр.чл.131, ал.1, т.1 СК, за това, че в
чужда държава-***, където децата са просели и са били изоставени от бащата
безпризорни е без храна.
Установява се от Писмо №
04-13-19/05.08.2015г., че ищеца е подавал множество жалби в ДАЗД за нарушени
родителски контакти с децата Е. и С..
Видно от Писмо №
ЗД-342/11г./05.04.2016г. от Началника на Затвора-гр.Ловеч, З.С. е постъпил в
затвора на 28.01.2011г. за изтърпяване на наказание 8 години лишаване от
свобода за извършено престъпление по чл.196, ал.1 НК, чл.340 НК. Остатъка от
наказанието към 01.01.2016г. е в размер на 3 години и 11 дни. В проведеното на
26.01.2015г. заседание по ВНОХД № 351/14 по описа на Апелативен съд-Велико
Търново му е наложено наказание доживотен затвор. С Решение от 20.10.2015г. по
к.н.д.№ 455/2015г. на ВКС е отменена въззивната присъда от 26.01.2015г. по
горепосоченото дело и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
апелативния съд от стадия на допускане на доказателства. С. е наказван
многократно за притежаване на неразрешени вещи, за упражняване на психическо и
физически насилие над лишени от свобода. С. изтърпява наказанието си в
заведение от закрит тип при постановен строг режим и няма право на домашен
отпуск. Той ще придобие право на условно предсрочно освобождаване на
24.05.2016г.
Видно от първоначален и текущи
доклади, липсата на контрол върху поведението и възпитанието на З.С., както и близото му криминално обкръжение са довели до ранни
криминални прояви още в юношеска възраст. Безскрупулен и безогледен е при
набавяне на материални средства за здръжка на живота си. В конфликтни ситуации
бързо изпада в афектни състояния. Емоционално е нестабилен. Осъждан е за
отклонение от военна служба, кражби, блудство. Понастоящем за четвърти път
изтърпява наказание лишаване от свобода. Отношението му към правния процес е
изцяло негативно. Още с постъпването в затвора започва да пише жалби до
различни инстанции. Наколко пъти се е самонаранявал, поставяйки ултимативни
искания към администрацията на затвора. Склонен към саморазправа с други лишени
от свобода или към самонаранявания. Неподатлив е на корекционно въздействие. С
изключително проблемо и противоречиво поведение. Склонен към конфронтиране,
както със служители, така и с други лишенти от свобода. Опитва се да се налага
и да постига желания чрез скандали, изопачаване на факти, писане на жалби,
суицидни опити и обявяване на гладни стачки. В тези си действия стига до крайности и не
премерва действията си. Може да се
приеме, че изпада в болестни депресивни състояния, но не приема специализирана
помощ. Наказван е два пъти за оказване на физически и психически натиск над
друг лишен от свобода. Няма определено
жилище. Лесно се повлиява от околните, неинтегриран. Има неадекватно за
възрастта поведение, конфликтен. Не предвижда и подценява последствията от
дйствията си. Периодически проявява загриженост към децата си. И тук проявява
неотстъпчивост, като настоява и трите деца да са в един точно определен дом в
.с.Тотлебен.
Установява се от текущ доклад от
02.02.2016г., че за времето от настаняването му в ЗО
Атлант Троян на 26.10.2015г. се наблюдава известно стабилизиране в поведението
му. Не е наказван, но не е и награждаван. Не е извършвал самонаранявания и не е
обявявал гладни стачки. Благотворно влияние оказва брат му ***, с когото са
настанени в едно спално помещение. Благотворно му влияе и поставянето на
индивидуални задачи, както и гласуването на известно доверие. Опитва се да се
облагодетелства по различни начини- да получи дрехи и обувки, въпреки че скоро
е получил, както и канцеларски материали и др.подобни. В тези си опити често е
упорит и непреклонен-не приема аргументите, че скоро е получил исканите вещи.
Приятелския му кръг е много тесен. Влияе се от затворническата субкултура.
Емоционално е нестабилен и неуравновесен. Към служителите се отнася в
зависимост от моментното му емоционално състояние- понякога е склонен да
сътрудничи, а друг път отправя заплахи, вика и отправя необосновани претенции.
Изявява желание да работи и се явява на конкурси за работа. Работата с него по
възпитателските дейности е затруднена от личностните му особености. Рискът от
вреди си остава висок. Проблемни зони при него са всички с изключение на
липсата на зависимости. Ресурсите за социално вграждане са скромни. От него
могат да се очакват изненади- особено автоагресивни действия. Лесно се афектира
и действа емоционално. Подтиснат е от продължаващите съдебни производства.
От социален доклад от ДСП-Плевен
по отношение на детето С.С. се установява, че майка
на детето е С.С. ***, баща-З.С.С.,
сестра-*** и Е.З.С.. Понастоящем и считано от 12.09.2011г. детето С. е
настанено в семейството на лелята по майчина линия *** С.Е.,*** за срок до
навършване на пълнолетие. Детето е с епилепсия, получава големи тонично-клонични припадъци с интервали от седмици.
Психичните процеси протичат с изоставане от нормата. Затруднява се при
използване на пособия и материали за спорт. Краткотрайната и дълготрайна памет
са слабо развити. С ЕР на ТЕЛК е установена 76 % с ч.п. с диагноза „Grand mal припадъци/с малки припадъци или
без тях. Лека умствена изостаналост.
От социален доклад от ДСП-Кнежа
се установява, че Детето Е.С. от 24.11.2010г. е настанено в ДДЛГ Детелина, а от
08.04.2013г., както и понастоящем е настанено в професионалното приемно
семейство на *** и *** ***. На детето с ЕР на ТЕЛК е определена 80 % ВСУ с ЧП до
01.10.2017г. с диагноза „Умерена умствена изостаналост“. Детето е вписано в
регистъра за пълно осиновяване и за международно осиновяване. В проведен
разговор с детето относно желанието му да живее заедно с баща си З.С., детето
заявява, че „един човек в Плевен му е казал, че е баща му, но той не познава
този човек и не желае да живее с него.“
От изслушването на детето С.С. по реда на чл.15 ЗЗДет се установява, че детето е на 11
години и живее с леля си ***. Детето не си спомня за баща си З. и не знае къде се намира, но си
спомня като са били в ***. Спомня се, че бащата не е бил добър с него, биел го
е и не желае да живее с него.
От изслушването на детето Е.С. по
реда на чл.15 ЗЗДет се установява, че детето живее с леля ***, където му
харесва. Детето помни баща си З., но не желае да се вижда с него защото го е
страх от него.
Съдът кредитира показанията на
св.М.С., Е.С. и *** А. като кореспондентни с
останалите доказателства по делото. От тях се установява, че З.С. и С.Е. имат 3
деца- едно момиче и 2 момчета. Живели са в ***. С.Е. бягала понякога като
изоставяла децата, а З.С. тръгвал да я търси, като оставял децата да бъдат
отглеждани от лелята на свидетеля М.С.. Тогава З. имал каруца и кон и гледал
овце. На З. му липсват децата и постоянно прави опити да се свърже с тях. З., С.
и децата са били в ***. Там са спяли в един салон на гарата заедно с децата. З.
не е работил там, а е ровил в контейнерите. После се преместили в някакво
място, наречено „полигона“, където имало стая, печка и легла. З. е имал къща в ***,
но вече-не, тъй като е съборена. Докато са били в *** С. е просела заедно с
децата. З. не е зависим от алкохол.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:
По искът с правно
основание чл.135, ал.2 СК:
Съгласно
чл.135, ал.2 СК Родителят може да поиска от съда да
бъдат възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради
което е бил лишен от тях. По делото не се доказа отпадане на основанието, въз
основа на което З.С. е лишен
от родителски права. З.С. е лишен от родителски права, за това, че с
поведението си представлява опасност за личността, здравето, възпитанието на
децата, представляващ особено тежък случай на основание
чл.132, ал.1, т.1, вр.чл.131, ал.1, т.1 СК, за това, че в чужда държава-***, където децата са
просели и са били изоставени от бащата безпризорни и без храна. Понастоящем
бащата изтърпява наказание лишаване от свобода, поради
което не представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на децата,
но този факт не е в резултат на поправеното поведение на бащата, а в резултат
на обективната невъзможност да проявява поведение спрямо децата, които да ги поставя
в риск. Следва да бъде положително оценено желанието на бащата да възстанови
родителските си права по отношение на децата Е. и С.,
но следва за основателност на претенцията да бъде доказано от ищеца отпадане на
основанието, поради което той е лишен от родителски
права. Много показателно е, че децата дори след повече от 5 години, изпитват
страх от бащата и не желаят да се срещат с него. За това, че не са отпаднали
обстоятелствата, поради които ищеца е лишен от родителски права, може да бъде
направен извод и от приетите по делото характеристики и психологически оценки
на З.С.. Посочено е, че ищеца е с изключително проблемо и противоречиво поведение.
Склонен към конфронтиране, както със служители, така и
с други лишенти от свобода. Опитва се да се налага и да постига желания чрез
скандали, изопачаване на факти, писане на жалби, суицидни опити и обявяване на
гладни стачки. В тези си действия стига до крайности и не премерва действията
си. Може да се приеме,
че изпада в болестни депресивни състояния, но не приема специалидирана помощ.
Наказван е два пъти за оказване на физически и психически натиск над друг лишен от свобода.
Няма определено жилище. Лесно се повлиява от околните, неинтегриран. Има
неадекватно за възрастта поведение, конфликтен. Не
предвижда и подценява последствията от дйствията си. Периодически проявява
загриженост към децата си. И тук проявява неотстъпчивост, като настоява и трите
деца да са в един точно определен дом в .с.Тотлебен.
Понастоящем се посочва, че има положителна промяна от няколко месеца, но те са
частични и някой характеристики на поведението му остават непроменени. Видно е,
че бащата и понастоящем,
при наличието на гореизложените
личностови характеристики, с поведението
си представлява
опасност за личността, здравето и имуществото на децата.
Предвид
гореизложеното съдът намира предявения иск с правно
основание чл.135, ал.2 за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По искът с правно
основание чл.135, ал.1 СК:
Съгласно
чл.135, ал.1 СК При изменение на обстоятелствата съдът
може да измени мерките по чл. 131, 132 и 134 СК. Съгласно чл.134, ал.2 СК
мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага
съответно чл. 59, ал. 8 СК- При необходимост съдът
определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по
ал. 2 и 7 като:1. осъществяване на личните отношения в присъствието на
определено лице; 2. осъществяване на личните отношения на определено място; 3.
поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на лицето,
което го придружава.
Съдът
намира, че следва да бъде изменен определения режим на лични отношения на ищеца
З.С. с децата Е. и С.. Определения с Решение от
06.10.2011г., постановено по гр.д.№ 3718/2010г. по описа на РС-Плевен да вижда детето
Е. *** за времето от 16 до 18 часа, без да извежда
детето от дома и детето С.- за времето
от 16 до 18 часа без да извежда детето от с.Бръшляница
понастоящем е неподходящ. На първо място детето Е. вече не е
настанено в ДДЛРГ Детелина, а в професионалното приемно семейство на *** и *** ***,
а ищеца изтърпява наказание
«лишаване от свобода», което прави невъзможен личния
контакт с децата по тяхното местоживеене. Видно от справките от Затвора-Ловеч,
ищеца няма право на домашен отпуск. Отделно от това и двете деца се страхуват
от бащата, поради което на настоящия етап не е подходящ тесен личен контакт
между бащата и децата. Следва режима на лични контакти понастоящем да бъде
уреден по опосреден начин /чрез писма и евентуално телефонни контакти, в
случай, че ищеца има право да осъществява такива/, чрез който контакт да може
да бъде създадена една възможност, децата да получават информация от бащата, и да му предават такава, което да създаде една по-близка
връзка между тях и евентуално да бъде постигнато преодоляване на страха, който изпитват от него. По
горните съображения, съдът намира, че подходящия режим на лични контакти с
децата следва да бъде: да изпраща на всяко от децата С. и Е. по тяхното
местоживеене писма всеки първи и трети понеделник от месеца, както и да
получава от всяко от децата писма в отговор на изпратените до тях, както и да
провежда телефонни разговори /при установените правила съгласно ЗИНЗС и
съответните подзаконови нормативни актове/ с всяко от децата, по възможност
всяка втора и четвърта събота от месеца, на телефонен номер, осигурен от лицето, при което децата са
настанени за отглеждане и възпитание.
По
делото не са направени искания за присъждане на направени разноски, нито са
ангажирани доказателства за такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от З.С.С., ЕГН**********,***, *** против С.С.Е., ЕГН**********,***, Е.З.С., ЕГН********** и С.З.С.,
ЕГН********** чрез тяхната майка и законен представител С.С.Е.,
ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.135, ал.2 СК като неоснователен и
недоказан.
ИЗМЕНЯ на основание чл.135, ал.1 СК, по иска
предявен от З.С.С., ЕГН**********,***, *** против С.С.Е.,
ЕГН**********,***, Е.З.С., ЕГН********** и С.З.С., ЕГН********** чрез тяхната
майка и законен представител С.С.Е., ЕГН**********,***
определения с Решение от 06.10.2011г., постановено по
гр.д.№ 3718/2010г. по описа на РС-Плевен режим на лични контакти на З.С.С., ЕГН********** с детето Е.З.С., ЕГН********** както
следва: да изпраща писма на детето Е.З.С. по неговото местоживеене в *** в
професионалното приемно семейство на *** и *** *** всеки първи и трети понеделник от месеца,
както и да получава от детето писма в отговор на изпратените до него, както и
да провежда телефонни разговори /при установените правила съгласно ЗИНЗС и
съответните подзаконови нормативни актове/ с детето, всяка втора и четвърта
събота от месеца във времето от 9,00 до 11,00 часа с продължителност до 15
минути, на телефонен номер, осигурен от лицето, при което детето е настанено за
отглеждане и възпитание.
ИЗМЕНЯ на основание чл.135, ал.1 СК, по иска
предявен от З.С.С., ЕГН**********,***, *** против С.С.Е., ЕГН**********,***, Е.З.С., ЕГН********** и С.З.С.,
ЕГН********** чрез тяхната майка и законен представител С.С.Е.,
ЕГН**********,*** определения с Решение от 06.10.2011г., постановено по
гр.д.№ 3718/2010г. по описа на РС-Плевен режим на лични контакти на З.С.С., ЕГН********** с детето С.З.С., ЕГН********** както
следва: да изпраща писма на детето С.З.С. по неговото местоживеене *** в семейството
на *** С.Е. всеки първи и трети
понеделник от месеца, както и да получава от детето писма в отговор на
изпратените до него, както и да провежда телефонни разговори /при установените
правила съгласно ЗИНЗС и съответните подзаконови нормативни актове/ с детето,
всяка втора и четвърта събота от месеца във времето от 9,00 до 11,00 часа с
продължителност до 15 минути, на телефонен номер, осигурен от лицето, при което
детето е настанено за отглеждане и възпитание.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ