№ 163
гр. Свищов, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Х.ва
при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Х.ва Гражданско дело №
20244150100140 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.221 ал.2 от КТ.
Постъпила е искова молба от "С" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление - гр. **, представлявано от А.Д., чрез пълномощника адв. М. К. от
САК против Г. И. И. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ***. Ищецът
твърди, че ответникът е бил назначен по силата на Трудов договор №
9540/9.07.2021г. на длъжност „Консултант, продажби информационни и
комуникационни технологии“ , с трудово възнаграждение 2700,00лева.
Договорено било предизвестие в размер на 60 дни при прекратяване на
трудовия договор в полза на двете страни. С молба по имейл от 23.06.2022г.
служителят Г. И. И. уведомил работодателя, че желае да бъде прекратено
трудовото му правоотношение на основание чл.326 ал.2 от КТ, считано от
12.08.2022г., без да спази пълния срок на предизвестието. На 16.07.2022г. до
22.07.2022г. служителят не се е явил на работа, като на 22.07.2022г. е съставен
констативен протокол за нарушението и е изпратен на служителя за
обяснения. Г. И. не пожелал да получи документа. На 1.08.2022г.
работодателят издал Заповед № 637, с която било наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“. Заповедта е получена лично на 1.08.2022г.
Съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
1
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.
В случая заплатата била в размер на 2700,00лева, като работодателят е
начислил обезщетение за период от 1.08.2022г. до 23.08.2022г. и е приспаднал
сумата 231,43 лева-начисления за м.август 2022г., като претенцията му е за
1646,83 лева. За гореописаните суми ищецът е подал заявление по чл.410 от
ГПК и по ч.гр.д. 531/2023г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение
№274/15.08.2023г. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за
изпълнение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът
предявява настоящия установителен иск. Моли съда да признае за установено,
че ответникът му дължи гореописаните суми, както и да присъди разноски в
исковото и заповедното производство. В съдебно заседание чрез процесуалния
си представител поддържа исковата молба, счита исковете за пълно и главно
доказани в настоящото производство на база приетите съдебно-счетоводни
експертизи и представените писмени доказателства, поради което моли съда
да уважи исковете, като представя списъка с разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, чрез
особения представител адв.Х. П., в който взема становище, че предявеният
иск е неоснователен. Прави възражение, че ответникът не е получил трудово
възнаграждание за м. юни 2022 г. и за отработените дни от м. юли 2022г., както
и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на осн. чл. 224 от КТ.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание чрез особения
представител поддържа, че от събраните доказателства по делото не се
установявало по безспорен начин претендираното вземане от дружеството
ищец. Не било ясно как е формирано обезщетението за неспазено
предизвестие и колко дни от предизвестието били отработени от Г. И.. Счита,
че така предявения иск е неоснователен и моли съда същият да бъде
отхвърлен.
Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед № 274 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 15.08.2023 г. по ч.гр.д. 531/2023г. на СвРС - Г. И. И. с ЕГН
********** следва да заплати на кредитора „С“ ЕООД, ЕИК *, сумата 1646,83
2
лева /хиляда шестстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/
главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението - 11.08.2023г. до изплащане на вземането. Заповедта за
изпълнение е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК по отношение на
длъжника Г. И. И..
С доклада по делото е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата по делото, че между страните
възникнало валидно трудово правоотношение по Трудов договор
№9540/9.07.2021г. Със Заповед №637 от 1.08.2022 г. за налагане на
дисциплинарно наказание "уволнение", трудовото правоотношение с
ответника било прекратено на това основание.
На 16.07.2022г. до 22.07.2022г., ответникът не се явил на работа, по
повод на което бил съставен Констативен протокол от 22.07.2024г., от В.Р.-М
на длъжност „Мениджър екип, контактен център“ в който било отразено, че в
периода 16.07.2022г. – 22.07.2022г., ответникът отсъствал от работа в рамките
на пет последователни работни дни, без да представи уважителна причина или
документ. С него нямало и връзка по имейл. КП е представен и приет по
делото.
Установява от приложените доказателства, че в хода на
дисциплинарното производство от ответника са искани обяснения с искане за
предоставяне на обяснения от 25.07.2022г. /л. 15 от делото/, по чл. 193 КТ,
изпратено чрез куриер, като ответникът е посетил куриерската фирма, прочел
е документите и е отказал да ги подпише, което е удостоверено с неговия
личен подпис и с отбелязване върху товарителница от служителя на
куриерската фирма.
Ответникът е уволнен дисциплинарно, тъй като бил извършил следното
твърдяно от работодателя нарушение на трудовата дисциплина, съгласно чл.
187, ал.1, т. 1 от КТ, а именно в периода между 16.07.2022г. и 22.07.2022г. не
се явил на работа. Нарушение на трудовите задължения е квалифицирано от
работодателя по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Видно от заповедта за дисциплинарно
уволнение, същата е получена лично от ответника на 01.08.2022 г., в 14:45ч.
Не е била оспорена по съдебен ред в предвидения срок.
Оспорен по делото е размерът на обезщетението, претендирано от
ищеца, поради което е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
3
Заключението на експертиза е изготвено компетентно, въз основа на
събраните по делото доказателства и е възприето в цялост от съда. От него се
установява, че брутното трудово възнаграждение за м.юни и м.юли на
ответника И. е съответно в размери за м.юни 2022 г. – 3130,03 лв. и за м.юли
2022г. – 1734,05 лв. ВЛ е заключило, че преди датата на прекратяване на
трудовия договор №9540/09.07.2021г. – 01.08.2022г., ответникът не е
отработил пълен работен месец през 2022г. Изчислило е, че неспазеното
предизвестие е за период от 01.08.2022г. до 22.08.2022г., вкл. – 22 календарни
дни/16 работни дни. Размерът на обезщетението за неспазено предизвестие е
2057,14 лв. След удържана сума, в размер на начислено обезщетение за
неползван отпуск при прекратяване на трудово правоотношение в размер на
231,43 лева, дължимата сума според ВЛ е в размер на 1825,71 лв.
Експертизата установява, че размерът на дължимото обезщетение по чл. 221,
ал. 2 е в размер на 5271,43 лв. за периода 24.06.2022г. – 22.08.2022г., вкл. и е
съобразено с разпоредбите на чл. 18, ал.1 и ал. 2 от Трудов договор
№9540/09.07.2021г. Предизвестието за периода от 24.06.2022г. до 31.07.2022г.,
вкл. е отработено от ответника. В съдебно заседание вещото лице заяви, че
поддържа изготвеното и представено по делото заключение. ВЛ поясни, че
въпрос получено ли е трудовото възнаграждение за месец юни и юли не й бил
зададен с поставените от съда въпроси, но получила справка с платежни
нареждания, което е доказателство, че тези суми били изплатени на ответника.
От справката, която получила за използвания годишен отпуск и действително
това, което е начислено като обезщетение в месец август, се установявало, че
ответникът не е използвал отпуск за 2022 г. до момента на прекратяване на
трудовото правоотношение
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи:
Предявени са установителни иск с правно основание чл.422 ал.1 от
ГПК, вр. чл.221 ал.2 от КТ, с искане за установяване със силата на пресъдено
нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по въз основа
на документ по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 531/2023г. на СвРС.
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване:
наличието на валидно възникнало трудово правоотношение с ответника, с
4
описаното съдържание и срок на предизвестието; че същото е прекратено на
посоченото основание - наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и
размера на вземането си.
Страните не спорят, че между тях има валидно възникнало трудово
правоотношение по Трудов договор №9540/9.07.2021г., по силата на който
ищецът е възложил, а ответникът приел да изпълнява при него длъжността
„Консултант, продажби информационни и комуникационни технологии“, с
основно месечно трудово възнаграждение от 2700 лева, подлежащо на
облагане и социално осигуряване. В чл. 18, ал.2 от договора било уговорено
60 дневно предизвестие и за двете страни за прекратяване на договора. Като
основание за сключване на трудовия договор между страните по делото е
посочена разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ. Не е спорно между страните, а
и съдът намира за безспорно доказано, че съществуващото между страните
трудово правоотношение е прекратено едностранно от работодателя, предвид
наложеното на ответника със Заповед № 637/01.08.2022 г. дисциплинарно
наказание „Уволнение“. Предпоставка за ангажиране на отговорността на
служителя за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, е същият да бъде
дисциплинарно уволнен с влязла в сила заповед на работодателя. Съдът
намира, че заповедта за уволнение е влязла в сила, тъй като е доведена до
знанието на служителя посредством нейното връчване лично на него на
01.08.2022 г. и в законния срок не е атакувана и отменена пред съда /чл. 358,
ал. 1, т. 2 КТ/ или от работодателя. Следователно за работодателя е възникнало
вземане за обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, което има за цел да го възмезди
поради прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие и тъй
като трудовото правоотношение е безсрочно работодателят има право на
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. Съобразно договореното в чл. 18, ал.2 от сключения между
страните трудов договор, срокът на предизвестие за прекратяване на
правоотношението е 60 дни и за двете страни. От назначената и приета по
делото експертиза, се установява, че дължимото обезщетение за периода,
който се претендира от ищеца, а именно от 01.08.2022 г., която дата е
прекратен трудовия договор, до 22.08.2022 г., което е 22 календарни дни или
16 работни дни, е в размер на 2057,14 лева, от които са удържани 231,43 лева
/начислено обезщетение за неползван отпуск при прекратяване на трудово
правоотношение/ и дължимата сума е 1825,71 лева. При това положение е
5
възникнало и съществува за ищеца вземане да получи от ответника
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срока от 01.08.2022 г., която дата е прекратен трудовия
договор, до 22.08.2022 г., който срок е част от неспазеното предизвестие,
предвидено в договора от 60 дни за прекратяването му. Относно размерът
съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната
експертиза, съгласно което след извършените удръжки, дължимото
обезщетение възлиза на сумата от 1825,71 лева. Ищецът претендира 1646,83
лева, което е по-малко от изчисленото от вещото лице. В този смисъл няма
искане за увеличение на иска и същия следва да се уважи в претендирания
размер. По делото няма данни ответникът да е изплатил това обезщетение до
приключване на съдебното дирене.
Поради това съдът намери, че установителният иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 КТ, е основателен и следва да се уважи, заедно с
претендираната законна лихва върху същото вземане от подаване на
заявлението му в съда до изплащането й.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца
направените в заповедното производство разноски в размер на 432,94 лева
(четиристотин тридесет и два лева и 94 ст.), от които 32,94 лева – ДТ и 400,00
лева – адвокатско възнаграждение, както и направените в исковото
производство разноски в размер на 1 196,94 лева (хиляда сто деветдесет и
шест лева 94ст.), от които 32,94 лева –ДТ, 400,00лева-депозит за вещо лице,
300,00 лева- депозит за особен представител и 464,00 лева –адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към - 11.08.2023г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
в Свищовския районен съд и към настоящия момент) в полза на "С" ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление - гр. **, представлявано от А.Д.,
чрез пълномощника адв. М. К. от САК, съществува вземане против Г. И. И. с
ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *** за сумата 1825,71 лева (хиляда
6
осемстотин двадесет и пет лева и 71ст.) – главница, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 11.08.2023г. до
изплащане на вземането, съгласно Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 274/15.08.2023 г. по ч.гр.д. № 531/2023 г. на
Свищовския районен съд.
ОСЪЖДА Г. И. И. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *** да
заплати на "С" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление - гр. **,
представлявано от А.Д., чрез пълномощника адв. М. К. от САК сумата 432,94
лева (четиристотин тридесет и два лева и 94 ст.), представляваща разноски в
заповедното производство и сумата 1 196,94 лева (хиляда сто деветдесет и
шест лева 94ст.) - разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на
страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7