РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №983/4.6.2018г.

                                   Година 2018                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  четиридесет и пети състав

На четвърти юни                                                  Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1107 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба от „ Д.К.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***. Варненчик, бл.201,вх.2,ап.56, представлявано от управителя П.Ц.Д. с ЕГН **********  срещу НП № 03-009028/06.12.2017 год. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” Варна, с което за извършено нарушение на чл.63,ал.2 от КТ на осн. чл.416,ал.5 и чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 / две хиляди/ лева.

В жалба си до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено, като необосновано, като се твърди, че АНО не е обосновал наличието или липсата на предпоставки за приложение на чл.415в от КТ.

В  съдебно заседание дружеството, редовно призовано, се представлява от адв.Ю. Д., ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. В условия на евентуалност моли за приложението на чл.415в от КТ.

Въззеваемата страна в съдебно заседание се представлява от юк Ошавкова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

Съставен е АУАН  с № 03-009028/30.11.2017 год., затова, че при извършена на 16.11.2017 год. проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект – жилищна сграда , намираща се в гр.Варна, ***., където «Д.к. ЕООД извършва СМР, като от предоставената документация се установява, че работодателят Д.К. ЕООД е допуснал до работа лицето С.М.С.с ЕГН ********** на длъжност «общ работник-задиромазач» в горепосочения обект преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Нарушението е извършено на 16.11.2017 год. в 14,50 часа в строителен обект – жилищна сграда, намираща се в гр.Варна, ***, към който момент е следвало да му бъде предоставено копие от уведомлениеот по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП – нарушение на чл.63,ал.2 от КТ.

Акта бил съставен и предявен на представляващия дружеството, който в  графата бележки и възражения не отразил да има такива.

В предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО издал обжалваното НП № 03-009028/06.12.2017 год. , с което за извършено нарушение на чл.63,ал.2 от КТ на осн. чл.416,ал.5 и чл.414,ал.3 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2000 / две хиляди/ лева.

Със съгласието на страните съдът е заличил св.Б..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на  приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.

НП е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „ Инспекция по труда ” Варна,  съгласно приложената Заповед № 0280/03.08.2010 год. на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно  заповед № 205/27.01.2014 год..

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, ЕИК, седалище и адрес на управление, представляващ.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Чл.63, ал.1 от КТ задължава работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62,ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и съответстващата на това задължение забрана, съдържащата се в ал.3 от същата норма, а именно - работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. Така посочената нормативна уредба еднозначно и императивно задължава всеки работодател да допуска на работа само тези лица, с които не само е сключил писмен трудов договор, но и на които е предоставил екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62,ал.3, заверено от ТД на НАП. В случая при проверката е установено, че С.М.С.с ЕГН ********** е работел на длъжност «общ работник-задиромазач» в жилищна сграда , намираща се в гр.Варна, *** където «Д.к. ЕООД извършва СМР. Преди да започне работа Симеонов не е получил копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Видно от приложена по преписката Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, с вх.№ 03388173193583, подадена на 16.11.2017г. в 15,47 часа, по несъмнен начин се установява, че към момента на проверката работодателят е допуснал до работа посочения работник без да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от компетентната ТД на НАП. При тези факти, настоящия състав на съда намира, че «Д.к. ЕООД е осъществил от обективна страна визираното в наказателното постановление нарушение. 

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействие – невръчване на уведомление по чл.62,ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП на работника или служителя преди постъпването му на работа.Необходимо е и наличието на друг обективен признак – наличие на възникнало трудово правоотношение.

Субект на нарушението е дружеството-работодател.

От събраните по делото доказателства - идентификационна карта и декларация по чл.399 от КТ, се установява, че дружеството-жалбоподател отговаря на изискванията на КТ за работодател / пар.1, т.1 от ДР на КТ/.

Правилно е била ангажирана отговорността на " Д.К." ЕООД в качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

 В процесния случай не е приложима разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ, в каквато насока са исканията на процесуалния представител на жалбоподателя, с оглед посоченото в чл.415в,ал.2 от КТ, че нарушения в лимитативно изброените случаи, сред които и тези по чл.63,ал.2 от КТ не се считат за маловажни.

 Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, във вр. с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията, съдът намери, че  съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 63, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда на работодател - юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.. В случая е определена имуществената санкция в размер на 2000 лева.

Според състава на съда размера на наказанието е  необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното.

            Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към определения от закона минимум от 1500 лв., като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

 По горепосочените мотиви, Съдът

                                                                          Р  Е  Ш  И :

 ИЗМЕНЯ НП № 03-009028/06.12.2017 год. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” Варна, с което на  „ Д.К.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***. Варненчик, бл.201,вх.2,ап.56, представлявано от управителя П.Ц.Д. с ЕГН **********, с което за извършено нарушение на чл.63,ал.2 от КТ на осн. чл.416,ал.5 и чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 / две хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1500 лв..

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: