№ 166
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Георги Йовчев
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20223001000101 по описа за 2022 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по жалба от „А. БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД-гр. Добрич и АТ.
Г. АТ. от гр. Добрич, и двамата чрез адв. М. от ДАК, срещу решение №
260109/05.11.2021г., постановено по т.д. № 201/2020год. по описа на ОС –
Добрич, с което съдът е приел за установено в отношенията между страните,
по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл.
535 ТЗ, че ответниците „А. БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, в качеството на издател и АТ. Г.
АТ., ЕГН ********** от гр. Добрич, в качеството на поръчител /авалист/
дължат солидарно на „АДМИРАЛ ГРУП 3“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Смолница, община Добричка, въз основа
на документ по чл. 417 ГПК (запис на заповед), издаден на 21.08.2019г., с
падеж 10.09.2019г. сумата от 61 366,92 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.07.2020г. до окончателното й изплащане, за което
задължение е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№1647/2020г. по описа на ДРС. Въззивниците намират
обжалваното решение за неправилно-като незаконосъобразно и постановено
при съществено нарушение на процесуалния закон. Считат за неправилен
извода на съда за предявяване възражението основано на каузално
правоотношение след изтичане на предвидения за това преклузивен срок.
Сочи относима към разглеждания случай съдебна практика на ВКС (решение
1
№ 163/17.01.2010г. по т.д. № 965/2010г. на ВКС, 1-во т.о.), която ДОС не е
съобразил. Навежда доводи за наличие на каузално правоотношение между
страните по делото под формата на Споразумение по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ от
21.08.2019г. Твърди се, че ищецът – като неизправна страна по това
споразумение, не може да черпи права от своето незаконосъобразно
поведение. Като не е изследвал описаното по-горе каузално правоотношение
ДОС е нарушил задължителната разпоредба на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС и трайната практика на съда, поради което постановеното решение
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото
върнато на окръжния съд за разглеждане от друг състав.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „АДМИРАЛ
ГРУП 3“ ЕООД-с. Смолница, чрез адв. М., с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба с подробно изложени съображения за
това. Излагат се съображения за неотносимост на цитираната съдебна
практика към настоящия случай, както и за неоснователност на твърденията
за наличие на каузално правоотношение и неизпълнение на същото от страна
на ищеца по иска. Намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
След като разгледа книжата по делото и извърши проверка за
редовността на жалбата, съдът установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуаален
представител, оспорва се от пълномощника на въззиваемата страна, чрез
представено писмено становище.
След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид
становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази
следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба на АДМИРАЛ ГРУП 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Смолница, ул.Първа №34, община Добричка, с която
срещу „А. БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ЖК „Дружба 1“ и АТ. Г. АТ., ЕГН ********** от гр.
Добрич, е предявен иск за установяване съществуването на вземане на
„АДМИРАЛ ГРУП 3“ ЕООД от „А. БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД в качеството на
издател и АТ. Г. АТ. в качеството на поръчител /авалист/ въз основа на
документ по чл. 417 ГПК (запис на заповед), издаден на 21.08.2019г., с падеж
10.09.2019г. за солидарно заплащане на сумата от 61 366.92 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2020г. до окончателното
й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1647 по описа на ДРС за
2020г.
2
Излага, че със запис на заповед от 21.08.2019г. длъжникът „А.
БИОЕНЕРДЖИ" ЕООД, /като издател/ е поел безусловното задължение да
заплати по посочения Запис на заповед на кредитора „АДМИРАЛ ГРУП 3“
ЕООД /като поемател/ сумата от 61 366, 92 лв. с падеж на задължението
10.09.2019 г. Записът на заповед е авалиран от физическото лице АТ. Г. АТ.
при същите условия, при които е издаден. Падежът за изпълнението на
задълженията е изтекъл по отношение на издателя и авалиста, но Записът на
заповед не е заплатен. За това ищецът е поискал издаване на Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по Записа на заповед за сумата от 61 366, 92
лв. пред РС – Добрич. На ищеца се дължи горепосочената сума заедно със
законната лихва за забава, считано от подаване на Заявлението пред РС -
Добрич до окончателното му плащане.
Ответниците чрез ПОИМ са оспорили иска като неоснователен. Не
оспорват издаването на записа на заповед и че същият отговаря на
изискванията на чл.535 ТЗ. Излагат доводи, че не дължат исковата сума
поради липсата на задължение, произтичащо от конкретно каузално
отношение.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, събрази следното:
Установената от окръжния съд фактическа обстановка, не е спорна:
Представен е запис на заповед, издаден на 21.08.2019г., по силата на който
„А. БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД се е задължило да заплати на датата на падежа -
10.09.2019г. на „АДМИРАЛ ГРУП 3“ ЕООД, сумата 61 366.92 лв. Ценната
книга е авалирана при условията, при които е издадена от АТ. Г. АТ..
Процесният запис на заповед притежава реквизитите, изискуеми
съгласно разпоредбата на чл.535 ТЗ. Индивидуализиран е и поемателят, което
съответства на изискването на чл.535, т.5 от ТЗ. Притежавайки изброените и
изискуеми, съгласно разпоредбата на чл.535 ТЗ реквизити, записът на заповед
е редовен от външна страна и годен да породи менителнично задължение. На
21.07.2020 год. на основание ценната книга, кредиторът инициирал заповедно
производство подавайки заявление по чл. 417, т. 9 от ГПК, за издаване спрямо
длъжниците на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист.
На 23,07.2020 год. по ч. гр. дело № 1647/20 год. състав на РС – Добрич е
издал Заповед за незабавно изпълнение № 688/23.07.2020г. издадена на осн.
чл. 417 и чл. 418 от ГПК и изпълнителен лист, за задължението по ценната
книга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.20год.
След връчването на поканите за доброволно изпълнение на солидарните
длъжници, същите в законово установения срок са депозирали в PC-Добрич
писмени възражения по реда на чл. 414 от ГПК, срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение. Ищецът в срок е инициирал настоящото исково
производство. Въз основа на установеното, следва да се направят следните
изводи:
3
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, като са изпълнени
специалните условия за неговата допустимост. При разглеждането му по
същество съда съобрази следното:
От приложените писмени доказателства към заповедното производство
се установява наличието на твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение между него и ответниците. От приложеният в оригинал
запис на заповед се установява, че ответникът „А. БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД
като издател на ценната книга, се е задължило да заплати на датата на
падежа 10.09.2019г. на „АДМИРАЛ ГРУП 3“ ЕООД, сумата 61 366.92 лв.
Ценната книга е авалирана при условията, при които е издадена от АТ. Г. АТ..
Записът е редовен от външна страна и не е оспорен, като документ от
ответниците. По делото липсват данни, а и не се твърди, че задължението е
платено на или след настъпилия падеж. Относно направените от ответниците
възражения, които се основават на твърдяно от процесуалният им
представител каузално правоотношение, чието изпълнение е било обезпечено
с процесния запис на заповед. Ответниците твърдят, че задължението по
процесният запис на заповед обезпечава изпълнението на каузално
правоотношение, доказването на което е в тежест на ищеца, като твърдят, че
по същото ищецът е неизправна страна. Следва да се отбележи, че в процеса в
преклузивните срокове, никоя от страните не е въвела конкретно каузално
правоотношение. Напротив-според изложеното в исковата молба, ищецът
изрично сочи, че основава претенцията си на Записа на заповед от
21.08.2019год.: в ПОИМ ответниците също сочат изрично, че не е налице
каузално правоотошение, относно издаването на ценната книга. По повод на
становището на въззивника, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на
каузално правоотношение, по което е издаден ЗЗ: Съдът не споделя същото,
поради следното: Следва да се посочи, че при въведено възражение за
каузално правоотношение, в тежест на направилия възражението е неговото
доказване- Този извод е съобразен с дадените указания в т.17 от ТР № 4 от
18.06.2014год. на ВКС по т.д. № 4/2013год. ОСГТК. Според цитираното ТР,
при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо
оспорване на вземането, както е в настоящия процес от ответниците, ищецът
не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за
плащане и да доказва възникването и съществуване на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжника като издател, по
повод или във връзка с което е издаден записа на заповед. С въвеждане на
твърдения или възражения за наличие на каузално правоотношение във
връзка с което е издаден ЗЗ, в тази хипотеза в производството по иск по
чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото
възраженията основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед. На основание чл. 154 ГПК,
всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно за
отричаното право-за съществуването, респективно –несъществуването на
вземането по записа на заповед. По делото ищецът кредитор доказва
вземането си, основано на менителничния ефект. Ответникът в преклузивните
4
срокове не е въвел възражение, основано на конкретно каузално
правоотношение по повод на което според него е издаден записа на заповед.
Това е така, понеже направеното от ответника твърдение за съществуване на
каузално правоотношение е по повод на допълнителната искова молба. За
това, съдът правилно не е разгледал въведеното каузално правоотношение и
не е приел представените във връзка с него писмени доказателства. По
изложените по-горе съображения, ищецът няма задължение да сочи,
респективно не носи доказателствена тежест за доказване на каузално
правоотношение, както и че е изправна страна по него. От друга страна,
записът на заповед не е оспорен, като форма и съдържание, редовен е от
външна страна и според съда съдържа достатъчно данни за дължимост
/поради настъпил падеж/ на обективираното в него парично задължение от
страна на главния длъжник и авалиста. По горе се посочи, че по иск по чл.422
ГПК, ищецът кредитор доказва вземането си, основано на менителничния
ефект-а именно -съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. Предвид изложеното следва да се приеме,
че ответниците солидарно дължат главницата от 61 366,92 лева, с която сума
са се задължили спрямо ищеца. Липсата на изпълнение по основното
задължение води до основателност и на акцесорната претенция за лихви,
което обуславя основателността на установителните искови претенции.
Обезщетението за забава е поискано от ищеца от момента на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК, поради което следва да го присъди от тази
дата.
Предвид съвпадане на крайните изводи, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на
окръжния съд, които споделя.
Разноски: На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на
ищеца направените от него разноски по въззивното производство, които
съобразно представените доказателства са в размер на 2500 лв. и следва да се
присъдят в посочения размер.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2600109/05.11.2021 г. по т.д.№ 201 /2020
г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „А. БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Добрич, ЖК „Дружба 1“ и АТ. Г. АТ., ЕГН
********** от гр. Добрич, ул. „Сан Стефано“ № 10, вх. В, ап. 8 да заплатят на
„АДМИРАЛ ГРУП 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Смолница, ул.Първа №34, община Добричка сторените
разноски за въззивното производство в размер на 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева– разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
5
чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6