Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260
гр.
Перник, 26.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 519/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 АПК, във вр. с
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от С.П.Л., ЕГН **********,*** против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-1158-000710/22.10.2021 г.,
издадена от началник сектор ПП към ОДМВР – Перник, с която на основание чл.
171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС, с рег. ****, със
свидетелство за регистрация на МПС **** за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката счита оспорения акт за незаконосъобразен. Излага
съображения за несъответствието му с изискването за форма и съдържание, за
материалната му незаконосъобразност и противоречие с целта на закона. Твърди,
че лекият автомобил, чиято регистрация, е прекратена е взет от сина и без нейно
знание и разрешение. Сочи, че тя и съпругът и са с призната трайно намалена
работоспособност и обслужването им е невъзможно без моторно превозно средство.
Искането към съда е да отмени заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка.
В съдебно заседание, жалбоподателката поддържа жалбата. Моли
съда да отмени оспорения административен акт.
Ответният административен орган – С.Г.Л.- началник сектор ПП
към ОДМВР – Перник, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Искането му към съда е да я отхвърли
по съображения, подробно изложени в съдебно заседание.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало със съставянето на АУАН серия GA, № 392474/22.18.2021 г. от К.Д.Н.– командир на отделение
при ОДМВР – Перник. В него е отразено, че на 22.10.2021 г. в 22.10 ч. в гр.
Перник, на кръстовището между ул. Козлодуй и ул. 6-та Н.Р.В.– непълнолетен, ЕГН
**********, неправоспособен, управлява лек автомобил марка „ПЕЖО 307“, с рег. ****,
собственост на С.П.Л., ЕГН ********** и при подаден звуков и светлинен сигнал
от автомобил със специален режим на движение за спиране, не намалява скоростта
и не спира най-вдясно по посоката си на движение. Деянията са квалифицирани
като нарушения по чл. 150 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. С АУАН, на място са иззети
СРМПС **** и два броя регистрационни табели с рег. ****.
Въз основа на съставения АУАН серия GA, 392474/22.18.2021 г., С.Л. –
началник сектор Пътна полиция при ОДМВР – Перник е издал оспорения
административен акт – Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1158-000710/22.10.2021 г., с която на основание чл. 171, т. 2А, б. „а“
от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС, с рег. ****, със свидетелство за
регистрация на МПС **** за срок от 6 месеца.
Препис от нея е връчен лично на
жалбоподателката на 29.10.2021 г., която я е оспорила пред съда с жалба с вх. №
17503/01.11.2021 г.
В хода на съдебното производство са приобщени
представените от жалбоподателката с жалбата писмени доказателства – ЕР ****.2018
г., ЕР ****.2021 г., Епикриза от 21.10.2021 г от ВМА, БПЛР – Банкя, епикриза от
14.08.2021 г. от МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – Перник. От тях се установява, че
жалбоподателката е с призната 50% трайно намалена работоспособност, а съпругът
и – Р.В.Л.– със 71% трайно намалена работоспособност.
От
приложения картон на водач е видно, че Н.Р.В.не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство и не е навършил пълнолетие.
От
справка в Централна база – КАТ се установява, че жалбоподателката е собственик
на лек автомобил марка „ПЕЖО 307“, с рег. ****.
При така
установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия
състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на
събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП,
от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебно оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна
мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По
аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва да е издадена от
компетентен орган, при спазване на установените форма и процедура, да
съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от заповед №
8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, по реда на чл. 165 от ЗДвП, като служби за контрол по смисъла на чл. 172, т. 1 от ЗДвП са определени
Областните дирекции на МВР. По силата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ръководителите
им са компетентни да прилагат принудителни административни мерки, като в същата
разпоредба е предвидена възможност те да делегират това свое правомощие на
други длъжностни лица. От заповед № 313з-328/18.02.2020 г. на директора на
ОДМВР – Перник се установява, че той е оправомощил, посочените в т. 1 от същата
длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по реда на
глава VІ от ЗДвП. Сред тях/т.1.1.2/ е началникът на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Перник.
Оспорената
заповед е в изискуемата по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и
съдържа мотивите на издателя и за прилагането на принудителната административна
мярка. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е изпълнено, когато са посочени фактическите основания за
издаването на административния акт и правната норма, която предвижда
последиците от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно
са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на
административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл.
171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи
съдебен контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно
неговият адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с
тях правни последици. Разпоредителната част на заповедта е ясна. Чрез посочване
на регистрационния номер на лекия автомобил и номерът на свидетелството за
регистрацията му, същият е индивидуализиран в достатъчна степен.
Срокът
на принудителната административна мярка е определен конкретно от
административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест месеца.
Настоящият
състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства, не се
установява в хода на административното производство да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, представляващи отменително основание по чл.
146, т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е материално
законосъобразна. Издадена е на основание чл. 171, т. 2А, б. а от ЗДвП.
Разпоредбата предвижда, че за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка - прекратяване
на регистрацията на моторно превозно средство за срок от шест месеца до една
година на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
което не е правоспособен водач.
От
АУАН серия GA, № 392474/22.10.2021
г. по
безспорен начин се установява, че на 22.10.2021 г. в 22.10 ч. в гр. Перник, на кръстовището
между ул. Козлодуй и ул. 6-таН.Р.В.– непълнолетен, ЕГН **********,
неправоспособен, е управлявал лек автомобил марка „ПЕЖО 307“, с рег. ****,
собственост на С.П.Л. – нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
АУАН е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията
му. Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите,
включени в състава на констатираното нарушение и е посочена относимата към тях
законова разпоредба – чл. 150 от ЗДвП. Подписан е от съставителя, свидетелят
при установяване нарушението и двама свидетели, установили отказа на нарушителя
да положи подпис и да получи препис от него. Следователно, спазен е реда,
установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в
съдебното производство се ползва с доказателствена сила за описаните в него
факти. С оглед изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е
издадена при наличие на една от алтернативно предвидените предпоставки в чл.
171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП, поради което е материално законосъобразна.
Тя е и в съответствие с целта на закона, посочена в чл. 171
от ЗДвП. Мярката има превантивен характер – да осуети възможността адресата и
да извърши други правонарушения по ЗДвП. За времето, в което е прекратена
регистрацията на МПС тя се постига чрез фактическото ограничаване възможността моторното
превозно средство да бъде управлявано от неправоспособен водач.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че здравословното
и състояние и здравословното състояние на съпруга и, предполагат необходимостта
от ежедневно ползване на лек автомобил и затова наложената ПАМ е с несъразмерно
тежки последици с оглед съблюдаване целта на закона.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт не може
да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
постигане целта на закона, а съгласно ал. 5 от същата разпоредба
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
В случая целта, която преследва закона е осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения/чл. 171, ал. 1 от ЗДвП/. Управлението на МПС е правно-регламентирана
дейност, тъй като представлява източник на повишена опасност за живота и
здравето на участниците в движението. Чл. 150 от ЗДвП предвижда, че тя може да
се да се извършва само от правоспособен водач. Нарушаването на тази императивна
разпоредба застрашава във висока степен безопасността на движението по пътищата.
Затова чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП предвижда, че принудителната
административна мярка прекратяване регистрацията на МПС се прилага независимо
от собствеността на последното. Неин адресат са както собствениците на МПС,
които го управляват без да са правоспособни, така и тези, чиито МПС се
управляват от неправоспособно лице. Затова прекратяването на регистрацията на управляваното
от неправоспособен водач МПС е необходимо с оглед постигане целта на закона –
осигуряване безопасността на движението
по пътищата. Засягането на правата на съсобственика на МПС, както и на
другите лица, които са го ползвали, не е несъизмеримо с оглед преследваната
цел.
При доказателствена тежест на жалбоподателката, по делото не
се установи, че тя не е знаела и разрешавала ползването на МПС от сина и, който
е неправоспособен водач. Това обстоятелство е и без правно значение, тъй като
чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП не поставя, като условие за приложението и да е
извършено нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – собственикът да е
допускал или да е предоставил МПС на неправоспособно лице. За прилагането на
ПАМ е достатъчно да е установено, че моторното превозно средство се управлява
от неправоспособен водач.
Не се доказа и твърдението в жалбата, че лекият автомобил,
чиято регистрация е прекратена, е необходим за обслужване на ежедневните нужди
на жалбоподателката и нейния съпруг. Обстоятелството, че двамата имат признат
процент на нерабопотоспособност не води задължително до извода, че те ежедневно
се нуждаят от МПС.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при
спазване на административно-производствените правила, в съответствие със закона
и неговата цел, поради което е законосъобразна. Подадената жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответникът не е заявил претенция за разноски, поради което
не следва да му бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Л., ЕГН **********,*** против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1158-000710/22.10.2021 г., издадена от С.Г.Л.- началник сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция – Перник към Министерство на вътрешните работи,
с която на основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията
на МПС, с рег. ****, със свидетелство за регистрация на МПС **** за срок от 6
месеца, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/