Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 25.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Анна Ненова
при
секретаря Димитринка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията
докладчик т.д. № 1864 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Ищецът Софийска градска прокуратура твърди, че е
постъпил сигнал, съгласно който ответното дружество „Т.б.“ ЕООД е без управител
повече от три месеца. Обстоятелството е било установено от препис-извлечение от
акт за смърт, от който е видно, че М.А.М.е починал на 03.11.2019г. Към настоящия момент М.А.М.продължава да
фигурира като управител по партидата на дружеството в търговския регистър.
В течение на повече от три месеца дружеството
фактически е без управител, поради което е налице законовата хипотеза на чл.
155, т. 3 от ТЗ и ищецът иска да бъде постановено решение, с което да се
прекрати дружеството.
Ответникът „Т.б.“ ЕООД не е дал отговор по иска.
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:
Дружеството „Т.б.“ ЕООД е било
регистрирано в търговския регистър при Агенция
по вписванията през 2016г. с
управител и едноличен собственик на капитала М.А.М.. В търговския регистър е бил обявен и
актуален учредителен акт на дружеството. Предмет на дейност е било производство
и продажба на тестени изделия и др., съответно основна дейност по НКИД –
производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия.
Търговското дружество е осъществявало търговска
дейност, но на 03.11.2019г. М.А.М.е починал.
След смъртта си М.А.М.е оставил наследници по закон,
призовани към наследяване Л.М.М.– съпруга, както и А.М.М.и С.М.М.– пълнолетни синове.
Няма данни дали те са приели наследството му и дали искат да продължат
дейността на дружеството.
След смъртта на
М.А.М.в търговския регистър липсват заявления за вписвания и обявявания.
Същевременно в учредителния акт на „Т.б.“ ЕООД липсват
предвидени разпоредби (клаузи) за такъв случай, както и липсват конкретни разпоредби (клаузи) относно евентуално производство по ликвидация на дружеството,
съответно кой следва да е ликвидатор в тези случаи. Посочено е единствено, че
дружеството се прекратява с решение на съда в предвидените от закона случаи,
както е че неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на ТЗ (чл. 15 от
учредителния акт).
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът приема следното:
Дружество с ограничена отговорност може да бъде
прекратено по решение на окръжния съд по седалището на дружеството по иск на
прокурора, когато в продължение на три месеца
няма вписан управител (чл. 155, т. 3 от ТЗ).
Разпоредбата е приложима и по отношение на едноличното
дружество с ограничена отговорност. Управителят е орган на дружеството с
ограничена отговорност (чл. 135, ал. 1, т. 2, вр. чл.
147, ал. 1 от ТЗ), който организира и
ръководи дейността му съобразно закона и решенията на едноличния собственик на
капитала по чл. 147, ал. 2 от ТЗ и го представлява (чл. 141, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от ТЗ), при което липсата на избран и
вписан в търговския регистър управител препятства осъществяване на дейността на
дружеството и е основание то да бъде прекратено.
Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ е приложима и в
случая, когато управителят на едноличното дружество с ограничена
отговорност е починал, независимо дали
обстоятелството е заявено за вписване в търговския регистър и управителят е
заличен. Липсва управител на търговското дружество, каквото е и основанието за
прекратяването на дружеството по чл. 155, т. 3 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ следва да се
приеме приложима и в случаите, когато починалият управител е бил и едноличен
собственик на капитала на дружеството и наследниците не са упражнили правата си
по чл. 157, ал. 1 от ТЗ в тримесечен срок от настъпване на смъртта – не са
поискали да продължат дейността на дружеството, при което в срока по чл. 155,
т. 3 от ТЗ не е бил избран и нов
управител. Условие за прекратяването в този случай е да не са настъпили предпоставките на чл.
157, ал. 1 от ТЗ за прекратяване на дружеството на това основание. Подобно е и
тълкуването, възприето в Решение № 73 от 17.10.2017г. по т.д. № 1465/2015г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о.
И при прекратяване по чл. 155, т. 3 от ТЗ, ако
наследниците поискат да продължат дейността, продължаване на прекратеното
дружество е по чл. 274 от ТЗ.
В случая от 03.11.2019г., повече от три месеца след
смъртта на М.А.М., управител и едноличен собственик на капитала на „Т.б.“ ЕООД,
дружеството е без управител. Не се установява отказ на наследниците на М.А.М.да
продължат дейността на дружеството, съответно осъществен фактическият състав
за прекратяване на дружеството на основание чл. 157, ал. 1 от ТЗ, и съгласно
разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ ответното дружество подлежи на прекратяване
по този ред.
Предявеният от
Софийска градска прокуратура иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на
дружеството е основателен и следва да бъде уважен.
Евентуално продължаване на дружеството е по реда на
чл. 274 от ТЗ, ако са налице посочените в разпоредбата предпоставки за това,
включително ако наследник на М.А.М.поиска продължаване на дейността.
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ТЗ, при прекратяване на
дружеството на основание чл. 155 от ТЗ,
се открива производство по ликвидация, която се извършва по реда на глава
седемнадесета от ТЗ (чл. 156, ал. 4, вр. чл. 266, ал.
1 от ТЗ).
Производството по ликвидация следва да бъде открито от
съда с настоящото решение, с определяне на срок за ликвидация. В този смисъл са
Решение № 159 от 15.12.2009г. по т.д. № 389/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение
№ 222 от 15.07.2011г. по т.д. № 74/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК (отм.). Изоставена е предходната съдебна
практика, съгласно която е недопустимо съединяването на исково състезателно
производство по чл. 155 от ТЗ с охранителното производство по ликвидацията
(Решение № 204 от 01.03.1994г. по гр.д. № 1096/93г. на ВКС, V г.о., Решение №
48 от 16.02.2001г. по гр.д. № 1343/2000г. на ВКС, V г.о., Решение № 394 от
07.03.2002г. по гр.д. № 1179/2001г. на ВКС, Решение № 741 от 22.04.2002г. по
гр.д. № 1407/2001г. на ВКС, V г.о. и др.).
Ликвидатор на дружеството е по правило управителят,
освен ако с учредителния акт или по решение на едноличния собственик на
капитала е определено друго лице (чл.
156, ал. 2 от ТЗ). В случая няма управител, учредителният акт не съдържа
изрично правило кой следва да бъде назначен за ликвидатор, нито има решение на
едноличния собственик на капитала, при което ликвидатор следва да бъде
определен служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че това следва да е
по назначение от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по
вписванията.
Съдът не разполага със списък на ликвидатори, какъвто
има в тази Агенция, съгласно вътрешни
заповеди на изпълнителния директор,
издадени на основание Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхранение и
достъп до търговския регистър – на специално подбрани и одобрени дееспособни
физически лица, които извършват тази дейност
по занятие, дължат грижата на добрия търговец и които да носят
отговорност за дейността си като ликвидатори (чл. 266, ал. 6 и чл. 268, ал. 4
от ТЗ). Действително липсва изискване за специална професионална
правоспособност на ликвидаторите, но при очертаните изисквания към дейността
им, такъв подбор е наложителен. Същевременно за назначаването следва да
има съгласие от страна на лицето,
назначено за ликвидатор (ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където
се представя нотариално заверено съгласие с образец от подписа му (чл. 266, ал.
3 от ТЗ), както и трябва да се изключат предвидени в отделни нормативни актове
несъвместимости.
Във връзка с назначаването от длъжностното лице следва
да бъде определено и възнаграждение на ликвидатора (чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ).
Срокът на ликвидация следва да бъде определен на шест
месеца. При необходимост този срок може да бъде продължен.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по иска от 80 лева, съгласно
чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Воден от горното
съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, т. 3
от ТЗ, „Т.б.“ ЕООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, по
иска на Софийска градска прокуратура.
ОТКРИВА, на основание чл. 156, ал. 1, чл. 155 от ТЗ и чл. 266
и сл. от ТЗ, производство по ликвидация на „Т.б.“ ЕООД, с ЕИК ********и със
седалище и адрес на управление ***, като
определя 6-месечен срок за провеждането му, при служебно назначаване на
ликвидатор.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрация в Агенция по
вписванията, при вписване на решението за прекратяването, да назначи ликвидатор
и да определи месечното му възнаграждение, съгласно мотивите към решението.
ОСЪЖДА „Т.б.“ ЕООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 80 лева
(осемдесет лева) държавна такса по предявения иск.
Решението, в частта на прекратяването на
търговското дружество, подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис
да се изпрати на Агенция по вписванията, на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съдия: