Р А З П О Р Е Ж Д А Н
Е
Днес 09.09.2020 година, подписаният Георги
Чемширов, председател на Административен съд Велико Търново, като се запознах с
материалите по Адм. Дело №411/2020 година по описа на Административен съд
Велико Търново, съобразих следното:
Производството
по делото е образувано по молба на М.М., в качеството му на управител на
„Тераком“ ООД от гр. Русе, с искане за налагане на глоба по реда на чл. 304 и
сл. от АПК на длъжностното лице, изпълнявало функциите на главен директор на
Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерството
на икономиката, в качеството му на ръководител на Управляващия орган на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 година/ОПИК/,
за неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение по АД №256/2017г. по описа
на АСВТ.
С
разпореждане от 15.07.2020 година уведомен Главна дирекция „Европейски фондове
за конкурентоспособност“ в Министерството на икономиката, в качеството му на
ръководител на УО на ОПИК, като му е дадена възможност да даде писмени
обяснения и да сочи доказателства.
Поделото
с молба с вх. №2910812.08.2020г. е постъпило писмено становище от пълномощник
на УО на ОПИК с представени писмени доказателства/платежно нареждане/. Изискани
са и приложени писмените доказателства по АД №256/2017г. по описа на АСВТ,
както и АД №11734/2017г. и АД №13673/2017г. по описа на ВАС.
С
разпореждане от 17.08.2020г. от МИ е изискано да представи справка досежно
лицата, заемали длъжността главен директор на Главна дирекция „Европейски
фондове за конкурентоспособност“ в Министерството на икономиката и съответно
ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 – 2020 година за периода от 19.12.2017г. до
27.03.2019г. включително с посочване на техни имена и ЕГН.
Като
съобразих така представените писмени доказателства, намирам за установено от
фактическа страна следното:
С
Решение №286/07.08.2017г., постановено по АД №256/2017г. по описа на
Административен съд – Велико Търново е отменено Решение №РД-16-190/08.02.2017г.
на Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност“ при Министерство на икономиката и Ръководител на УО на
ОПИК и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по
искането на „Тераком“ ООД, гр. Русе за верифициране на разходи в размер на 13
770 лв. по проект „Подобряване на производствения капацитет и технологичните
процеси в „Тераком“ ООД“, при спазване на дадените със съдебното решение
указания по тълкуването и прилагането на закона. съдът е изложил подробни
съображения и приел и липса на описаното в оспорения ИАА нарушение, изразяващо
се в това, че бенефициентът е получил, инсталирал и активирал описани в
решението софтуерни продукти преди да е приключена процедурата по избор на
изпълнител, което от своя страна се приравнявало на непровеждането на такава,
независимо от факта, че същите са доставени от класирания на първо място
участник - нарушение на чл.7.1.1 от Договора за безвъзмездна финансова помощ и
чл. 50 от ЗУСЕСИФ. Срещу решението по АД №256/2017г. на Административен съд –
Велико Търново е била подадена касационна жалба, по повод на която било
образувано АД №11734/2017г. по описа на ВАС, като с Определение
№12464/17.10.2017г. на основание чл. 215, т. 1, във вр. с чл. 210, ал. 1 от АПК
касационната жалба е била оставена без разглеждане и производството по делото е
било прекратено. Срещу това определение била подадена частна жалба пред ВАС,
петчленен състав. С Определение №15645/19.12.2017г. по АД №13637/2017г., ВАС,
петчленен състав е оставил в сила Определение №12464/17.10.2017г. по АД
№11734/2017г.
Впоследствие
с Решение №РД-16-420/27.03.2019г. Главният директор на ГД „Европейски фондове
за конкурентоспособност“ и Ръководител на УО на ОПИК отново отказва верификация
на предявените разходи по искане за междинно плащане по договор за безвъзмездна
финансова помощ №BG16RFOP002-2.001-0893-C01/09.02.2016г. в общ размер на 13 770
лв. След обжалване на това решение е образувано АД №366/2019г. по описа АС –
Русе, като с Решение №53/23.10.2019г. оспорваното решение е обявено за нищожно.
За да обяви за нищожно процесното Решение №РД-16-420 от 27.03.2019г. на Главния
директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ съдът е приел, че то
пряко противоречи на Решение №286/07.08.2017г., постановено по АД №256/2017г.
по описа на АСВТ. Развил е съображения, че оспореният административен акт,
постановен в изпълнение на влязлото в законна сила съдебно решение по своята
същност представлява повторен отказ, издаден при същите условия от адм. орган.
Изложил е доводи, че е налице пълно тъждество между фактическите и правни
изводи по отменения адм. акт и издаденото след отмяната Решение
№РД-16-420/27.03.2019г.
Това
съдебно решение е било обжалвано по касационен ред, като с Решение
№6452/01.06.2020г. по АД №14605/2019г. по описа на ВАС е било оставено в сила.
В
мотивите на решението на ВАС изрично е подчертано, че указанията на съда
относно тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени в решението по
АД №256/2017г. на АСВТ не са били изпълнени, като постановеният от АО правен
резултат е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение.
При
така установеното от фактическа страна приемам, че към настоящият момент се
установява неизпълнение на разпореждания, поставени с влязъл в сила съдебен
акт, което от своя страна осъществява състав на административно нарушение по
чл. 304, ал. 1 от АПК. Налице е влязло в сила съдебно решение, което
постановява определено поведение на длъжностни лица и органи от
администрацията. Тези предписания не са съобразени, като при издаването на акта
не са зачетени дадени указания при тълкуването и прилагането на закона, които
по силата на чл. 173, ал. 2 от АПК са задължителни, а съгласно чл. 177, ал. 2,
изр. първо от АПК несъобразяването с тези указания води до нищожност на
издадения впоследствие административен акт.
Ето защо ако съдът постанови нищожност на
обжалвания акт, поради пряко противоречие със съдебния акт, чието неизпълнение
се твърди, ще е налице пълно виновно неизпълнение на съдебно решение и оттам ще бъде изяснен въпросът по
отношение на предмета на нарушението и вината на сочените за нарушители. В
случая е безспорно издаването на ИАА в изпълнение на съдебно решение, който акт
е засегнат от толкова тежък порок/нищожност/, че е налице пълно неизпълнение на
съдебното решение.
Поради
това, съдът намира, че в случая не е налице неизпълнение на влязло в сила
съдебно решение, както и неизпълнението не се дължи на отделни в случаят
обективни фактори, препятстващи възможността за изпълнение. Не е доказателство
оневиняващо длъжностните лица в администрацията на МИ представеното с дадените
писмени обяснения платежно нареждане за плащане са сума в размер на 9 639
лв. на „Тераком“ ООД. На първо място видно от самото нареждане плащането е
извършено на 10.08.2020г., т е. в хода на образуваното производство по реда на
чл. 304 и сл. от АПК, а на второ място то би имало отношение към изпълнението
на влезлият в сила съдебен акт по АД №366/2019г. по описа на АСК - Русе, а не и към решението на АД
№256/2017г. на АСВТ. Последното следва да се счита за изпълнено с издаването на
обявеното за нищожно решение на ръководителя на УО на ОПИК, където както се
посочи, поради порока на издадения акт е налице пълно неизпълнение.
Поради
това на длъжностното лице, изпълняващо правомощията на главен директор на
Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерството
на икономиката и съответно ръководител на УО на ОПИК следва да се наложи
административно наказание по чл. 304, ал. 1 от АПК.
Съгласно приложената по делото и представена от МИ
справка към момента на издаване на обявеното за нищожно Решение №РД-16-420/27.03.2019г.
Главният директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и
Ръководител на УО на ОПИК длъжността „Главен директор на Главна дирекция
„Европейски фондове за конкурентоспособност“ е изпълнявал Х.П.С..
При
определяне размера на наказанието, съобразявам обстоятелството, че нарушение е
извършено за първи път, не се характеризира със значителна степен на обществена
опасност, от него не са произтекли значителни вреди, по делото няма данни които
да свидетелстват за утежняващи обстоятелства по отношение на нарушителя, поради
което считам, че следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лв., т.е.
минималния предвиден в закона размер. В случаят не са налице предпоставките да
се приеме, че извършеното деяние представлява маловажен случай, тъй като не се
отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите надушения от подобен тип, нито са налице други данни и твърдения в тази насока, които
да бъдат допълнително обсъдени.
С
налагането на това наказание на виновното длъжностно лице, считам, че по
отношение на него могат да бъдат постигнати целите на специалната превенция.
Водим
от горното и на основание чл. 306, ал. 2 вр. с чл. 304, ал. 1 от АПК
Р А З П О Р Е Д И Х:
НАЛАГАМ на Х. П. С. с ЕГН ********** НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в
размер на 200 лв. / Двеста лева/,
която да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Административен съд Велико Търново, Първа инвестиционна банка, клон Велико
Търново, BIC ***, IBAN-***.
На
основание чл. 306, ал. 4 от АПК препис от разпореждането ДА СЕ ВРЪЧИ на нарушителя.
Разпореждането
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Велико
Търново, в 7-дневен срок, считано от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ