Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 02.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав
в публично заседание на деветнадесети април
две
хиляди
и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Албена Янакиева като
разгледа докладваното от
съдията гр.дело №19370 по описа
за
2017 година, за
да
се
произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца С.А.С., ЕГН ********** срещу ответника ***, с адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 961,87 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за 151 часа след извършено приравняване за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както следва:
- с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2 702.88 лв., представляваща остатък от дължимо допълнително възнаграждение за положен труд през официалните празници общо 112 часа за периода от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените по делото разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът излага, че през периода от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г. е полагал труд на длъжност „водач на специализиран автомобил/той и пожарникар“ в Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" /РДПБЗН/ - Варна. Твърди се, че същата е на структурно подчинение към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" /ГДПБЗН/ в МВР. Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът твърди, че е със статут на държавен служител. Сочи се, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Твърди, че нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Сочи, че съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - по дневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Освен това твърди, че по силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, според чл.179 ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд на официални празници, които се изчисляват съгласно заповед на министъра на вътрешните работи (арг. от чл.179 ал.2 от ЗМВР). Това е Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г.
Ищецът сочи, че за периода от 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г. е положил общо 1 054 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1 279 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 159 часа, който следвало да му бъде заплатен допълнително, като при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, поради което се твърди, че задължението на ответника към ищеца по този иска за целия период възлиза на 961,87 лв.
Ищецът излага, че за периода от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г. е положил общо 112 часа труд на официални празници, за които му е било заплатено едва в двоен размер на редовното му трудово възнаграждение, а не както се следва съгласно Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. в осмократния размер на редовното му трудово възнагарждение, или общо 2702,88 лева, представляващи дължимо допълнително възнаграждение за положен труд на официални празници.
С оглед на горното се сезира съда с искане да постанови съдебно решение, с което да уважи така предявената искова претенция, како му се присъдят и сторените по делото разноски.
От ответника по делото ***, с адрес: ***, е депозиран отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените искове по основание и размер. Пощенското клеймо е нечетливо поради, което съдът
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца
поддържа исковата молба.
В писмена защита излага доводи
по
същество на
спора.
Процесуалният представител на ответника в съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба
и моли искът да
бъде
отхвърлен като
неоснователен. В писмена защита излага доводи
по
същество на
спора.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през периода от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г. ищецът е полагал труд на длъжност „водач на специализиран автомобил/той и пожарникар“ в Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" /РДПБЗН/ - Варна, че същата е на структурно подчинение към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" /ГДПБЗН/ в МВР, че съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен служител, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, че ищецът е полагал труд на твърдените от него дати.
Видно от Заповед № ПЗ-227/27.05.2014 г. на Началник комисар Т. Т., находяща се на л. 56 от делото ищецът е определен в състав на дежурна смяна „В“ в Първа РСПБЗН – Варна към ОУПБЗН – Варна при ГДПБЗН – МВР, като водач на СА, І ст. Съгласно т. 2 на Заповедта непрекъснатото денонощно дежурство на личния състав от дежурните смени следва да се организира съгласно утвърден график.
Видно от представените Заповед № ПЗ-300/25.06.2015 г. на МВР, ГД ПБЗН, РД ПБЗН-Варна, Заповед № ПЗ-833з-10/08.01.2016
г. на МВР, ГД ПБЗН, РД ПБЗН-Варна и Заповед №ПЗ-833з-45/26.01.2017 г.за процесния период за РД ПБЗН-Варна е определено работно време на
часови смени по предварително изготвени графици.
За
изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на вещото лице се посочва, че в процесния период ищецът е отработил 1120 часа нощен труд, а отработените от ищеца часове по време на официални празници са 128,
като заплатени са му 136. Вещото лице е направило и представило изчисления какъв би бил размерът на дължимото на ищеца трудово възнаграждение при преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, както и за размерът на възнаграждението за положен труд по време на официални празници, изчислен по формулата дадена в т.4 от Заповед №8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Изчисленията
са извършени въз основа на констатираното основно месечно възнаграждение на ищеца, което в процесния период е било в размер на 673 лева. Към
заключението в табличен вид са представени справка за отработено време за ищеца за периода от 01.01.2015г. до 30.11.2017г., както и справка за заплащане на отработените часове –
нощни, извънредни и официални празници за същият период.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено /л.137-145/.
Спорно
между страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен извънреден труд и за положен от ищеца труд по време на официални празници, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца, както се поддържа с отговора на исковата молба.
Ищецът
е предявил обективно кумулативно съединени искове за заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд и за заплащане възнаграждение за положен труд по време на официални празници, като основателността на всеки от предявените искове следва да се обсъди по отделно.
По иска с правно основание чл. 178, ал.
1, т.
3 вр. чл. 187, ал.
5, т.2 от ЗМВР:
По отношение на предявения иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3
ЗМВР ищецът поддържа, че в процесния период е получавал възнаграждение за положен извънреден труд без ответника да преизчисли положения нощен труд в дневен умножавайки го по коефициент 1.143, което е довело до начисляване и изплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за по-малко часове от положения труд, респективно в по-малък размер от дължимия.
Съгласно
чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР
„Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период от 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г. са действали последователно Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза за периода до 31.03.2015г. положените часове нощен труд от ищеца са изчислявани по условията на чл.31 от Наредба №8121з-407.
Наредба №8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-407 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779 (02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, тъй като е била приложимо Наредба №8121з-407.
В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 в периода от 12.07.2016г. до 01.08.2016 г.е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а в периодите от 01.04.2015г. до 11.07.2016г. и от 02.08.2016г. до 30.11.2017г. при липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.
По иска с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР:
По отношение на исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положен труд по време на официални празници ищецът се позовава на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. относно определяне на размерите на допълнителните възнаграждение за полагане на труд през нощта между 22,00ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители.
Съгласно чл. 2 на Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът на тяхното изплащане на държавните служители в МВР, за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители се заплаща допълнително възнагражднение в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение. В чл. 4 от същата заповед е определен механизмът на изчисляване на дължимото се почасово възнаграждение за работа през официалните празници, като изчислено по описания механизъм почасовото възнаграждение се равнява на осмократния размер на основното месечно възнаграждение или четири пъти по-високо от предвиденото в чл. 2 от същата наредба. Видно е, че е в обследваната наредба е допусната техническа грешка, като между чл. 2 и чл. 4 има вътрешно противоречие. Направен е опит така допусната грешка да бъде отстранена с обратна сила, считано от 28.10.2014 г. със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г., която заповед обаче е приета в тази част за нищожна с Решение № 10515 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8888/2015 г., VII о. Видно от мотивите на решението ВАС е установил, че Заповедите на Министъра на ВР, с които се определят размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на офизиални празници и за времето на разположение, условията и редът на тяхното изплащане на държавните служители в МВР по своята правна природа са нормативни актове и като такива, за да породят правно действие, на осн. чл. чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 78, ал. 2 АПК и чл. 37, ал. 1 ЗНА, подлежат на обнародване в "Държавен вестник". По делото няма данни за обнародването както на Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г., така и за предхождащата я Заповед №8121з-791/28.10.2014 г., нито се навеждат подобни твърдения от страните. Изхождайки от мотивите на ВАС, развити в цитираното решение № 8888/2015 г. посочените заповеди се явяват нищожни и като такава не са породили действие, поради незавършеност на фактическия състав по влизането им в сила, тъй като не са обнародвани в „Държавен вестник“. Така Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. не е породила действие и занапред, а не само в обжалваната част. Поради изложеното по-горе съдът счита за неотносим към предмета на настоящия спор въпроса, относно конкуренцията в прилагането на чл. 2 или чл. 4 от Заповед №8121з-791/28.10.2014 г., поради нищожност на заповедта изцяло. Дори и да се приеме, че обследваните заповеди са породили действие, настоящият състав, както изложи по-горе, намира, че се касае за допусната техническа грешка, като като общо правило следва да се счита правилото, заложено в чл. 2 от Заповед №8121з-791/28.10.2014 г., а правилото на чл. 4 само за поясняващо го, поради което при създаденото противоречие, следва да се даде приоритет на разрешението, дадено в чл. 2 от Заповедта, при все че и то кореспондира с волята на законадателя, залегнала в други нормативни актове, определящи размера на дължимото се възнаграждение за работа през официалните празници.
Тъй като страните не сочат предходна обнародвана в Държавен вестник заповед, която да урежда материята между тях по отношение на спорното право, съдът счита, че на осн. чл. 179, ал. 3 от ЗМВР на ищеца се дължи заплащане за положения труд по време на официарните празници в размер, определен по аналогия, съгласно чл. 21, ал.1, т. 3 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, във вр. с чл. 67, ал.3 от ЗДСл., съгласно който за положения извънреден труд се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер 100 на сто за работа през дните на официални празници.
По делото е прието за безспорно, че ищецът е полагал труд на твърдените дати и в посочените часове. От изслушаната по делото и неоспорена от страните експертиза на в.л. Е.Т. се установява, че на ищеца за положения труд по време на официалните празници за процесния период е заплатено допълнително възнаграждение, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер 100 на сто. Същото се потвърждава и от приложените по делото платежни бележки, протоколи за отчитане на работното време и работни графици. Така по спорния между страните въпрос, дали на ищеца се дължи трудово възнаграждение изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер 700 на сто, изчислено съгласно описания в чл. 4 от Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. механизъм, съдът намира, че на същия се дължи възнаграждение изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер 100 на сто, като видно от събраните по делото доказателство същото е изплатено в пълен размер, поради което предявеният иск с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от
спора
и при направени от
двете
страни
искания за
присъждания на
разноски, то
такива
следва
да
се
присъдят на
ищеца
съобразно уважената част
от
исковете, а на ответника съразмерно отхвърлената част
от
исковите претенции. Ищецът
не
е представил доказателства за направени от
него
разноски, не
е представил списък по чл.
80 от
ГПК,
поради
което
и на основание чл.78,
ал.1
ГПК
в негова полза не
следва
да
се
присъдят разноски.
В полза на ответника следва
да
се
присъдят, направените от
него
разноски, съобразно отхвърлената част
от
иска.
Ответникът е представил доказателства за направени разноски в размер на 224,00 лв. – от
които
юрисконсултско възнаграждение, което
съдът
определя в размер на 100 лева,
за
път
- 64,00 лв.,
квартирни пари
- 40,00 и дневни пари - 20 лева.
Така
съобразно отхвърлената част
от
исковете в полза на ответника следва
да
се
присъдят разноски в размер на 165.21 лева.
На
основание чл.
78, ал.
6 ГПК,
ответната страна
следва
да
бъде
осъдена да
заплати в полза на ВРС
сумата
от
39,00 лева,
представляваща припадащата се
част
от
възнаграждението на
вещото
лице
съобразно уважената част
от
иска.
Мотивиран от
така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ***,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
С.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 961,87 лева (деветстотин шестдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за 151 часа след извършено приравняване за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178,
ал.1,
т.3 ЗМВР.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
С.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ***, с адрес
***,
иск
с правно основание чл.179,
ал.1
ЗМВР
за
осъждане на
ответника да
заплати на
ищеца
сумата
от
2 702.88 лева (две хиляди седемстотин и два лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща остатък от дължимо допълнително възнаграждение за положен труд през официалните празници - общо 112 часа за периода от 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
***,
с адрес *** сумата от 165.21 лева ( сто шестдесет и пет лева и двадесет и една стотинки), представляваща направени по
делото
разноски, на
основание чл.78,
ал.3
ГПК.
ОСЪЖДА ***,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
Районен съд – гр. Варна сумата от 39,00 (тридесет и девет) лева, представляваща припадащата се част от
възнаграждението на
вещото
лице
съобразно уважената част
от
иска,
на
основание чл.
78, ал.
6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: