Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 09.10.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
МЕТОДИ
ЗДРАВКОВ
при секретаря ……………. К.Д.
....………… и в присъствието на прокурора
………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 472 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 96/25.02.2019г. по гр.д. № 1557/2018г. на РС гр. Л. /ЛРС/ съдът е осъдил ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. С. ***, бул. “***” № **, на основание чл.26 от ЗОДОВ във връзка с чл.
6, § 1 от ЕКЗПЧОС, да заплати на Т.М.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 5000лв. /пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
периода от 06.03.2012г. до 08.11.2018г., произтичащи от нарушаване на правото
му на разглеждане и решаване на досъдебно производство № ***/2011 г. по описа
на РУ на МВР-Л., преписка № ***/2011 г. на Районна прокуратура-Л. /към
настоящия момент преписка № ***/2018 г. /досъдебно производство № Д-***/2018
г./ на Районна прокуратура-Червен бряг, в разумен срок, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска /30.07.2018 г./
до окончателното й изплащане, като искът, за разликата до пълния претендиран
размер от 10 000лв. е отхвърлен като неоснователен.
Осъдил ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с горните
данни, на основание чл.78 ал.1 от ГПК да
заплати на Т.М.Ц., с горните данни, сумата 255лв. /двеста петдесет и пет
лева/, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
Недоволни от решението са
останали Прокуратурата на РБ, които го обжалват в законния срок. Навеждат
доводи, че то е неправилно и необосновано. Твърдят, че в мотивите на решението съдът е посочил,
че в съдебно заседание ищецът е допълнил исковата молба относно на периода, за
който се претендират неимуществените вреди - от 13. 03.2012г., когато е
образувано досъдебното производство, до 08.11.2018 г. Недопустимо, извън
търсената от ищеца защита, съдът е осъдил Прокуратурата да плати обезщетение от
по-ранен период - от 06.03. 2012г. - датата на подаване на жалбата от ищеца до
РП гр.Л..
В
мотивите на обжалваното решение съдът се е ограничил до хронологично изброяване
на постановленията на органите на Прокуратурата, с които досъдебното
производство е било прекратявано, но не е изложил никакви съображения от които
да е видно, че е направил преценка на обстоятелства от съществено значение за
ангажиране на отговорността по чл.2б ЗОДОВ - какъв обем процесуално- следствени
действия са извършени във всеки един период, в който делото се е намирало при
органите на прокуратурата, ритмично ли са извършени тези действия, упражняван
ли е надзор относно срочното и законосъобразното им извършване от разследващите
органи.
Навеждат
доводи, че с обжалваното решение се приема, че продължителността на
наказателното производство се дължи и на отмяната на многократните
прекратявания на наказателното производство, последвалата им отмяна при
инстанционния контрол и че тези действия следва да се вменяват в отговорност на
Държавата. Необоснован е обаче крайният извод на съда, че за цялата
продължителност на досъдебното производство следва да бъда ангажирана отговорността
само на Прокуратурата. Излагат съображения, че за периодите, когато делото се е
намирало в различни съдилища, Прокуратурата не следва да носи отговорност за
нарушено право на разглеждане в разумен срок.
Оплакват
се, че с обжалваното решение е прието, че неоправданото забавяне на
производството се дължи и на късното уведомяване на ищеца за прекратяването на
производството с Постановление от 20.07.2012г. - на 26.01.2015г., когато
връчването е извършено. В тази връзка съдът е приел, че в този период „ищецът е
бил в състояние на постоянно очакване и е имал притеснения кога и как ще
приключи спора“. Същевременно само е маркирано без да е обсъдено в достатъчна
степен обстоятелството, че в разпита си като свидетел на 29. 03.2012г. ищецът е
заявил, че не желае да бъде информиран за хода на наказателното производство,
което сочи на незаинтересованост от развитието на разследването. Този извод се
подкрепя и от факта, че в период от близо две и половина години, след първото
прекратяване на досъдебното производство, ищецът не е направил никакъв опит да
се информира за хода на делото и установеното при разследването.
Твърдят,
че в недостатъчна степен е отчетено и обстоятелството, че така както ищецът е
имал право на жалба срещу постановленията на Прокуратурата, така и в
правомощията на прокурорските органи е да прекратят наказателното производство,
когато преценят, че са налице предвидените от закона предпоставки за това.
Навеждат
доводи, че при преценката за търпени неимуществени вреди съдът безкритично се е
позовал единствено на показанията на свидетелката Н.Т. Й.(дъщеря на ищеца),
като е приел, че бездействията на органите на Прокуратурата са се отразили
негативно на състоянието на ищеца - причинили са му дискомфорт, емоционално и
психическо напрежение, притеснение, високо кръвно налягане. Но не е отчел, че
показанията на свидетелката не съдържат никаква конкретика относно конкретно
бездействие на орган на Прокуратурата, довело до влошаване на здравословното
състояние на ищеца, както и относно честотата на повишаване на кръвното
налягане на ищеца в шест годишния период на продължителност на досъдебното
производство. Съдът не е обсъдил доводите на Прокуратурата, изложени в съдебно
заседание, че свидетелката няма медицинско образование и не може да направи
компетентен извод относно действителните медицински причини за влошеното
здравословно състояние на ищеца, както и че по собствените и твърдения в
периода за който се претендира обезщетението, тя не е живяла при ищеца,
общувала е с него епизодично и следователно не е имала възможност да формира
преки лични впечатления от неговото ежедневие, начин на живот и възможните
други причини за влошеното му състояние, нямащи връзка със забавянето на
наказателното производство, за което се претендира обезщетение.
Молят
въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт на ЛРС и да постанови ново решение,
с което да отхвърли иска или да се намали присъдения размер на обезщетението за
неимуществени вреди, както и разноските съобразно уважената Част от иска.
Представителят
на Плевенска окръжна прокуратура поддържа жалбата и предлага на съда да я уважи
по съображенията в нея.
Ответникът
по въззивната жалба и ищец по делото пред ЛРС Т.М.Ц. *** чрез адв.Т. Г. от САК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Счита, че присъденото
обезщетение е в рамките на минимума с оглед отчетения прекомерно и
необосновано, необяснимо дълъг период на
висящото ДП.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните
и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,
допустима е и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, РС гр.Л. е приел за установено, че на 06.03.2012 г. ищецът Т.М.Ц.
и адв.Т.Л.Г. – негов внук, подали жалба до Районна прокуратура Л., заведена по
образувана преди това преписка № **/2011г. на РП-Л., за това, че на същата
дата, в 10.30 часа, съседите им М. Г. Г., С. Г.Ц. и близките им /съпрузи и
синове/ без предупреждение нахлули в помещение /килер/, явяващо се част от
жилището на жалбоподателите и съседно с килер на първите, заковали вратата към
въпросното помещение и започнали да изнасят багаж от него на двора.
По
повод жалбата, с Постановление от 13.03.2012г. на прокурор при РП-Л. е
образувано досъдебно производство срещу М. Г. Г.и С. Г. Ц., за това, че на
06.03.2012г., около 10.30 часа, в гр.Л., ул.„***“ ***, в съучастие като
съизвършители, самоволно, не по установения от закона ред, осъществили едно
оспорвано от другиго чуждо действително право, като случаят не е маловажен -
престъпление по чл.323 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Така
образуваното производство е продължило по образувано вече досъдебно
производство под № ***/2011 г. на РУ на МВР - Л.. С постановлението прокурорът
е посочил какви действия по разследването да се извършат и възложил последното
на разследващ полицай при РУП-Л..
Приел
за установено, че в хода на разследването своевременно е изисквана информация
по реда на чл. 159 от НПК /с писма от 23.03.2012 г./ за собствеността на имота
на жалбоподателите от СГКК-Л., както и от Районен съд-Л. предоставяне на препис
от съдебното решение по воденото между същите страни гр.дело № ***/2010г. за
собственост на спорния килер. Разпитани са свидетели /видно от протоколи за
разпит от 29.03.2012г., 17.04.2012г., 04.05.2012г. и 08.05.2012г./. Като
свидетел е бил разпитан и ищецът Т.М.Ц., който е заявил, че не желае да му
бъдат предявени материалите по разследването, както и не желае да бъде
информиран за хода на наказателното производство /протокол за разпит на
свидетел от 29.03.2012 г./.
Намерил,
че на основание чл.234 ал.3 от НПК, административният ръководител на РП-Л. е
удължил срока за извършване на разследването по досъдебно производство № ***/2011г.
по описа на РУП-Л., преписка № ***/2011г. на РП-Л., с два месеца, считано от
15.05.2012г., след което са разпитани и други свидетели /протоколи за разпит от
29.05.2012г., 04.06.2012г., 13.06.2012г., 20.06.2012г., 26.06.2012г.,
04.07.2012г./, извършени са очни ставки /протоколи от 12.07.2012г./.
С
Протокол за предявяване на разследване от 13.07.2012г., разследващ полицай при
РУП-Л. е предявил разследването единствено на пострадалия Т.Л.Г. и на 13.07.2012
г., на основание чл.199 и чл.235 от НПК, разследващият полицай е изпратил
досъдебното производство на РП - Л., с писмено мнение за прекратяване. С Постановление
на прокурор от РП-Л. от 20.07.2012г. е било прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № **/2011г. по описа на РУП-Л..
Приел
също така, че препис от Постановлението с указание, че подлежи на обжалване в
седемдневен срок от получаването му, не е бил изпратен на ищеца Т.М.Ц..
Впоследствие,
едва на 22.01.2015г., в изпълнение на указания, дадени в писмо изх.№ ***/2014г.
на Апелативна прокуратура - В. Търново, по повод подадена жалба от Т.М.Ц.,
наблюдаващият прокурор от РП-Л. е изпратил на Т.Ц. препис от постановлението за
прекратяване, което същият получил на 26.01.2015г.
По
повод негова жалба е било постановено Определение № **/17.02.2015г. по ЧНД № **/2015
г. на PC-Л., който е оставил без
разглеждане жалбата му против постановлението на РП-Л. от 20.07. 2012г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № **/2011
г. по описа на РУП-Л., като недопустима.
С
Определение № **/29.04.2015г. по ВНЧД № 263/2015г. на Окръжен съд-Плевен, по
повод частна жалба на Т.М.Ц., срещу първоинстанционното определение, последното
е било отменено, като въззивният съд е приел, че Ц. има качеството на пострадал
в производството и като такъв има право на жалба. С оглед на това, делото е
върнато на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия.
Последвало
е Определение № 477/18.05.2015г. по ЧНД № 128/2015г. на Районен съд-Л., с което
в производството по чл.243 ал. 4 от НПК, по повод жалбата на Т.М.Ц. срещу
постановлението за прекратяване от 20.07.2012 г., същото е потвърдено.
С
Определение № 569/23.07.2015 г. по ВНЧД № 543/2015г. на Окръжен съд-Плевен, е
отменено горепосоченото определение № 477/18.05.2015г. по ЧНД № 128/2015г. на PC-Л. и вместо него е
постановено друго, с което е отменено Постановлението на прокурор при РП-Л. от
20.07.2012г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №
652/2011г. по описа на РУП-Л. и делото е върнато на прокурора.
Намерил
също така, че в тази връзка е последвало Постановление от 09.09.2015 г. на
прокурор при РП-Л., с което ДП № 652/2011 г. е изпратено на РУ на МВР-Л. за
извършване на допълнителни следствени действия по разследването, като е
определен срок за приключването му - до 16.09.2015 година.
В
изпълнение на дадените указания е бил извършен повторен разпит на някои
свидетели /3 бр. протоколи за разпит от 16.09.2015г./.
С
Протокол от 24.09.2015 г. са предявени материалите по разследването на
пострадалия Т.Л.Г., който е направил възражения, които са били оставени без
уважение с Постановление от 24.09.2015г. на наблюдаващия прокурор.
На
01.10.2015г. на основание чл.199 и чл.235 от НПК, разследващият полицай е
изпратил досъдебното производство на РП- Л., с писмено мнение за прекратяване.
С
Постановление от 14.10.2015г. на наблюдаващия прокурор е уважено постъпило на
08.10.2015г. от пострадалия Т.М.Ц. искане и възражение за събиране на
допълнителни доказателства.
С
Протокол от 27.10.2015г. е предявено разследването на пострадалия Т.Л.Г., а с
Постановление от 06.11.2015 г. на прокурор при РП-Л. е прекратено наказателното
производство по ДП № 652/2011г. по описа на РУ на МВР-Л., поради липса на
престъпление.
С
Определение № 970/01.12.2015г. по ЧНД № 1034/2015г. на РС- Л. е отменено
Постановление на РП-Л. от 06.11.2015г., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 652/2011 г. на РУ на МВР-Л., и делото
е върнато на РП-Л. за отстраняване на процесуално нарушение, описано в
обстоятелствената част на определението. Последното е влязло в сила на
15.12.2015г.
В
изпълнение на съдебния акт, с Постановление от 04.01.2016г. на наблюдаващия
прокурор, досъдебното производство е изпратено на РУ на МВР-Л. за извършване на
допълнителни следствени действия по разследването, с определен срок за
приключване - до 21.01.2016г.
На
20.01.2016г. е бил извършен повторен разпит на един от свидетелите, а на
29.01.2016г. са извършени очни ставки между пострадалия Т.Л.Г. и някои от
свидетелите.
С
Постановление от 17.02.2016г. на административния ръководител на РП-Л., срокът
на разследването е бил удължен с два месеца, считано от 21.02.2016г.
С
Постановление от 28.03.2016г. на нов наблюдаващ прокурор /след отводи на други
прокурори/, са дадени указания по разследването - извършване на оглед на
процесния килер. Указанията са дадени по повод постъпила молба от М. Г. и С. Ц.за
извършване на оглед на местопроизшествието и с оглед ненарушаване правото на
защита на страните. Установява се, че такъв оглед е бил извършен на
05.04.2016г. /видно от протокол за оглед на местопроизшествие от 05.04.2016г./
На
18.04.2016г. са предявени материалите по разследването на пострадалия Т.Л.Г.,
който е направил възражения във връзка с извършения оглед, но същите са
оставени без уважение с Постановление от 22.04.2016г. на наблюдаващия прокурор.
На
26.04.2016 г. досъдебно производство № 652/2011г. по описа на РУ на МВР-Л.,
пр.преписка № 1621/2011г. на РП-Л., е изпратено от разследващия полицай на РП-Л.,
с мнение за прекратяване.
С
Постановление от 17.05.2016г. на прокурор при РП-Л. отново е прекратено
наказателното производство по ДП № 652/2011г. по описа на РУП-Л., образувано
срещу М. Г. Г. и С. Г. Ц., за престъпление по чл.323 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2
във вр. с ал.1 от НК.
Посоченото
постановление за прекратяване е било потвърдено с Определение № 396/06.06.2016г.
по ЧНД № 628/2016 г. на PC-Л., но
по частна жалба на Т.Л.Г. е постановено Определение № 705/27.09.2016г. по ВЧНД
№ 735/2016г. на Окръжен съд-Плевен, с което са отменени първоинстанционното
определение и постановлението от 17.05.2016г. на прокурора при РП-Л. за
прекратяване на наказателното производство, като делото е върнато на прокурора
за нова преценка на събраните доказателства.
Последвало
е ново Постановление на наблюдаващия прокурор при РП-Л. от 10.10.2016 г., с което е прекратено наказателното производство
по ДП № 652/2011г. по описа на РУП-Л..
Постановлението
е отменено с Определение от 01.11.2016г. по НЧД № 1243/2016 г. на PC-Л. и досъдебното производство
върнато на РП-Л. за изпълнение на дадените указания.
По
повод частен протест от РП-Л., съдебното определение е било отменено с
определение от 05.01.2017 г. по ВНЧД № 7/2017 г. на Окръжен съд-Плевен, който
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Л..
Приел
също така, че с Определение № 50/26.01.2017г. по ЧНД № 26/2017г. на PC-Л. отново е отменено
постановлението на прокурора при РП-Л. от 10.10.2016г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 652/2011г. на РУ на МВР-Л.,
като същото е върнато на РП-Л. с указания за извършване отново на оглед на
спорния имот – килер, което е влязло в сила на 08.02.2017г.
След
този момент, с оглед указанията на съда в горепосоченото определение,
наблюдаващият прокурор с Постановление от 20.02.2017 г. е изпратил ДП №
652/2011г. на РУ-Л. за допълнителни следствени действия, като е разпоредил
разследването да се осъществи в законоустановения срок, считано от 13.01.2017г.
В
изпълнение на дадените указания, на 29.03.2017г. е бил извършен повторен оглед
на процесния килер и направени фотоснимки.
Впоследствие
с Постановление от 30.03.2017г. на наблюдаващия прокурор е преценено, че с
извършения повторен оглед не е установено дали е налице достъп до килера откъм
жилището, собственост на Т.Г., поради което са дадени указания и за назначаване
на съдебно- техническа експертиза, която да установи дали всяка от страните по
спора има достъп до килера и дали в помещението има зазидана врата.
В
изпълнение на тези указания, с Постановление от 18.05.2017г. на разследващия
полицай е назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. П.М..
Намерил,
че въз основа на искания на наблюдаващия прокурор до административния
ръководител на РП-Л. за продължаване срока на разследването, същият е бил
продължаван три пъти с по два месеца, считано от 08.04.2017г., след това от
08.06.2017г. и от 08.08.2017г., с оглед изготвяне на заключение по
експертизата.
Установява
се, че заключение по съдебно-техническата експертиза е било депозирано на
12.09.2017г.
По
предложение на разследващия полицай В. П. от 28.09.2017г., отново е направено
искане от наблюдаващия прокурор за продължаване срока на разследването и същият
е продължен на основание чл.234 ал.3 от НПК, с два месеца, считано от
08.10.2017г.
Установил,
че с Постановление от 03.10.2017г. на наблюдаващия прокурор е било иззето
досъдебно производство № 652/2011г. по описа на РУ-Л. от разследващ полицай В.
П., поради назначаването му на друга длъжност, и производството предадено на
Гл. разследващ полицай при РУ-Л. за възлагане на разследването на друг
разследващ полицай.
На
14.11.2017г. пострадалият Т.Л.Г. е отправил писмено искане до РП-Л. за
предоставяне на информация на какъв етап се намира досъдебното производство и
какви още процесуални действия се предвижда да бъдат извършени.
На
15.12.2017г., в РП-Л. е постъпило ДП № 652/2011г., изпратено от РУ-Л., с мнение
за прекратяване, което с Постановление от 22.12.2017г. на прокурор при РП-Л.
отново е прекратено.
С
Определение № 379/11.05.2018г. по ЧНД № 56/2018г. на РС- Л., по повод жалба от Т.Л.Г.,
е отменено горепосоченото постановление на РП-Л. от 22.12.2017г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство и делото
е върнато на РП-Л. за спазване на дадените в определението указания и преценка
за по-нататъшния изход на процеса. Определението е влязло в сила на
24.05.2018г.
След
приети самоотводи на всички прокурори от РП-Л. за решаване на преписката, на
02.07.2018г. е изпратено Предложение от прокурор при Окръжна прокуратура-Л. до
Прокуратурата на РБ - Главен прокурор да бъде възложено решаването по същество
на ДП № 652/2011 г. по описа на РУМВР-Л. на друга еднаква по степен прокуратура
от Ловешкия съдебен район.
С
Постановление от 20.07.2018г., Главният прокурор на Република България е
разрешил разследването по досъдебно производство № 652/2011г. по описа на РУ-МВР
- Л. /преписка № **/11г. на РП- Л./ да бъде извършено в района на РП-Червен
бряг, като е определил ръководството на разследването и осъществяването на
постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане да бъдат
извършени от прокурор при РП-Червен бряг.
Намерил,
че преписката е постъпила в Районна прокуратура - Червен бряг на 30.07.2018г. и
е регистрирана под № ***/2018г. /досъдебно производство № **/2018г./.
С
Постановление от 31.07.2018 г., прокурор при РП-Червен бряг е приел
ръководството и надзора на досъдебно производство № 652/2011 г. по описа на РУ-Л.,
водено за престъпление по чл. 323 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
С Постановление
от 01.08.2018 г. на наблюдаващия прокурор при РП-Червен бряг отново е
прекратено досъдебното производство, образувано срещу М.Г.Г. и Станимира
Георгиева Цанова за престъпление по чл.323 ал. 1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК.
С
писмо вх.№ 11631/08.11.2018 г. на РП-Червен бряг са изпратени за прилагане по
настоящото дело заверени копия на материалите по досъдебното производство. В
писмото се съдържа информация, че по повод жалба на Т.Л.Г. против
горепосоченото постановление за прекратяване, същото е отменено с Определение №
160/01.11.2018г. по ЧНД № 255/2018г. на Районен съд-Червен бряг, а против
последното е изготвен протест на 06.11.2018г.
Отчел
писмените доказателства - ищецът е представил Експертно решение № ***/011 от
20.01.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при „МБАЛ“ АД-Л., от което е видно,
че той е с водеща диагноза: глаукома и са му определени 96 % трайно намалена
работоспособност с чужда помощ пожизнено. Като общо заболяване е описано и
състояние след исхемичен мозъчен инсулт /м.03.2008г./ - лека дясностранна
хемипареза.
Представени
са и Епикризи от 13.03.2008г., 02.01.2014г., 20.02.2014г. и от 01.05.2015г.,
всички издадени от МБАЛ „****“-Л., от които е видно, че ищецът е с хипертонична
болест и поддържа високо кръвно налягане от десетина години, през 2008г.
преживял исхемичен стволов мозъчен инсулт-лек по степен, а през 2013 г. -
миокарден инфаркт. Поставени са му стентове.
Обсъдил
показанията на свидетелка Н.Т.Й.- дъщеря на ищеца, която установила, че баща й
през пролетта на 2012 г. е завел дело за това, че е била разбита стената на
къщата, в която живее, и закована вратата на килера, така че да няма достъп до
него, поради което подал жалба и очаквал отговор от Прокуратурата. Баща й имал
здравословни проблеми и преди това и вдигал кръвно, но когато заковали вратата
на килера, му станало зле и припаднал, като за това свидетелката узнала по
телефона от майка си. След завеждане на делото, постоянно се интересувал за
движението му и се притеснявал, че няма развитие, „...баща ми коментираше, че
много се притеснява, че минава време, идват вещи лица и различни служители и на
практика нищо не се движи по случая, постоянно баща ми питаше какво става, кога
ще има някакъв обрат...“. Свидетелката си спомня, че около 2013г., зимният
сезон, баща й казал, че ще отиде във В.да подаде жалба, тъй като тук никой не
му обръщал внимание. Тогава тя го придружила до В., където подал жалба в
Апелативния съд, че бавно се придвижва делото. Свидетелката уточни, че баща й е
сприхав по характер. Когато разговаряли за делото, започвал да спори и да се
ядосва, че няма резултат и вдигал кръвно. „...Баща ми очаква да бъде върната
стаята и вратата разкована, като казвам стаята, имам предвид килер, ние така си
го знаем...баща ми така искаше и на това се надяваше...“.
Преценил
показанията на свидетелката Н.Т.Й.съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК,
предвид възможната им заинтересованост с оглед близката й родствена връзка с
ищеца, но ги намерил за достоверни, доколкото по част от фактите за заведеното
досъдебно производство съответстват на събраните писмени доказателства, а освен
това безпротиворечиво описват здравословното и емоционално състояние на ищеца
след подаване на жалбата и очакванията му за своевременно приключване на
делото.
При
тези факти ЛРС приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 26 от ЗОДОВ във
връзка с чл.6, § 1 от Европейската Конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи /ЕКЗПЧОС/, за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, поради нарушаване на разумния срок за разглеждане /разследване/ на висящо
наказателно производство, което се намира в досъдебна фаза. Обезщетението се
претендира за период от датата на образуване на досъдебното производство, като
за прецизност следва да се приеме, че това е датата на подаване на жалбата от
ищеца - 06.03.2012г. до 08.11.2018г., докогато в съдебно заседание пред ЛРС
ищецът е допълнил ИМ по реда на чл.143 ал.2 ГПК досежно периода на формиране на
неимуществените вреди.
Допустимостта
на този иск следва пряко от закона - чл. 2Б ал.3 ЗОДОВ и не е обусловена от
абсолютните процесуални предпоставки на чл.8, ал.2 ЗОДОВ - да е изчерпана
административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета
„а“ от Закона за съдебната власт и да няма постигнато споразумение.
Според
нормата на чл. 2Б ал. 1 ЗОДОВ приел, че Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС.
Следователно уважаването на иск с правно основание чл. 2Б ЗОДОВ е предпоставено
от установяване на отклонение от разумния срок за разглеждане и решаване на
конкретен правен спор, независимо дали е от гражданскоправен или
наказателноправен характер. За да прецени спазен ли е разумния срок за
разглеждане на делото, съдът изхожда от критериите, заложени в чл.2Б ал.2 ЗОДОВ, които са легално въведени стандарти, установени в практиката на
Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. В тази връзка приел, че проверката
за спазване изискването за разумен срок се свежда до преценка на общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и техните процесуални представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както
и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
След
като се установи продължителността на релевантния период, разумността му се
оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най-бързо да получи правораздаване и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното
производство.
Така
ЛРС приел, че за лицето, имащо качеството на пострадал, какъвто в случая е
ищецът, разумният срок се преценява от момента, в който за него е настъпило
правото му да иска от прокурора да защити законните му права и интереси, т.е.
от момента на сигнализирането на органите на Прокуратурата, което в настоящия
казус се е случило с подаването на жалба от Т.М.Ц. и Т.Л.Г. до РП-Л. на 06.03.2012г.,
като се установи, че същата е била заведена по образувана до този момент
преписка № 1621/2011 г., с предмет досъдебно производство № 652/2011 г. по
описа на РУ на МВР-Л..
Относно
твърдението на ищеца за наличие на „неразумен срок“ като основание за търсене
на обезщетение по посоченото досъдебно производство, съдът приема, че в рамките
на периода от 06.03.2012г. до 08.11.2018г., действително има периоди от време,
в които не се установяват действия по осъществяване на основната функция на прокурора,
дадена в разпоредбата на чл.127 т.1 от Конституцията на РБ, че Прокуратурата
следи за спазване на законността, като ръководи разследването и упражнява
надзор за законосъобразното му провеждане. Тази основна функция на
Прокуратурата е доразвита и в чл.46 ал.2 от НПК, според който освен горното,
прокурорът осъществява постоянен надзор и за своевременното
провеждане на разследването като наблюдаващ прокурор. Така в нарушение на
тази функция съдът констатира, че е възприетия подход от наблюдаващия прокурор
да не уведомява ищеца за постановлението си от 20.07.2012г., с което е
прекратил наказателното производство. Действително, при разпита му като
свидетел на 29.03.2012 г., ищецът е заявил, че не желае да му бъдат предявени
материалите по разследването и да бъде информиран за хода на наказателното производство. Независимо от това, след като е постановено прекратяване на наказателното производство,
лицето, по чиято жалба е било образувано, има право да узнае за този резултат,
който слага край на производството, с оглед ненарушаване правото му на жалба
/чл.75 ал. 1 от НПК/.
Именно поради неуведомяването на ищеца, намерил
че се установява, че от момента на прекратяването на наказателното производство
- 20.07.2012 г. до 26.01.2015г., когато на ищеца е връчен препис от
постановлението за прекратяване, по указание на горестоящата прокуратура, е
изминал един немалък период от време, който е довел до неоправдано забавяне на
разследването като цяло. Безспорно в този период ищецът е бил в постоянно
очакване на някакъв резултат от правораздавателния орган, имал е притеснения
кога и как ще приключи спора и е бил разочарован от липсата на какъвто и да е
отговор, ядосвал се и се повишавало кръвното му налягане според показанията на
свидетелката. Освен това се установи, че при проведения инстанционен контрол
относно прекратителното постановление, е прието, че ищецът има качеството на
пострадал и следва да бъдат гарантирани правата му, произтичащи от закона.
Същевременно, не се установява той или другите участници в производството да са
пречили на разследването и да са допринесли за забавянето му.
Констатирал
че и в друг период, въпреки даваните указания от прокурора и определяне на срок
за извършване на разследването, същото не е приключено, напротив след изтичане
на законоустановения срок за приключване са отправяни искания за продължаването
му, като невинаги е имало основателна причина за това. Така в периода след
поредното прекратяване на наказателното производство с Постановление на
прокурора от 10.10.2016 г. и съдебната му отмяна с влязло в сила определение от
08.02.2017 г., наблюдаващият прокурор е изпратил досъдебното производство за
допълнителни следствени действия, като в изпълнение на дадените указания е бил
извършен повторен оглед на процесния килер. Впоследствие, на 30.03.2017г. са
дадени указания и за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да
установи дали всяка от страните по спора има достъп до килера и дали в
помещението има зазидана врата. Установява се, че едва на 18.05.2017г. е
назначено вещо лице и тъй като същото не е изготвило заключение в определения
му срок без посочване на уважителна причина, това е довело и до продължаване
срока на разследването на два пъти с по два месеца, веднъж от 08.06.2017г. и
след това от 08.08.2017г., като заключение е било депозирано едва на
12.09.2017г. Следва да се отбележи, че когато поведението на свидетел или вещо
лице е станало причина за забавяне на производството, в правомощието на
прокурора, като водещ разследването, е да осигури съответната процесуална дисциплина,
предвидена в закона. Такива мерки няма данни да са били предприети по отношение
на вещото лице. Установява се също и че след депозиране на заключението по
експертизата, отново е поискано продължаване на срока на разследването с два
месеца и същото е уважено, считано от 08.10.2017г., тъй като предстояло
обсъждане и преценка дали са изпълнени дадени указания от въззивния съд. След
изтичане на този срок отново е последвало прекратяване на наказателното
производство, а след съдебната му отмяна и изпращането му за решаване по
същество в друга равна по степен прокуратура - РП-Червен бряг, наказателното
производство отново е било прекратено и висящността му продължава към
08.11.2018г.
При
преценката си относно „разумността“ на срока на разследването, съдът обсъдил и
дали е налице още един критерий, предвиден в чл. 2Б ал.2 от ЗОДОВ - „фактическа
и правна сложност на производството“. Сложността на делото се преценява
съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на
лицата, срещу които са води разследването, броя на свидетелите, нуждата да се
получат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването
на други лица и др. /в т.см. е практиката на ВКС - Решение № 66/2015 г. по гр.
д. № 5813/2014 г., III ГО,
Решение № 76/2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г., Ill ГО/. В случая разследването е водено срещу две лица,
броят на разпитаните свидетели и обемът на относимите приложени документи не е
голям, други лица не са встъпвали, а производството е съединено с друго в
самото му начало без това да окаже влияние на срочността при разследването. Ето
защо, намерил, че в случая не е изпълнен критерия „фактическа и правна
сложност“, който да наложи по- голяма продължителност във времето за
приключване на разследването в законоустановения двумесечен срок, продължаван
нееднократно по реда на чл. 234 ал. 3 от НПК. Отделно от това, с оглед липсата
на фактическа и правна сложност съдът счел, че не във всички случаи на
продължаване на срока на разследването са били налице основания за това.
Безспорно
продължителността във времето на процесното досъдебно производство се е
наложила и от многократните му прекратявания и последвалата им отмяна при
инстанционния контрол с даване на съответни указания по приложението на закона.
Тези действия обаче също се вменяват в отговорност на Държавата, в който смисъл
е и практиката на ЕСПЧ.
От
всичко установено до тук на база приобщените материали по досъдебното
производство и хронологията в движението му, съдът приема, че срокът, който е
изтекъл в периода от образуването му /06.03.2012г./ до 08.11.2018г., а именно 6
години и 8 месеца, във всички случаи е един неразумен срок за разглеждане и
решаване на дело, което не се отличава с правна или фактическа сложност. От
това следва извода, че действително е нарушено правото на ищеца на разглеждане
и решаване на досъдебно производство № 652/2011г. по описа на РУ на МВР-Л.,
преписка № 1621/2011г. на РП-Л. /към настоящия момент преписка № 00668/2018г.
/досъдебно производство № Д-213/2018 г./ на РП-Червен бряг, в разумен срок по
смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Съобразявайки,
че разпоредбата на чл.2Б от ЗОДОВ е специална правна норма, която урежда
обезвредата от неправомерни действия в съответствие с общия принцип на чл.45 от ЗЗД, съдът счита, че на ищеца са причинени неимуществени вреди от бездействия
на Прокуратурата, като орган, ръководещ разследването, изразили се в неспазване
правата на пострадалия, неосъществяване на достатъчен контрол в различни
периоди от време върху работата на разследващите органи, като не са положени
достатъчно усилия за провеждане на досъдебното производство в предвидените в
чл. 234 от НПК срокове /чл. 22 ал. 2 НПК/. Тези бездействия са в причинна
връзка с претендираните от ищеца неимуществени вреди, които е претърпял.
Според
практиката на Съда по правата на човека, настъпването на вреда от нарушение на
чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС винаги се презумира и не е необходимо да бъде доказвана. Позовал
се на делото "Скордино срещу Италия", № 36813/97, 29.03.2006г. и
редица други дела на ЕСПЧ. Така по делото "Фингър срещу България" намерил,
че е посочено следното: "Във връзка с неимуществените вреди съществува
силна, но оборима презумпция, че прекомерната продължителност на производството
ще доведе до такива вреди“.
В
настоящото производство приел, че тази презумпция не е оборена и са събрани
доказателства за настъпването на такива вреди.
Отчел
и факта, че ищецът е на преклонна възраст /89г./, страдащ от различни
заболявания, който, сезирайки органите на Прокуратурата, е очаквал своевременно
да получи защита на нарушеното си право. От възприетите за достоверни свидетелски
показания, събрани в хода на делото, се установи, че бездействията на органа по
законност са се отразили неблагоприятно на здравословното състояние на ищеца,
тъй като често се е повишавало кръвното му налягане, предизвикали са у него емоционално и психическо напрежение, изнервеност, притеснения и дискомфорт, т.е. налице са претърпени неимуществени
вреди, които следва да бъдат обезщетени.
Съобразявайки
принципа на справедливост, който, съгласно чл. 52 от ЗЗД се прилага при
определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, съдът приел,
че обезщетение в размер на 5000 лева ще бъде достатъчно, за да компенсира
претърпените от ищеца негативни емоции и
притеснения в периода 06.03.2012г. – 08.11.2018г. Този именно размер съдът приел
за съразмерен на отрицателните преживявания на ищеца, свързани с продължилото
извън разумния срок разследване, като отчита, че заболяванията му датират още
преди образуването на досъдебното производство и нямат връзка с него, поради
което определянето на по-голям размер обезщетение ще бъде прекомерен.
Безспорно
по делото е и това се установява от приложеното ДП № Д-213/2018г. на РП - Ч.Бряг, че с жалба от
06.03.2012г. ищецът е сезирал ЛРП за извършено самоуправство от страна на
негови съседи, като е описал че след тел. на номер 112 на място е пристигнал и
прокурор от ЛРП.
Няма спор между страните и това се установява от
приложеното дело, че към 08.11.2018г., докогато в съдебно заседание пред ЛРС
ищецът е допълнил периода на формиране на вредите от разглеждане на делото му
извън разумния срок, производството по делото е било висящо.
Спорни
по делото са въпросите отговаря ли Държавата за вреди –неимуществени, причинени
на гражданина от дейност на нейните правозащитни органи и в какъв размер?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
събраните в производството пред ЛРС писмени и гласни доказателства, както и
тези пред ПлОС.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
Част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните
оплаквания по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Съгласно
чл.2Б ЗОДОВ, озаглавен Отговорност за
дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1 от
Конвенцията.
Исковете по ал.1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът
взема предвид общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението
на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо
производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.
Правилно ЛРС е отчел, че за досъдебно производство за самоуправни действия,
по жалба срещу които на място са присъствали органите на разследването - МВР и
прокурор, общата продължителност на която ищецът е посочил като период от
подаване на жалбата на 06.03.2012г. до 08.11.2018г., а именно шест години и
осем месеца не може да се определи като разумен срок за разглеждане на
досъдебното производство предвид фактическата и правна сложност на делото.
Затова като е приел по принцип, че ответникът –
Прокуратурата на РБ гр.София - следва да носи отговорност за неимуществени
вреди по иска на Т.М.Ц., първоинстанционният съд е приложил правилно
материалния Закон.
Оплакването, че съдът е осъдил ответника да заплаща обезщетение за по-ранен
период от датата на подаване на жалбата от ищеца в РП гр.Л. на 06.03.2012г. и с
това решението се оказва извън търсената защита, е неоснователно. Видно от
решението, ЛРС в мотивите е приел, че „обезщетението се претендира за
период от датата на образуване на досъдебното производство, като за прецизност
следва да се приеме, че това е датата на подаване на жалбата от ищеца - 06.03.
2012г. до 08.11.2018г., защото жалбата е подадена по вече образувана преписка
на ЛРП - № 1621/2011г. и това, че Постановлението на ЛРП за образуване на
досъдебно производство срещу конкретно посочените лица е от 13.03.2012г. не
променя същността на преценката за продължителност на разглеждане на делото в
ЛРП.
Също неприемливо е възражението, че за времето на
преседяване на делото в съда не следва да отговаря Прокуратурата – досъдебното
производство е било в съда по жалби на ищеца против Постановленията за
прекратяването му, които са се оказали неправилна и незаконосъобразна преценка
на решаващия орган и в този смъсъл това е била причината делото да се разглежда
и в съда за инкриминирания период.
Това, че в разпита си като свидетел на 29.03.2012г.
ищецът е заявил, че не желае да бъде информиран за хода на наказателното
производство, не освобождава органа по ръководство, надзор и решаване на
досъдебното производство от задължението да връчва Постановление за
прекратяване на наказателното производство на подалия жалбата ищец. Поради това
преценката на ЛРС, че първото голямо забавяне на ДП от повече от две години е
настъпило изцяло по вина на Прокуратурата за времето от 20.07.2012г. до
26.01.2015г., е правилна и законосъобразна.
Следващото отчетено забавяне за повече от шест месеца е
във връзка със заключението по назначената съдебно – техническа експертиза – на
30.03.2017г. са
дадени указания за назначаването й, на 18.05.2017г. е назначено вещо лице и тъй
като същото не е изготвило заключение в определения му срок без посочване на
уважителна причина, това е довело и до продължаване срока на разследването на
два пъти с по два месеца, веднъж от 08.06.2017г. и след това от 08.08.2017г.,
като заключение е било депозирано на 12.09.2017г., след което е поискано ново
удължаване на срока с още два месеца за преценка изпълнени ли са дадените
указания.
И
този извод на ЛРС е в съответствие със съдебната практика – Р № 30/07.05.2019г.
по гр.д. № 2125/2018г. на трето г.о. на ВКС на РБ, с което е прието че съдът
установява осъществяването на отделните забавяния и причината, която ги е
предизвикала, доколкото Държавата не отговаря за забавяния, дължащи се на
поведението на ищеца. Отново със същото решение е разяснено, че отговорността
на Държавата чрез представляващите я процесуални субституенти по чл.2Б от ЗОДОВ
следва да бъде ангажирана независимо от това дали те имат причастност към
осъщественото забавяне, стига последното да е несъмнено установено.
Неоснователно
е и оплакването, че показанията на св. Н.Т.Й.– дъщеря на ищеца, са ценени
безкритично и без да се държи сметка, че същата не е медицинско лице. Тя е от
кръга на близките, на които им е известно здравословното състояние на техните
родители и причините за техните бозпокойства, но още по-важно в случая е, че
при т.нар. „бавно правосъдие“ настъпват обичайни вреди, които не се нуждаят от
доказване. Естеството на разследването и твърдените нарушени права на ищеца,
неминуемо водят до една неизвестност и несигурност в неговото ежедневие, която
добавена към преклонната му възраст – вече 90-годишен, причинява неимуществени
вреди.
Така
като е съотнесъл разумността на срока на разглеждане и решаване на делото в
аспекта на конкретните обстоятелства по настоящото дело, съпоставени с
критериите Сложност на забавеното дело, Поведение на пострадалия и на
съответните държавни органи, както и Преследваната от пострадалия по съдебен
ред цел, и е приел, че според критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, дължимото
на ищеца обезщетение следва да се определи на 5 000лв. за сочените душевни
страдания, изразяващи се в негативни емоции и притеснения поради разглеждане на
неговото дело извън разумния срок за това, ЛРС е постановил едно
законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
По разноските:
След като жалбата е неоснователна и въззиваемия прави искане за разноски за
ПлОС, то предвид чл.10 ал.3 ЗОДОВ ответникът – жалбоподател следва да бъде
осъден да му заплати възнаграждението за един адвокат.
Направено е възражение за прекомерност. Разноските за адвокат са в размер
на 250лв. – л.15 от настоящото дело. При приложението на чл.7 ал.2, т.2 от
НМРАВ № 1/09.07.2004г., същите се оказват под минимума по Наредбата и поради
това не са прекомерни.
Поради това и на основание чл.271 ал.1 ГПК
Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96/25.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 1557/2018г. на РС гр.Л. като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.С. **,
бул. “**” № **, на основание чл.10
ал.3 от ЗОДОВ да заплати на Т.М.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото за настоящата инстанция в
размер на 250лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.