Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 60/ 12.08.2011г., постановено по гр.д. № 624/2010г., Районен съд Кнежа е осъдил И. К. К. от гр. П. да заплати на ” Т.- В.В.” гр. Ч. Б. сумата от 12303,12лв., ведно с мораторна лихва върху същата в размер на 2253,88лв. Присъдени са и разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. К. К.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Сочи се, че съдът е постановил акта си без мотиви. Не бил изследвана причинната връзка между настъпилият вредоносен резултат за ищеца и самото действие на гражданския деликт. Не била направена обосновка дали получаването на наем от върнати по силата на Закона помещения и въвеждане на признатите за собственици представлява обогатяване без правно основание. Сочи се, че приетата от съда експертиза почивала на предположения, а не на оригинални документи. Не било съобразено и обстоятелството, че самият ответник не е получавал наем за процесния имот, като наемът бил договорен в полза на други лица. Според жалбоподателя не е уточнено и правното основание на иска, както от ищеца, така и от самия първоинстанционен съд. Не са изложени мотиви защо съдът приема като правно основание на иска новелата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Сочи се, че ищецът не е поискал заплащането на сумите, които са получени от страна на лицата, ползвали имота, като наем. Не бил определен срок за връщането на полученото на отпаднало правно основание, от което да се счита, че ответникът въобще е изпаднал в забава. Не били представени валидни договори за наем, а копия на същите, които според жалбоподателя нямат никаква доказателствена стойност. Не е изследван въпросът за вината, понеже предявеният иск в същност бил за граждански деликт и вината на ответника е задължително условие, както и причинната връзка между щетата, нейният размер . Развиват се доводи по същество на спора. Сочи се, че не е посочен периодът, за който е присъдена мораторна лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата не е депозирал в законоустановения срок отговор на същата. В съдебно заседание се заема становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт. Претендират се разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 269 от ГПК, съдът счита, че решението е валидно изцяло и е допустимо изцяло, доколкото се обжалва в неговата цялост. Във въззивната жалба е депозирано възражение за недопустимост, което настоящият състав намира за неоснователно. Първо, възражението не касае конкретни пороци на първоинстанционния съдебен акт, а само се сочи, че той е нищожен. Основанията, които жалбоподателят навежда, касаят по- скоро съществото на спора, който е повдигнат пред съда. Твърди се, че първоинстанционният съд не е дал правилна правна квалификация на исковете, които са предявени. Това е така, но според настоящата инстанция в случая не се касае до произнасяне по непредявен иск, което би довело до недопустимост на решението. Съображения в тази насока ще бъдат изложени по –долу. Решението на първоинстанционния съд е правилно, що се касае до присъдената сума от 5285,65лв, главница и 2248,16 лв. мораторна лихва. В останалата си част то се явява неправилно и следва да се отмени, а исковете да бъдат отхвърлени. Съображенията на въззивния съд в тази насока са следните : С исковата си молба ищецът „ Т. – В.В.” Ч. Б. твърди да е собственик на недвижим имот, - бар „К.”, находящ се в гр. Ч. Б., в подблоково впространство на блок „И.”, кв. 2 парцел І по плана на града, състоящ се от търговска зала, две сервизни помещения, подробно описан. Твърди се имотът да е придобит по силата на покупко-продажба. Сочи се, че към 10.12.2002г. продажната цена за него е била напълно изплатена от ищеца. През 2001г. ответникът, заедно с К. и Б.К. предявили претенции по отношение на същия недвижим имот, като заявили правата си върху него по реда на чл. 108 от ЗС. С Решение на ОС П. искът им бил уважен и те били въведени във владение на имота, като ищецът бил съдебно отстранен от същия. Ответникът И. К. сключил договори за наем, по силата на които отдал под наем спорния имот на две юридически лица за срок от три години. Според ищеца ответникът е събирал наем за имота през периода от 01.01.2003г. до 01.01.2006г. Сумата, която е получена от него за този период, е в размер на 12303,13.лв./след допуснато увеличение на размера на предявения иск/. Междувременно, със свое решение ВКС е отменил решението на ОС П., по силата на което ищецът е бил отстранен от спорния имот. С оглед няколкократни прехвърляния правото на собственост върху имота трети лица, се наложило след постановяване решението на ВКС ищецът да предяви установителен иск за собственост на същия. С влязло в сила решение на РС Ч. Б. ищецът е бил признат за собственик на имота, по отношение на ответника и други лица, като са обезсилени нотариалните актове, материализиращи транслативните сделки по отношение на имота за периода от 2003- 2005г. Ищецът сочи, че за периода 01.01.2003г. до 01.01.2006г., владеейки неговия имот, ответникът К. е получил суми от 12 303,13лв. , представляващи от своя страна пропуснати ползи от които самият ищец е бил лишен. Претендира се ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 12 303,12лв, ведно с мораторна лихва върху същите за периода от 01.03.2003г. до 31.12.2005г в размер на 2253,88лв. В отговор на така подадената искова молба, подаден в законоустановения срок, ответникът оспорва исковите претенции и сочи, че те са едновременно недопустими и неоснователни. Според ответника се касае за претенция за неоснователно обогатяване, като се твърди, че не е налице такова. Владението върху спорния имот от страна на ответника било осъществявано въз основа на извършен въвод във владение, а не без правно основание. Не се оспорва обстоятелството, че са налице сключени наемни договори за имота, от страна на ответника за периода от 23.04.2003г. до 31.12.20003г. Според последния е изтекла абсолютна давност по отношение вземанията на ищеца, както и относителна такава…… Не били налице доказателства за получени от ответника суми. Развити са подробни съображения по съществото на спора. От фактическа страна по делото е установено следното : Съгласно представените по делото писмени доказателства: договор от 07.07.1998г., придружен със схема на плащанията, удостоверение 07.00-280/13.12.2002г.на Община Ч. Б., Решение № 356/13.03.2005г по гр.д № 2605/2003г. на ВКС, Решение № 241/30.06.2005г. на ВККС, решение № 32/02.03.2007г. по гр.д. № 130/2006г. на РС Ч. Б., ищецът категорично е едноличен и пълноправен собственик на недвижимия имот, описан в исковата молба. Не се спори, че по силата издаден въз основа на невлязло в сила въззивно решение № 198/13.03.2003г. на Окръжен съд П. изпълнителен лист от 19.03.2003г., ответникът е бил въведен във владение на спорния имот и го е владял до началото на 2006г. Последното обстоятелство се установява от показанията на разпитания по делото свидетел- Ц.В., прокурист на едноличния търговец през периода, сочен в исковата молба. Свидетелят сочи, че владението върху имота е било възвърнато след постановяване на решенията на ВКС по спора с правно основание чл. 108 от ЗС между страните, като въводът многократно е възпрепятстван от ответника. Сочи се, че до 2006-2007г. ответникът е добивал гражданските плодове от спорния имот. Ищецът се е снабдил с нотариален акт за собственост върху имота № ... на Нотариус И.И.. Преценявайки горните обстоятелства, съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че имотът е бил във владение на ответника до 01.01.2006г. По делото са представени три договора за наем,сключени между ответника / по един от договорите последният е бил пълномощник и на други лица/ и две юридически лица. Представени са и разписки за получавани от К. суми за периода 2003-2005г. За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушано заключението на съдебно-икономическа експертиза. Съгласно същото размерът на наема, който е бил договорен по представените по делото три договора за наем, е общо за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2005г. 12303,13лв., а размерът на мораторната лихва върху тази сума за същия период е 2253,88 лв. Това заключение съдът възприема само досежно констатацията, касаеща размера на пазарния наем за спорния имот, който би могъл да се реализира в цитирания период. В останалата си част заключението почива на предположения и се базира на констатации на друг експерт, чието заключение не е било прието по делото, нито пък е било изслушвано. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Видно от представената искова молба, с оглед твърденията на ищеца в същата и предвид депозирания петитум, настоящата инстанция приема ,че съдът е сезиран с иск по чл. 73 от ЗС. Ищецът твърди, че е собственик на един имот, че ответникът го е владял за определен период от време, добивайки гражданските плодове от същия, както и че владението на ответника е лишено от каквото и да е правно основание. Ищецът твърди и че е бÞл лишен от ползите, които е могъл да реализира сам от собствения си имот, поради което претендира осъждане на ответника за заплащането на тяхната парична стойност. Съгласно чл. 73 от ЗС недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Ищецът твърди наличието на всички елементи от хипотезата на посочената правна норма, поради което настоящия състав приема, че претенцията намира своето правно основание именно в тази законова разпоредба. Първоинстанционният съд е приел, че правното основание на главния иск е чл. 59, ал. 1 от ЗЗД- субсидиарният състав на неоснователното обогатяване. Всъщност между сочените две правни основания са налице доста сходства, което често води до смесването им. Това се дължи на обстоятелството, че разпоредбата на чл.73 от ЗС също като тази на 59 ЗЗД, корени съществуването си в принципната недопустимост на неоснователното обогатяване. Макар и неправилно първоинстанционният съд да е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 59 , ал. 1 от ЗЗД, всъщност той е обсъждал наличието на предпоставките на чл. 73 от ЗС което от своя страна не води до порок на решението му, обосноваващ неговата недопустимост. Съдът се е произнесъл по предявения пред него иск, като е обсъждал релевантните за спора факти, но е дал грешна правна квалификация на претенцията. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че исковата претенция на ищеца с правно основание чл.73 от ЗС е доказана по основание. На първо място, ищецът е собственик на процесния недвижим имот. Няма спор, че ответникът е владял имота през периода 19.03.2003г. до 01.02.2006.г. Относно началната дата на владението съдът приема датата 19.03.2003г., тъй като това е датата, на която е издаден изпълнителен лист въз основа на който и ищецът, и ответникът твърдят последният да е бил въведен във владение на процесния имот. Тази дата се явява възможно най- ранният момент, от който насетне е установено владението . Ищецът през целия период, посочен по- горе е бил недобросъвестен владелец на процесния имот. Противно на твърденията в отговора му и във въззивната му жалба, основанието, въз основа на което имотът му е бил предаден, не е било годно да го направи собственик. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 73 от ЗС той дължи на ищеца-собственик всички добиви, които е получил и които е могъл да получи през периода, през който е владял имота. Тъй като се касае за недвижим имот, представляващ търговски обект, ползите от този имот представляват гражданските плодове от същия. Обезщетението в случая се съизмерява със средния пазарен наем за имота за процесния период. Заключението на вещото лице, макар и да е изследвало конкретни договори, касаещи отношения между ответника и трети лица по повод отдаването под наем на спорния имот, установява по един категоричен начин размера на възможния наем, който би могъл да се получи в конкретния случай. Ето защо съдът го възприема в тази му част и счита, че исковата претенция е основателна до установения от вещото лице размер. Възраженията на ответника- сега въззивник- касаещи наличието на предпоставки за ангажиране на деликтна отговорност от негова страна, както и тези, че не е доказано от ищеца каквото и да било обогатяване за ищеца, са неотносими към настоящия спор, поради което не следва да бъдат обсъждани. За доказване на претенцията по чл. 73 от ЗС е достатъчно да е налице установено недобросъвестно владение от страна на ответника върху имот, собственост на ищеца. Обстоятелството дали владелецът в случая е добивал гражданските плодове/ наемът/ от имота е без значение, тъй като той дължи обезщетение и за тези ползи, които е могъл да получи. Обстоятелството, че ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствения си имот през установения по-горе времеви период, съвкупно с другите две посочени по- горе предпоставки, е достатъчно да ангажира отговорността на ответника за заплащане на обезщетение. Претенцията е доказана по основание и размер само за периода от 19.03.2003г. до 01.01.2006г., като размерът й с оглед заключението на вещото лице е 11414,41лв. За периода от 01.01.2003г. до 18.03.2003г. и за сумата от 888,72лв. исковата претенция се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава, защото за този период няма доказателства ответникът да е владял имота. Претенцията за лихва за посочения период също следва да се отхвърли. С оглед изложените от съда доводи за основателност на иска по чл. 73 от ЗС, съдът дължи произнасяне и по направеното възражение за изтекла погасителна давност. Исковата претенция е предявена на 16.09.2009г. Ответникът дължи обезщетение за ползите, от които е лишил ищеца, считано от първия ден, в който е установил недобросъвестното си владение върху спорния имот, сиреч, считано от 19.03.2003г. В случая се касае за вземане за обезщетение, което не е от категорията на посочените в чл. 111 ЗЗД. Този текст визира вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, а в случая категорично не е налице претенция, основана на договор. Не се касае и до вземане, имащо характера на периодично такова. Макар и в исковата молба да се твърди наличието на наемен договор за имота и обезщетението за ползите, от които ищецът е бил лишен да се съизмерява със средния пазарен наем за него, категорично не става дума за периодично вземане. Ето защо съдът приема, че по отношение вземането на ищеца следва да се приложи общата петгодишна погасителна давност. При това положение вземането на ищеца за обезщетение за периода от 19.03.2003г. до 15.09.2004г. респ. за сумата от 6128,76 лв. е погасено, поради изтичане на погасителна давност и исковата претенция в случая следва да се отхвърли на това основание. За периода след 16.09.2004г. до 01.01.2006г. давност не е изтекла и следва предявеният иск за обезщетение да бъде уважен изцяло за сума от 5285,65 лв. Като се има предвид, че претенцията по чл.73 от ЗС е основателна до размера от 11414,41лв./като за част от това вземане е изтекла погасителна давност/, то основателна се явява и претенцията за мораторна лихва върху обезщетението считано от 19.03.2003г. до 01.01.2006г. поради което тази претенция следва да бъде уважена до размера, в който е доказана, а именно:2248,16лв. По отношение вземането за лихва не е направено възражение за изтекла погасителна давност. При този изход на делото следва да се отмени решението на първоинстанционния съд не само в частта му за горепосочените суми, а и в частта му за разноските, които се дължат на ищеца. Същият следва да получи разноски съразмерно уважената част от иска, а именно - 875,77лв. вместо присъдените с първоинстанционното решение 1692,20лв. В полза на въззивника следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от жалбата му в размер на 151,97лв. за водене на делото пред въззивния съд. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 60/ 12.08.2011г., постановено по гр.д. № 624/2010г.на Районен съд Кнежа в частта му, с която И. К. К. ЕГН * е осъден да заплати на ” Т. – В. В.” гр. Ч. Б. ,ЕИК ...сумата от 888,72 лв./ осемстотин осемдесет и осем лева,72 ст./ , представляваща обезщетение по чл. 73 от ЗС, за ползите, от които ” Т. – В.В.” гр. Ч. Б., ЕИК ... е бил лишен по отношение на собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Ч. Б., в подблоково пространство на блок „И.”, кв. 2 парцел І по плана на града, състоящ се от търговска зала, две сервизни помещения, за периода от 01.01.2003г. до 18.03.2003 г., ведно с мораторна лихва върху същото обезщетение в размер на 5,72лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 73 от ЗС, предявен от ” Т. – В. В.” гр. Ч. Б. ,ЕИК ... против И. К. К. ЕГН * за сумата от 888,72 лв./ осемстотин осемдесет и осем лева,72 ст./, представляваща обезщетение по чл. 73 от ЗС, за ползите, от които ” Т.– В.В.” гр. Ч. Б., ЕИК ... е бил лишен по отношение на собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Ч. Б., в подблоково впространство на блок „И.”, кв. 2 парцел І по плана на града, състоящ се от търговска зала, две сервизни помещения, за периода от 01.01.2003г. до 18.03.2003 г., ведно с мораторна лихва върху същото обезщетение в размер на 5,72лв. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОТМЕНЯ Решение № 60/ 12.08.2011г., постановено по гр.д. № 624/2010г.на Районен съд Кнежа, в частта му, с която И. К. К. ЕГН * е осъден да заплати на ” Т. – В.В.” гр. Ч. Б. ,ЕИК .... сумата от 6128,76лв., представляваща обезщетение по чл. 73 от ЗС, за ползите, от които ” Т. – В. В.” гр. Ч. Б., ЕИК ...е бил лишен по отношение на собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Ч. Б., в подблоково впространство на блок „И.”, кв. 2 парцел І по плана на града, състоящ се от търговска зала, две сервизни помещения, за периода от 19.03.2003г. до 15.09.2004г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 73 от ЗС, предявен от ” Т. – В. В.” гр. Ч. Б. ,ЕИК ... против И. К. К. ЕГН * за сумата от 6128,76лв./ шест хиляди сто двадесет и осем лева 76 ст. /, представляваща обезщетение по чл. 73 от ЗС, за ползите, от които ” Т. – В. В.” гр. Ч. Б., ЕИК ... е бил лишен по отношение на собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Ч. Б., в подблоково впространство на блок „И.”, кв. 2 парцел І по плана на града, състоящ се от търговска зала, две сервизни помещения, за периода от 19.03.2003г. до 15,09.2004г. КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60/ 12.08.2011г., постановено по гр.д. № 624/2010г. на Районен съд Кнежа в частта му , с която И. К. К. ЕГН * е осъден да заплати на ” Т. – В.В.” гр. Ч. Б. ,ЕИК ... сумата от 5285,65лв. / пет хиляди двеста осемдесет и пет лева 65 ст./, представляваща обезщетение по чл. 73 от ЗС, за ползите, от които ” Т. – В.В.” гр. Ч. Б., ЕИК ... е бил лишен по отношение на собствения му недвижим имот, находящ се в гр. Ч. Б., в подблоково пространство на блок „И.”, кв. 2 парцел І по плана на града, състоящ се от търговска зала, две сервизни помещения, за периода от 16.09.2004г. до 01.01.2006г.., ведно с мораторна лихва върху същото обезщетение в размер на 2248,16лв/ две хиляди двеста четиридесет и осем лева 16 ст./ като правилно и законосъобразно. ОТМЕНЯ Решение № 60/ 12.08.2011г., постановено по гр.д. № 624/2010г.на Районен съд Кнежа в частта му относно присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА И. К. К. ЕГН * да заплати на ” Т. – В.В.” гр. Ч. Б. ,ЕИК ... сумата от 875,77лв./ осемстотин седемдесет и пет лева 77 ст./ разноски за водене на делото пред първата инстанция. ОСЪЖДА ” Т. – В.В.” гр. Ч. Б. ,ЕИК ... да заплати на И. К. К. ЕГН * сумата от 151,97лв. / сто петдесет и един лев 97 ст./ разноски по водене на делото пред въззивната инстанция, съразмерно уважената част от жалбата . Решението подлежи на жалба в едномесечен срок, считано от връчването му на страните, пред ВКС. ПðЕДСЕДАТЕЛ: |