№ 2668
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЕЛА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110216719 по описа за 2024
година
РЕШЕНИЕ
№ …
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесет и пета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар М.Стоянова като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 16719
по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Банка ДСК“ АД срещу Наказателно постановление
/НП/ № 006325 от 29.10.2024 г., издадено от председател на Комисията за защита на
потребителите, с което на основание чл. 45 от Закона за потребителския кредит ЗПК)
на жалбоподателя е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 лева за
нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Жалбоподателят счита, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и е приложен неправилно материалният закон, поради което се
иска отмяната на НП като незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител. Постъпила е молба от процесуалния представител на дружеството, в
която се иска даване ход на делото. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 29.07.2024 г. Е. Г. - главен инспектор в Регионална Дирекция – София в КЗП,
след извършена проверка, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за извършено на 17.05.2024 г. нарушение на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК в присъствие на двама свидетели. Представител на нарушителя
подписал АУАН без възражения, като такива не били депозирани и в
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 29.10.2024 г. Мария Филипова - председател на КЗП
издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност - чл. 55 от
ЗПК, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им - чл. 34 от
ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената му
правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 17.05.2024 г. Будинка Вачева сключила с дружеството-жалбоподател „Банка
ДСК“ АД Договор за кредит за текущо потребление в размер на 13 000 лв. Съгласно
т.20 от договора кредитополучателят заплащал такси и разходи, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага, като към датата на
сключване на договора, сред тях попадала и съгласно т. 20.1.1 от договора такса за
„административни дейности по разглеждане на искане за кредити: 300 лв.“ Същата се
събирала „за действия по оценка на платежоспособност и платежоготовност на
клиента, съдлъжниците и поръчителите (проверки в публични регистри, изготвяне на
рейтинг, включително въз основа на източник на доходи) в зависимост от размера на
искания кредит. Такса се събира след одобрение на искането за кредит и не подлежи
на връщане, вкл. и при упражняване на право на отказ.“
В законоустановения срок потребителката упражнила право си на отказ от
кредита, при което й била изискана и удържана горепосочената такса от 300 лв.
Останала недоволна от това, тя подала на 21.05.2024 г. сигнал до КЗП, във връзка с
който била извършена проверка, като на 22.05.2024 г. от „Банка ДСКА“ АД били
2
изискани документи по случая. В резултат от извършената проверка от служители на
КЗП било прието било, че е допуснато нарушение на ЗПК и бил съставен процесният
АУАН. Междувременно на 19.07.2024 г. било прието решение от „Банка ДСКА“ АД за
възстановяване на сумата от 300 лв. на потребителя Б.Вачева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показания на актосъставителя Е.Г., както и приобщените по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – договори, справки,
банкови извлечения, сигнал и др. В доказателствената материали липсват
противоречия по отношение на изложените обстоятелства, поради което и по аргумент
на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Жалбоподателят не оспорва и така изложената фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира,че жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно въпросната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. За
неизпълнение на това задължение санкционната разпоредба на чл. 45 от ЗПК
предвижда имуществена санкция за юридическите лица в размер от 3000 до 8000 лв.
Основният спорен въпрос по делото е дали предвидената в т.20.1.1 от
процесния договор такса е свързана с усвояване и управление на кредита. Следва да се
посочи, че разпоредбата на ЗПК цели да гарантира защита интересите на
потребителите от допълнителни разходи при сключване и изпълнение на договори за
потребителски кредит. Логическото и систематическото и тълкуване води до извод, че
законодателят е искал да забрани не само такси, които облагат пряко самото усвояване
на кредита от потребителя, в смисъла на получаване на паричната сума, но и такси,
свързани със съпровождащите го действия. В този смисъл, предвидената от
дружеството-жалбоподател, такса „за разглеждане на искане за кредит“, която се
събира след одобрението на искането за кредит, безспорно е свързана с усвояване на
кредита. Същата такса пряко следва от обстоятелството, че потребителят е отправил
искане за получаване на кредит, което е одобрено от кредитора. Съгласно
формулировката на договора тя е неизбежно условие за отпускане на кредита и
предпоставка за усвояването му.
С оглед на това съдът приема, че като е включило тази клауза в договора си с
потребител и впоследствие се е позовало на нея, дружеството-жалбоподател е
извършило от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно
описано и е правилно квалифицирано.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт,
въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност, не следва да се изследва въпросът за наличието на
вина.
За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, при които са засегнати ползващите
се с повишена защита права на потребителите, поради което не може да намери
приложение хипотезата на маловажен случай на административно нарушение.
Жалбодателят изтъква, че таксата е била възстановена на потребителя, но това се е
случило няколко месеца по-късно след извършена проверка от страна на контролни
органи, а и законодателят е въздигнал в нарушение самото изискване на такса, дори
3
същата да не бе събирана, като връщането на събраната такса следва да бъде отчетено
единствено при индивидуализиране на имуществената санкция.
Именно поради това и наложената на жалбоподателя имуществена санкция е
опредЕ. при спазване на предвидените в чл. 27 от ЗАНН принципи в минималния,
предвиден в закона размер, поради което за съда е невъзможно да измени НП в тази
част, като намали размера на санкцията.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски, но не
претендира присъждането им, поради което и съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 006325 от 29.10.2024 г.,
издадено от председател на Комисията за защита на потребителите, с което на
основание чл. 45 от Закона за потребителския кредит ЗПК) на „Банка ДСК“ АД е
наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София - град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4