Протокол по дело №396/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 213
Дата: 14 октомври 2024 г. (в сила от 14 октомври 2024 г.)
Съдия: Надежда Лукова Махмудиева
Дело: 20245000500396
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 213
гр. Пловдив, 11.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20245000500396 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Жалбоподател А. П. Б., редовно призован не се явява, за него се явява
адвокат М., с пълномощно от днес.
Жалбоподател В. к. и т. в. ЕООД, редовно призовани не изпращат
представител.
Докладва се молба от адвокат Д. С., с която заявява, че поради служебна
ангажираност не може да се яви в съдебното заседание, но не възразява да се
даде ход на делото.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв.М.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна
жалба и насрещна въззивна жалба срещу Решение №168/09.05.2024 г.,
постановено по гр.д.№545/2023 г. на ОС – Пазарджик, по предявени от ищеца
А. П. Б., против ответника „В. к. и т. в.“ЕООД, обективно съединени искове с
1
правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, за присъждане на
обезщетение за претърпени от ищеца вреди, настъпили в резултат от
осъществило се на 20.01.2023 г. наводнение на приземния етаж от двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 10450.502.3457.1 по КК и КР на гр. В.,
находяща се на адрес: гр. В.“ №1, с отходни води от запушена улична
канализация на ул.“Д.Т.“:
За присъждане на обезщетение в размер на сумата от 38 211 лв., за
претърпени от ищеца имуществени вреди от увреждане на стените и
таваните на помещенията на приземния етаж, както и увреждане и
унищожаване на находящите се на този етаж движими вещи;
За присъждане на обезщетение в размер на сумата от 3000 лв., за
претърпени от ищеца неимуществени вреди – психически и морални
страдания и физически неудобства от наводняването с фекални води на
жилището, на което е ползвател;
За присъждане на законната лихва върху двете обезщетения, за периода
от 20.01.2023 г. до датата на погасяване на задълженията;
При условията на евентуалност същите обезщетения се претендират на
основание чл.50 от ЗЗД.
С обжалваното Решение №168/09.05.2024 г. съдът частично е уважил
предявения иск за обезщетение за имуществени вреди до размера от 20465,85
лв., като за разликата над тази сума до размера от 27 287,80 лв. е отхвърлил
иска като неоснователен, поради приет принос на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат в размер на 25%, а за сумата над 27 287,80 лв. до пълния
предявен размер от 38 211 лв. искът е отхвърлен, като недоказан. Уважена е
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху присъденото
обезщетение от 20 246,85 лв., за периода от 20.01.2023 г. до окончателното
плащане. Изцяло е отхвърлен предявеният иск за обезщетени за
неимуществени вреди, като недоказан.
Присъдени са на страните разноски по съразмерност.
С Въззивна жалба вх.№5003/27.05.2024 г., ответникът „В. к. и т.
в.“ЕООД, чрез адв. Д. С., обжалва решението изцяло в осъдителната му част,
с оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон и
необоснованост. Съдът неправилно е приел, че ищецът е доказал исковата си
претенция – същата е недоказана както по основание, така и по размер, не се
сочат конкретните обстоятелства, на които се основава искът. Съдът не е
съобразил релевирани от ответника възражения. От събраните доказателства
не се установяват ведите, за които се претендира обезщетение. Съдът не е
2
обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, тълкувал е
неправилно нормите на закона, въз основа на което неправилно е приел, че за
ищеца са настъпили вреди. Съдът е направил необосновани фактически и
правни изводи, които не кореспондират на доказателствата и им противоречат.
Направените изводи от съда са логически неправилни. Настоява се за отмяна
на решението в осъдителната му част, включително и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото, и да бъде
постановено ново решение по същество, с което предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди да бъде изцяло отхвърлен, като се
присъдят на ответника направените от него разноски за двете съдебни
инстанции.
Възивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез процесуален
представител, чиито действия по подаване на въззивната жалба са надлежно
потвърдени, и същия е надлежно упълномощен за производството пред
въззивната инстанция и до окончателното приключване на делото във всички
инстанции, приложено на л.14 от въззивното дело. Въззивната жалба отговаря
на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с
изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.
№6564/09.07.2024 г., подаден от А. П. Б. лично. Поддържа се становище за
недопустимост на въззивната жалба /не се излагат конкретни основания за
това/, като се настоява същата да се остави без разглеждане. В случай, че
въззивната жалба се приеме за допустима, се настоява същата да се остави без
уважение, като неоснователна, а решението в обжалваната осъдителна част да
се потвърди, като правилно и законосъобразно. По делото се установява по
несъмнен начин от събраните доказателства, че ответното дружество е
осъществило нехайство по отношение на изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационни системи и другите
съоръжения, установена е липса на редовна профилактика и липса на
изградена ревизионна шахта на ул.“Д.Т.“. Причинявайки по този начин
наводнение, ответникът е причинил вреди на ползвания от ищеца приземен
3
етаж от жилищната сграда с идентификатор 10450.502.3457.1., която е
изградена в съответствие с одобрените проекти и разрешения за строеж и е
въведена в експлоатация по установения ред с удостоверение №76/14.12.2022
г. С изходяща от ответника служебна бележка ответникът е признал, че на
20.01.2023 г. е констатирно запушване на уличната канализация на ул.“Д.Т.“,
при което уличната канализация е върнала отходни води по сградното
канализационно отклонение в имота на ул.“Д.Т.“ №1, след което
канализацията е отпушена. От показанията на св. Иванова се установява, че се
правят проверки само при сигнали, и едва след наводнението са били
предприети необходимите мерки. В частта, в която свидетелката твърди, че
водата е била чиста, показанията й не следва да се кредитират, тъй като тя е
служител на ответника. Впоследствие ответникът е изградил ревизионна
шахта, но действието е предприето несвоевременно. Бездействието на
ответника правилно е прието за противоправно, тъй като е в нарушение на
разпоредбите на чл.1, чл.9, ал.2 от ЗРВКУ, чл.198о и чл.126, ал.1 от ЗВ, на
чл.47, ал.2, т.2 във вр. чл.42, ал.1, т.2 и чл.7, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Установено е от приетата
СТЕ, че причина за запушването е липсата на редовна профилактика на
градската канализация и поради липса на изградена ревизионна шахта.
Същото е довело до повреждане и унищожаване на имущество на ищеца, като
причинените вреди са установени от приетата съдебно-оценителна експертиза
в производството по обезпечаване на доказателства. Неоснователни са
оплакванията, че възраженията на ответника не са били обсъдени – при
постановяване на решението съдът е обсъдил и взел предвид всички
възражения и е преценил доказателствата пооделно и в съвкупност, и е извел
логически правилни и обосновани изводи, които са в съответствие със
събраните доказателства. Настоява за оставяне на въззивната жалба без
уважение, като бъде потвърдено постановеното решение в неговата
осъдителна част. Заявява се претенция за присъждане на направените съдебни
и деловодни разноски във въззивното производство.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозирана и Насрещна въззивна жалба
вх.№6565/09.07.2024 г., подадена от ищеца А. П. Б. лично, с която се обжалва
решението на първостепенния съд в отхвърлителната му част по иска за
обезщетение за имуществени вреди – за разликата над размера от 20465,85 лв.,
4
до пълния предявен размер от 38 211 лв., както и в частта за разноските, с
която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски съобразно
отхвърлената част от иска, в размер на 2788,77 лв., както и в която е осъден
ответникът да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното
производство, съразмерно на уважената част от исковете. Релевират се
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната от
ищеца част. В приетата СТЕ по гр.д.№132/2023 г. на РС – В. са оценени
причинените вреди. Поради оспорване на констатациите на тази експертиза,
пред първостепенния съд са изготвени други две оценителни експертизи.
Съдът неправилно е приел, че приетата стойност от 7062 лв. е стойност за
един гардероб, който се предлага на цена от 900 лв. до 1400 лв., поради което е
намалил оценката му със сумата от 6062 лв. Този извод на съда не отговаря на
установеното по делото, че са увредени 10 броя идентични гардероби, всеки
от които е оценен и от двете експертизи на стойност 706,20 лв., поради което
не е следвало съдът на намалява стойността на тези вещи със сумата от 6062
лв. Така съдът неправилно е изчислил общата стойност на вредите в размер на
27 287,80 лв. Неправилно стойността на обезщетението е намалена с 25%,
като се приема, че ищецът има принос за настъпване на увреждането.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната
му част по иска за обезщетение за имуществени вреди, като неправилно, и
вместо това да се постанови решение, с което да се уважи този иск до
действителния размер на претъпените вреди. Настоява се за коригиране на
решението на първостепенния съд в частта му за разноските, като се присъди
съответната част от направените разноски от ищеца за първоинстанционното
производство, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Заявява се
доказателствено искане за повторно изслушване на вещото лице Мариана
Боянова, в случай, че съдът намери това за необходимо. Заявява се претенция
за присъждане на разноските за въззивното производство.
Насрещната въззивна жалба е депозирана в срок и от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие
с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Препис от насрещната въззивна жалба на ищеца е връчен на ответника,
който в срока по чл.263, ал.3 от ГПК не се е възползвала от възможността да
5
депозира отговор.
Адв. М.: Поддържам въззивната и насрещната жалба. Оспорвам
въззивната жалба на дружеството с представения отговор. По
доказателственото искане предоставям на съда.
В представената молба от адв. С. се заявява, че се поддържа въззивната
жалба и се оспорва насрещната въззивна жалба срещу решението в
отхвърлителната му част. Не се сочат доказателства и се взема се становище
по същество.
С оглед обстоятелството, че е направено доказателствено искане за
изслушване на вещото лице Мариана Боянова, изготвила заключението в
производството по обезпечаване на иска, съдът намира, че това не е
необходимо с оглед депозираното от същото вещо лице заключение и
подробния протокол за изслушване на вещото лице в открито съдебно
заседание с участието на двете страни. По отношение на това дали
заключението на това вещо лице ще бъде преценявано като факт от съда е
въпрос по съществото на спора, за което съдът ще се произнесе с решението
си.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да отмените първоинстанционното решение и постановите ново такова,
с което да уважите предявените от ищеца искове.
Считам, че в проведеното заседание ищецът при пълно и главно
доказване ищецът успя да докаже настъпилите имуществени вреди в резултат
на наводнението.
Моля да ми дадете възможност да представя писмена защита.
Представям списък с разноски, които претендирам с приложен договор
за правна защита и съдействие и платежно нареждане.
6

Определя седмичен срок за представяне на писмени бележки.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 11.11.2024 г.

Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,22 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7