№ 14065
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110141016 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „Е.М.“ ЕООД, чрез адв. А. К., иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 срещу П. С. П. с ЕГН ********** за установяване дължимостта
на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 34902/2021г. на СРС, 57
състав: непогасена главница от 08.06.2016г. до 08.04.2018г. в размер на 4 623,65 лева
частично от главница 14 482,36 лева. Вземането произтича от Договор за кредит от
08.04.2008г., сключен с „Ю.Б.“ АД, прехвърлен на ищеца с Договор за цесия от 18.01.2016г.
Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл.
410 ГПК и разноски в настоящото производство. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
Ищецът твърди, че ответникът бил сключил договор за кредит с посочената банка
и спрял да плаща вноските. Впоследствие по силата на Договор за цесия от 18.01.2016г.
между „Ю.Б.“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД било прехвърлено вземането. На ответника било
пратено писмо, съдържащо уведомлението за извършената цесия, като същото се върнало
непотърсено. Същевременно се твърди, че той е уведомен с писмо, получено на 20.09.2017г.
Ответната страна, чрез адв. А. Н. в законния срок представя отговор, с който иска
отхвърлянето на претенцията. Не спори, че е бил сключил договор за потребителски кредит
на 08.04.2008г. с банката и че още през 2008г. „изплатил малка част от него“ и тогава спрял
да го погасява. Твърди, че е изтекла погасителната давност. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
1
фактическа страна следното.
От писмените доказателства по делото се установява, а и не се спори, че П. П. е
сключил Договор за потребителски кредит на 08.04.2008г. за сумата 15 000 лева, платими на
вноски по 241,54 лева месечно.
Ищецът сключил на 18.01.2016г. Договор за цесия с „Ю.Б.“ АД за прехвърляне на
вземания на банката срещу определени лица по списък, сред които и ответникът.
Приложено е Известие за доставяне до П. Ст. П. на адрес: гр.София, ж.к. Д., бл. 23,
вх. Б, ет. 2, ап. 22 с предмет „уведомл. за цесия, пдп“, което и изпратено на 08.10.2020г. от
„И.и.Д.“ адв. дружество, без отбелязване, което да се чете, без попълнени свидетели при
отказ, описано със „стикер 1 от 13.10.2020г.“ и „стикер 2 от 22.10.2020г.“ – л. 6 от делото.
Приетата по делото ССЕ дава заключение, че по счетоводни записи кредитът е
усвоен, преведени са по сметка на ответника на 08.04.2008г. 15 000 лева. След последното
плащане от него на 15.04.2009г. са внесени общо 2 523,00 лева, с които са погасени : 517,65
лева от главницата, 2005,06 лева възнаградителна лихва и 0,29 лева наказателна лихва. Така
се дължали към датата на подаденото заявление 14 482, 35 лева главница, 3015,94 лева
лихва, а за посочения частичен период от 08.07.2016г. до 08.04.2018г. се дължала 4 623,65
лева главница.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира иска за неоснователен. Действително е доказано, че П. С. П. е
сключил на 08.04.2008г. Договор за потребителски кредит с „Ю.Б.“ ЕАД. Доказано е още, че
между банката и ищцовото дружество на 18.01.2016г. е сключен договор за цесия за
вземания, сред които е и това срещу ответника в настоящото производство. За да има
действие този договор по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД обаче П. П. следва да е бил уведомен
за него. Това уведомление е недоказано. От една страна се твърди, че писмото се върнало
като непотърсено, което обаче не става ясно от приложената обратна разписка. От друга – че
ответникът бил получил писмо на 20.09.2017г., каквито данни изобщо няма по делото. Така
сключеният договор за прехвърляне на вземането няма действие спрямо П. П., което прави
ищеца нелегитимирана страна да претендира неизпълнение на договора за кредит от
08.04.2008г. и не се установява дължимост на вземането, предмет на заявлението по чл. 410
ГПК, поради което искът подлежи на отхвърляне.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и че дори и цесията да бе
съобщена надлежно на този длъжник, вземането действително е погасено по давност – по
смисъла на чл. 110 ЗЗД считано най-късно от 15.04.2014г., т.е. още преди да е сключен
договора за цесия.
По разноските
2
При изхода на делото и направеното искане на ответника се следват разноски. Не
се доказва обаче да са сторени такива в действителност. Сключеният договор за правна
помощ от 14.12.2022г. е непопълнен за договорено и платено възнаграждение, няма и други
искания. Поради това разноски не се присъждат.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище: гр. София, ж.к.
Малинова долина, ул. „Р. П. – К.“ № 4-6, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
срещу П. С. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Д., бл. 23, вх. Б, ет. 2, ап. 22, за
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
34902/2021г. на СРС, 57 състав: непогасена главница от 08.06.2016г. до 08.04.2018г. в
размер на 4 623,65 лева частично от главница 14 482,36 лева, и 92,47 лева държавна такса,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3