Р
Е Ш Е Н И
Е
№ 229
гр. Пловдив, 16. 12. 2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на
прокурора СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев
ВНОХД №550/2019г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по Глава 21 НПК.
С присъда №87/24.09.2019г., постановена по НОХД №1487/2019г. по описа на Окръжен съд- П., подс.Ж.Д.П. е бил признат за виновен в това, че на 06.11.2013г. в гр.П. при управление на МПС- л.а.“ Р. Л.“ с рег. № „“, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.2 ЗДвП и чл.21 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Г.К., настъпила на 13.11.2013 г., поради което и на основание чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр. чл.342ал.1 вр.чл.58 а ал.1 НК е бил осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода, като е бил признат за невинен и оправдан за извършено нарушение на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП и на чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП.
На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното на подс. Ж.Д.П. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. На основание чл.343Г вр.чл.37 ал.1 т.7 НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца.
Съдът се е произнесъл какво да стане с веществените доказателства по делото, а направените съдебни разноски- от държавата и от частните обвинители В.Б.К. и Р.Д.К.- възложил в тежест на подсъдимия на основание чл.189 ал.3 НПК.
Присъдата е била обжалвана от адв.С.П. като повереник на частните обвинители В.Б.К. и Р.Д.К. като неправилна, постановена при съществено нарушаване на процесуалните правила и явно несправедлива, поради което се иска отмяната и й връщане на делото за ново първоинстанционно разглеждане или да се измени, като се увеличи размера на наказанията и се отмени приложението на чл.66 от НК. Допълнителни съображения в тази насока са изложени и в допълнението към въззивната жалба.
Според представителя на А.п.П. присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна и следва да се потвърди.
Подс. Ж.Д.П. и защитникът му са на същото становище.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на проверката по чл.314 НПК, приема за установено следното.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371 т.2 НПК като подс. Ж.Д.П. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Задължително условие за допускането на тази диференцирана процедура е събраните в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят признатите факти. Тези доказателства заедно със самопризнанието трябва да са достатъчни да потвърдят по несъмнен начин фактическите твърдения на прокурора, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно - при постановяване на осъдителна присъда да удовлетворяват критерия по чл. 303 ал.2 НПК. Както е посочено и в т.4 на ТР №1/6.04.2009г. на ОСНК, изискуемата от закона подкрепа на направеното самопризнание от приобщения доказателствен материал не следва да се абсолютизира и отъждествява с необходимост от изключителна еднопосочност на доказателствените източници и пълна съответност на всички инкорпорирани чрез тях фактически данни, което практически е невъзможно или трудно достижимо. Необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК е надлежно приобщените и проверените гласни, писмени и веществени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти. Незначителните противоречия в доказателствените материали не представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата. При констатирани обаче съществени противоречия в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство, предопределящи постановяване на присъда, основана на предположения, първостепенният съд е длъжен да разгледа делото по общия ред като се позове на предписанията на чл. 13, 14 и 107 НПК.
В конкретния случай, хронологията на развитието на досъдебното производство във времето, включително прекратяването на наказателното производство от прокурора, назначаването на множество допълнителни и повторни комплексни автотехнически и съдебномедицински експертизи, между които са налице същностни противоречия относно механизма на конкретното пътнотранспортно произшествие, и най-вече относно посоката на движение на колоездача пред автомобила в момента на сблъсъка- от ляво надясно или отдясно наляво- и за скоростта на движение на автомобила, внасят основателни съмнения относно доказателствената обезпеченост/ по указания начин / на самопризнанието на подс.Ж.П.. Нещо повече- макар и да са налице противоречиви становища на експертизите по тези параметри и характеристики на произшествието, всички- и основните и повторните- заключават, че от техническа гледна точка основната причина за възникване на ПТП е предприетата технически неправилна маневра от велосипедиста и навлизане в коридора на движение на автомобила, като преди маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. Технически правилно е било колоездачът да подаде сигнал за завиване наляво, да пропусне движещия се направо автомобил и след това да предприеме маневра завиване наляво. Като не е сторил това, велосипедистът е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила и ударът е бил неизбежен. Водачът на автомобила към момента на отклоняването на велосипеда наляво е имал техническа възможност да предотврати произшествието при скорост на движение 41км/ч и по-ниска. Такива са изводите на последната повторна петорна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. С. К., инж. Д. Х., инж. Х. У., д-р Е. Б. и д-р Б. П.. Автоекспертите от тази повторна експертиза са изчислили по-висока скорост на движение на автомобила в момента на удара с велосипеда в сравнение с предходните експертизи, а именно около 63 км/ч., като на въпрос 11 са отговорили, че тази скорост е била технически съобразена с видимостта на късите светлини на фаровете. Същевременно автоинженерите в заключителната част на експертизата посочват, че тази скорост била технически несъобразена с движението в населено място, а технически съобразената скорост е 50 км/ч. Очевидно е, че това не е експертен, а правен извод и касае не „технически съобразена“, а „разрешена“ скорост, която е нормативно регламентирана и съгласно чл.21 ал.1 ЗДвП е 50 км/ч в населените места. Експертите са дали изричен отговор на въпроса/ №11 от обстоятелствената част на експертизата/ за „технически съобразената скорост“ именно от техническа гледна точка с оглед на обективно съществуващите към момента на произшествието показатели от значение за безопасността на движението- видимост, пътна настилка, устойчивост при управление на автомобила, наличния коефицент на триене между гумите и асфалта, интензивността на движението, наличието на предвидимо препятствие и т.н. При положение, че избраната от водача на автомобила величина на скоростта от 63 км/ч е била технически съобразена с далечината на видимост на късите светлини и твърдението, че произшествието е било предотвратимо при движение със скорост от 41 км/ч и по-ниска, изводът е, че удар ще настъпи и при движение на автомобила и с разрешените за града 50 км/ч, следователно не е налице причинно-следствена връзка между избраната скорост от 63км/ч и настъпилото пътнотранспортно произшествие, за да бъде вменено на водача на автомобила нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
Още първата КСМАТЕ, изготвена от вещите лица инж.С. М. и д-р Й. Ш. е дала заключение, че основната причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че велосипедистът е навлязъл на платното за движение пред лекия автомобил на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Скоростта на автомобила в момента на удара е изчислена около 54 км/ч, технически съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини, а скоростта, при която шофьорът е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране е определена на по-малка от 25 км/ч. Според тази експертиза в момента на удара велосипедистът е бил обърнат с дясната си страна към лекия автомобил “ Удара е бил строго в дясната страна на велосипеда и съответно на велосипедиста върху него.“ Техническите изводи на тази първоначална експертиза са били преповторени от заключението на допълнителната КСМАТЕ, в която изрично е отразено, че „Понятието “технически съобразена скорост“ е различно и няма нищо общо с понятието “разрешена скорост“. Първото понятие се определя на база на обективни критерии, а второто е нормативно определено и не се коментира от експертизата.“ /за разлика от експертите от повторната петорна КСМАТЕ/.
След това е била назначена повторна КСМАТЕ с вещи лица инж.П. П. и д-р Т. Д., според която скоростта на автомобила преди и по време на произшествието е била не по-малка от около 46 км/ч и вероятно не по-голяма от около 60 км/ч и в този момент не е имало други участници в движението в близост да местопроизшествието. В сравнение с първоначалната и допълнителната КСМАТЕ, тази повторна експертиза възприема различна траектория на движение на велосипедиста пред автомобила, а именно отдясно наляво, но не променя техническите причини за настъпване на ПТП-то - предприетото отклонение на траекторията на движение на велосипеда в посока за пресичане с траекторията на движение на лекия автомобил по начин, по който конфликтната точка от пресичането на двете траектории е попаднала дълбоко в опасната зона за спиране на автомобила и водачът му не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка.
Последвало е назначаване на нова повторна петорна КСМАТЕ, коментирана по-горе, а в обвинителния акт е било преписано само едно изречение от нея- че скоростта от 63 км/ч е технически несъобразена с движение в населено място, като не е отразено изрично записаното и в тази експертиза, че произшествието е щяло да настъпи и при движение с „разрешената“ скорост от 50 км/ч.
На следващо място, при разглеждане на делото в съда пострадалите са предявили граждански иск и подали молба за допускане обезпечаването му, депозирана в деловодството на съда на 20.09.2019г., която е била докладвана в открито съдебно заседание по делото от 24.09.2019г., когато е била оставена без уважение. Съгласно чл.73 ал.4 вр. ал.3 НПК съдът е следвало да се произнесе по молбата за обезпечаване на бъдещия граждански иск на пострадалите против подсъдимия по реда на ГПК- чл.395 ал.2 ГПК- в закрито заседание в деня на подаването й, с което са били нарушени техните процесуални права да искат обезпечаване на иска, независимо че същият впоследствие не е бил приет за разглеждане в наказателното производство.
При разглеждане на делото от първоинстанционния съд се констатира от въззивната инстанция и друго процесуално нарушение, а именно на процедурата по чл.312 ал.2 НПК по искането на повереника на частните обвинители за поправка на съдебния протокол. В протокола е отразено становището на частните обвинители по обвинението след пледоариите на техните повереници, а с исканата поправка се е претендирало, че е била нарушена разпоредбата на чл.291 ал.2 НПК като не им е дадена възможност лично да упражнят правото си на защита. С определение от 01.10.2019г. на съдебния състав по делото искането като неоснователно е било оставено без уважение без преди това да се е произнесъл със съответното разпореждане председателят на съдебния състав. Съгласно чл.312 ал.2 от НПК исканията на страните за поправки и допълнения в съдебния протокол се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи- от състава на съда в закрито заседание.
Предвид на всички изложени съображения е налице основанието на чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради което ПАС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 87/24.09.2019г., постановена по НОХД №1487/2019г. по описа на Окръжен съд- гр. П. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.