Определение по дело №116/2014 на Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

номер ………../………….. 04.2014г., град  Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 17 април                                                 Година 2014

в закрито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело номер N116  по описа за 2014 год,

на осн. чл. 374  ГПК, съобрази следното: 

 

Производството е образувано по реда на глава 32 от ГПК.

Депозирана е искова молба от „МАРГО 77“ООД гр. Варна, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск на заявител-кредитор за установяване по отношение на оспорващи длъжници „ДЖАНГЪЛ“ООД гр. Варна и „ВАРНА ПАРАДАЙС“ООД гр. Варна вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 1728/2012г на РС- Търговище, 6 с-в,  въз основа на издаден от ответниците запис на заповед.

По размяна на книжата:

Исковата молба е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити и приложения по чл. 366 ГПК. В нея са посочени фактите,  на които ищеца основава претенцията си и са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 367 ГПК е депозиран общ отговор от двамата ответника, в който е предявено възражение за местна подсъдност на спора, недопустимост на иска и становище по основателност със съответни доказателствени искания.

В хода на размяна на книжа е постъпило и искане от „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ“ЕООД гр. Варна като трето лице, за допускане на встъпването му като помагач на ответниците, основано на твърдения за интерес, черпени от качеството му на кредитор на ответниците, упражняващ техни права в защита на имуществото, което би му служило за удовлетворение. 

Допълнителна размяна е осъществена пред настоящия съд.

В допълнителната искова молба вх. № 5505/21.02.2014г ищецът е възразил по редовността на отговора, като се е позовал на  колективно представителство на ответните дружества. Изразено е становище по възраженията на ответниците.

С допълнителен отговор вх. № 9088/25.03.14 ответниците излагат доводи относно противоречие на интересите на представляваните дружества и един от заедно действащите техни управители в конкретния спор, породен от сделка, сключена именно чрез този управител. Позовават се на съдебна практика, включително  разрешения по процесуални въпроси по същото дело, допускащи упражняване на правата на ответниците само от един от управителите.Сочат се доводи и по съществото на спора. 

По предварителните въпроси:

Дължимата  държавна такса, след приспадане на внесените при образуване на заповедното производство, определена съразмерно на цената от всяка от установителните претенции  е внесена в бюджета на съдебната власт, макар и чрез първоначално сезирания орган. Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1 вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.1 ТЗ).

Възражението по местна подсъдност е било уважено и делото е препратено за разглеждане от съда по седалището на ответниците. С определение №396/14.06.2013г по в.ч.т.д. 337/2013г на ВАпС е потвърдена валидността и основателността на направеното възражение за подсъдност. На осн. чл. 278 ал.3 ГПК възприетото действие на изявлението на ответниците е задължително за настоящия съд, но само по отношение на разрешения по частната жалба процесуален въпрос по подсъдността.

След препращането на производството е сезиран родово и местно  компетентен съд(чл. 104 т.4 и чл. 105 ГПК). Цената на претенцията за установяване на задължението надхвърля 25 000лв и седалищата на ответниците са в неговия съдебен район.

По допустимостта на претенциите: С определение №44/16.01.2014г по ч.т.д.853/2013г на ВАпС е отменено прекратително определение по настоящата искова молба, основано на липса на доказателства за процесуална предпоставка – спазен специален преклузивен срок. Дадените указания от вишестоящата инстанция обаче се изчерпват само с този въпрос( предмет по частна жалба) и не изключват задължението за настоящия съд да се произнесе по останалите предпоставки за допустимост на производството.  

Със справка по изисканото ч.гр.д. 1728/2012г на РС- Търговище, 6 с-в,  се установява провеждането на заповедно производство, чрез което ищецът се е снабдил с изпълнително основание (заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК)  срещу физическо лице и двете ответни дружества. По делото липсва възражение от физическото лице, поради което не е налице от установяване на безспорно вземане. Предявяването на иск спрямо само някои от длъжниците не противоречи на специалния характер на установителния иск по чл. 422 ГПК. В случая, очертаното от заявителя основание на вземането не налага еднаквост на решението по спора за всички длъжници. Не се твърди неделима престация, а вземане породено от солидарно поемане на задължение от трима издатели на ценна книга. Задължението  на солидарните длъжници произтича от общ факт ( ценната книга), но всеки от тях освен общи има и свои лични възражения (чл. 122 ал. 3, 125, 126 ЗЗД) са обикновени другари и съединяването на претенции спрямо тях е само възможност за ищеца, но не и задължение.

В заповедното производство законодателят е допуснал принципно частичното оспорване(чл. 414 ГПК урежда частично възражение), поради което и частичното установяване не може да се приеме за недопустимо. Още повече, че в случаите на обикновено другарство, дори не се касае за установяване на част от заявеното вземане, а за цялото, но само по отношение на някои от солидарните длъжници. Касационната практика не само допуска, а даже налага установяването да се провежда само по отношение на лицата, които изрично са оспорвали дълга по връчената им заповед.(противоречиво според т. 5 „в“ от предложение за тълкувателно решение по т.д.4/2013г на ОСГТК се разрешава само въпросът, когато солидарността произтича от поръчителство, какъвто не е настоящия казус.)

 Възражението на ответниците за недопустимост на спора, предявен само спрямо тях е неоснователно.

Липсва опора в закона и за доводът на ответниците за наличие на изпълнителен титул спрямо друг солидарен длъжник. Предмет на делото по чл. 422 ГПК е само съществуването на материалното право, удостоверено в заповедта за изпълнение, но не и изпълняемостта й. Наличието на възможност за ефективно преследване на неоспорващия солидарен длъжник няма отношение към интереса на кредитора да установи правата си на вземане, респективно да стабилизира титула и по отношение на останалите длъжници. Евентуалното удовлетворяване на вземането в хода на принудителното изпълнение би представлявало факт със значение за процеса, но той следва да бъде въведен като правопогасяващо възражение, а не като оспорване на интереса на кредитора.  

Своевременното оспорване на заповедта също следва да бъде проверено, тъй като ако възражение не е подадено или е оттеглено преди сезирането на съда ще липсва интерес от водене на специалния установителен иск. На съда е известна противоречивата практика( посочена в т. 10 б.”а”  на предложението за тълкувателно решение  по т.д. 4/2013г на ОСГТК) относно автономната преценка на възражението от съда, сезиран с иска на кредитора. Съдът споделя практиката, която предоставя на исковия съд самостоятелно право да изследва наличието на спор относно вземането (обобщена в определение № 1144 от 21.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 851/2012 г., II т. о., ТК). Приоритетът на становището на исковия съд произтича не от йерархичното му място, а от обстоятелството, че той е компетентен по спора за материалното право, а ако такъв липсва, сезирането му ще е безпредметно.

Съществено значение за настоящото дело има въпросът за изявяването на волята на  ответниците, доколкото именно те следва да са оспорили вземането по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение.

Въпрос от съществено значение за преценката на допустимостта на процеса е начина по който следва да се преценява изявяването на воля от името на търговски дружества. И двамата ответника са юридически лица – дружества с ограничена отговорност, чийто управителен орган е вписан в ТР. Органите на ЮЛ съвпадат със самото ЮЛ. Волята на органите се обявява за воля на ЮЛ, а действията им - за негови действия. При юридическите лица процесът на волеобразуване и процесът на волеизявяване са отделени и са в компетентност на различни органи. Справката по партидите на „ДЖАНГЪЛ“ООД и „ВАРНА ПАРАДАЙС“ООД сочи, че и двете дружества се управляват САМО ЗАЕДНО от назначени управители КРАСИМИРА ЖЕЛЯЗКОВА КОЛЕВА и ТОНИ ДИМИТРОВ КОЛЕВ, които съответно са и съдружници в същите дружества при равно квотно участие. От документите, приложени към заявленията за регистрация на колективното представителство ( протоколи от общи събрания за взети единодушно решения на 23.07.2010г) в двете дружества е видно, че с формирането на  представителния орган по този начин, изключващ еднолични действия на отделните лица, съдружниците са целили да уредят възникнали по-рано проблеми в дружествените дела и така да съхранят общата дейност занапред. С обединяването на мандата на управителите, дружеството в максимална степен е търсило гаранция за съхраняване на функцията на общото събрание като върховен орган с обща компетенция по всички въпроси на управлението на дружествените работи          и осуетяване на неблагоприятни резултати от действия на друг орган. В конкретния случай персоналитета на лицата, формиращи съставите и на двата колективни органа (общо събрание и колективно управление) съвпада, което води до единство на процеса по формиране и изявяване на волята. За разлика от множественото управление(създаване на няколко мандатни и органови правоотношения с няколко управителя), при колективното управление представляващия орган е един и изявява волята на юридическото лице с едно единствено съставно единодушно изявление(сделка – решение). В този смисъл и доктрината (Герджиков, О. Коментар на ТЗ, кн. ІІ, 1994г, стр.513-514) разграничава последиците от разногласие при множествено и при колективното управление, както във външните, така и във вътрешните отношения в дружеството. При изрично регистриран начин на управление само чрез общо изявление на двама управители, несъмнено за ответниците е налице колективно управление, което изисква  единодушие на управителите при действията им спрямо трети лица. Разногласието между управляващите би могло да се преодолее с единодушие на съдружниците, но в случая именно загубеното доверие между тях е рефлектирало в колективно представителство. Съответно при липса на единодушни решения на органите, дейността на дружествата не може да се осъществява ефективно. Липсва валидно формирана воля, респективно всички процесуални действия, предприети само от един от членове на състава на колективен орган следва да се считат невалидни.

Разногласието за дружествените дела не може да се преодолява ad hoc в отделно производство по защита на общите интереси на юридическото лице. Процесуалната възможност за назначаване на особен представител изисква противоречие между интересите на представлявания и представителя. Такава обаче в случая липсва, тъй като всички страни са юридически лица и няма съвпадение на персоналитета на ищеца „МАРГО 77“ООД и колективния орган с функции на законен представител на ответниците. Обстоятелствата по родствени връзки между членовете на състава на представителния орган и органа, представляващ насрещната страна в случая са без значение, още повече, че колективният характер на представителството на ответниците е предвиден именно като гаранция срещу подобни зависимости на един от членовете. Ако се възприемат доводите на ответниците за противоречие в интересите би се стигнало до абсурдно разрешение, налагащо назначаване на особени процесуални представители на всички участници в процеса, тъй като всички описани материални правоотношения  са се развивали само между свързани лица (абстрактната сделка е сключена между търговци, които са били представлявани от брат и сестра, но оспорването им е предприето от кредитор, чийто права са възникнали от сделки, сключени между търговци, управлявани от  майка и дъщеря).   

По отношение на търговците не следва да намират приложение правилата за заместване на волята на юридическото лице с воля на назначен особен представител. На първо място, за разлика от законните представители на физическите лица, органите на дружеството не носят самостоятелна воля, отделена от волята на самото ЮЛ. Законните представители изявяват воля вместо представлявани лица, които не могат сами да формират валидна такава(малолетни, поставени под запрещение). Управителите на дружеството в настоящия случай сами формират валидната воля на представлявания от тях търговец. В дружественото представителство не са приложими и нормите на договорното представителство(ТР 3/2013 на ОСГТК на ВКС). Съответно не е налице хипотеза, налагаща осигуряване на особен представител в процеса на юридическото лице, като субект, който не е в състояние сам да формира волята си. На недееспособните физически лица се назначава настойник или попечител, но търговците, чиято способност да формират и изявяват воля е осуетена поради липса на единодушие на управляващите съдружници, такава закрила не се следва. Юридическото лице ще следва да търпи негативите от незаявената воля или да напусне търговския оборот(чл. 155 т.1 ТЗ).

При тези принципни съображения, съдът преценява, че липсва повдигнат спор относно съществуването на вземането на кредитора. Издадената заповед за незабавно изпълнение е била връчена на ответните дружества на 23.10.2012г, в канцелариите им  на адресите им на управление, както се установява от изисканата от настоящия съд справка изх. 01016/04.04.14г.  За приемане на изявлението, адресирано до търговец, не е необходима съвместна представителна власт, тъй като не представлява действие по управление. Пасивна легитимация за получаване на адресирани съобщения се допуска дори и за търговци, които законът е лишил от каквото и да е активно управление( арг. от пар. 5 ал. 3 от ПЗРЗТР). Независимо, че поканата за доброволно изпълнение с приложена заповед е приета само от един от членовете на колективното управление, връчването е породило процесуални последици. Срокът за възражение е следвало да изтече на 06.11.2012г.

В преписката по изисканото заповедно производство се намират няколко изявления на различни лица, постъпили в този срок.

Изявлението вх. № 10494/05.11.2012г (л. 36)не сочи автор; а вх. № 10547 и вх. 10547 от 06.11.2012 (л. 42-46) са извършени само от Красимира Колева, като едно от лицата, формиращи колективното управление на двамата длъжници. По изложените по- горе съображения такова изявление е съответно на непълно решение на представляващия орган и не можа да произведе действие. Допълнително  по делото с изявление вх. № 11516/29.11.2012г.(л. 129), чрез пълномощник, другият управител Тони Кръстев изрично се е противопоставил на оспорването на заповедта. Преценени в съвкупност процесуалните действия сочат недвусмислено разногласие между членовете на управлението, което изключва изобщо формирането на воля на дружествата.  В случая е без значение дали някое от лицата в състава на колективния орган има интерес от бездействието на дружеството(напротив, за разлика от твърдяното от възразяващия управител, ако задължението по записа не съществува не би се породила и личната отговорност на Кръстев като управител, сключил увреждаща дружеството сделка).  Съдът отрича правните последици на депозираните пред заповедния съд в срок възражения от името на двете дружества, като недействителни изявления на лице, което не може да формира самостоятелно състава на колективния представителен орган. По същите съображения не може да се отчете като надлежно оспорване и предприетата в настоящия исков процес защита, отново само по волята на единия от управителите. Не се налага и допълнително предоставяне на възможност по реда на чл. 101 ГПК за довършване на изявлението на колективния орган, чрез потвърждаване от управителя Колев, тъй като такова действие би имало ефект само до подаване на отговора, но не и назад до възражението( което изрично е оттеглено от този управител). Оспорването от страна на длъжника може да бъде зачетено с ефект на възражение по смисъла на 414 ГПК, дори и ако е направено в отговор по искова молба по установителен иск, предявен от кредитора, но само срещу длъжник, за когото все още срокът за възражение не е бил изтекъл (определение № 919 от 21.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 620/2010 г., II т. о., ТК). В случая такава възможност няма. Изпълнителното основание е стабилизирано по отношение на длъжници, които не са в състояние като юридически лица да организират воденето на дружествените си дела с единодушието, избрано от съдружниците като основа за съществуването на тези организационни форми за участие  в търговския оборот. При наличие на ненадлежно оспорена заповед, не съществува и интереса на кредитора като процесуална предпоставка да установява неоспореното вземане пред съда.

Отделно от изявленията на длъжниците обаче, в заповедното производство е депозирано и възражение вх.№10493/05.11.12(л. 19) и вх.10525/06.11.2012г(л. 37), с които трето лице „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ“ЕООД гр. Варна е заявило, че упражнява права като субституент на длъжниците „ДЖАНГЪЛ“ООД гр. Варна и „ВАРНА ПАРАДАЙС“ООД гр. Варна. Представено е определение № 5091/02.11.2012г по ч.т.д. 2691/12г на ВОС, т.о., постановено по реда на обезпечителното производство, с което молителят е бил овластен като кредитор  на двете дружества, да упражни правото им на възражение срещу процесната заповед. 

Настоящият съд преценява, че това овластяване следва да се приравни на злоупотреба с процесуални права по следните съображения: Правомощието на кредитора да преодолява бездействие на длъжника е уредено като обезпечително право в чл. 134 ЗЗД за да осигури ефективност на свое право на принудително изпълнение върху имуществените права на длъжника. Съответно предмет на овластяването могат да бъдат само имуществени материални права, с които обектите на възможно принудително изпълнение се увеличават( събират се вземания от длъжници на длъжника, връщат се вещи във фактическа власт на длъжника, упражняват се преобразуващи права за да се реституират дадени престации и т.н.). Целта на обезпечението е съхраняване и попълване на налични активи, но не и увеличението им с нови сделки, колкото и да са изгодни те за длъжника(Калайджиев, А. Облигационно право, обща част 2001г, стр. 510). На още по- голямо основание обезпечителния интерес не може да се разпростира върху пасивите на длъжника. Намаляването на задлъжнялостта на дружествата по никакъв начин няма да осигури насочване на принудително изпълнение върху „съхранен“ от овластения кредитор актив. Напротив, и при признаването и при оспорването на процесното вземане по записа на заповед, имуществените права на издателите ще си останат в същия вид и обем. Интересът на третото лице – молител по чл. 134 ЗЗД е бил обоснован пред съда с други съображения – опасност от намаляване на ефективността на изпълнението поради увеличаването на задълженията на длъжниците, водещо до повишена конкуренция на титулярите с права на вземания върху ограничен обем активи. Този интерес на кредитора обаче не е интерес на длъжника и съответно не подлежи на защита с косвен иск. Интересът от оспорване на вземане на друг кредитор е личен и за неговата защита е предвиден специален ред. В зависимост от начина на принудително изпълнение ( индивидуален по ГПК, ако стойността на активите на дружеството все пак са достатъчни за всички кредитори  или универсален по ТЗ, ако задлъжнялостта на капиталовото дружество надхвърля активите), кредиторът може да оспорва съществуването на задължение в полза на друг кредитор по реда на чл. 464 ал.1 ГПК или чл.690 и сл. от ТЗ. В тези производства кредиторът няма да е обвързан от поведението на длъжника си и на самостоятелно основание ще може да отрече правата на конкурента, дори и те да произтичат от признато или неоспорено от длъжника вземане.  В тези производства обаче оспорващият кредитор ще следва да понесе цялата процесуална тежест като ищец. Именно това процесуално поведение би му било „спестено“, при допускане на упражняване на оспорване на права на конкуриращ кредитор по реда на косвения иск по чл. 134 ЗЗД.

На осн. чл. 3 от ГПК добросъвестното упражняване на процесуалните права изключва признаването на последици от изявление, направено от името на длъжниците от кредитор, с цел заобикаляне на реда по чл. 464 ал.1 ГПК. Съдът не зачита подаденото от кредитора „ВИП БЪЛГАРИЯ ИНВЕСТ“ЕООД възражение в заповедното производство.

В заключение, съдът приема, че предявеният установителен иск на кредитора е недопустим, поради липса на процесуална предпоставка. Липсата на надлежно оспорване на издадената и връчена на длъжниците заповед за изпълнение, стабилизира изпълнителното основание и изключва интереса от установяване на неоспореното вземане със сила на пресъдено нещо. При наличното противоречиво правоприлагане (констатирано в  т. 10 б. „а“ от предложението  за образуване на т.д.4/2013 г. на ВКС, ОСГТК), съдът споделя касационната практика отричаща интереса на кредитора от предявяване на иска (независимо от дадени указания за това), когато депозираното от длъжника възражение не съдържа оспорване по същество (Определение № 39 от 19.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 844/2009 г., II т. о., ТК и определение № 288 от 17.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 27/2011 г., II т. о., ТК).

С оглед изложените по-горе съображения по допустимостта, производството по делото следва да се прекрати изцяло, поради което съдът, на осн. чл. 130 ГПК, 

ОПРЕДЕЛИ

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. 116/2014г на ВОС, т.о.(преобразувано от 1334/13г на ВОС, по препратено по подсъдност т.д. 1/2013г на ТОС), образувано по реда на чл. 422 ГПК по недопустим иск на  „МАРГО 77“ООД ЕИК ********* гр. Варна, ул. Арх. Дабко Дабков No 10, ет. 5, ап. 11, представлявано от управител Маргарита Димитрова Пеева, чрез адв. И.З., като заявител-кредитор за установяване по отношение на оспорващи длъжници „ДЖАНГЪЛ“ООД  ЕИК ********* гр. Варна ул. Роза № 37 ап.14, представлявано само заедно от КРАСИМИРА ЖЕЛЯЗКОВА КОЛЕВА и ТОНИ ДИМИТРОВ КОЛЕВ,  и „ВАРНА ПАРАДАЙС“ООД, ЕИК *********,гр. Варна ул. Пушкин 5, представлявано само заедно от КРАСИМИРА ЖЕЛЯЗКОВА КОЛЕВА и ТОНИ ДИМИТРОВ КОЛЕВ,  вземане по заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 1728/2012г на РС- Търговище, 6 с-в,  издадена въз основа на издаден от ответниците запис на заповед.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване  с частна жалба по реда на чл. 130  ГПК пред Варненски апелативен съд в седмичен срок от съобщаването му на адв. З. (с пълномощно от  ищеца за всички инстанции на л. 6 от делото на ТОС) със съобщение, представляващо Приложение № 9 към Наредба № 7 на МП.

Препис да се връчи за сведение и на насрещните страни, участвали в размяна на книжата(ответните дружества – на регистрираните адреси на управление) и на третото лице(чрез адв. Жеков с пълномощно на л. 90 от делото на ТОС).

След влизане в сила на прекратителното определение, да се върнат обратно в архив изисканото обезпечително производство (ч.т.д.2691/12г на ВОС) и заповедното производство (ч.гр.д.1728/12 на ТРС).

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: