О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64 08.03.2019 г. град Бургас
Бургаският окръжен
съд,
наказателно отделение
На осми март две хиляди и деветнадесета
година В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Г. Пепеляшев
ВЧН дело № 939 по
описа за 2018 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243 ал. 6 от НПК.
Образувано е
по въззивна жалба от адв. Ненчо Драгнев от БАК, пълномощник на Н.Б. против
определение № 1495/26.09.2018 г., постановено по ЧНД № 4113/2018 г. по описа на
Районен съд - Бургас. С обжалваното определение съдът е потвърдил постановление
на прокурор от Районна прокуратура – Бургас от 10.08.2018 г., с което се
прекратява наказателното производство по досъдебно производство № 106/2012 г.
по описа на Окръжен следствен отдел – Бургас при Окръжна прокуратура - Бургас,
водено срещу неизвестен извършител по чл. 209, ал. 1 от НК. В жалбата си твърди,
че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Според адв. Драгнев
свид. И. К. В. още при сключване на сделката с неговия доверител Н.Б. нито е имал
намерение да изпълни своята престация, нито е имал такава възможност. В жалбата
също така се твърди, че делото не е разследвано пълно и всестранно, и
по-конкретно не е изследван въпроса къде са отишли предадените от свид. Б. пари
за закупуване на ап. № 34. Твърди се също така, че по делото не е направен
разбор на доказателствата и че от наличните доказателства може да се изведе
извод за измамливи действия от страна на свид. В., тъй като същият е знаел със сигурност, че ап. № 34 е
ипотекиран и че собственик на този апартамент е свид. Ч..
Настоящият въззивен състав приема
жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право на жалба,
доколкото жалбоподателят е претърпял вреди.
На 18.10.2011 г. прокурор от Районна
прокуратура – Бургас е образувал досъдебно производство № 4035/2011 г. по опис
на Районна прокуратура – Бургас срещу виновното лице, за
това, че през 2010 г. с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага
възбудил и поддържал в заблуждение у **** граждани Ю. В. Р., Я.Р. Д. и Н.Б., че им прехвърля собствеността на недвижими
имоти, находящи се в местността „Месаря“, гр. Созопол и с това им причинил
имотна вреда – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. С постановление от 06.08.2012 г. на Адм.
ръководител на Окръжна прокуратура – Бургас разследването е възложено на
следовател от ОСлО на БОП, като по случая е образувано досъдебно производство №
106/06.08.2012 г. по описа на ОСлО – Бургас, като към него са присъединени
прокурорски преписки № 10647/28.08.2012 г. и №
4545/19.04.2012 г. по описа на БРП, образувани по жалби на Н. М. А., Ю.П. А. и Л.Б. Ч..
В събраните в хода на разследването
писмени доказателства се установи следното:
През 2006 г. свид. А. Т. И. и И. К. В. учредили търговско дружество „А.И.С.-3“ООД, с цел реализиране на
строителство на жилищна сграда в гр. Созопол, местността „Месаря“ в УПИ VI-1443. Свид. А.И. се свързал със свой познат свид. В. Ч. и му предложил да инвестира в
строителството на сградата в гр. Созопол, като му предложил да изтегли кредит
на сумата от 350 000 евро срещу договорна ипотека. Свид. И. му предложил
също така да прехвърлят „на зелено“ 12 от апартаментите в предвидената за
строителство сграда в гр. Созопол. За целта с нотариален акт № ***, рег. № ***/29.09.2006 г. на свид. Ч. като купувач била прехвърлена
от свид. А. И., в качеството му на управител на „А.И.С.-3“ ООД, собствеността върху 12
на брой апартаменти в процес на строителство, а именно ап. № 7, 8, 9, 10, 11, 12,
13, 14, 31, 32, 33, 34. След това свид. Ч. изтеглил кредит от „Банка Пиреус – България“ АД – гр.
София, като за обезпечаване на кредита били ипотекирани в полза на банката
посочените 12 апартамента в процес на строеж, за които свид. Ч. заплатил 100 000 евро от
получения кредит. Във връзка с получаване на кредита, освен ипотека върху
посочените 12 апартамента, била направена и ипотека върху собствен имот на Ч. в с. Иваняне, Софийска област. След
изповядване на сделката по нотариален акт № ***, рег. № ***/29.09.2006 г. пред нотариус Бинка Кирова, сума от 100 000 евро на
13.10.2006 г. била приведена по банкова сметка *** „А.И.С.-3“ ООД. Останалата
сума от 250 000 евро, след приспадане на съответните банкови такси,
съгласно уговорката между Ч. и А. И., в деня на усвояване на кредита от Ч., била предадена от Ч. на И. на ръка в присъствието на директора на клона на „Банка
Пиреус – България“ АД – свид. Г. Н. и на други служебни лица от банката, неустановени по делото. Уговорката
между Ч. и А. И. била кредита да се обслужва изцяло от И., като в тази
връзка двамата сключили споразумение от 12.10.2006 г. На 01.04.2009 г. свид. Ч. упълномощил свид. А. И. да го представлява за извършване на сделки във връзка с продажба на
12-те апартамента в новостроящата се сграда в гр. Созопол, които били собственост
на свид. Ч., със срок на пълномощното до 10.10.2009
г. От своя страна свид. А. И. на 02.07.2009 г. и на 01.09.2009 г. сключил
предварителни договори със свид. И. В., като представляващ „А.И.С.-3“
ООД, с които се задължавал да прехвърли на дружеството собствеността върху
апартаменти № 8, № 14 и № 34.
С нотариален акт от 28.01.2008 г. била
учредена договорна ипотека върху самостоятелни обекти № 1, 2, 3, 4, 5, 15, 16,
17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, като обезпечение за получения
от „А.И.С.-3“ ООД кредит от
„Българо-американска кредитна банка“ АД в размер на 516 314 евро.
След като била построена сградата,
започнала продажба на апартаменти, като един от купувачите бил и жалбоподателя Н.Б..
През 2009 г. Б. посетил Република България и решил да си закупи недвижим имот в
гр. Созопол. За тази цел той се свързал със свой познат свид. П. Г., управител на „Е. 2007“ ЕООД, извършващ посредническа дейност при продажба
на недвижими имоти. Жалбоподателят харесал апартамент, намиращ се в построената
от „А.И.С.-3“ ООД жилищна сграда в местността „Месаря“ в УПИ VI-1443, като по време на сделката
съдействал свид. П. Г.. На 11.09.2009 г. в офиса на „Е. 2007“ ЕООД бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот ап. № 34 между свидетелите И. В., в качеството му на представител на „А.И.С.-3“ ООД, като продавач и жалбоподателят
Н. Б. като купувач. В чл. 4, ал. 1, т. 3 на
предварителния договор е записано, че апартаментът не е обременен с
тежести, върху него няма учредени права в полза на трети лица и не е използван
по някакъв друг начин за обезпечение на задължение на продавача или на трети
лица, които биха препятствали осъществяването на правата по настоящия договор.
На 23.09.2010 г. между жалбоподателя Б. и свид. В. е било подписано
допълнително споразумение към сключения предварителен договор, с което бил
удължен срока за сключване на окончателния договор, както и била договорена
отговорността на продавача при неспазване на постигнатата уговорка за продажба
на недвижимия имот. Независимо от това споразумение до сключване на
окончателния договор не се достигнало, тъй като апартаментът бил собственост на
свидетеля Ч., а не на дружество „А.И.С.-3“
ООД, страна по предварителния договор за покупко-продажба. След подписване на предварителния договор
свид. Б. узнал, че апартаментът е обременен с тежести. Върху него имало
учредена договорна ипотека, което не било отразено в предварителния договор. В
показанията си свид. Б. заявява, че свидетелите П. Г. и И. В. на изрично зададен от него самия въпрос за тежести върху апартамента,
същите са го успокоили. След като свид. Б. разбрал, че не може да стигне до
окончателен договор със свид. В., той потърсил защита на правата си по
гражданско-правен ред и „А.И.С.-3“ ООД било осъдено да му върне изплатените от
него суми, дадени съгласно предварителния договор, както и договорената дължима
неустойка.
По досъдебното производство на
20.07.2017 г. е назначена съдебно-икономическа експертиза със задача да се
извърши проверка на място в счетоводството на дружество „А.И.С.-3“ ООД и се
проследи движението на сумите, внесени и заприходени от всеки един от
купувачите на апартаменти в процесната сграда в гр. Созопол, м. „Месаря“, УПИ VI-1443.
Вещото лице е изпълнило задачата, като е направило опис на движението на
паричния поток. По делото на 02.02.2018 г. е назначена и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, експертното заключение на която е
постъпило в Окръжен следствен отдел – Бургас на 02.03.2018 г. Между временно по досъдебното производство на
14.02.2018 г. и на 15.02.2018 г. са извършени разпити на свидетелите В. Ч., И. В., М. Н. и А. И., като на тези разпити следователят е отразил, че е
предявил на свидетелите заключението по допълнителната икономическа експертиза,
след което е задал и конкретни въпроси на свидетелите по това заключение. Първо - това не би могло да е вярно, тъй като
от данните по делото е видно, че заключението по допълнителната икономическа
експертиза към 14 и 15 февруари 2018 г. все още не е било изготвено. Второ - горецитираните
протоколи за разпити на свидетели съдът не може да цени като доказателствено
средство по делото и съдът не може да ползва информацията от тези протоколи,
тъй като същите не са подписани от следователя, провел разпитите.
На 16.11.2016 г. наблюдаващия прокурор
е прекратил наказателното производство, приемайки, че е на лице хипотезата на
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С определение от 20.12.2016 г. Районен съд – Бургас
е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Определението на съда било потвърдено с определение № 10/31.01.2017 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, постановено по ВЧНД № 57/2017 г.,
като и двете инстанции са счели, че по делото не е извършено пълно и всестранно
разследване.
С ново постановление от 10.08.2018 г.
наблюдаващият прокурор прекратил досъдебното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В мотивите на
това постановление се посочва, че по делото няма събрани доказателства за
осъществен състав на престъпление по чл. 209 от НК. Според наблюдаващия
прокурор липсва субективното намерение за измама от страна на продавачите, тъй
като същите са имали увереност, че ще върнат дълга и ще заличат ипотеката върху
продавания апартамент.
С обжалваното определение Районен съд
– Бургас потвърдил посоченото по-горе постановление на БРП от 10.08.2018 г.,
приемайки изложените там правни изводи за законосъобразни и обосновани.
След отмяната на постановлението за
прекратяване от 16.11.2016 г. и връщане на делото за доразследване, разследващият
орган е назначил съдебно-икономическа и допълнителна съдебно-икономическа
експертизи, както и е извършил разпити на горецитираните свидетели, като
протоколите от проведените разпити, както вече бе посочено, не са подписани от
разследващия следовател. Това лишава съдът от възможността да направи правилна
преценка на направеният разбор на наличните доказателства, още повече, че на
тези разпити са задавани въпроси по допълнителната икономическа експертиза,
която не е била изготвена и представена на разследващия към момента на
проведените разпити.
Настоящият въззивен състав счита, че следва
да бъде извършен и подробен разпит на св. Б., ако е знаел за наличие на тежести
върху апартамент № 34, за който апартамент той е сключил предварителен договор
за покупко-продажба, то това би ли повлияло върху желанието му да закупи този
апартамент и ако „Да“ то на каква цена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 1495 от 26.09.2018 г.,
постановено по НЧД № 4113/2018 г. по описа на РС - гр. Бургас, с което е
потвърдено Постановление на Района прокуратура – Бургас от 10.08.2018 г. за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 106/2012 г. по описа на ОСлО
при ОП – Бургас, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като
неправилно и незаконосъобразно.
ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура – Бургас, за прекратяване на ДП
№ 106/2012 г. по описа на ОСлО – Бургас, като неправилно и незаконосъобразно.
Връща делото на Районна прокуратура – Бургас за изпълнение на указанията,
изложени в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението е окончателно и не
подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.