№ 503
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506390 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20032206 от 27.04.2022 г. по гр.д. № 56681/2020 г. по описа на
СРС, 24 с-в е отхвърлен, като неоснователен предявения от ЗАД „Б.В.И.Г.”, с ЕИК:
*******, иск с правно основание 411 КЗ срещу ЗК „Л.И.” АД с ЕИК: ******* за
заплащане на сумата от 1 219,49 лева - главница, представляваща остатък от изплатено
от ищеца застрахователно обезщетение във връзка с реализирано на 06.02.2020г. в
гр.София ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.” с излагане на доводи
за неправилност, поради необоснованост, неправилни фактически констатации във
връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, въз основа на
които е приложен неправилно материалния закон. Поддържа, че чрез събраните пред
първата инстанция доказателства е установено, че размерът на вредата възлиза на
сумата 10242.17 лв.- по цени на официален сервиз и при нови части на официалния
производител. Неправилно съдът възприел, че същата възлиза на сумата 8 517,92 лева
без да съобрази, че увреденият автомобил е застрахован при клауза за официален
сервиз. Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗК „Л.И.” АД е подала в срок писмен отговор на
1
въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за
потвърждаване на постановеното решение, като правилно. При постановяването му
съдът е съобразил действителната стойност на вредата по средни пазарни цени.
Договореното между ищеца и застрахования не следва да бъде меродавно за
определяне размера на вредата. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Чрез представените в производството доказателства са установени
предпоставките на чл.411 КЗ. Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411
КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който
е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение
на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на
действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал
гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл.400 ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал.2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без
прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата
към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена
2
на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните
размери по методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН /в този смисъл е трайната
практика на ВКС - решение №79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 г., І ТО, решение
№52/08.07.2010 г. по т.д. №652/2009 г., І ТО, решение №115/09.07.2009 г. по т.д.
№627/2008 г., ІІ ТО, решение №209/30.01.2012 г. по т.д. №1069/2010 г., II ТО, решение
№235/27.12.2013 г. по т.д. №1586/2013 г., ІІ ТО и др., приложими и по отношение на
действащия КЗ/. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително
причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по
застраховка „Каско“ /плащането на недължимо обезщетение не може да се
противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди не повече от 3 г. и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката –
следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил
отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно
от посочените по- горе две условия, т.е. - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди повече от 3 г. или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т.е.
изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля Д. С. и
констатациите на приетата пред първата инстанция САТЕ, която настоящият съдебен
състав кредитира напълно, както и от представените писмени доказателства, преценени
в тяхната съвкупност, се установява, че при установения механизъм всички сочени от
ищеца вреди са в причинна връзка с процесното ПТП, т.е. налице е причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и всички сочени от ищеца вреди по
застрахования лек автомобил „Мерцедес Е 350“, с рег.№ *******. Тези вреди по
средни пазарни цени към датата на ПТП са в общ размер на сумата от 8517,92 лв. с
включени ликвидационни разноски. При установяване, че ответникът е заплатил на
ищеца сумата от 9 047,68 лева преди образуване на настоящето производство, то,
претенцията за заплащане на сумата 1 219,49 лева - главница, сочена като остатък от
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение във връзка с реализирано на
06.02.2020 г. в гр.София ПТП подлежи на отхвърляне.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 300.00 лв. за
3
възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20032206 от 27.04.2022 г. по гр.д. № 56681/2020 г.
по описа на СРС, 24 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „Б.В.И.Г.”, с ЕИК: ******* да
заплати на ЗК „Л.И.” АД с ЕИК: ******* сумата в размер на 300,00 лева,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4