Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 05. 11. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети октомври
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4892
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ.
Постъпила е искова молба от ЗАД “Б.В.И.Г.” гр. София, в която се твърди, че на 21. 11. 2016 год. ищцовото дружество е сключило
застраховка “Булстрад Каско
Стандарт” с “***” ЕООД гр. София, по силата на която е бил застрахован за всички рискове лек
автомобил марка “***”, модел *** с рег. № ***, със срок на действие на застраховката за
периода от 17. 12. 2016 год. до 17. 12. 2017 год., за което е била издадена на
застрахования застрахователна полица № 4704160250001623/ 21. 11. 2016 год. Твърди
се, че на 14. 11. 2017 год. на главен път Е 772, посока ***, след
бензиностанция “Еко“ до ***, управлявайки
застрахования от ищеца лек автомобил с рег. № ***, А.В.А. е попаднала в
необезопасена и необозначена неравност /дупка/ на пътното платно, стопанисвано
от ответника А. “П.и.”***, при което са били причинени материални щети на
автомобила- увредени задна дясна гума и задна дясна джанта. Твърди се, че
мястото на ПТП-то не е било посетено от органите на МВР и протокол за ПТП не е
бил съставен съгласно Наредба № Із- 41/ 12. 01. 2009 год. за документите и реда
за съставянето им при ПТП-та и реда за информиране между МВР, комисията за
финансов надзор и информационния център към гаранционния фонд. Твърди се, че
съгласно т. 6. 2. от глава ІV, раздел “Каско” от Общите условия, които са неразделна част от застрахователния
договор, при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно
действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на
събитието застрахователят обезщетява до две застрахователни събития в срока на
действие на застраховката, довели до щети по външните корпусни детайли /броня,
калник, врата, преден или заден капак, панел, страница и таван. Твърди се, че
съгласно т. 6. 3 за щети по гуми и джанти и декоративните тасове на автомобила,
когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на
пътното платно застрахователят може да обезщети до две гуми и/ или джанти и/
или тасове при представени писмени свидетелски показания на лице, различно от
застрахования или упълномощения водач на МПС. Твърди се, че в случая свидетел
на настъпилото ПТП е лицето С.Д.А. ***, чиито показания са дадени в декларация.
Твърди се, че за настъпилото застрахователно събитие е била образувана щета № 470416171758144
/референтен № 50-06000-1534/17/ по описа на ЗАД “Б.В.И.Г.”. Твърди се, че щетата на застрахования автомобил е
възлязла на сумата от 167, 20 лв., която е била заплатена от ищцовото дружество
с преводно нареждане на 28. 11. 2017 год. на собственика на увреденото МПС. Твърди
се, че съгласно чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ след изплащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, която е нанесъл, и има право на регресен иск. Твърди
се, че съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас
път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Твърди се, че съгласно разпоредбата
на чл. 30 ал. 1 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските
пътища се осъществяват от А. “П.и.”. Твърди се, че в случая ответникът не е обезопасил и
обозначил с необходимите маркировки препятствието на републиканския път, като с
бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени
щети на застрахования от ищцовото дружество автомобил. Твърди се, че с писмо
изх. № Л 01422/ 16. 03. 2018 год., получено от ответника на 22. 03. 2018 год.,
ищцовото дружество е поканило същия да му заплати доброволно изплатеното
застрахователно обезщетение за увреденото МПС, но това не е било сторено. В
заключение ищецът моли съда да осъди ответната агенция да му заплати сумата от 167,
20 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470416171758144
/референтен № 50-06000-1534/17/ по описа на ЗАД “Б.В.И.Г.”, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът А. “П.и.”*** ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че по силата на сключен договор за
застраховка „Булстрад Каско Стандарт” /застрахователна полица № 4704160250001623/ с “***” ЕООД *** ищецът ЗАД “Б.В.И.Г.” е застраховал лек автомобил марка “***”, модел *** с рег. № ***, със срок на действие на
застраховката за периода от 17. 12. 2016 год. до 17. 12. 2017 год.
От приложеното по делото заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение и декларация за настъпване на застрахователно
събитие е видно, че на 14. 11. 2017 год. на главен
път Е 772, посока ***,
след бензиностанция “Еко“ до ***, е настъпило
пътнотранспортно произшествие със застрахования лек
автомобил „***” с рег. № ***, но
произшествието не е било посещавано и съответно не е бил издаван протокол за
ПТП, в каквато насока са и разпоредбите на Наредба № Із- 41/ 12. 01.
2009 год. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия
и реда за информиране между министерството на вътрешните работи, комисията за
финансов надзор и информационния център към гаранционния фонд. Тук е мястото да
се отбележи, че липсата на съставен протокол за ПТП няма пряко правно значение
за настоящия спор. Както е посочено в решение № 98- 2012- ІІ т. о.
протоколът за произшествието, съставен само по данни на водача на увреденото
МПС за механизма, при който е настъпило увреждането, не съдържа преки
възприятия на длъжностното лице- негов съставител, поради което не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно истинността на направените пред
съставителя изявления на водача. Казано с други думи, така съставеният протокол
се ползва само с формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното
лице- съставител, но не и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверително изявление. Поради това решаващ за доказването механизма на
произшествието не е протоколът за ПТП, а всички останали допустими и относими
доказателствени средства. В конкретния случай такива категорични и безспорни
доказателства за основния факт са събрани. От показанията на разпитаните свидетели
А.А. и С.А. се установява, че процесното ПТП е настъпило вследствие
преминаването на управлявания от свидетелката лек автомобил през дупка на пътното
платно на главен път Е 772 след бензиностанция „Еко“ до ***. Свидетелите
твърдят, че е липсвало обозначение за неравности на пътното платно. В
показанията на свидетелите се съдържат и сведения досежно причинените на
автомобила щети: спукана задна дясна гума и увредена джанта. Горните гласни
доказателства намират потвърждение и в заключението на назначената съдебно-
автотехническа експертиза, от което е видно, че уврежданията по процесния лек
автомобил технически е възможно да настъпят вследствие преминаване на същия
през низходяща денивелация на пътното платно с широчина по- голяма от 22 см., дълбочина
по- голяма от 10 см. и дължина по- голяма от обиколката на гумата. При огледа
на процесния пътен участък вещото лице е констатирало, че са налице оформени
коловози с низходяща денивелация, които напречно и надлъжно са прорязани от
свличане на земна маса и образуване на вертикални пукнатини с различен размер и
дълбочина. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че и към настоящия
момент на пътя има денивелации, които са между няколко сантиметра и горната
граница от 10 см., при която би могла да
се получи деформацията по процесния автомобил. При обясненията си вещото лице е
заявило, че уврежданията на гумата и джантата на автомобила могат да се получат
и при движение със скорост, съобразена със законовоопределената, като е
изключило възможността същите да са причинени от дефект на самата гума.
Безспорно е, че във връзка с така настъпилото
застрахователно събитие при ищеца е била образувана щета № 470416171758144 /референтен № 50-06000-1534/17/, по която стойността на вредите, причинени на застрахования товарен
автомобил от настъпилото ПТП, е била определена на 167, 20 лв. Безспорно по
делото е, че с платежно нареждане от 28. 11. 2017 год. ЗАД “Б.В.И.Г.” е изплатило горната сума на собственика
на увредения автомобил- “***” ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл. 30 ал. 1
от ЗП А. “П.и.” осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, а съгласно чл.
48 ал. 1 от ППЗП в задължение на същата е поставена поддръжката на
републиканските пътища в населени и извън тях места. Следователно агенцията
следва да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение по пътищата от републиканската мрежа, да възстановява и подобрява
качеството им, включително и да обозначава неравностите по пътя с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението и в съответствие
с изискването на чл. 13 от ЗДвП. Неизпълнението на посочените по- горе
задължения от страна на ответната агенция е основание за ангажирането на
отговорността й за причинените вреди. Такъв е и настоящия случай, при който се
установи, че вредите по процесния лек автомобил са настъпили в резултат на ПТП
на 14. 11. 2017 год. на път от републиканската пътна мрежа при попадане на
автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Липсват
доказателства, че нарушаването на пътното платно, станало причина за вредите, е
било предвидимо препятствие и че водачът е нарушил задължението си по чл. 20
ал. 2 от ЗДвП, още повече като се има предвид безспорно установеното
неизпълнение от страна на ответната агенция на задължението й по чл. 167 ал. 1
от ЗДвП да поддържа пътя в изправно състояние, като сигнализира незабавно
препятствията по пътя и ги отстранява във възможно най- кратък срок.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ, а именно: изплатено е
застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено
застрахователно събитие и застрахователят има регресен иск срещу лицето,
отговорно за настъпване на вредата. Съгласно вещото лице действителната
стойност на щетите по процесния лек автомобил е 180, 10 лв., но претенцията на ищеца е за
сумата от 167, 20 лв. В този размер предявеният от ЗАД “Б.В.И.Г.” осъдителен иск следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски в размер на 550, 00 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА А. „П.И.”, БУЛСТАТ *********, с адрес ***, представлявана
от С.А.Г. , да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Н.Д.Ч. и К.Р., сумата от 167, 20 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470416171758144 /референтен № 50-06000-1534/17/,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба /03. 07. 2018 год./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. „П.И.”, БУЛСТАТ *********, с адрес ***,
представлявана от С.А.Г. , да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „Б.В.И.Г.”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Н.Д.Ч.и
К.Р., сумата от 550, 00 лв.,
представляваща деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: