№ 116
гр. Варна, 10.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000054 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК,
образувано по въззивна частна жалба на АН. Л. Т., подадена чрез адв. Л.П. от
АК – гр. Варна, срещу определение № 1520/18.11.2021г., постановено по т. д.
№ 28/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлено
искането на жалбоподателя по молба вх. № 22282/03.11.2021г., за изменение
на постановеното по делото решение № 358/08.10.2021г. в частта за
разноските, чрез присъждане на разликата над 300 лв. до претендираните
1 150.78 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК в заповедно производство.
С оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт се претендира
неговата отмяна и уважаването на молбата. Релевирани са доводи срещу
правилността на извода на първоинстанционния съд, че за определяне
минималният размер на адвокатското възнаграждение е приложима по
аналогия разпоредбата на чл. 6, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Твърди
се, че в случая, с оглед интереса по делото, чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е приложим за определяне размера на
адвокатско възнаграждение и за двете страни в заповедното производство.
Ответникът „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
представляван от ю.к. С.Д., представя в срок отговор, в който е изразено
становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и
1
съображения.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно упълномощен
процесуален представител на легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от предприетото
обжалване, и е процесуално допустима.
Съставът на въззивния съд, като обсъди доводите на частния
жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на
насрещната страна и провери данните по делото, намира частната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Според трайно установената съдебна практика правилата на чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ за определяне на възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
материален интерес, са неприложими в случаите, при които следва да се
определи минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК. Подаването на възражение срещу издадена
запоред за изпълнение не съставлява процесуално действие в самостоятелно
състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на
материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска.
Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира
възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото
производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма
основание адвокатът да бъде възмездяван двукратно за едно и също. Без
основание в този случай би се явило възмездяването за дублираща се
адвокатска защита по дело с конкретен материален интерес, кумулативно - по
подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защитата срещу иска по чл. 422
ГПК, като се отчете, че и двете възнаграждения обективно биха могли да
бъдат поискани за присъждане само в производството по чл. 422 ГПК.
Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът
на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална
незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното
2
право.
Тъй като процесуално представителство за подаване на възражение по
чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред
изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, на основание § 1
от ДР на Наредба № 1 възнаграждението се определя по аналогия, в
зависимост от конкретния случай, в размерите, предвидени в чл. 6 от Наредба
№ 1/2004 г. за МРАВ. В случая, действието на процесуалния представител на
длъжника по подаване на възражение, настоящият състав отнася към
описаните такива в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004г. - съставяне на
нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за
изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на
дължими суми и за други молби, за които се дължи възнаграждение в размер
на 50 лв. Като най-близка до извършената дейност би могла да се приеме
хипотезата на чл. 6, т. 3 от Наредба № 1/2004г. с предвидено минималното
възнаграждение от 300 лв., в случаите, когато адвокатът не е възмезден за
проучване на делото със заплащане на отделно адвокатско възнаграждение за
производството по чл. 422 ГПК, чиито размер несъмнено подлежи на
определяне по някоя от хипотезите на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, в зависимост
от материалния интерес.
По изложените съображения, съдебният състав приема, че молбата по
чл. 248 ГПК подлежи на отхвърляне като неоснователна. Поради съвпадение
на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
определение следва да се потвърди.
С оглед резултата от обжалването, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3
ГПК, основателно се явява направеното в отговора искане от процесуалния
представител на ответника по жалбата за присъждане на възнаграждение за
юрисконсултска защита, за сумата 150 лв., определена съгласно чл. 25а, ал. 3
от Наредба за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, I- ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1520/18.11.2021г., постановено по т.
д. № 28/2021г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА АН. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“ № 28, вх. 1, ет. 5, ап.17, да заплати на „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК ********* , сумата 150 лв. /сто и
петдесет лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсултска защита по
в.ч.т.д. № 54/2022г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3
ГПК.
Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4