№ 91
гр. гр. Добрич, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря РумЯ. Ив. Радева
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско
дело № 20253200500049 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба с рег. 23193/04.12.2024 г., подадена от „Енерго Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, бул.
„Владислав Варненчик“, „Варна Тауърс“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори П. С. С.,
Я. Д.а и Д. К., чрез адвокат В. К. от АК – Добрич, срещу решение № 953 от
22.11.2024 г. по гр. дело № 934/2024 г. по описа на Районен съд - Добрич, с
което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Д. И. Д. с ЕГН
********** от гр. Добрич, ж.к. *** искове по чл. 422 и чл. 415 от ГПК за
установяване на вземания – предмет на заповед за изпълнение № 91 от
26.01.2024 г. по ч. гр. дело № 274/2024 г. по описа на Районен съд - Добрич за
следните суми: 203,50 лв. /двеста и три лева и петдесет стотинки/,
представляваща незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода
16.08.2021 г. – 14.08.2023 г. със законната лихва от датата на заявлението и
16,99 лв. /шестнадесет лева деветдесет и девет стотинки/ – мораторна лихва за
периода 27.08.2021г. – 12.01.2024 г.
1
Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на
04.12.2024 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът
за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от
решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален
представител, на 27.11.2024 г.
Според въззивника обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като е постановено в нарушение на закона. Съдът не е
взел в предвид на първо място факта, че ответникът се явява небитов клиент
по смисъла на Закона за енергетиката, който следва да заплаща цена за
поддръжката на резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от
моментната консумация при наличие на присъединяване към мрежата. В тази
връзка цената за достъп до разпределителната мрежа не зависи от ползваното
количество електрическа енергия. Именна поради това въззивникът, ищец в
първоинстанционното производство, не претендира заплащане стойността на
потребената ел. енергия, тъй като такава няма, е вземането му касае
дължимото възнаграждение за осъществен достъп до разпределителната
мрежа. В тази насока е било и заявлението по чл. 410 от ГПК на „Енерго-Про
Продажби“ АД като е претендирано вземане за неплатена мрежова услуга за
периода от 16.08.2021 г. до 14.08.2023 г. Услугата, която е предоставена на
ответника непрекъснат достъп до електроразпределителната мрежа на обекта,
стопанисван от същия, цената на която услуга се дължи на крайния снабдител
– енергийното предприятие, каквото е „Енерго-Про Продажби“ АД,
независимо от осъщественото или не потребление на ел. енергия от абоната.
Предвид изложеното решението на районния съд следва да бъде отменено,
като вместо това се постанови друго, с което предявения иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
въззиваемата страна, чрез упълномощения адвокат В. К. от АК – гр. Добрич,
според което решението на ДРС като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките
2
на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на
някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е
постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите
на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано,
а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното
съдържание.
Производството по ч.гр. дело № 274/2024 г. по описа на Добричкия
районен съд е образувано по заявление с вх. № 1761/25.01.2024 год. на
„Енерго Про Продажби“ АД, чрез адвокат В. К. от АК – Добрич, за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. И. Д. за следните суми:
203,50 лв. /двеста и три лева и петдесет стотинки/, представляваща
незаплатена главница за мрежова услуга по фактури, издадени в периода
16.08.2021 г. – 14.08.2023 г., както следва: фактура № **********/16.08.2021 г.
за предоставени мрежови услуги през м. юли 2021 г. на стойност 1,74 лв.,
фактура № **********/15.09.2021 г. за предоставени мрежови услуги през м.
август 2021 г. на стойност 7,72 лв., фактура № *********/14.10.2021 г. за
предоставени мрежови услуги през м. септември 2021 г. на стойност 7,72 лв.,
фактура № **********/18.11.2021 г. за предоставени мрежови услуги през м.
октомври 2021 г. на стойност 5,72 лв., фактура № **********/17.07.2023 г. за
предоставени мрежови услуги през м. юни 2023 г. на стойност 168,55 лв. и
фактура № **********/14.08.2023 г. за предоставени мрежови услуги през м.
юли 2023 г. на стойност 12,05 лв., всички на обща стойност от 203,50 лв.,
ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното им
изплащане.
Претендира се и законната лихва върху посочените вземания, считано от
падежа на всяко едно от тях до 12.01.2024 г. в общ размер от 16,99 лв.
/шестнадесет лева деветдесет и девет стотинки/, формиран, както следва: 0,47
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на задължението по
фактура № **********/16.08.2021 г., формирано за периода от 26.08.2021 г. до
12.01.2024 г.; 1,98 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
задължението по фактура № **********/15.09.2021 г., формирано за периода
от 30.09.2021 г. до 12.01.2024 г.; 1,93 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на задължението по фактура № *********/14.10.2021 г.,
3
формирано за периода от 22.10.2021 г. до 12.01.2024 г., 1,38 лв.
представляваща обезщетение за забавено плащане на задължението по
фактура № **********/18.11.2021 г., формирано за периода от 26.11.2021 г. до
12.01.2024 г., 10,60 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
задължението по фактура № **********/17.07.2023 г., формирано за периода
от 24.07.2023 г. до 12.01.2024 г. и 0,63 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на задължението по фактура № **********/14.08.2023 г.,
формирано за периода от 24.08.2023 г. до 12.01.2024 г.
Със заповед № 91/26.01.2024 г. по ч. гр. дело № 274/2024 г. Добричкият
районен съд е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ Д. И. Д. да заплати на „Енерго Про
Продажби“ АД следните суми: 203,50 лв. /двеста и три лева и петдесет
стотинки/, представляваща главница за неизплатена обект с абонатен №
32Z42**********A и кл.№ **********, находящ се на адрес на потребление:
гр. Добрич, ***, електрическа енергия по шест броя фактури, издадени в
периода 16.08.2021 г. – 14.08.2023 г., за ведно със законната лихва, считано от
датата на заявлението – 23.01.2024 г. до окончателното й изплащане; 16,99 лв.
/шестнадесет лева деветдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода 27.08.2021г. – 12.01.2024 г., начислена върху размера на
дължимата главница; 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща
сторените по делото съдебни разноски, от които: 25 лв. – платена държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу
издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и
на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане № 1279 от 21.02.2024 г.
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви искове срещу
възразилия длъжник относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе
пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази
внесена по ч. гр. дело № 274/2024 г./.
В изпълнение на посочените указания и поради наличие на правен
интерес за това „Енерго Про Продажби“ АД е завел в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба /предмет на гр. дело № 934/2024 г. по описа
на ДРС/ срещу длъжника Д. И. Д., като са предявени искове за установяване
съществуване на вземането на кредитора относно посочените по-горе суми,
представляващи неплатени главници за предоставени мрежови услуги за
4
процесния период, така както е посочено и в заявлението по чл. 410 от ГПК.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в
съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, между страните е налице
сключен Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция от 28.06.2023 г. В тази връзка следва извода, че обектът за
който и сключен договора е присъединен към разпределителната мрежа на
електроразпределителното дружество /каквото е ищцовото дружество/.
Според чл. 3 от посочения Договор налице е Приложение № 1,
представляващо неразделна част от същия Договор, включващо списък на
обектите на потребление на Д. И. Д., а именно обект на потребление с адрес:
от гр. Добрич, ***.
Ищецът настоява, че така сключения между страните договор е
действащ, доколкото никоя от тях не го е прекратила. Според изложеното в
исковата молба за процесния период потреблението на ел. енергия в обекта е
измерено и отчитано от оператора на електроразпределителната мрежа, към
която е присъединен обектът – „Електроразпределение Север“ АД по
метрологично годно СТИ с дистанционен отчет, с фабричен №
1127011803859170. В тази връзка е налице съставен Констативен протокол №
5211075/09.11.2020 г., според който е установено: Правилна схема на
свързване; Точен адрес на място на потребление; Вграден точен часовников
превключвател. Установено е, че обектът на ответника е присъединен на ниво
„Ниско напрежение“, като измерването също е на същото ниво, като СТИ е
монтиран в точката на присъединяване. За изследвания период е потребена
общ 671 кВТч в процесния обект, като начислената цена за мрежова услуга
„Достъп до електоразпределителната мрежа“ се образува на база предоставена
мощност.
От 01.07.2020г. е предприето начисляване на такса „достъп до
електроразпределителната мрежа“ и такса пренос по
електроразпределителната мрежа“. Цените са формират на база предоставена
мощност вместо консумирана енергия. На потребителите е дадена възможност
да заявят намаляване на заявен мощност. Ответникът не е предприел такива
действия. На осн. чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия
/ПТЕЕ/ клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, имат
задължение за плащане към крайния снабдител на цена за достъп до
5
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги за
съответния ценови период, като тези цени се определят от ДКЕВР/КЕВР/.
Сумите се претендират като дължими за предоставения достъп, респ.
резервирания капацитет от мрежата независимо от моментната консумация
при наличие на присъединяване към мрежата.
Ищцовото дружество основава своите права на разпоредбата на чл. 29,
ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, според която
Доставчикът от последна инстанция събира от крайните си клиенти всички
суми за мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано
количество електрическа енергия и ги заплаща на оператора, към чиято мрежа
са присъединени съответните крайни клиенти.
В срока по чл. 131 от ГПК Д. И. Д. не е представил отговор на исковата
молба. Ответникът се е явил лично в открито съдебно заседание и е дал
следните обяснения по обстоятелствата: Обектът, за който се води делото е
гараж, който той не ползва от 20 г. Гаражът бил последен и за да има ток и за
другите гаражи, през този на ответника имало „дебел“ кабел. При справка при
ищеца, ответника бил уверен , че ще бъде направена друга линия за доставка
на ток и го накарали да подпише някакви документи. Ответникът се успокоил,
че няма да плаща нищо и разписал документите, най-вероятно и представени
му в съдебно заседание договор. Гаражът бил магазин преди 20 г., но в
момента не се ползвал нито за гараж, нито за магазин, като в обекта няма ток.
Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 28.06.2023 г. между „Енерго Про Продажби“ АД, в качеството му на
доставчик от последна инстанция, и Д. И. Д., в качеството му на клиент, е
сключен Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция. Видно от Приложения към договора – Списък на
обектите на клиента, за които ще доставя ел. енергия от ищеца фигурира
единствено обект с абонатен № ********** и Уникален идентификационен
номер 32Z42**********А.
На същата дата е съставена и Декларация за предназначението на
използваната електрическа енергия в обекта, изготвена от Д. И. Д., според
която обектът е с адрес: гр. Добрич, *** и представлява магазин с УИН
6
**********, със заявено обстоятелства, че ел.енергията ще бъде ползвана за
битови нужди.
От същата дата е и подаденото от ответника Заявление за продажба на
електрическа енергия от „Енерго Про Продажби“ АД при Общи условия на
обект, представляващ магазин, с адрес: гр. Добрич, ***, абонатен №
********** и клиентски № ***.
Според Констативен протокол № 1307702-1 от 29.06.2023 г. е извършен
монтаж на електромер на абонатен № ********** и клиентски № ***, на
фасада извън имота на клиент Д. И. Д..
По смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ „Потребител на енергия или
природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си”.
Отношенията между доставчика и потребителя на енергия, като
търговска сделка, са уредени в чл. 91 и сл. от ЗЕ. Според чл. 98а от ЗЕ
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия, а според чл. 98б от същия закон потребителите на крайния
снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени,
при публично известни общи условия.
На основание чл. 83 от Закона за енергетиката законодателят е
делегирал правото на ДКЕВР да създаде правила за уреждане на отношенията
с абонатите в случаите на констатирани грешки и неточности при измерването
на консумираната ел. енергия. Такива правила са приети по предложение на
електроразпределителните дружества /ЕРД/ и се публикуват на интернет
страницата на ЕРД и на ДКЕВР. В случая тези правила са приети – Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (Обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019
г.), с които се регламентира възможността за едностранна корекция на
сметките на потребителите.
„Електроразпределителната мрежа” е съвкупност от електропроводи и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия, според § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ.
Разпределението, съгласно § 1, т. 49 от ДР на ЗЕ, представлява
транспортирането на електрическата енергия през разпределителните мрежи.
7
По силата на чл. 88 от ЗЕ, разпределението на електрическа енергия и
експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществяват от
разпределителни предприятия-собственици на разпределителните мрежи на
обособена територия. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗЕ за една обособена
територията се издава само една лицензия за разпределение на електрическа
енергия или на природен газ.
Дейността на електроразпределителните предприятия е подложена на
цялостно административно регулиране, част от което е и регулирането на
цените за ползването на мрежата, като на регулиране подлежат цените за
присъединяване към нея, за достъп до мрежата и за пренос на електроенергия
през нея. Регулирането на цените за достъп и за пренос се извършва с решение
на КЕВР, с което се определя конкретния им размер. Освен окончателни цени
ДКЕВР може да определя и временни цени за достъп и за пренос, както и да
вземе решение относно подходящи компенсаторни мерки, в случай, че
окончателните цени се отклоняват от временните.
В случая между страните, със сключването на процесния договор,
считано от 28.06.2023 г. е възникнало правоотношение, чиято правна
регламентация се съдържа в Закона за енергетиката, Правила за търговия с
електрическа енергия /ПТЕЕ/ и Наредба № 6/2014 г. за присъединяване на
производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителните ел.мрежи. Съгласно чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ, енергийното
предприятие – краен снабдител осигурява снабдяването с електрическа
енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение в съответната лицензионна територия; като съгласно
разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ продажбата на електрическа
енергия на крайни клиенти става по регулирани от КЕВР цени и при общи
условия на енергийното предприятие – краен снабдител. Съобразно
дефинитивната норма на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ, „достъп“ е правото за
използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на
електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при
условия, определени с наредба. Потребителите, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия,
заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на крайния
снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа
8
енергия, приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/сега
КЕВР/ с решение по протокол № 110 от 18.07.2013 г. по т. 1, обн. ДВ, бр. 66 от
26.07.2013 г., приложими за процесния период. Съгласно разпоредбата на чл.
29, ал. 1 от цитираните правила в приложимата към процесния период
редакция, мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа
енергия, съгласно показанията на средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата за измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Дължимостта на цената за
достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с потреблението на
електроенергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от
потребителя капацитет на мрежата, респ.липсата на потребление на
електроенергия в свързания с електроразпределителната мрежа обект не води
до отпадане на задължението на потребителя да заплаща определената цена за
достъп до електроразпределителната мрежа. Освобождаването от такова
задължение след присъединяване към визираната мрежа, сключване на
договор за продажба на електроенергия и предоставянето на заявената от
потребителя и договорена между страните по този договор мощност може да е
следствие само от прекратяване на облигационната връзка по визирания
договор или от преустановяване на достъпа до електроразпределителната
мрежа.
Съгласно чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ клиенти, в това число и производители в
режим на потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа,
дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа ,
за пренос през електропреносната мрежа, за достъп и пренос до / през
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната
мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна
инстанция. В случая фактурите са издадени за обект – Магазин, с адрес гр.
Добрич, ***.
Ищецът не ангажира доказателства за това, че обектът - Магазин е бил
свързан към електрозахранващата мрежа до датата на сключване на Договора
за доставка на ел. енергия. Съгласно представения Констативен протокол от
17.09.2021 г. електромер на адрес в гр. Добрич, *** е демонтиран при нулеви
показания.
9
След сключване на Договора от 28.06.2023 г. е извършен монтаж на
електромер на адреса на ответника за обект Магазин, с което безспорно
обектът по процесните фактури е бил присъединен към електрозахранващата
мрежа. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти
на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния
ценови период на крайния снабдител. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия , в съответствие със
средствата за техническо измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и по утвърдените от ДКЕВР
цени.
В настоящия случай не е спорен факта, че обектът, за който ищецът
претендира такса мрежови услуги с адрес: гр. Добрич, *** е присъединен към
електропреносната мрежа, считано от 28.06.2023 г.
Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните
потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за
продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния предмет
на тези договори, част от правата и задълженията на страните се
регламентират с разпоредби в ЗЕ. Целта на специалните разпоредби е да бъдат
защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни
клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са икономически по-
силната страна в правоотношението. В конкретния казус се касае за договор за
продажба (доставка), при който, наред със специалните, се прилагат общите
правила на ЗЗД включително и във връзка със задължението на купувача да
плати цената на доставената стока.
В чл. 29 от ПТЕЕ нормативно са уредени две самостоятелни хипотези,
при които се дължи заплащане на мрежови услуги и в частност – услугата
"достъп до електроразпределителната мрежа": 1) потребена електроенергия
или 2) предоставена до обекта мощност. Предвидената втора хипотеза
означава, че дори и при временно преустановено снабдяване с електрическа
енергия на обект на клиент, той не се освобождава от задължението си за
заплащане на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Именно
във втората хипотеза попада и процесният случай.
10
Следва да се отбележи, че таксата „достъп“ се дължи дори и да няма
потребление. Електроразпределителното дружество поддържа мрежата в
състояние, което да позволява при включване на консуматор в обекта на
потребление, да е възможна консумация на ел. енергия. Докато капацитетът е
резервиран за даден обект, то и разходите, които се предизвикват за
поддръжката на мрежата следва да се плащат от небитовия клиент, за разлика
от битовите такива. Възмездяването именно на тези разходи е нормативно
регламентирано в разпоредбата на чл. 29, ал. 1 - 3 ПТЕЕ и както вече бе
посочено по-горе, същите се дължат независимо от реалното потребление на
ел. енергия.
Поради това и доводите на ответника, че след като в обекта му не е
имало потребление на ел. енергия в процесния период той не дължи
заплащане на цената на услугата „достъп до електроразпределителната
мрежа“ са неоснователни. В този случай, цената за тази услуга, предвидена в
чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ следва да се определи съобразно предоставената до обекта
мощност и действащото към процесния период Решение на КЕВР, прието на
осн. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ.
С исковата молба са представени 6 бр. фактури: фактура №
**********/16.08.2021 г. за предоставени мрежови услуги през м. юли 2021 г.
на стойност 1,74 лв., фактура № **********/15.09.2021 г. за предоставени
мрежови услуги през м. август 2021 г. на стойност 7,72 лв., фактура №
*********/14.10.2021 г. за предоставени мрежови услуги през м. септември
2021 г. на стойност 7,72 лв., фактура № **********/18.11.2021 г. за
предоставени мрежови услуги през м. октомври 2021 г. на стойност 5,72 лв.,
фактура № **********/17.07.2023 г. за предоставени мрежови услуги през м.
юни 2023 г. на стойност 168,55 лв. и фактура № **********/14.08.2023 г. за
предоставени мрежови услуги през м. юли 2023 г. на стойност 12,05 лв.,
всички на обща стойност от 203,50 лв.
Фактурата, като частен свидетелстващ документ, има формална
доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и неговото
авторство и като свидетелстващ документ материализира удостоверителното
изявление на издателя относно определени факти. Свидетелстващият
документ може да бъде автентичен или неавтентичен (подправен, с оглед
авторството) и верен или неверен (с оглед това удостоверителното изявление
11
отговаря ли на действителното фактическо положение), като неистинските
документи нямат доказателствена сила. Свидетелстващият документ има
материална доказателствена сила, която се състои в доказателственото
значение на документа за този стоящ извън него факт, който се удостоверява
от материализираното изявление, а когато се касае за частен документ - за
удостоверените неизгодни факти. В настоящия случая фактурите могат да
бъдат годни доказателства за извършени фактически действия по получаване
и приемане на мрежовата услуга, както и доказателство за облигационна
обвързаност между страните по силата на сключения на 28.06.2023 г. Договор
за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, а
преди това до 17.09.2021 г., в качеството му на абонат, с клиентски № *** и
абонатен № **********, на предоставени услуга от „Електроразпределение
Север“ АД, относно обект, находящ се на адрес: гр. Добрич, ***.
Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме,
че изтъкнатите от ответника възражения за недължимост на сумите от: 7,72
лв., представляваща задължение по фактура № *********/14.10.2021 г. за
предоставени мрежови услуги през м. септември 2021 г.; 5,72 лв.,
представляваща задължение по фактура № **********/18.11.2021 г. за
предоставени мрежови услуги през м. октомври 2021 г.; 151,69 лв.
(представляваща разликата между фактурираната цена от 168,55 лв. по
фактура № **********/17.07.2023 г. за предоставени мрежови услуги през м.
юни 2023 г. и дължимата цена за три дни от м. юни 2023 г. – от 28.06.2023 г. до
30.06.2023 г. включително от 16,86 лв. /*168,55 лв. / 30 дни = 5,61 лв. х 3 дни =
16,86 лв./, през които период е действал сключения между страните Договор
от 28.06.2023 г., имат характера на правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се
противопоставят на вземането на кредитора.
В случая облигационната връзка между страните е възникнала на
28.06.2023 г. със сключването на Договор за доставка на електрическа енергия
от доставчик от последна инстанция. Предишното облигационно
правоотношение следва да се счита преустановено с демонтирането на
17.09.2021 г. на електромер с фабричен № 1127021904380526, като не може да
се приеме продължаване и съществуване на облигационната връзка между
страните поради липсата на сключен типов договор между тях през периода от
18.09.2021 г. до 28.06.2023 г., след като ищецът няма данни да е доставял ел.
12
енергия, а ответникът да е заплащал своевременно всички дължими суми във
връзка с доставката. В тази връзка претенцията на ищеца, формирана за
периода от 17.09.2021 г. до 28.06.2023 г., е неоснователна, поради липсата на
валидна облигационна връзка между страните.
По отношение на сумите от 1,74 лв., представляваща задължение по
фактура № **********/16.08.2021 г. за предоставени мрежови услуги през м.
юли 2021 г.; 7,72 лв., представляваща задължение по фактура №
**********/15.09.2021 г. за предоставени мрежови услуги през м. август 2021
г.; 16,86 лв. (представляваща разликата между фактурираната цена от 168,55
лв. по фактура № **********/17.07.2023 г. за предоставени мрежови услуги
през м. юни 2023 г. и недължимата цена за 27 дни от м. юни 2023 г. в размер на
151,69 лв. /*168,55 лв. / 30 дни = 5,61 лв. х 27 дни = 151,69 лв./, през които
период не е действал сключения между страните Договор от 28.06.2023 г., и
сумата от 12,05 лв. по фактура № **********/14.08.2023 г. за предоставени
мрежови услуги през м. юли 2023 г., нямат характера на правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха
могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора.
Изложените съображения налагат извода, че ответникът дължи на ищеца
по издадената заповед за изпълнение сумата от 38,37 лв. Искът за
установяване, че ответникът дължи на ответника тази част от задължението по
фактурата е основателен и неправилно е отхвърлен от първоинстанционния
съд, чието решение в тази част следва да се отмени, а за горницата от 38,37 лв.
до 203,50 лв. предявеният иск е неоснователен.
По отношение на предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за признаване
дължимостта на сумата от 16,99 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 27.08.2021 г. – 12.01.2024 г., същият е основателен до размера от 4,68
лв., формиран от сбора на 0,47 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на задължението по фактура № **********/16.08.2021 г., формирано
за периода от 26.08.2021 г. до 12.01.2024 г.; 1,98 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на задължението по фактура №
**********/15.09.2021 г., формирано за периода от 30.09.2021 г. до 12.01.2024
г.; 1,60 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
задължението от 16,86 лв. по фактура № **********/17.07.2023 г. за
предоставени мрежови услуги през м. юни 2023 г., начислено по размер на
13
законната лихва за времето на забава от 24.07.2023 г. /датата на падежа на
задължението/ до 12.01.2024 г. и 0,63 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на задължението от 12,05 лв. по фактура №
**********/14.08.2023 г. за предоставени мрежови услуги през м. юли 2023 г.,
начислено по размер на законната лихва за времето на забава от 24.08.2023 г.
/датата на падежа на задължението/ до 12.01.2024 г. По отношение на
горницата от 4,68 лв. до 16,99 лв. искът подлежи на отхвърляне. Размерът на
обезщетението е изчислена от съда с помощта на Calculator.bg.
Постановеното от ДРС решение следва да бъде отменено, включително
и в отхвърлителната му част за горницата на главницата от 38,37 лв. до 203,50
лв., както и в отхвърлителната му част за горницата на лихвата за забава от
4,68 лв. до 16,99 лв., поради неправилен диспозитив. Съдът е бил сезиран с
иск за установяване на дължимостта на предоставената от ищеца мрежова
услуга по цитираните фактури, в каквато насока е било и заявлението на
кредитора по реда на чл. 410 от ГПК. И заповедният и исковият съд не са били
прецизни при постановяване на своите актове, като са приели, че претенцията
е за неплатена електрическа енергия. В рамките на исковото производство
районният съд в мотивите на обжалваното решение реално е обсъдил исковата
претенция като такава за незаплатена мрежова услуга, но не е съобразил
диспозитива на своя акт с изложените мотиви и с иска, с който е бил сезиран.
Предвид на това настоящият състав ще постанови ново решение със
съответен на заявената искова претенция диспозитив.
Относно отговорността за разноски:
С оглед крайния резултат от спора и в съответствие с чл.78, ал. 1 и ал. 3
от ГПК, всяка от страните има право на съразмерна част от платените от нея
държавни такси, адвокатски възнаграждения и разноски за водене на делото
във всяка инстанция. На ищеца следва да се присъди съразмерна част от
неговите разходи за водене на делото в първата инстанция. Те са в размер на
96,58 лева, а дължимите разноски в заповедното производство, съответно на
уважената част от иска, възлизат на 13,05 лв. Ответникът не е претендирал, а и
не е претърпял съдебно-деловодни разноски.
За въззивното производство въззиваемият е платил адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, от които съобразно изхода от делото му
се дължат 330,39 лв. Въззивникът има право на разноски, съразмерно на
14
уважената част от исковете му, а именно на сумата от 8,70 лв.
/представляващи съответна част от платената държавна такса за въззивно
обжалване/. Доколкото пред въззивния съд не са представени доказателства за
претърпени от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение на неговия
адвокат, такива не се и следват.
С оглед гореизложените съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 953/22.11.2024 г. по гр. Дело № 934/2024 г. на
Добричкия районен съд, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че длъжникът Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр.
Добрич, ж.к. *** ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд по ч.гр.
дело № 274/2024 г. заповед № 91/26.01.2024 г. в полза на кредитора „Енерго
Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Варна, бул. „Владислав Варненчик“, „Варна Тауърс“, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните
директори П. С. С., Я. Д.а и Д. К., следните суми: 1) 38,37 лв.,
представляваща неплатени задължение за предоставени мрежови услуги, от
която: 1,74 лв., представляваща задължение по фактура №
**********/16.08.2021 г. за предоставени мрежови услуги през м. юли 2021 г.;
7,72 лв., представляваща задължение по фактура № **********/15.09.2021 г.
за предоставени мрежови услуги през м. август 2021 г.; 16,86 лв.
представляваща задължение по фактура № **********/17.07.2023 г. за
предоставени мрежови услуги за периода от 28.06.2023 г. до 30.06.2023 г. и
12,05 лв. по фактура № **********/14.08.2023 г. за предоставени мрежови
услуги през м. юли 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.01.2024 г. до окончателното й изплащане; 2) 4,68 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение от
38,37 лв., определено по размер на законната лихва за времето на забава, от
която: 0,47 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
задължението по фактура № **********/16.08.2021 г., формирано за периода
от 26.08.2021 г. до 12.01.2024 г.; 1,98 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на задължението по фактура № **********/15.09.2021 г.,
15
формирано за периода от 30.09.2021 г. до 12.01.2024 г.; 1,60 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на задължението от 16,86
лв. по фактура № **********/17.07.2023 г., формирано за периода от
24.07.2023 г. до 12.01.2024 г. и 0,63 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на задължението по фактура № **********/14.08.2023 г. за
предоставени мрежови услуги през м. юли 2023 г., формирано за периода от
24.08.2023 г. до 12.01.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, бул. „Владислав
Варненчик“, „Варна Тауърс“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори П. С. С.,
Я. Д.а и Д. К., срещу Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к. ***,
обективно съединени искове на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК, да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
длъжникът Д. И. Д. ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд по ч.гр.
дело № 274/2024 г. заповед № 91/26.01.2024 г. в полза на кредитора „Енерго
Про Продажби“ АД, сумите от: 1) 165,13 лв., от която: 7,72 лв.,
представляваща задължение по фактура № *********/14.10.2021 г. за
предоставени мрежови услуги през м. септември 2021 г.; 5,72 лв.,
представляваща задължение по фактура № **********/18.11.2021 г. за
предоставени мрежови услуги през м. октомври 2021 г.; 151,69 лв.
представляваща част от задължението по фактура № **********/17.07.2023 г.
за предоставени мрежови услуги за периода от 01.06.2023 г. до 27.06.2023 г.
включително; 2) 12,31 лв., от която: 1,93 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на задължението по фактура № *********/14.10.2021 г.,
формирано за периода от 22.10.2021 г. до 12.01.2024 г., 1,38 лв.
представляваща обезщетение за забавено плащане на задължението по
фактура № **********/18.11.2021 г., формирано за периода от 26.11.2021 г. до
12.01.2024 г. и 9 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
задължението по фактура № **********/17.07.2023 г., формирано за периода
от 24.07.2023 г. до 12.01.2024 г.
ОСЪЖДА Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ж.к. *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Варна, бул. „Владислав Варненчик“, „Варна
Тауърс“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки
16
двама от П. С. С., Я. Д.а и Д. К., сумата от 96,58 лв. и сумата от 8,70 лв. –
съразмерни части от сторените от ищеца разноски за водене на делото в
първата и във въззивната инстанция, както и сумата от 13,05 лв.,
представляваща сторените разноски по ч.гр. дело № 274/2024 г. по описа на
Добричкия районен съд, съответно на уважената част от заявените суми.
ОСЪЖДА „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Варна, бул. „Владислав Варненчик“, „Варна
Тауърс“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки
двама от П. С. С., Я. Д.а и Д. К., ДА ЗАПЛАТИ НА Д. И. Д. с ЕГН **********
от гр. Добрич, ж.к. *** сумата от 330,39 лв., представляваща съразмерна част
от сторените от въззивника разноски за водене във въззивната инстанция,
съответно на отхвърлената част от заявените суми.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17