О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 172
гр.ПЛОВДИВ, 23.03.2017 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и трети март,
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Мариана Хитева в. ч. гр. д. № 164/2017 г. по
описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 16 от закрито
заседание на 12.01.2017 г., постановено по гр. д. № 486/2016 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, е прекратено производството по делото поради
неподсъдност на спора на ОС – Пазарджик, като същото е изпратено по
компетентност на Софийски градски съд.
Против така постановеното
определение са подадени две въззивни частни жалби:
1. Въззивна частна
жалба вх. № 835/27.01.2017 г. от „....“ ЕООД, ЕИК ...., чрез адвокат А.С., с
искане за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на принципите за
лоялно сътрудничество и ефективна съдебна защита, както и искане за отмяна на
обжалваното определение. С отделна молба вх. № 2273/20.03.2017 г., подадена
след образуване на настоящото производство, жалбоподателят е направил искане за
неговото спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на
производството по дело С – 571/2016 на СЕС, образувано въз основа на отправено
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по адм. д. № 560/2016 г. на
Административен съд – Варна, и
2. Въззивна частна жалба вх. №
985/02.02.2017 г. от ...., чрез юрисконсулт ...., с искане за отмяна на
обжалваното определение и даване на указания за спиране на производството до
постановяване на съвместно тълкувателно постановление на ВКС и ВАС по
образуваното тълкувателно дело № 2/2015 г., и алтернативно – искане за отмяна
на обжалваното определение поради допуснати процесуални нарушения от окръжния
съд.
Ответникът В.а.с. ***, чрез процесуалния си представител М. С., оспорва
частната жалба, подадена от „....“ ЕООД, като неоснователна. Претендира
разноски.
Ответникът „....“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат С.,
оспорва частната жалба, подадена от ......, като неоснователна.
Пловдивският
апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в жалбите и
доводите, наведени от страните и като извърши проверка на обжалваното
определение съобразно изискванията на чл. 278 във вр. с чл. 270 - 272 от ГПК, прие за установено следното:
Частните жалби са допустими - подадени са в срок, от легитимирани
страни, при наличие на правен интерес от обжалване, но разгледани по
същество същите са неоснователни.
Производството по гр. д. № 486/2016 г. на ОС – Пазарджик е образувано по
предявени от „....“ ЕООД против .... и В.а.с.
обективно и субективно съединени искове с посочено от ищеца правно основание
чл. 4 §3 от ДЕС, във вр. със ЗОДОВ за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на „....“ ЕООД: обезщетение за претърпените от него имуществени вреди
в размер на 7 549 928.42лева, както и лихвите върху главницата,
начислени от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетението.
С разпореждане от 20.07.2016 г.
съдът е постановил да се връчат на ответниците преписи от исковата молба и
приложенията към нея за отговор.
В представения по делото писмен
отговор Върховният административен съд е направил възражение по чл. 119 от ГПК
за местна неподсъдност на делото.
За да постанови обжалваното
определение, първоинстанционният съд е приел, че подсъдността на предявените
искове следва да бъде определена според
общите процесуални норми на ГПК, поради което е прекратил производството по
делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд на основание чл.
119, ал. 3, във вр.с чл. 118, ал. 2 от ГПК.
Този извод
следва да бъде споделен. Нормата на чл. 108, ал. 1 от ГПК е императивна и
задължава исковете срещу държавни учреждения и юридически лица да се предявяват
пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. Предвид
факта, че съдът е сезиран с искове, предявени при условията на солидарност –
срещу В.а.с. *** и ...., следва извод, че делото е подсъдно на Софийски градски
съд. По делото няма данни ищецът да се позовава на установена по надлежния ред
незаконосъобразност с нормите на общностното право като основание за
реализиране на отговорността на ответниците. Местната подсъдност е относителна
положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на
иск, за която съдът не следи служебно, с изключение на абсолютната местна
подсъдност по чл. 109 и чл. 110 от ГПК. Приложимостта на специалната разпоредба
на чл. 7 от ЗОДОВ, с която е установена изборна местна подсъдност, даваща възможност
на ищеца да предяви по избор иска си пред съда по мястото на увреждането или по
неговото седалище /респ. настоящ адрес/ срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2,
ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите, касае точно определени хипотези на отговорността на
държавата, какъвто не е настоящият случай. Следователно процесуалните правила
за определяне на местната подсъдност са ясно определени в ГПК и съобразени в
обжалваното определение.
По направеното
от „....“ ЕООД искане за
преюдициално запитване за тълкуване на принципите за лоялно сътрудничество и
ефективна съдебна защита, следва да се отбележи, че производството по отправяне
на преюдициално запитване е пряко свързано с принципа на служебното начало.
Такова запитване се прави по преценка на българския съд, когато тълкуването на
разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт
на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото
/чл. 628 от ГПК/. В случая обаче не е налице неяснота или празнота с оглед
изясняването на действителното съдържание на правни норми на ЕС. Касае се за
процесуален ред, установен от националното законодателство еднакво за всички
граждани и юридически лица и на този етап от производството по делото не се
налага тълкуване на разпоредба от общностното право от значение за правилното
решаване на делото /в този смисъл определение № 327/01.06.2015 г. по ч. гр.
д. № 2638/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о./.
По молбата
на „....“ ЕООД за спиране
на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до
приключване на производството по дело С – 571/2016 на СЕС, следва да се
отбележи, че съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 8/07.05.2014
г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание за спиране е налице, когато има висящ
процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството
се спира. Според ВКС преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено
нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното
право по спряното производство. С оглед на това отправеното преюдициално
запитване по адм. д. № 560/2016 г. на Административен съд – Варна не би могло
да се приеме като основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на
настоящото производство.
По
отношение на искането за отмяна на обжалваното определение и даване на указания
за спиране на производството до постановяване на съвместно тълкувателно
постановление на ВКС и ВАС по образуваното тълкувателно дело № 2/2015 г.,
формулирано в частната жалба на НАП, настоящата инстанция намира същото за
неоснователно. Съобразно общите правила на ГПК съдът спира производството при
наличието на предвидените в закона предпоставки за това, а не по указания на по
– горната инстанция, каквото правомощие за нея законът не предвижда. Само за
пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно т. 1 от
ТР № 8/14.05.2014 г. при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен
съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира
само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и
първата инстанция.
Останалите възражения в частната
жалба на НАП - за липса на пасивна процесуална легитимация за ответниците ВАС и
НАП, относно редовността на исковата молба и допустимостта на предявените с нея
искове са неотносими към предмета на настоящото производство, което касае само
спора за подсъдността на делото, поради което същите не следва да бъдат
обсъждани по същество.
Налага
се общият извод, че така подадените частни жалби са неоснователни и следва да
бъдат оставени без уважение.
От страна на ответника по
подадената от „....“ ЕООД частна жалба – В.а.с. е заявено с отговора искане за
присъждане на възнаграждение в полза на юридическото лице на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 13, т. 2 и чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. С оглед резултата от обжалването и продължаването на
производството по спора пред друг съд /СГС/ по това искане следва да се
поизнесе съдът с оглед изхода на спора по предявените искове.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
2273820.03.2017 г., подадена от „....“ ЕООД, ЕИК ...., чрез адвокат А.С., за
спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до
приключване на производството по дело С – 571/2016 на СЕС, образувано въз
основа на отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по адм.
д. № 560/2016 г. на Административен съд – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна
жалба вх. № 835/27.01.2017 г., подадена от „....“ ЕООД, ЕИК ...., чрез адвокат А.С.,
против определение № 16, постановено в закрито съдебно заседание на 12.01.2017
г. по гр. д. № 486/2016 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна
жалба вх. № 985/02.02.2017 г. от ...., чрез юрисконсулт ...., против
определение № 16, постановено в закрито съдебно заседание на 12.01.2017 г. по
гр. д. № 486/2016 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от
жалбоподателя „....“ ЕООД искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС
по формулираните в частна жалба вх. № 835/27.01.2017 г. въпроси, като
неоснователно.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред Върховния касационен
съд, при наличието на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: