О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 10 август Година 2020 София
Софийския градски съд, Наказателно отделение, V
въззивен състав
На десети август Година 2020
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното
от съдията Гетов ВНЧД дело номер 2665 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.72 ал.1 от НПК вр. чл. 396 ал.2 от ГПК.
По реда на чл.72 ал.1 от НПК вр. чл. 396 ал.2 от ГПК е
постъпил частен протест от прокурор при СРП срещу определение от 19.06.2020г.,
постановено в производството по реда на чл.72 ал.1 НПК вр. чл.289 и сл ГПК по НЧД
№ 6901/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 21 състав, с което е оставено
без уважение искане на СРП за
вземане на обезпечителна мярка „запор на МПС“ върху лек автомобил марка „Форд Фокус“, peг. № *******, собственост на В.Т.В.- обвиняем
за престъпление по член 343б, ал.1 от НК по ДП 955/20220 по описа на 03 РУ на
СДВР, пр.пр.24820/2020 година по описа на СРП.
Посочения
съдебен акт се обжалва най-общо с доводи за неправилност, свеждащи се до твърденията,
че изводът на районният съд, че искането за налагане на запор е неоснователно,
е в противоречие със закона. Твърди се,
че са налице всички предпоставки за налага не запор върху посочената вещ. Иска се настоящият съдебен състав да отмени
атакуваното определение и да произнесе ново такова, с което да бъде наложен
запор на описания по-горе автомобил, тъй като по този начин ще се обезпечи отнемането
на веща в полза на държавата и на предвиденото в чл. 343б ал.1 от НК наказание
„глоба“.
Софийският градски
съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Протестът е
подаден в срока по чл.396 ал.1 ГПК и от лице, имащо право на протест, но е
неоснователен по следните съображения:
В атакуваното определение районният съд е приел, че има разликата между „предмет“ на престъплението и
„средство“ за извършване на престъплението, като в средството винаги е нещо
външно за обществените отношения, които са обект на закрила на нормите от
особената част на Наказателния кодекс. В чл. 343б, ал. 1 от НК самото
престъпление не може да бъде осъществено ако водачът не управлява МПС, което е
видно от самата формулировка
на диспозицията на нормата - „при управление на МПС“. Настоящият въззивен
състав се солидаризира с мотивите на контролирания такъв, че в случая МПС не се
явява средство, послужило на обвиняемия за извършване на престъплението, а е
елемент от състава на престъплението по член 343б, ал.1 от НК, без наличието на
който съставът на престъплението не би могъл да бъде осъществен. Безспорно правилно
е и съждението на районният съд, че законодателят в други престъпни състави
ясно е посочил, че когато МПС се ползва, т.е. е послужило на дееца за
извършване престъплението, се явява средство за извършване на престъплението, какъвто
например е квалифицираният състав на кражбата по член 195, ал.1, т.4 от НК.
Безспорно е също така, че законодателят не е предвидил в закона приложението на
чл.53 ал.1 б.“а“ от НК по отношение на престъплението по чл.343б ал.1 от НК.
На второ
място правилен е и изводът на районния съд, че налагането на запор върху
автомобила е прекомерна мярка, предвид обстоятелството, че законодателят е
предвидил за престъплението по чл.343б ал.1 от НК и наказание „глоба“ в размер
от 200 до 1000лв. Засягането на имуществените интереси на собственика на
автомобила в случая с налагането на запора в случая ще е с много по-висок
интензитет и за неопреден период от време, поради което налагането на запор не
е оправдано. В този смисъл доводите на прокурора в протеста, че стойността на
автомобила / поради годината на производство на същия / ще е в размер около
максималния размер на наказанието „глоба“ в случая е неоснователен, тъй като
при налагането на запора на практика се ограничават и правата на собственика да
ползва вещта, а и по делото няма събрани никакви доказателства относно
стойността на автомобила.
Предвид
на изложеното настоящият съдебен състав намира подаденият протест е неоснователен,
поради което и на основание чл.72 ал.1 от НПК вр. чл. 396 ал.2 от ГПК СЪДЪТ
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.06.2020г.,
постановено в производството по реда на чл.72 ал.1 НПК вр. чл.289 и сл ГПК по
НЧД № 6901/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 21 състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.