Присъда по дело №1067/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 110
Дата: 19 май 2022 г. (в сила от 4 юни 2022 г.)
Съдия: Ивелина Димова
Дело: 20223110201067
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 110
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
и прокурора Вл. Хр. П.
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Наказателно дело от общ
характер № 20223110201067 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. ИВ. Д., роден на 31.10.1983г. в гр. Добрич,
живущ в с.Одърци, обл.Добрич, български гражданин, с основно образование,
неженен, неосъждан, работи, ЕГН: **********
за ВИНОВЕН в това, че:
На 02.06.2020г., в гр.Варна, при управление на моторно превозно
средство-лек автомобил марка „Ауди А 3“ с рег.№ТХ 0546 АР и при
условията на продължавано престъпление, нарушил правилата за движение
по пътищата- чл.20, ал.1 от ЗДвП („Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“) и чл.20, ал.2 от
ЗДвП („Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“)
1
и с това по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в общ
размер на 9774,00 лева (девет хиляди седемстотин седемдесет и четири лева),
както следва:
-На лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег.№ В 0350 РМ, собственост
на ИВ. ИВ. М.-в размер на 2999,57 лева (две хиляди деветстотин деветдесет и
девет лева и петдесет и седем ст.);
-На лек автомобил марка „Сузуки Игнис“ с рег.№ В 1640 КН,
собственост на „Сервис Тур“ ООД-гр.Варна-в размер на 2553,88 лева (две
хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и осем ст.);
-На лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№ В 6531 НР,
собственост на КР. АС. К.-в размер на 2045,11 лева (две хиляди и четиридесет
и пет лева и единадесет ст.);
-На лек автомобил марка „Рено Меган Сценик“ с рег.№ В 5857 КА,
собственост на ЮЛ. В. П.- в размер на 1189,62 лева (хиляда сто осемдесет и
девет лева и шестдесет и две ст.);
-На лек автомобил марка „Дачия Логан“ с рег.№ В 0578 ВХ,
собственост на КР. Н. Д. -в размер на 298,36 лева (двеста деветдесет и осем
лева и тридесет и шест ст.);
-На лек автомобил марка „Субару Импреза“ с рег.№ В 9161 СА,
собственост на К. В. Н. -в размер на 237,84 лева (двеста тридесет и седем лева
и осемдесет и четири ст.);
-На лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№ В 2241 ТА,
собственост на АЛД. ИВ. М. -в размер на 449,62 лева (четиристотин
четиридесет и девет лева и шестдесет и две ст.), поради което и на основание
чл.343, ал.1, б.“А“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА
на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА .
На основание чл.343г, във връзка с чл.37 т.7 от НК, лишава
подсъдимия Р. ИВ. Д., с ЕГН: ********** от право да управлява моторно
превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. ИВ. Д., ЕГН: **********
за ВИНОВЕН в това, че:
На 02.06.2020г., в гр.Варна, управлявал моторно превозно средство-лек
автомобил марка „Ауди А 3“ с рег.№ТХ 0546 АР след употреба на
наркотични вещества амфетамин, метамфетамин и диазепам, установено по
2
надлежния ред с протокол за химическа експертиза № Е-052/12.06.2020г. от
Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при ВМА-МБАЛ-
Варна, поради което и на основание чл.343б, ал.3 от НК и чл.58а, ал.1 от НК
го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и
на ГЛОБА в размер на 1000,00 (хиляда) лева .

На основание чл.343г, във връзка с чл.37 т.7 от НК, лишава
подсъдимия Р. ИВ. Д., с ЕГН: ********** от право да управлява моторно
превозно средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. ИВ. Д., ЕГН: **********
за ВИНОВЕН в това, че:
На 02.06.2020г., в гр.Варна, причинил на полицейски орган-Г. К. ИВ.-
командир на отделение в група „Охрана на обекти“ на Сектор „Охрана на
обекти и видеонаблюдение към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Варна, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда,
изразяваща се в ожулване под външния очен ъгъл на лявото око, цепковидна
рана на лявата повърхност на ръба на носа, кръвонасядане и травматичен оток
по долния клепач на лявото око, обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.131, ал.2, т.3,
вр. чл.130, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.23, ал.1 от НК определя общо наказание на
подсъдимия Р. ИВ. Д., ЕГН: **********, като налага най-тежкото наказание
от определените за трите престъпления, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 1000,00 (хиляда)
лв.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
определеното общо наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.23, ал.2 от НК присъединява към определеното общо
наказание наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.59, ал.4 от НК приспада от така определеното
наказание времето, през което подсъдимият Р. ИВ. Д., ЕГН: ********** е бил
лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Осъжда подсъдимия Р. ИВ. Д., ЕГН: ********** да заплати на АЛД.
ИВ. М. от гр.Варна сумата от 449,62 лева /четиристотин четиридесет и девет
лева и шестдесет и две ст./, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, резултат от престъплението по чл.343, ал.1, б.“А“, вр. с
3
чл.342, ал.1 от НК.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, осъжда подсъдимия Р. ИВ. Д., ЕГН: **********, да
заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50,00
лева /петдесет лв./.
На осн. чл.189 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р. ИВ. Д., ЕГН: **********
да заплати направените по делото РАЗНОСКИ в размер на: 2535,99 лева (две хиляди
петстотин тридесет и пет лева и деветдесет и девет ст.), по сметка на ОД на МВР –
Варна.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред
ВОС.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 1067 по описа за 2022г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Подсъдимият Р. И. Д. е предаден на съд по обвинение за престъпление
по чл.343, ал.1, б.“а“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че на
02.06.2020г., в гр.Варна, при управление на моторно превозно средство-лек
автомобил марка „Ауди А 3“ с рег.№ТХ 0546 АР и при условията на
продължавано престъпление, нарушил правилата за движение по пътищата-
чл.20, ал.1 от ЗДвП („Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“) и чл.20, ал.2 от ЗДвП
(„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“) и с това по
непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в общ размер на
9774,00 лева (девет хиляди седемстотин седемдесет и четири лева), както
следва:
-На лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег.№ В 0350 РМ, собственост
на И. И. М.-в размер на 2999,57 лева (две хиляди деветстотин деветдесет и
девет лева и петдесет и седем ст.);
-На лек автомобил марка „Сузуки Игнис“ с рег.№ В 1640 КН,
собственост на „Сервис Тур“ ООД-гр.Варна-в размер на 2553,88 лева (две
хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и осем ст.);
-На лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№ В 6531 НР,
собственост на К. А. К.-в размер на 2045,11 лева (две хиляди и четиридесет и
пет лева и единадесет ст.);
-На лек автомобил марка „Рено Меган Сценик“ с рег.№ В 5857 КА,
собственост на Ю. В. П.- в размер на 1189,62 лева (хиляда сто осемдесет и
девет лева и шестдесет и две ст.);
-На лек автомобил марка „Дачия Логан“ с рег.№ В 0578 ВХ,
собственост на К. Н. Д. -в размер на 298,36 лева (двеста деветдесет и осем
лева и тридесет и шест ст.);
-На лек автомобил марка „Субару Импреза“ с рег.№ В 9161 СА,
собственост на К. В. Н. -в размер на 237,84 лева (двеста тридесет и седем лева
и осемдесет и четири ст.);
-На лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№ В 2241 ТА,
собственост на А. И. М. -в размер на 449,62 лева (четиристотин четиридесет и
девет лева и шестдесет и две ст.).
Подсъдимият е предаден на съд и по обвинение за престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК, за това, че на 02.06.2020г., в гр.Варна, управлявал
1
моторно превозно средство-лек автомобил марка „Ауди А 3“ с рег.№ТХ 0546
АР след употреба на наркотични вещества амфетамин, метамфетамин и
диазепам, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза
№ Е-052/12.06.2020г. от Лаборатория по химико-токсикологични изследвания
при ВМА-МБАЛ-Варна, както и по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК, за
това, че на 02.06.2020г., в гр.Варна, причинил на полицейски орган-Г. К. И.-
командир на отделение в група „Охрана на обекти“ на Сектор „Охрана на
обекти и видеонаблюдение към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на
МВР-Варна, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда,
изразяваща се в ожулване под външния очен ъгъл на лявото око, цепковидна
рана на лявата повърхност на ръба на носа, кръвонасядане и травматичен оток
по долния клепач на лявото око, обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Пострадалият А. И. М. предявява граждански иск против подсъдимия
в размер на 449,62 лв., за причинени имуществени вреди, резултат от
процесното деяние. Искът е предявен своевременно и от легитимирано за
целта лице, поради което същият е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство, като пострадалото лице е конституирано като
граждански ищец.
Пострадалите И. И. М., К. А. К., Ю. В. П., К. Н. Д., К. В. Н. и Г. К. И.,
както и ощетеното юридическо лице „Сервис Тур“ ООД не предявяват
граждански иск против подсъдимия за причинени имуществени или
неимуществени вреди.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Определението
по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано или протестирано и е влязло в
сила, с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на
подсъдимия за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27
от НПК, на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредително заседание.
На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата
ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода
на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица и не се събираха
доказателства за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага на съда да
2
определи за трите деяния общо наказание от две години лишаване от свобода,
изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от четири години, като му наложи и наказание глоба в
размер на 1000 лева. Предлага налагането в изпитателния срок на
възпитателни грижи, както и на пробационна мярка задължителна
регистрация по настоящ адрес.
Защитникът- адв.А. изтъква наличието на смекчаващи обстоятелства,
като счита, че следва да бъде определено общо наказание лишаване от
свобода, което да бъде отложено за подходящ изпитателен срок. Предлага на
подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години.
Подсъдимият Д. заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за
виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. Изразява съжаление за извършеното. В
последната си дума отново изразява съжаление.
След преценка на самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със
събраните доказателства, при условията на чл.371, т.2, вр. с чл.373, ал.2 НПК,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият живеел в с.Одърци, обл.Добрич, с фактическата си
съжителка- св.С. Т. Н. и двете си деца. На 02.06.2020г. той употребил
наркотични вещества- амфетамин, метамфетамин и диазепам, но въпреки
това привел в движение лек автомобил „Ауди А3“ с ДК № ТХ 0546 АР,
собственост на св.Н. и потеглил за гр.Варна. Около 13,25 ч. Д. се движел по
ул.“Св. И. Рилски“ в гр.Варна, в посока ул.“Петко Напетов“. В същото време
в кръговото движение на посочената улица, в същата посока се движела св.З.
П., която в този момент вървяла по платното за движение. В кръговото
движение, върху тротоара и по платното за движение били паркирани
различни автомобили, а други такива се придвижвали в същия район. При
достигането си до последния от паркираните автомобили към ул.“Петко
Напетов“, подсъдимият се отклонил наляво към тях и ударил св.П., която
паднала на земята. Свидетелката успяла да се изправи, но подсъдимият
потеглил напред към нея и я ударил повторно, в резултат на което тя отново
паднала. Свидетелите И. И. и И. М., които се намирали наблизо, забелязали
това и се притекли на помощ на П., а св.М. Д. от своя страна опитал да изведе
подсъдимия от автомобила. Опитът останал неуспешен, тъй като вратите на
превозното средство били заключени, а в същото време Д. форсирал
двигателя и потеглил напред, като се блъснал с предната лява част на
превозното си средство в страничната задна част на лек автомобил „Сузуки
Игнис“ с ДК № В 1640 КН, ползван от св.Д.. В резултат от удара посоченият
автомобил се изместил надясно, като цялата му задна част се качила върху
тротоара и ударил със страничната си задна дясна част задната лява част на
паркирания там лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с ДК № В 5857 КА.
Подсъдимият обаче не преустановил управлението на автомобила, а потеглил
назад и се насочил към следващите паркирани автомобили, като ударил
3
последователно задната част на дясна броня (удар с приплъзване) на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № В 2241 ТА и средната част на задната
броня на лек автомобил „Субару Импреза“ с ДК № В 9161 СА. След това Д.
потеглил напред в кръговото движение, но в посока обратна на посоката на
движение и спрял пред кръстовището с ул.“П.Напетов“. Очевидци на
действията му опитали да го накарат да преустанови управлението на
автомобила, но той отново потеглил и навлязъл в кръговото движение, в
посока обратна на тази на движението, след което навлязъл по ул.“Проф. П.
Стоянов“ и ударил косо, с предна лява част задната дясна част на движещият
се пред него лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № В 6531 НР,
управляван от св.Н. М., след което излязъл вдясно от платното за движение,
качил се на тротоара и съборил стълб от пътната сигнализация, без наличен
пътен знак на него. След като преминал през стълба, извършителят се
насочил вляво, обратно към пътното платно, при което отново ударил
последният посочен автомобил, в страничната задна дясна част, в резултат от
което той се изместил наляво, почти напречно на платното за движение. След
удара управляваният от подсъдимия автомобил прекосил почти напречно
платното за движение на ул.“Проф. П.Стоянов“, качил се на тротоара от
западната страна на платното за движение и се ударил с предната си лява част
в стената на намираща се на това място къща. Подсъдимият потеглил на заден
ход в посока кръговото кръстовище, но описал полукръг и отново се блъснал
в стената на къщата, този път със задната дясна част на автомобила си.
Въпреки множеството инциденти подсъдимият отново потеглил напред,
насочил се по ул.“Проф. П. Стоянов“ към кръговото движение и навлязъл в
него обратно на посоката на движение. В същото време в кръговото движение
по посока на движението между ул.“Кракра“ и ул.“Кап. Г. Мамарчев“ се
движел св.Н. Л. с автомобил „Дачия Логан“ с ДК № В 0578 ВХ. Той възприел
опасността за движението, която представлявал автомобилът на подсъдимия
и се насочил на заден ход към тревната площ в средата на кръстовището, в
опит да предотврати настъпването на произшествие. Въпреки това обаче
подсъдимият ударил автомобила му в предната лява част, който след удара се
установил в тревната площ, с предна част, насочена към ул.“Кракра“. В това
време подс.Д. продължил да управлява автомобила си в кръговото движение,
обратно на тази на движение и навлязъл по ул.“Кракра“ в посока центъра на
града. Непосредствено преди кръстовището с ул.“Средна гора“ подсъдимият
се отклонил наляво по посока на движението си и се ударил с предна лява и
странична предна лява част на автомобила си в паркирания върху тротоара
лек автомобил „Алфа Ромео 147 1.9 ЖТД“ с ДК № В 0350 РМ, собственост на
св.И. М.. В резултат от това посоченото превозно средство се изместило
надясно спрямо предната си част и се ударило със странична задна част в
стената на дом №84. Поредният удар обаче не преустановил движението на
автомобила на подсъдимия и той продължил движението си в посока юг, като
непосредствено след кръстовището на ул.“Кракра“ и ул.“Средна гора“ се
ударил с предната си част в стълб от електропреносната мрежа, издигнат на
4
източния ъгъл, завъртял се по посока, обратна на часовниковата стрелка и
спрял в средата на платното за движение на ул.“Кракра“. В резултат от
понесените удари автомобилът претърпял увреждания по окачването,
кормилната система и задвижването на предното ляво колело, които довели
до невъзможност да се придвижва самостоятелно и той окончателно
преустановил движението си. Междувременно на мястото на инцидента
пристигнали полицейски служители, които извели подсъдимия от автомобила
и го задържали. Бил направен опит да изпробват Д. за употреба на алкохол и
наркотични вещества, но той отказал, след което бил отведен за изследване в
МБАЛ „Св. Анна“-Варна. В болницата обаче подсъдимият буйствал, което
наложило изпращането на свидетелите Г. И. и К. К.- служители на Второ РУ,
които се ангажирали с охраната му, в кабинет 101 (изолатор за Ковид-19).
Въпреки това подсъдимият продължил да се държи агресивно, обиждал
свидетелите и медицинския персонал, като постоянно опитвал да се освободи
от поставените на двете му ръце и свързани с болничното легло белезници.
Поради това около 17,20ч. в стаята се намирали четирима полицейски
служители, които употребили сила, за да го овладеят. При излизането си от
стаята един от тях-св.Г. И. преминал покрай подсъдимия, при което Д. му
нанесъл удар с крак в лицето, като му причинил ожулване под външния очен
ъгъл на лявото око, цепковидна рана по лявата повърхност на гърба на носа,
кръвонасядане и травматичен оток по долния клепач на лявото око. От удара
диоптричните очила на свидетеля паднали на земята и се счупили, а
получените травматични увреждания наложили да му бъде оказана
медицинска помощ.
В болничното заведение била взета кръвна проба от подсъдимия, в
която било установено наличието на следи от наркотичните вещества
амфетамин, метамфетамин и диазепам.
По случая било образувано досъдебно производство, в хода на което
били назначени автотехническа експертиза и авто-техническа оценителна
експертиза, като от изготвените заключения било установено, че на лек
автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег.№ В 0350 РМ, собственост на И. И. М.,
са причинени щети в размер на 2999,57 лева; на лек автомобил марка „Сузуки
Игнис“ с рег.№ В 1640 КН, собственост на „Сервис Тур“ ООД-гр.Варна-щети
в размер на 2553,88 лева; на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№
В 6531 НР, собственост на К. А. К.- щети в размер на 2045,11 лева; на лек
автомобил марка „Рено Меган Сценик“ с рег.№ В 5857 КА, собственост на Ю.
В. П.- щети в размер на 1189,62 лева; на лек автомобил марка „Дачия Логан“ с
рег.№ В 0578 ВХ, собственост на К. Н. Д. –щети в размер на 298,36 лева; на
лек автомобил марка „Субару Импреза“ с рег.№ В 9161 СА, собственост на К.
В. Н. –щети в размер на 237,84 лева и на лек автомобил марка „Фолксваген
Голф“ с рег.№ В 2241 ТА, собственост на А. И. М. –щети в размер на 449,62
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
5
следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в
хода на досъдебното производство доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите И. И. М., Светлана
Молчан, К. А. К., Ю. В. П., К. Н. Д., К. В. Н., А. И. М., Г. К. И., З. П. П., А. Е.
Я., Н. С. П., Д. Ж. К., П. Т. П., Г. Х. Г.ов, С. Г.ев Г., Г. М. М., К. Н.в К., И. И.
К., М. Д., Н. Е. М., Н. И. Л., О. А. И., Д. Д. М., М. Стойчева П., И. И. К., С. Т.
Н., И. М. Д. и Р. Р. Д.а, от заключенията по назначените химическа
експертиза, съдебно-химическа експертиза, съдебно-медицински експертизи,
авто-техническа експертиза, авто-техническа оценителна експертиза,
съдебно-психиатрична експертиза, комплексна тричленна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, видео-технически и лицево-
идентификационна експертиза, от протоколи за оглед на местопроизшествие,
протоколи за ПТП, както и от останалите писмени доказателства, приложени
към ДП. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като в
своята съвкупност кореспондират на самопризнанието на подсъдимия и
установяват по безспорен начин описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка. Същевременно по делото липсват
доказателства, които да разколебават фактическите изводи на съда относно
съответствието на направеното самопризнание със събрания на досъдебното
производство доказателствен материал.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият е неосъждан както към момента на деянията, така и понастоящем.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият е осъществил на първо място състава на престъпление по
чл.343, ал.1, б.“а“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като при
управляване на моторно превозно средство- лек автомобил марка „Ауди А 3“
с рег.№ТХ 0546 АР и при условията на продължавано престъпление, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно- чл.20, ал.1 от ЗДвП
(задължаващ водачите да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват) и чл.20, ал.2 от ЗДвП (задължаващ водачите на
пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Нормата
задължава водачите и да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението) и с това по непредпазливост
причинил значителни имуществени вреди в общ размер на 9774,00 лева.
Произшествието е резултат от поведението на подсъдимия, който под
влияние на употребените наркотични вещества не е контролирал
непрекъснато автомобила си и не е изпълнил задължението си да спре, когато
възникне опасност за движението. От заключението на назначената авто-
6
техническа експертиза е видно, че всеки от ударите е бил предотвратим, в
случай, че подсъдимият е предприел спиране, а не е насочвал автомобила си в
процес на ускоряване към другите участници в движението.
Съдът счита също, че от деянието са причинени значителни
имуществени вреди. Установената в последно време съдебна практика трайно
приема, че „значителни имуществени вреди“ отговаря на равностойността на
14 минимални работни заплати, установени за страната към момента на
извършване на деянието. В тази насока е например Решение № 76 от
17.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 679/2009 г., III н. о., НК, в което се приема, че
при паричната оценка на законовия критерий за значителност на вредите по
чл. 343, ал. 1, б. "а" НК по аналогия се прилага възприетия в т. 1 на ТР №
1/1998 г. на ОСНК на ВКС подход. Затова вредите по смисъла на обективния
признак по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК отговарят на равностойността на 1/5 от 70
минимални работни заплати, или това са 14 минимални заплати към момента
на извършване на деянието. Към 02.06.2020г. минималната работна заплата за
страната е възлизала на 610 лева, при което значителни имуществени вреди
ще са налице, когато същите са на стойност най-малко 8540,00 лева. В случая
причинените с деянието щети надхвърлят посочения размер, поради което
съдът намира, че подсъдимият Д. действително е осъществил състава на
престъпление по чл.343, ал.1, б.”А” от НК.
Отделните деяния са извършени в кратък срок едно след друго, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което следва да
се приеме, че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1
от НК. Съдът приема, че се касае за продължавано, а не за продължено
престъпление. След всеки отделен удар с автомобила подсъдимият е
предприемал нова маневра, която той е извършвал в резултат на ново
решение, което е вземал с оглед поредното настъпило пътнотранспортно
произшествие. Следователно не се касае за едно деяние, извършено
посредством няколко телодвижения, осъществени последователно в
изпълнение на едно решение, а за няколко отделни деяния, при които
повтарянето на сходните действия е резултат от вземането на отделни
решения, с оглед изменението на обстановката, при която е действал
подсъдимия. (В тази насока е и съдебната практика и конкретно- Решение
№1103/2015г. на СГС, постановено по ВНОХД №3455/2015г.
Престъплението е извършено по непредпазливост, като деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици от отделните
деяния, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати.
Съдът констатира, че пострадалият А. И. М., след като е бил запознат
с разпоредбата на чл.343, ал.2, т.1 от НК е заявил, че не желае да се води дело
за причинените му имуществени вреди. Когато пострадалите са няколко
обаче, за да се прекрати наказателното производство по реда на чл.24, ал.1,
т.9 от НПК е необходимо изричното искане на всички пострадали, а не само
на някои от тях. (Решение №204/2013г. на ВКС, II н.о.). Доколкото всички
7
останали пострадали лица са заявили изрично, че желаят наказателното
преследване срещу подсъдимия да продължи, не са налице основания за
прекратяване на наказателното производство в тази му част.
Съдът установи също, че с Наказателно постановление №20-0819-
002491/14.07.2020г. на началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“, на подсъдимия са наложени няколко административни наказания
за нарушения, извършени по същото време и на същото място. По този начин
не е нарушен принципът „non bis in idem“, тъй като наказанията по т.2-т.4 от
НП („Не спира и не установява последиците от ПТП“, „Не носи свидетелство
за управление на МПС“ и „Не носи контролния талон от свидетелството за
управление“) касаят деяния, които не съвпадат с описаните в обвинителния
акт, т.е. макар и извършени по същото време и във връзка с управлението на
същото МПС, тези нарушения са свързани с обстоятелства, които не са едни и
същи с инкриминираните деяния. Съществено сходство е налице само между
първото от нарушенията и престъплението по чл.343, ал.1, б.“А“, вр. с чл.342,
ал.1 от НК, за което е предаден на съд подсъдимия. За това нарушение обаче
му е било наложено наказание глоба в размер на 200 лева. За нарушението на
посочения принцип не е достатъчно двете производства да произтичат от
идентични обстоятелства, а е необходимо и проведеното административно
производство да има характер на наказателно такова, като освен останалите
критерии, се отчете и критерият „суровост на наложеното наказание“. За
нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП е предвидено фиксирано наказание глоба
в размер на 200 лева. Макар и да надвишава минималния размер на
наказанието глоба, предвиден в НК, не може да се счете, че предвиденото в
чл.179, ал.2 ЗДвП наказание има наказателен характер, тъй като от една
страна, засягането на имуществената сфера на дееца е незначително (предвид
и размера на установената за страната минимална работна заплата), а от друга
страна-липсват други неблагоприятни за извършителя последици, касаещи
личната му свобода, ограничаване на придвижването му, отразяване в
бюлетина за съдимост и др. В тази насока е и практиката на ВОС, като в
Определение №149/2018г., постановено по ВЧНД №232/2018г. се приема, че
административно наказание глоба в размер на 600 лева не е „сурово“ в
достатъчна степен, за да обуслови извод, че проведеното административно-
наказателно производство има наказателен характер, поради което
протеклото по реда на ЗАНН производство не отговаря на критериите,
необходими за квалифицирането му като „наказателно“ и следователно не е
нарушен принципът „non bis in idem“.
На следващо място, подсъдимият е осъществил състава на
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като на процесните дата и място е
управлявал моторно превозно средство-лек автомобил марка „Ауди А 3“ с
рег.№ТХ 0546 АР след употреба на наркотични вещества амфетамин,
метамфетамин и диазепам. Това обстоятелство е установено по надлежния
ред с протокол за химическа експертиза № Е-052/12.06.2020г. от Лаборатория
по химико-токсикологични изследвания при ВМА-МБАЛ-Варна и не се
8
отрича от подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, тъй
като Д. ясно е съзнавал, че управлява лек автомобил, след като е употребил
наркотични вещества.
Подс.Д. е осъществил и състава на престъпление по чл.131, ал.2, т.3,
вр. чл.130, ал.1 от НК. Същият е причинил на пострадалия И. увреждания,
представляващи лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а
именно- временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Телесната
повреда безспорно е причинена на полицейски орган, тъй като св. Г. К. И. е
заемал длъжност командир на отделение в група „Охрана на обекти“ на
Сектор „Охрана на обекти и видеонаблюдение към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-Варна и следователно е имал посоченото качество.
Уврежданията са причинени на пострадалия при изпълнението на службата
му. В Постановление №2/1957г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с
Тълкувателно постановление №7/1987г. се посочва, че под "при изпълнение
на службата или функцията" следва да се разбира по време изпълнение на
задължение, включващо се в службата или функцията на пострадалото лице
независимо дали той е изпълнявал това задължение в определеното работно
време или извън него и без да е необходимо поводът за извършване на
деянието да е във връзка със службата или функцията му. В момента на
причиняване на увреждането пострадалият е изпълнявал задълженията си във
връзка със заеманата от него длъжност и следователно деянието е извършено
при изпълнение на службата му.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, тъй
като Д. ясно е съзнавал не само, че с действието си причинява телесно
увреждане на пострадалия, но и че същият е полицейски служител и в този
момент изпълнява служебните си задължения.
От заключението на назначената тройна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза се установява, че подсъдимият страда от биполярно
афективно разстройство. Към момента на извършване на деянията той не е
бил в състояние на продължително разстройство на съзнанието и е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Поведението му не е било психотично мотивирано от манийна или
депресивна симптоматика, а е било обусловено от комбинираното токсично
въздействие на психоактивните вещества и диазепам върху мозъка, които
обаче не са повлияли на възможността му да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние към
датата на освидетелстването не е в манийно или депресивна фаза на
биполярно афективно разстройство и поведението му не е било болестно
мотивирано.
При определяне на наказанията на подс. Д. и за трите престъпления
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на
предходна съдимост, изразеното съжаление, както и наличието на психично
9
заболяване, което макар и да не е рефлектирало върху неговата вменяемост,
все пак следва да бъде отчетено при индивидуализирането на наказанията.
Като отегчаващо обстоятелство по отношение първото престъпление
съдът отчете извършването му при условията на чл.26 от НК. Според
константната съдебна практика продължаваното престъпление, като
усложнена престъпна дейност, е с по-висока степен на обществена опасност,
в сравнение с еднократното разделно извършено престъпление (Решение
№23/98г. на ВКС, ІІІ н.о.), а в случая са причинени вреди на множество
отделни автомобили. Като отделно отегчаващо обстоятелство по отношение
първото престъпление съдът отчете и причиняването на лека телесна повреда
на св.З. П., а също и значителната опасност за останалите участници в
движението, възникнала в резултат от действията на подсъдимия. При така
установеното съдът прие, че за това престъпление на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание по първата алтернатива, а именно лишаване от
свобода, в размер около средния, предвиден в закона, като счете за
необходимо определянето на срок от шест месеца. На основание чл.373, ал.2
от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание с една
трета, при което наказанието се редуцира до четири месеца лишаване от
свобода.
На основание чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК съдът наложи на
подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС. Предвид
многобройните отделни деяния, посредством които е осъществен състава на
престъплението и създадената опасност за движението съдът намери, че за
постигането на целите по чл.36 от НК е необходимо определянето на по-
продължителен срок за това наказание, а именно- две години.
При определянето на наказанието за престъплението по чл.343б, ал.3
от НК съдът отчете като допълнителни отегчаващи обстоятелства употребата
на две отделни наркотични вещества, класифицирани по списък I- растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина, а именно- амфетамин и метамфетамин, както и на
психоактивен медикамент от групата на бензодиазепините -диазепам, който
се определя като наркотично вещество по смисъла на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и е включен в Списък III по чл.3 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като попада в категорията „рисови вещества“ (видно от
заключението на назначената съдебно-химическа експертиза). От
заключението на назначената тройна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза е видно, че именно комбинираното токсично въздействие на
психоактивните вещества и диазепам върху мозъка е довело до извършването
на първото престъпление, отличаващо се със значителна обществена
опасност, като ненастъпването на още по-тежки последици е резултат
единствено от случайност. При това положение съдът прецени, че
наказанията следва да бъдат определени в размер над минималния, предвиден
10
в закона, като на първо място наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл.373, ал.2 от
НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание с една
трета, при което наказанието се редуцира до една година лишаване от
свобода. По отношение наказанието глоба съдът отчете и разпоредбата на
чл.47, ал.1 от НК, указваща, че размерът на глобата следва да бъде съобразен
с имотното състояние и доходите на дееца, поради което счете за справедливо
и достатъчно същата да е в размер на 1000 лева. (Според данните от
досъдебното производство Д. е безработен и не е установено да притежава
недвижимо или движимо имущество).
На основание чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК съдът наложи на
подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС и за това
престъпление. Предвид изложените отегчаващи обстоятелства съдът
определи срок за това наказание над минималния размер, като счете за
необходимо Д. да бъде лишен от правоуправление за две години.
Като допълнително отегчаващо обстоятелство по отношение третото
престъпление съдът отчете цялостното поведение на подсъдимия след
задържането му, който е буйствал продължително и е затруднил значително
полицейските служители в опитите им да го овладеят, а също и нанасянето на
удар с крак в особено уязвима област, каквато е лицето на пострадалия.
Поради това съдът счете за необходимо определянето на наказание над
минималния допустим размер, поради което осъди подсъдимия на лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл.373, ал.2 от
НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание с една
трета, при което наказанието се редуцира до една година лишаване от
свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи общо наказание на
подсъдимия, като наложи най-тежкото наказание от определените за трите
престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от една година и глоба в
размер на 1000 лева. При множество престъпления, когато отделно
определеното най-тежко наказание е комплексно и включва глоба, не следва
при налагане на общото наказание да се определя caмo част от нея, защото тя
е включена в комплексната санкция, която е единна. Глобата в тези случаи не
е отделно наказание и не може на основание чл.23, ал.3 от НК да се
присъединява към наложеното най-тежко наказание, защото е част от него.
(Решение № 79 от 14.II.1986 г. по н. д. № 82/86 г., ВК).
В случаите, когато с една присъда се налагат няколко отделни
наказания лишаване от свобода за различни престъпления съдът не следва да
се произнася относно изтърпяването на всяко наказание поотделно, а следва
да стори това след определянето на общото наказание. При множество
престъпления съдът най-напред определя наказание за всяко от тях, след това
определя общо наказание по реда на чл.23 и чл.24 от НК и накрая решава
въпроса дали да се изтърпи или отложи изпълнението на наложеното общо
11
наказание. (Решение № 667 от 2.12.1998 г. на ВКС по н. д. № 441/98 г.).
Предвид липсата на предходна съдимост и като съобрази обстоятелството, че
макар и извършените престъпления да се отличават със значителна
обществена опасност, тази на извършителя все пак не е особено висока, съдът
намери, че за постигането на целите по чл.36 от НК не е необходимо
определеното общо наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно
реално, поради което отложи изтърпяването му по реда на чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години.
На основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини към определеното
общо наказание наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от две години, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето, през
което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред.
По отношение приетия в съдебно заседание граждански иск, съдът
намери същият за основателен и доказан, поради което го уважи изцяло,
съобразно безспорно установения размер на нанесените и невъзстановени
щети, намиращи се в пряка причинно- следствена връзка с инкриминираното
деяние, а именно-449,62 лева. На основание чл.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия Д. да
заплати държавна такса в размер на 50,00 лева.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
2535,99 лева, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР-
Варна.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:



12
Съобщи за изтекли лични данни