РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Велико Търново , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500135 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение № 260252 от 03.11.2020г. по гр. д. №
655/2020г. Районен съд - гр. В. Търново е приел за установено по отношение
на ИВ. СТ. ХР., с ЕГН: **, от гр. В. Т., ул. „*”, № , ет., ап., че дължи на
“Профи кредит България“ ЕООД, гр. София сумата от 300 лв. /триста лева/
- главница по Договор за потребителски кредит с № 30035805902 от
20.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което е
издадена заповед за изпълнение №1497 от 27.11.2019г. по частно
гражданско дело № 3536/2019г. по описа на Великотърновския районен съд;
отхвърлил е като неоснователни предявените от “Профи кредит България“
ЕООД, гр. София срещу ИВ. СТ. ХР., с ЕГН: *******, от гр. В. Т., искове по
1
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. 79 от ЗЗД, относно установяване
съществуването на вземанията от 27,13 лв. за договорна лихва за периода
от 25.04.2019г. до 31.07.2019г. и от 248,71 лв. за възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит с №
30035805902 от 20.03.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение
№1497 от 27.11.2019г. по частно гражданско дело №3536/2019г., по описа
на Великотърновския районен съд; осъдил е ИВ. СТ. ХР., да заплати на
“Профи кредит България“ ЕООД, гр. София сумата от 115,85 лв. /сто и
петнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени
по делото разноски както и сумата от 38,61 лв. /тридесет и осем лева и
шестдесет и една стотинки/, представляваща направени разноски по
частно гражданско дело №3536/2019г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Решението е обжалвано от “Профи кредит България“ ЕООД, гр. София
в отхвърлителните части.
Отговор на жалбата не е депозиран.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит с № 30035805902 от 20.03.2019г. Кредиторът се
задължил да предостави на ответника сумата от 300 лв. чрез извършване
на паричен превод на негово име, а последният се задължил да я върне заедно
с начислената възнаградителна лихва от 33,91 лв. и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги от 248,71 лв. в общ размер на 582,62
лв. в срок до 25.10.2019г. на 7 месечни равни погасителни вноски, с падежи
посочени в погасителен план към договора. Годишният процент на
разходите по кредита е определен на 36,77 % въз основа на дължимите
главница и договорна лихва, без включване на възнаграждението за
закупен пакет от допълнителни услуги. При сключване на договора
2
ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия на договора, в т.
12 от които е уговорена възможност за кредитора с писмено уведомление
да обяви предсрочна изискуемост на вземанията по кредита при забава в
плащанията на две или повече последователни месечни вноски. Съгласно т.
15 от Общите условия закупеният от ответника пакет от допълнителните
услуги му предоставял възможност по преценка на кредитора за
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, за
отлагане, намаляване и изменение в падежа на погасителни вноски, и за
улеснена процедура при получаване на последващи парични средства. След
сключване на договора ищецът извършил паричен превод по името на
ответника за сумата от 300 лв. чрез система за електронни плащания, като
в разписката за това посочил личните му данни. В деня на превода същият
получил потвърждение, че сумата е получена от кредитополучателя.
Последвало неизпълнение на пет погасителни вноски, в резултат на което
ищецът изготвил уведомително писмо до ответника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, считано от 31.07.2019г., като по
делото липсват доказателства за връчването му. На 22.11.2019г. ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника
относно всички неизплатени вземания по кредита от 300 лв. за
главница, 27,13 лв. за договорна лихва за периода от 25.04.2019г. до
31.07.2019г. и 248,71 лв. за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, във връзка с което е образувано частно гражданско
дело № 3536/2019г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът
уважил искането на заявителя като на 27.11.2019г. издал заповед за
изпълнение, спрямо която е подадено възражение.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд
касателно нищожността на клаузите за предоставяне на ответницата на
пакет от допълнителни услуги и на основание чл.272 от ГПК препраща към
същите.
Изброените допълнителни услуги не водят до някакава икономическа
полза за ответника, която да е еквивалентна на уговорената цена. На
практика е уговорено заплащането на възнаграждение за една възможност
- възможността за предоставянето на услугите. В случая се касае
до близки по
3
размер суми, което води до извода, че уговореното възнаграждение
е прекомерно и е в противоречие с принципите на справедливост. На
практика, заплаща се сума в размер близка до размера на кредита, но без
насрещно задължение на кредитодателя да отпусне допълнителна сума за
кредит или еквивалентна престация.
В §1, т.1 от ДР на ЗПК
е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но в случая не е налице тази хипотеза.
Освен това, съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а в случая е
определено общо възнаграждение за всички посочени допълнителни услуги,
като от сключеното споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги може да бъде изведена единствено стойността на
възнаграждение за първата услуга, но не и на останалите такива.
Предвид изложеното и настоящата инстанция намира, че е клаузите,
с които е уговорено заплащане на възнаграждение за допълнителния пакет
услуги се явяват нищожни.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от
ГПК, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260252 от 03.11.2020г. постановено по
гр. д. № 655/2020г. по описа на Районен съд – В. Търново.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3,
точка 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5