№ 13
гр. Момчилград , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200098 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба срещу наказателно
постановление и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Жалбоподателят Д. ПЛ. М. с ЕГН- **********, е обжалвал НП № 21- 0318- 000 124
от 12.04.2021г. на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което за нарушение
по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.З
предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300 лева и
„наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. В жалбата са
развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното нак.постановление,
както и за допуснати нарушения на процесуалният и материалният закон, и се иска отмяна
на същият. Моли на осн.чл.63 ал.З от ЗАНН да му бъдат присъдени сторени по делото
разноски.
В съдебно заседание- жалбоподателят, не се явява и се представлява от адв.М.Ч., и
иска отмяна на нак.постановление, по изложените съображения. Претендира разноски.
АНО, при разглеждането на делото, редовно призован- не се явява и не се
представлява, като от името същият е постъпила молба- становище, чрез ю.к. на ОДМВР-
Кърджали по така постъпилата жалба, и иска потвърждаване на нак.постановление.
Претендира ю.к.възнаграждение и алтернативно- прави иска за намаляване размера на
адв.хонорар поради прекомерност- и се позова на решение № 5419/ 08.05.2020г. на ВАС
/публ.в ДВ бр.45/2020г. в сила от 15.05.2020г./.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата
1
доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за
установено следното от фактическа страна: Жалбата срещу процесното НП е процесуално
допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59- 60 ЗАНН за форма,
съдържание, срок и надлежна страна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 25.02.2021г. е бил
съставен АУАН GA № 365364/2020г. от полицейският служител при РУ- Кирково
Кр.Ваклинов в присъствието на св.М.Ч. /от същото РУ- Кирково/, за това, че
жалбоподателят на 25.02.2021г. в 11,15 часа, в с.Кирково, ул.Д.Благоев"- пред СОУ „Отец
Паисий", в посока на движение от център- Кирково към разклона- Кирково, е управлявал
МПС- л.а. „******" с per. № ******, собственост на друго лице /А.М.Д./, който е бил с
поставени рег.табели на определените за това места, но със служебно прекратена
регистрация на автомобила / по чл.143 ал.10 от ЗДвГ/. В акта е отбелязано, че е уведомен
на 24.01.2021г. от сектор „ПП- КАТ" Кърджали. Посочена е нарушената правна норма-
чл.140 ал.1 предл.1 от ЗДвП. Актът е връчен на същата дата, и не са посочени възражения.
По този повод в РП- Кърджали, Т.о.Момчилград е била образувана проверка,
която е приключила с отказ на Прокуратурата да образува срещу жалбоподателят досъдебно
производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК.
Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено процесното НП №
21- 0318- 000 124 от 12.04.2021г. на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с
което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл.175 ал.З предл.1 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно
наказание „глоба" в размер на 300 лева и „наказание „лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца.
Като доказателство от АНО е представена справка от сектор „КАТ- ПП" за
прекратена регистрация на МПС по служебен ред- на 27.01.2021г. Във втора справка е
посочено, че е прекратена регистрацията на процесното МПС на 27.01.2021г. по реда на
чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради постъпило уведомление от ГФ /Гаранционен фонд", заради
липса на застраховка „ГО". Във втората справка е посочено, че има уведомление на
24.01.2021г. сектор „ПП"- Кърджали, но не е упоменато кой кого е уведомил /дали сектор
„ПП“- Кърджали е уведомена от Гаранционен фонд за липса на застраховка ..ГО" на
пропесният автомобил, или пък сектор ..ПП"- Кърджали е уведомил собственика на
автомобила/.
С други думи казано липсват преки или косвени доказателства собственикът на
автомобила да е бил уведомен за прекратена регистрацията на процесното МПС на
27.01.2021г. по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, а и нелогично да бъде уведомен на дата,
предхождаща самото прекратяване на регистрацията, поради и което съдът приема, че
липсва уведомяване.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят и свидетелите по акта, от чиито показания се установява описаната по-
горе фактическа обстановка. От техните показания не е видно жалбоподателят да е бил
уведомен за служебно прекратената регистрация на посоченото МПС.
2
Съдът е дал писмени указания и е задължил АНО да ангажира доказателства за
факта дали лицето е било уведомено за прекратената регистрация на управляваното от него
МПС, но доказателства в тази насока не са представени- с изключение на посочени по-горе
справки, които не дават основание на съда да приеме за налично уведомяването на
собственика на МПС, предмет на делото.
Предвид горното и от анализа на доказателствата по безспорен начин се установи,
че на 25.02.2021г. в 11,15 часа на посоченото място-, жалбоподателят е управлявал МПС
/описаният по-горе автомобил/, като автомобилът е бил със служебно прекратена
регистрация на 27.01.2021г. поради това, че е бил без сключена застраховка "Гражданска
отговорност" по чл.143 ал.10 от ЗДвП./.
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните
правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са следните;
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14 ал.
2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимият по делото закон.
При извършена служебна проверка не се констатират допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на
привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление на
това основание.
Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на
предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН.
Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е
дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, и
същият не е записал нищо.
В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- началник РУ /посоченото по-горе/ към ОДМВР- Кърджали, видно от
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи /което е служебно
известно на съда, предвид много на брой дела от тази категория, разглеждани от съда/.
АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице- посоченото, което
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата
на чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
3
се защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно изчерпателно както в АУАН,
така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към момента на
извършване на нарушението- по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна,
разпоредбата на чл.175 ал.З от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно
превозно средство по смисъла на § 6 т.11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил
управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено ползване /описаният по-горе/.
Жалбоподателят не оспорва и фактът, че автомобилът е собственост на друго лице
/ангажирани са и доказателства в тази насока- справка от сектор КАТ- ПП.
Съдът споделя доводите, обективирани в жалбата и изложени в съдебено
заседание, че деянието е несъставомерно, както и че жалбоподателят е нямал възможност да
узнае, че МПС е било с прекратена регистрация, като и че не е бил уведомен за
прекратяването на регистрацията, и че деянието е извършено без вина, доколкото
жалбоподателят не е узнал за този факт по надлежният ред- до деня на проверката.
Съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.143 ал.10 ЗДвП
/в сила от 01.01.2016г./, съгласно която служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по реда на
чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, и за това обстоятелство се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 от същият нормативен акт, или, по
желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, но само след като
бъде уведомен предварително собственикът на автомобила, като в случая това не е
сторено от компетентния орган съгласно на л.143 ал.10 от ЗДвП /като в тази насока е и
подзаконов нормативен акт Наредба №1-45/ 24.03.2000г. - не са ангажирани доказателства за
извършване на уведомяване, въпреки дадените указания на съда в тази насока.
Видно от справката, приложена към АНП, процедурата по уведомяването на
жалбоподателят, като лице което управлява съответното МПС, респ. на собственика на
МПС, без валидно сключена застраховка „ГО", че служебно е прекратена регистрацията по
чл.143 ал.10 от ЗДвП, от страна на МВР, не е започнала към момента на проверка /когато е
установено нарушението по чл.140 ал.1 от ЗдвП/.- няма доказателства в тази насока / тази
насока са горните разсъждения на съда/.
Както и по-горе се посочи, и от показанията на свидетелите не може да се
установи дали до времето на проверката жалбоподателят е знаел, че регистрацията на
управляваният от него автомобил е била прекратена, като от цитираната по-горе справка /и
4
от мотивите на Постановлението на РП- Момчилград/ не е видно, че същият да е знаел за
това обстоятелство. Наличието от друга страна на регистрационни табели на МПС и
регистрационни талони на МПС, дава достатъчно основание на водача да приеме, че същият
е надлежно регистриран, доколкото водачите нямат достъп до база данни КАТ. Предвид
изложеното, съдът намира, че не е доказана субективна страна на нарушението.
Сиреч, за да бъде съставомерно деянието на жалбоподателя като административно
нарушение, то трябва да бъде виновно извършено, като съгласно чл.11 от ЗАНН за вината са
приложими разпоредбите на общата част на НК, като в случая деянието на жалбоподателя
следва да бъде умишлено с оглед ограничителната разпоредба на чл.7 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях е че регистрацията на съответното превозно
средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата
на чл.18 „б" ал.1 т.8 от същата наредба - по реда на чл.143 ал. 10 от ЗДвП- след уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно
разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП, възпроизведена и в разпоредбата на чл.18 „б" ал.2 от
горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственикът на превозното
средство от съответните органи на отдел КАТ/ПП към съответното ОДМВР за тази
прекратена регистрация.
И понеже това не е било направено, преди установяване на нарушението, се стига
до закономерният извод, че жалбоподателят е управлявал процесното си МПС, без да знае за
отмяната на регистрацията на превозното си средство и по този начин негово извършено
деяние е безвиновно, респ., той няма вина за неговото извършване. И тъй като неговото
деяние не е виновно извършено, то съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН не се явява
административно нарушение и затова съдът намира, че жалбоподателят не е извършил
нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗАНН, и поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. В този смисъл е
постоянната практика на Административен съд- Кърджали, обективирана в
Решение № 36/ 16.03.2020г. по КАНД № 252/ 20г. и други подобни решения.
По делото е установено, че жалбоподателят е сторил разноски в общ размер на 600
лева, представляващи адв.хонорар, както и е направено искане за тяхното присъждане на
осн.чл.63 ал.З от ЗАНН. В същото време, процесуалният представител на АНО е направил
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, което е мотивирано и с решение №
5419/ 08.05.2020г. на ВАС /публ.в ДВ бр.45/2020г. в сила от 15.05.2020г./, в което са
поставени определени рамки на адв.възнаграждения по делата от административно-
наказателен характер.
Съдът намира, че искането за намаляване размера на претендираното
адв.възнаграждение е основателно, и доводите за това са следните; Съгласно чл.18 ал.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждението за процесуално представителство по административнонаказателно дело се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. Последната предвижда
възнаграждение от 100 лева при защита при материален интерес до ЮООлева. На
жалбоподателят следва да се присъдят разноски за адвокат, но след редуциране на
5
адвокатското възнаграждение поради прекомерност от 600 лева на 100 лева. Фактическата и
правна сложност на делото не обуславят присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер, по-висок от минималният, предвиден в посочената по-горе наредба.
Така мотивиран, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 0318- 000 124 от 12.04.2021г.
на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което на Д. ПЛ. М. с ЕГН-
**********, за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и
на основание чл.175 ал.З предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба" в размер на 300 лева и „наказание „лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Кърджали да заплати на Д. ПЛ. М. с ЕГН-
**********, сумата от 100 лева- представляващи сторени по делото разноски за
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд- Кърджали
в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6