Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 368 гр.Бургас 23.11.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети октомври
две хиляди и осемнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 334 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Длото е образувано по повод
редовна и допустима искова молба на Д.Й.М. с ЕГН ********** чрез адв. Б.Г.-
САК, съд. адрес *** против
1/ „Интер престиж“ ЕООД с ЕИК
*********;
2/ „Туристическа компания-2000“
ЕООД с ЕИК ********* и
3/ С.М.М. с ЕГН **********,
всички представлявани от адв. С.М.-САК,
съд. адрес ***.
Ищцата твърди,
че е кредитор на първия ответник.
Вземането й е на осн. чл. 125, ал.3 ТЗ – дължим и неизплатен дружествен дял на
изключен съдружник в размер на 229 223, 32 лв. От тази сума 27 500
лв. са установени съдебно с влязло в сила решение. Останалата част в размер на
199 223, 32 лв. е предмет на тд № 2050/2017 г на СГС, VІ-14 с-в.
На следващо място твърди, че е увредена, като в тази връзка въвежда извършен на 12.04.2013 г.
и вписан в ТР апорт в капитала на втория ответник на описан недвижим имот.
Срещу този апорт са записани 96 670 дяла в капитала на втория ответник. На
22.04.2013 г. така получените и записани дялове са продадени от „Интер престиж“
ЕООД на третия ответник – С.М. за продажната цена от 966 700 лв., т.е. на
десет пъти по – висока цена. По този начин чрез апорта на имота и последващата
продажба на записаните дялове ответникът „Интер престиж“ ЕООД е увредил ищцата
в качеството й на кредитор. Дружеството е знаело, че е длъжник по изплащане на
дружествен дял, но е намалило патримониума си с посочените разпореждания.
Ищцата има интерес имота да не напуска правната сфера на първия ответник с цел
удовлетворяването й, още повече, че същия имот е основен актив на дружеството,
респ. получените дялове да се запазят в дружеството, като актив.
На следващо място ищцата твърди,
че е налице знание за увредата и е
приложима презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като страни и по двете
сделки, с които е намален патримониума
на първия ответник са лица попадащи в обхвата на нормата. Към момента на
апорта управител на дружеството е Младен Мартинов, като имота е включен в
капитала на втория ответник с управител неговата дъщеря - С.М.. Договорът за
продажба на дяловете на втория ответник е сключен между купувача С.М. и
продавача „Интер престиж“ ЕООД с управител баща й – Младен Мартинов.
Разпореждането е възмездно, но сключено в полза на низходящ, респ. търговско
дружество представлявано от низходящ. Поради това е налице законовата
презумпция, че страните са сключили сделките с намерение да увредят ищцата –
кредитор.
Ищцата отправя исканията: да бъде постановено решение по силата на което
1/ да бъде
обявена недействителността спрямо ищцата Д.М. на извършения от „Инетер престиж“
ЕООД в капитала на „Туристическа компания“ ЕООД апорт на недвижими имот, вписан в СВ – Царево в книга
„Прехвърляния“ за 2013 г., под акт № 12, том № 3, дв. Вх. Рег. № 606/12.04.2013
г. а именно на имота : хотел, съставляващ сграда с идентификатор
37023.501.143.1 по КККР на гр. Китен, с предназначение „хотел“, брой етажи 4,
застроена площ 395 кв. м. , състояща се от сутеренен етаж, първи етаж на кота
1.20, втори етаж, трети етаж, терасовиден етаж с кула, находящ се в гр. Китен,
Община Приморско, ул. Люлин № 2, построен в ПИ с идентификатор 37023.501.143,
находящ се в гр. Китен, вид територия „урбанизирана“, средно застрояване /10 до
15 м/, с площ от 752 кв. м., стар № 62, кв. 31, парцел V по КККР на града, при
съседни поземлени имоти: 37023.501.540; 37023.501.136; 37023.501-.137; 37023.501.142
и 37023.501.144;
ЕВЕНТУАЛНО
2/ да бъде обявена
недействителността спрямо ищцата Д.М. на договор за покупко-продажба на
дружествени дялове от 22.04.2013 г., с който „Интер престиж“ ЕООД е продало на С.М.М.
96 670 дяла, по 10 лв. всеки един, от капитала на „Туристическа
компания-2000“ ЕООД и
3/ да бъдат осъдени ответниците
за разноски.
Правна квалификация: исканията имат правно основание в чл.135 ЗЗД.
Обстоятелства, на които ответниците възразяват:
Ответниците не признават
кредиторовото качество на ищцата. Твърдят, че по гд № 738/2013 г. на ОС-Велико
Търново искът на ищцата на осн. чл. 125, ал.3 ТЗ за сумата от 30 000 лв.,
част от дружествен дял от 250 000 лв., е бил отхвърлен. Въззивната
инстанция с решение по втд № 24/2016 г. по описа на ВТАС е присъдила исканата
сума. Решението на ВТАС е обжалвано за сумата от 2 500 лв. пред ВКС с
висящо към момента дело. За сумата в размер на 27 500 лв. е образувано
изпълнително дело № 20178910400841 на ЧСИ Кацарски при ОС-Благоевград, като
сумата е изцяло изплатена. Поради липса на кредиторово качество исковата
претенция е недопустима. Възразяват по същество. Твърдят, че на 11.04.2013 г е
вписано увеличение на капитала на „Туристическа компания – 2000“ с апорта на
имота в гр. Китен, като е вписан общ капитал от 971 700 лв. Основателността
на иска по чл. 135 ЗЗД изисквал наличие на три кумулативни предпоставки –
наличие на действително вземане, действие увреждащо кредитора и знание за
увредата от страна на длъжника и неговия контрагент. По първата предпоставка
решението за дружествения дял все още не е влязло в сила. По делото на ВГАС е
издаден изпълнителен лист от 28.02.2017 г.
Поради това към датата на апорта действително вземане не е съществувало,
няма правоотношение кредитор-длъжник, не са налице и следващите предпоставки по
закона. Освен това задължението по изп. дело е изцяло изплатено. Твърдението за
знание за увреда е невярно. Още повече, че ищцата е завела иск пред СГС на осн.
чл. 125, ал.3 ТЗ за сумата от 199 223, 32 лв., като образуваното тд №
2050/2017 г. е висящо. Към момента същото е спряно до влизане в сила на
решението на касационната инстанция по частичния иск. Ответниците се позовават
на ТР № 1/2001 г. ОСГК, т.18 за СПН по отношение спорното материално право,
поради което ищцата не може да се позовава на формирано СПН по уважен частичен
иск и за горницата по предявен пълен иск, т. е. дали вземането за разликата от
199 223, 32 лв. следва да се установява за напред на общо основание по
цитираното дело. Позовават се и на чл. 126 ГПК, според който заведеното по –
късно дело следва да се прекрати. На следващо място твърдят, че едноличен
собственик на капитала на първи ответник „Интер престиж“ ЕООД е Йорданка
Димитрова, а договорът е сключен от управителя. Именно едноличния собственик на
22.04.2013 г. е взел решение за продажба на собствените си дялове – 96 670
от капитала на „Туристическа компания – 2000“ ЕООД, но с оглед задължението от
882 312, 90 лв., което „Интер престиж“ ЕООД има към трето лице - „Зърнени храни – Велико Търново“ ЕООД. Сумата
по задължението представлява изплатен от третото лице кредит към Банка ДСК за
построяването на хотелската сграда в гр. Китен, която е предмет на апорта в
капитала на „Туристическа компания – 2000“ ЕООД и то на основание тристранен договор,
според който дяловете да се продадат на С.М. – управител на дружеството. На 18.04.2013 г. едноличния собственик на
„Интер престиж“ Йорданка Димитрова лично е подала молба до „Туристическа компания – 2000“, която е
публикувана в ТР, с искане да бъде освободена като съдружник в това
дружеството. Поради това управителят на „Интер престиж“ е бил длъжен да изпълни
решението на едноличния собственик на капитала и да подпише договора за
продажба на дяловете. Протоколите от ОС на дружествата са публикувани и в тях е
обявено, че цената на задължението е в размер на 882 312, 90 лв. – отпуснат от Банка ДСК кредит за строеж на
хотелската сграда. Този кредит е бил обезпечен с имот на третото лице – „Зърнени
храни – Велико Търново“ и с продажбата му кредитът е бил изцяло изплатен за
сметка на „Интер престиж“. Именно поради това с апортирането на хотелската
сграда в капитала на втори ответник е прехвърлено и задължението от
882 312, 90 лв. Задължението е довело до обезценяване дяловете на „Интер
престиж“ в дружеството на втория ответник и при оценка на апортирания имот от
966 700 лв., приспадайки задължението от 882 312, 90 лв. се получава
реалната стойност от 96 670 лв. представляващи дружествените дялове на
„Интер престиж“. В допълнение твърдят, че реалната цена на дружествените дялове
е 84 387, 10 лв. /966 700 – 882 312, 90/, поради което реално
заплатената цена е с 12 282, 90 лв. над пазарната цена на имота и за ищеца
и на това основание няма правен интерес да води иска, тъй като имуществото на
първи ответник е увеличено, а не намалено.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа основанията си:
Ищцата е кредитор с вземане за
дължим, но неизплатен ликвидационен дял. Делът е дължим от момента на
изключването на съдружника, от който момент възниква и вземането му за
ликвидационния дял. Общата сума на дела е 229 223, 32 лв. Признава факта
на изплатените по изпълнителното дело 27 500 лв., но за останалата част от
2 500 лв. спора е висящ пред ВКС. За останалата част от 199 223, 32 лв. е
образувано тд № 2050/2017 г. на СГС, което е висящо. Кредитор е всяко лице,
титуляр на вземане по отношение на ответника. Вземането може да не е изискуемо
и ликвидно. Правото на кредитора не е обусловено и от влизане в сила на съдебни
решения установяващи вземането. За целите на иска в случая вземането на ищцата
е възникнало в момента на прекратяване на членството й в „Интер престиж“ –
месец януари 2013 г., а апортът е извършен през месец април същата година.
Поради това действието е извършено след възникване на вземането на ищцата / чл.135, ал.3 ЗЗД/ и не е необходимо доказване, че то е било
предназначено от длъжника и лицето с което договаря да увреди кредитора.
Оспорва възраженията и твърденията на ответниците по отношение апорта. Не
отговаря на истината това, че задълженията на първи ответник към трети лица
намалявали стойността на дяловете на това дружество в капитала на втори
ответник вследствие апорта. Стойността на дружествените дялове на първи
ответник може да се намали в резултат на възникнали задължения, но не и дялове
в трето юридическо лице, тъй като те са актив на дружеството – притежател и не
се влияят от неговото имуществено състояние, а единствено го подобряват.
Третият ответник, като физическо лице няма отношение между описаните връзки и
отношения между дружествата. Третият ответник – физическо лице придобива
активи, но останалите ответници намаляват патримониума си, което е важното. По
отношение въведеното, че собственик на капитала е друго лице, а договора е
сключен от управителя Мартинов уточнява, че малко преди това – на 18.02.2013 г.
Мартинов се е разпоредил със собствените си дружествени дялове в дружеството
„Интер престиж“. Новият, вече едноличен собственик на капитала на дружеството -
Йорданка Димитрова е също свързано лице, тъй като е негов дългогодишен главен
счетоводител и води счетоводството и на други дружество с участието на
Мартинов, като изготвя финансовите отчети на втория ответник, на „Турист инвест
– 2000“ ЕООД /където Мартинов е управител, а дъщеря му – С.М. е едноличен собственик/.
Освен това Димитрова е била съдружник в заличено вече дружество с бащата на
Мартинов – Симеон Мартинов Симеонов. Тези близки и роднински отношения,
изготвянето от Димитрова на ГФО на двете дружества и осъществявайки
счетоводното им обслужване показва, че Димитрова е била наясно с конкретните им
задължения и също е формирала представа за увреда на ищцата. Съдебната практика
прилага презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД не само при роднини, съдружници, но и
при управители дружествата, както и при страни по сделката, които са в
достатъчно близки отношения.
В допълнителен отговор ответниците поддържат
възраженията си. Не е налице знание за увредата, тъй като решението на ОС –
Велико Търново от 13.05.2015 г. е отхвърлително на иска по чл. 125, ал. 3 ТЗ,
въззивното решение което го отменя е от 04.11.2016 г. и няма как през април
2013 г. да има знание за увредата. Не отговаря на действителното фактическо
положение твърдението, че едноличния собственик на капитала на „Интер престиж“
ЕООД била съдружник с бащата на Младен
Мартинов, тъй като той е покойник от ок. 10 години и никога не е бил съдружник
в дружеството. Освен това Йорданка Димитрова за периода 01.11.2012 г. до
30.06.2013 г. няма сключени трудови договори и не е била в никакви отношения с
управителя на дружеството, както и със собственика на капитала на втория
ответник.
В
съдебно заседание ищцата, чрез адв. Г. , поддържа иска си, ангажира
доказателства, пледира за уважаване.
Ответниците, чрез адв. М. оспорат иска, също
ангажират доказателства, пледират за отхвърляне.
След съвкупна преценка на
събраните по делото относими доказателства съдът прие за установено:
Не се спори, че на 12.04.2013 г. първия ответник „Интер престиж“ е апортирал в капитала на втория
ответник „Туристическа компания – 2000“ собствен
описан недвижим имот, като срещу това прехвърляне са му записани 96 670
дяла от капитала на втория ответник, всеки един по 10 лв. или 966 700 лв. На
22.04.2013 г., с договор за продажба
на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите, първи ответник „Интер
престиж“ чрез управителя си Младен Мартинов е продал на третата ответница С.М.М.
собствените си 96 670 дружествени дяла от капитала на втори ответник
„Туристическа компания 2000“ за общата сума от 96 670 лв., платима по
банков път. С договора собственик на 96 670 дяла от капитала на втори ответник
е станала С.М.М., като дружеството е било със записан и изцяло внесен капитал
равняващ се на 97170 дяла всеки един от 10 лв. или 971 700 лв.
С
решение № 5 от 04.11.2016 г. по втд
№ 24/2016 г. АС – Велико Търново е отменил изцяло решението на ОС – Велико
Търново по тд № 738/2013 г. и вместо него е уважил иска на ищцата против първи
ответник „Интер престиж“, като е осъдил дружеството да й заплати сумата от
30 000 лв., представляваща част от паричната равностойност на дела й в
дружеството съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, с общ размер на дружествения дял от
250 000 лв. По касационна жалба против това въззивно решение е образувано
тд № 627/2017 г. на ТК, ІІ т.о., като с определение от 14.06.2017 г. съдът е
допуснал касационното му обжалване, но само в частта, с която е отменено
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за сумата от 2 500
лв. и вместо него е постановено друго. В останалата част съдът не е допуснал
касационно обжалване на въззивното решение на АС – Велико Търново. С краен
съдебен акт от 06.03.2018 г. касационната инстанция по тд № 627/2017 г. е отменила въззивното
решение на АС - Велико Търново в допуснатата до касационно обжалване част и вместо него е постановила отхвърляне на
иска на Д.М. срещу първия ответник на осн. 125, ал.3 ТЗ до размера на сумата от
2 500 лв. като част от предявения размер от 30 000 лв. Съдебните инстанции по същество са приели, по
това не се и спори, че ищцата е била изключена като съдружник с решение на
общото събрание на първи ответник проведено на 15.11.2011 г., вписано в ТР на
22.01.2013 г. след влизане в сила на решението по чл. 74 ТЗ, поради което
имуществените последици от изключването се уреждат съгласно закона по междинния
баланс към 30.11.2011 г. Междувременно на основание изпълняемото въззивно решение
на АС – Велико Търново, на 28.02.2017 г. в полза на ищцата е бил издаден
изпълнителен лист против първия ответник „Интер престиж“ за вземането й от
30 000 лв., частично от общия дружествен дял. По този лист е било
образувано изп. д. № 20178910400841/2017 на ЧСИ Кацарски, при ОС-Благоевград.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение. С разпореждане от 31.10.2017 г.
съдебния изпълнител е приключил изпълнителното производство по молба на
длъжника поради пълното погасяване на дълга – главница, лихви и разноски по
издадения изпълнителен лист. Не се спори и по това, че по отношение пълния
размер на дружествения дял ищцата е завела искова молба, по което е образувано
тд № 2050/2017 г. по описа на СГС с искане за присъждане на 199 223, 32
лв. дружествен дял на осн. чл. 125, ал. 3 ТЗ, което е висящо.
Съдът
е назначил експертизи. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е дало
заключение, че средната пазарна цена на имоти на първи ответник, находящи се в
гр. Банско, които са били предмет на допуснато обезпечение по делото пред ОС –
Велико Търново е: за ПИ с идентификатор 02676.501.2882 с площ от 493, 50 кв.
м., ведно с изградената в него жилищна сграда е 632 900 лв. ; за ПИ с идентификатор 02676.501.2883 с площ от 753
кв. м., ведно с изградената в него
жилищна сграда е 1 814 000 лв. Вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза е дало заключение, че в счетоводните записвания на първи ответник на
30.10.2017 г. е отразено изплащане на сума в размер на 27 500 лв. с
основание „изплащане сума на изключен съдружник по изп.д. № 84182017 г.“.
първият ответник е сключил два договора за инвестиционни клудити: 05.03.2007 г.
за 250 000 евро и 11.09.2007 г. за 300 000 евро за изграждане и
обзавеждане на хотела в гр. Китен, предмет на апорт, който е бил изграден в груб строеж към 2010 г. първият ответник е имал следните задължения:
към дата 01.01.2013 г. на „Зърнени храни-Велико
Търново“ - 822 312, 90 лв. и на
доставчици – 36 843, 56 лв. или общо 919 156, 46 лв. ; към дата
11.04.2013 г. /апорта/ на 4зърнени храни – велико Търново“ са изплатени
308 120 лв. и остава задължение за 574 192, 90 лв. и на доставчици –
36 843, 56 лв. или общо задължения 610 036, 46 лв. След апорта на
хотелската сграда в гр. Китен са погжасени към „Зърнени храни – Велико Търново“
още 122 640 лв. и задължението е намаляло до 451 552, 90 лв., а към
доставчиците задължението е останало в същия размер или общо задължения след
апорта – 488 396, 46 лв. След апротирането на сградата втория ответник е
извършил разходи в размер на 31 351, 90 лв. за СМР, ВиК и ел. услуги. Решението за продажба на
дяловете на първи ответник от капитала на втори ответник в полза на трети
ответник С.М. е взето на общо събрание на дружеството на 22.04.2013 г. по цена
на 1 лв. всеки с оглед задължението към „Зърнени храни – Велико Търново“, което
да се поеме от втори ответник по тристранен договор. С решение от 22.04.2013 г.
на общо събрание на втория ответник съдружниците С.М. – 500 дяла и първи
ответник – 96 670 дяла са дали съгласие за продажба на дяловете по 1 лев
за всеки дял с оглед задължението към „Зърнени храни – Велико Търново“
При тези факти съдът намира следното от
правна страна.
Според установената фактическа
обстановка е налице хипотезата на чл. 135 ЗЗД. Законовите предпоставки за
конкретния случай, независимо от евентуалното предявяване на втория иск, са: кредиторовото
качество на ищеца, който има вземане преди увреждащите сделки; процесните
правни действия да увреждат обективно кредитора чрез намаляване на имущество
или създаване на затруднения при удовлетворяване на вземането; знание за
увредата, която се предполага до доказване на противното на осн. чл. 135, ал.2 ЗЗД.
По първата
предпоставка.
Ищцата е
била съдружник в дружеството на първи ответник , като е била изключена с
решение на общо събрание от 15.11.2011 г. Това решение на общото събрание е
било вписано в ТР на 22.01.2013 г., след влизане в сила на съдебното решение, с
което искът на ищцата за отмяна на решението е бил отхвърлен. При това
положение имуществените отношения между първия ответник и ищцата като изключен
съдружник се уреждат по баланс към края на месец ноември 2011 г. Действително
искът предявен от ищцата за изплащане частично на дружествен дял в размер на
30 000 лв. от общо 250 00 лв. е бил уважен в размер на 27 500 лв. и
сумата е била изцяло изплатена от дружеството – първи ответник. Съдът не
споделя възражението на ответниците, че към момента на исковата молба е висящ
исков процес с предмет пълното вземане
на ищцата на осн. чл. 125, ал.3 ГПК, поради което ищцата нямала качеството на
кредитор, тъй като вземането все още не е ликвидно и изискуемо. За искът по чл.
135 ЗЗД вземането следва да е изискуемо, но не необходимо да бъде ликвидно. В
случая ищцата има вземане от изплащане на дружествен дял основаващо се на
закона, тъй като е изключен съдружник и не е необходимо същото да бъде
определено по размер. Дори и с бъдещото съдебно решение вземането от дружествен
дял да се отрече със СПН, то това няма да предизвика отрицателни правни
последици за ответника. Поради това съдът приема, че доказването на първата
предпоставка е проведено.
По
втората предпоставка.
По
извършените действия – апорт на недвижим имот и продажба на дружествени дялове,
чиято относителна недействителност се иска, не се спори. Първият ответник е
отчуждил свой недвижим имот, като го е апортирал в капитала на втори ответник,
с което е намалил патримониума си. Срещу това са му записани 96 670 дяла
по 10 лв. всеки. Тези дялове са били продадени на третата ответница на десет
пъти по – ниска цена. В резултат на тези действия третия ответник е придобил
активи, а ответниците са намалили патримониума си. Поради това увредата е
доказана, тъй като патримониумът на длъжника е намалял, което рефлектира
негативно върху кредиторовите права на ищцата. Това, че искът пред ОС – Велико
Търново е бил обезпечен с други имоти, както и наличието на други имоти в патримониума
на длъжника, освен този който е бил предмет на апорт, не би могло да доведе до
други правни изводи. За иска по чл. 135 ЗЗД, какъвто ищцата води, наличието на
други имоти или обезпечения е без значение, тъй като се търси относителна
недействителност на правни действия, с които длъжника е намалил патримониума си
отчуждавайки конкретен имот, а по силата на закона той отговаря за задължението
с цялото си имущество.
По
третата предпоставка.
Страните
по атакуваните възмездни сделки са били в знанието си за увредата. Същите са
извършени от управителите на дружествата - Младен Мартинов, управител на първи
ответник и С.М., управител на втори ответник, които са баща и дъщеря и са от
кръга на лицата по чл. 135, ал.2 ЗЗД. Поради възмездността на действията и
извършването им в полза на низходящ, знанието за увредата се предполага по
закона. По делото не се провежда доказване на обратното. В случая атакуваните
действия са извършени след възникване на кредиторовото вземане и не е
необходимо доказване, че са предназначени от страните по тях да увредят
кредитора, тъй като законът /чл. 135, ал.3 ЗЗД/ изисква такова доказване само в
случай на извършването им преди възникване на кредиторовото вземане.
Предвид изложеното съдът намира, че в настоящото
производство всички елементи на фактически състав на чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната
недействителност на апорта са
налице, поради което иска се явява основателен и доказан. При евентуалното съединяване на
исковете и при уважаване на първия иск съдът не е в задължението си да се
произнася по съществото и на втория иск.
При това разрешение на спора на ищеца
следва да се присъдят поисканите разноски в размер на 17 008, 20 лв.
съгласно списък. Посочената сума следва да се присъди на ищцата, поради
неоснователонст на възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатския хонорар, който е съобразен с цената на иска и съответната наредба
за минимални размери на адвокатските възнаграждения
Като
се води от тези мотиви съдът
Р
Е Ш И
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНА относителната недействителност спрямо ищцата Д.Й.М. с ЕГН **********
чрез адв. Б.Г.- САК, съд. адрес *** на извършения от „Инетер престиж“ ЕООД в
капитала на „Туристическа компания“ ЕООД
апорт на недвижими имот, вписан в СВ – Царево в книга
„Прехвърляния“ за 2013 г., под акт № 12, том № 3, дв. Вх. Рег. № 606/12.04.2013
г. а именно на имота : хотел, съставляващ сграда с идентификатор
37023.501.143.1 по КККР на гр. Китен, с предназначение „хотел“, брой етажи 4,
застроена площ 395 кв. м., състояща се от сутеренен етаж, първи етаж на кота
1.20, втори етаж, трети етаж, терасовиден етаж с кула, находящ се в гр. Китен,
Община Приморско, ул. Люлин № 2, построен в ПИ с идентификатор 37023.501.143,
находящ се в гр. Китен, вид територия „урбанизирана“, средно застрояване /10 до
15 м/, с площ от 752 кв. м., стар № 62, кв. 31, парцел V по КККР на града, при
съседни поземлени имоти: 37023.501.540; 37023.501.136; 37023.501-.137;
37023.501.142 и 37023.501.144;
ОСЪЖДА „Интер престиж“ ЕООД с ЕИК
*********; „Туристическа компания-2000“ ЕООД с ЕИК ********* и С.М.М. с ЕГН **********,
всички представлявани от адв. С.М.-САК,
съд. адрес *** да заплатят на Д.Й.М. с ЕГН ********** чрез адв. Б.Г.- САК, съд.
адрес *** сумата от 17 008, 20 лв., представляваща разноски съгласно
списък.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред АС-Бургас в двуседмичен срок от връчването.
Окръжен
съдия: