Р Е Ш Е Н И Е
№………………………/ 21.05.2020 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 206 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.х.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, к.к. „Чайка“, хотел „Орхидея“ и посочен съдебен адрес:***
срещу Наказателно постановление № 03 – 011222 от 26.06.2019 г. от 26.06.2019 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на
дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1900 лева за това,
че на 31.01.2019 г. в хотел „Орхидея“, находящ се в
гр. Варна, к.к. „Чайка, дружеството „А.х.“ ЕООД, в
качеството си на работодател, видно от представената документация, в т.ч. разчетно – платежна ведомост за месец декември 2018 г. не е
изплатило в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за извършената
работа за месец декември 2018 г. на лицето Г.П.П., с
ЕГН: ********** на длъжност „специалист труд и работна заплата“ в хотел
„Орхидея“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка“ – нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 във
вр. с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда.
Дружеството – жалбоподател „А.х.“
ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, поради
допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон, без да представя някакви конкретни аргументи в защита на
своята позиция. Подчертава, че съставения АУАН не е бил връчван на представител
на въззивното дружество, поради което и
санкционираното търговско дружество не е могло да се възползва от правото си по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а именно да депозира писмено възражение срещу съставения
АУАН. Поради гореизложените съображения, дружеството моли за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното на 09.03.2020
г. открито съдебно заседание по НАХД № 206 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, въззивното дружество „А.х.“ ЕООД не се
представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази
позицията му в дадения ход на делото по същество.
В проведеното на 09.03.2020
г. открито съдебно заседание по НАХД № 206 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител началник
отдел АИПО Дарина Ошавкова, която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че нарушението е
безспорно установено и доказано от приложените към административно –
наказателната преписка доказателства.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Лицето Г.П.П., с ЕГН: ********** се намирала в трудови правоотношения
с дружеството „А.х.“ ЕООД, като изпълнявала длъжността „специалист труд и
работна заплата“ в стопанисвания от дружеството хотел „Орхидея“, находящ се в гр. Варна, к.к.
„Чайка“.
През месец декември 2018 г.
работникът/служителят Петрова изпълнявала служебните си задължения, но от
дружеството – работодател не й изплатили в срок до 31.01.2019 г. полагащото й
се трудово възнаграждение за този месец декември 2018 г.
На 13.03.2019 г. св. М. К.Д. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна извършила проверка по спазване на трудовото законодателство
на дружеството „А.х.“ ЕООД, като установила, преглеждайки разчетно
– платежните ведомости за месец декември 2018 г., че дружеството не е изплатило
в срок до 31.01.2019 г. дължимото трудово възнаграждение на лицето Г.П.П..
Приемайки, че с това свое
поведение, в частност бездействие в срока до 31.01.2019 г. дружеството „А.х.“
ЕООД е нарушило разпоредбите на чл. 128, т. 2 във вр.
с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда, на 16.05.2019 г. св. Д. съставила
акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала
дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН, като на 26.06.2019 г. Директорът на дирекция ‚Инспекция по труда“ – гр.
Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда наложил на въззивното
дружество „А.х.“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1900 лева за нарушение на чл. 128, т. 2 във вр. с
чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда.
По отношение на
доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. М.К.Д.; Протокол от 09.04.2019 г. за
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството „А.х.“
ЕООД ***; разчетно – платежна ведомост за месец
декември 2018 г.
На първо място, съдът изцяло
кредитира показанията на св. М.К.Д., която изключително категорично сподели, че
в хода на извършената лично от нея проверка на дружеството „А.х.“ ЕООД е
констатирала, че трудовото възнаграждение за месец декември 2018 г. на лицето Г.П.П. не е било изплатено. Тази констатация на св. Д. се
потвърждава изцяло от приложените писмени доказателства и съвсем конкретно – разчетно – платежна ведомост за месец декември 2018 г., в
която липсват данни за изплатено трудово възнаграждение на работника/ служителя
Петрова.
Следва да се подчертае, че
това обстоятелство на практика не се оспорва от въззивното
дружество, чиито възражения срещу законосъобразността на наказателното
постановление са изцяло от правно естество.
Кредитирайки обаче изцяло
показанията на св. М.К.Д. и приложената към административно – наказателната
преписка разчетно – платежна ведомост за месец
декември 2018 г., съдът с категоричност намира за установено от фактическа
страна, че на 31.01.2019 г. в хотел „Орхидея“, находящ
се в гр. Варна, к.к. „Чайка“, дружеството „А.х.“
ЕООД, в качеството си на работодател, видно от представената документация, в
т.ч. разчетно – платежна ведомост за месец декември
2018 г. не е изплатило в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за
извършената работа за месец декември 2018 г. на лицето Г.П.П.,
с ЕГН: ********** на длъжност „специалист труд и работна заплата“ в хотел
„Орхидея“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка“.
От правна страна съдът намира
за установено следното:
Доколкото липсват
доказателства, че препис от Наказателно постановление № 03 – 011222 от
26.06.2019 г. от 26.06.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна някога да е бил връчван на представител на дружеството –
жалбоподател, то съдът приема, за да бъдат защитени в по – пълна степен правата
и интересите на санкционираното лице, че жалбата е депозирана в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи
на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично
основателна, поради следните причини:
На първо място съдът не установи в рамките на
извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно постановление
също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Действително препис от АУАН
не е бил връчван на представител на дружеството – жалбоподател, но според съда
в конкретния случай това обстоятелство не представлява процесуално нарушение,
тъй като са налице достатъчно категорични писмени доказателства, че дружеството
е било надлежно поканено за връчване на АУАН, на адреса си – посочен в
Търговския регистър като адрес – седалище и адрес на управление и нито един
негов представител не се е отзовал на поканата.
При това положение правилно процесния АУАН е бил съставен, въз основа на правилата,
залегнали в разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда, която
разпоредба се явява специална по отношение на аналогичната обща разпоредба на
ЗАНН и е приложима в случая. Разпоредбата предвижда, че актът за установяване на административно
нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му
се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако
лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по
месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето
на акта за установяване на административно нарушение, подлежащ на връчване, на
таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, чл.
400 и чл. 401 от Кодекса на труда. Тъй като след изпратена покана не е явил
представляващ дружеството или упълномощено лице, АУАН е бил изпратен на адреса
на седалище и управление на дружеството. Тъй като нарушителят не е бил открит и
на този адрес, връчването на АУАН е станало чрез поставяне на съобщение за
съставянето му на таблото за обявления на дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна и на интернет страницата на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ и е счетен за връчен след изтичане на 7 – дневен
срок от поставянето на съобщението.
Според съда не е било
необходимо представителите на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна да
изпращат покани до постоянните и настоящите адреси на законните представители
на търговското дружество. В крайна сметка всеки един търговец има задължение да
посочи публично адрес – седалище и адрес на управление, който да бъде използван
от всички субекти, вкл. и държавни институции, за да комуникират с него. Този
проблем впрочем беше установен и от съда в процеса по призоваване на
дружеството „А.х.“ ЕООД, като призовката се върна в цялост с отбелязване, че
сградата не функционира през зимния сезон. Според съда не е обществено
приемливо дружеството да не е осигурило възможност за получаване на входящата
си кореспонденция и същевременно да иска да черпи права от това свое
недобросъвестно поведение.
Императивната разпоредба на
чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда предвижда задължение за работодателя да
заплаща трудово възнаграждение в установените за това срокове. В конкретния
случай от разчетно – платежната ведомост за месец декември
2018 г. се установява, че дружеството „А.х.“ ЕООД е пренебрегнало изпълнението
на посочената нормативна разпоредба, тъй като не е заплатило в срок до
31.01.2019 г. дължимото на Г.П.П. трудово възнаграждение за месец декември 2018 г., поради
което и според съда съвсем правилно е била ангажирана неговата административно
– наказателна отговорност.
Съдът намира, че не са налице
и основания за прилагане разпоредбата на чл. чл. 28 от ЗАНН. С нарушението е
засегнато основното право на работника/ служителя, а именно да получава трудово
възнаграждение за престирания труд, още повече, че в
случая липсват каквито и да е било доказателства, че в крайна сметка, дори и с
известно закъснение дружеството е изпълнило своето задължение да заплати
договореното възнаграждение.
По отношение вида и размера
на наказанието.
Наказващият орган е възприел
изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на
административно нарушение и напълно необосновано, според съда, е наложил
наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от
1500 лева. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо
вината обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се
съдържат данни дружеството „А.х.” ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения
на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло
отговорно и правилно отношение на въззивното
дружество към законоустановения ред в страната. Действително
от разчетно – платежната ведомост за месец декември
2018 г. се установява, че и на други работници/служители не са били изплатени
трудовите възнаграждения за месец декември 2018 г., но в крайна сметка липсват
данни за влезли в сила наказателни постановления, с които дружеството да е било
санкционирано за тези нарушения на трудовото законодателство. Отегчаващи вината
обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното производство, поради
което съдът намира, че определеното към минимален размер наказание се явява
справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл.
12 от ЗАНН.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 011222 от
26.06.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на
наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до предвидения
в закона минимум от 1500 лева.
С оглед изхода на делото не
следва да се присъжда обезщетение за сторените разноски на нито една от двете
страни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя
Наказателно постановление № 03 – 011222 от 26.06.2019 г. от 26.06.2019 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на А.х.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, к.к. „Чайка“, хотел „Орхидея“, на основание разпоредбите на
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1900 лева за това, че на 31.01.2019 г. в хотел „Орхидея“, находящ
се в гр. Варна, к.к. „Чайка, дружеството „А.х.“ ЕООД,
в качеството си на работодател, видно от представената документация, в т.ч. разчетно – платежна ведомост за месец декември 2018 г. не е
изплатило в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за извършената
работа за месец декември 2018 г. на лицето Г.П.П., с
ЕГН: ********** на длъжност „специалист труд и работна заплата“ в хотел
„Орхидея“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка“ – нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 във
вр. с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда,
като намалява размера на санкцията до размер от 1500 лева (хиляда и петстотин
лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: