Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 338
гр. ВРАЦА,06.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение, в
публичното заседание на 27.09.2019г., в
състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
Мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар Г.Емилова
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N` 479
по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 20.06.2019г.,подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД
гр.София,чрез процесуален представител юрк.К.А., срещу решение на РС
гр.Б.Слатина от 29.05.2019г.,постановено по гр.д.№ 1342/2018г,в частите,в които
е отхвърлен предявения от въззивника установителен иск с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, за установяване по отношение на страните,че
въззиваемият дължи на въззивника вземане по договор за потребителски кредит от 14.03.2017г.,за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1015/2018г.по описа на РС Б.Слатина.
Поддържа се във въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно –
постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се
отмяна на съдебния акт ,и решаване на
спора по същество от настоящата инстанция с уважаване на предявения от въззивника
иск и в отхвърлената му част.
Противната страна не е
ангажирала становище по въззивната жалба.В с.з.чрез процесуален представител
оспорва същата.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
частично основателна.
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба,подадена от „Профи Кредит
България” ЕООД, с която се иска да се установи дължимостта на претендираните от
ищцовото дружество вземания срещу
ответника А.Г.И. за сумата 8514,06 лв. главница по договор за потребителски
кредит № **********/14.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27.07.2018г.
Предявеният иск е с
правно основание чл.422 вр.чл.415 вр.чл.124 ал.1 ГПК.
Ответникът А.Г.И.
не е намерен на посоченият адрес,поради
което с определение от 11.02.2019г. на основание чл.26 ал.2 от ЗПрП съдът е
назначил адв.Р.Х.Г. от ВрАК за особен представител на ответника. В исковата
молба ищецът „Профи Кредит България" ЕООД поддържа, че вземането му
произтича от сключен на 14.03.2017г. договор за потребителски кредит №
********** между „Профи Кредит България" ЕООД като кредитор и А.Г.И. като длъжник,при следните параметри:сума на
кредита - 3750 лв.;срок на кредита - 36 месеца;размер на вноската - 182,98
лв.;годишен процент на разходите (ГПР) - 49.89 %;годишен лихвен процент - 41.17
%;лихвен процент на ден - 0.11 %;общо задължение по кредита: 6587,28 лв.По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги-възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги - 3721,32 лв.;размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги - 103,37 лв.Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги - 10308,60 лв.;общ размер на вноската - 286,35 лв.;дата на погасяване -
12-ти ден от месеца.
Поддържа се в
исковата молба също,че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени
при подписване на договора,и с които длъжника внимателно се е запознал преди подписването
му, приел ги е,и няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което
полага подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации
т.Г на клиента,според изложеното в исковата молба,се предоставя безвъзмездно,
на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения
от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко
предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние.
Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага
дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.Съгласно т.5 от Договора
длъжникът И. е пожелал да бъде извършено рефинансиране на старо негово
задължение към „Профи Кредит България” ЕООД с част от отпуснатата сума по
кредита в размер на 787,88 лв.Поддържа се в исковата молба,че „Профи Кредит
България” ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на
16.03.2017г. превел остатъчната парична сума в размер на 2962,12 лв. по
посочена от длъжника А.Г.И. в договора банкова сметка.
***е по Договора за
потребителски кредит № **********, като го сключва за срок от 36 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 286,35 лв. и падежна дата всяко
12 -то число на месеца.На 04.10.2017г. бил подсписан Анекс № 1 към кредитното
правоотношение, а в последствие бил подписан и Aнекс № 2 от 14.11.2017г.
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения
на 17.04.2018 г. договорът е прекратен автоматично от страна на „Профи Кредит
България” ЕООД,и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 19.04.2018г. е
изпратено до А.И. уведомително писмо от ищцовото дружество за прекратяване на
договора и обявяването му за предсрочно изискуем.
Поради
неизпълнението на договорното задължение, „Профи Кредит България" ЕООД
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, входирано в БСлРС. По заявлението е образувано ч.гр.дело №
1015/2018 г. След като длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда
заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за
установяване на вземането си, получено от заявителя на 11.09.2018г.
Препис от исковата молба и доказателствата
към нея са изпратени на адв.Р.Х.Г., който в срока по ч.131 от ГПК не е
депозирал писмен отговор.В с.з.оспорва исковете като неоснователни.
По делото са събирани писмени доказателства.
Приложено е ч.гр.д.№ 1015/2018г. по описа на РС-Б.Слатина.
Установява се от приложения договор за потребителски
кредит „Профи кредит Стандарт“,че такъв е сключен между страните на
14.03.2017г. при параметри: сума по кредита - 3750 лв.; срок на кредита - 36
месеца; размер на вноската - 182,98 лв.; годишен процент на разходите (ГПР) – 49,89
%; годишен лихвен процент – 41,17 %; лихвен процент на ден - 0.11 %; обща
дължима сума по кредита - 6587,28 лв.По избран и закупен пакет от допълнителни
услуги-възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 3721,32 лв.; размер
на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги - 103,37 лв.Общо задължение
по кредита и по пакета от допълнителни услуги - 10308,60 лв.; общ размер на
вноската - 286,35 лв., с дата на погасяване на заема - 12 число на месеца.
От приложеното ч.гр.дело № 1015/2018г по
описа на РС-Б.Слатина е видно, че същото
е образувано въз основа на заявление на ищеца от 27.07.2018г, като със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 621/31.07.2018г. е разпоредено на
длъжника А.Г.И. да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД-София сумата от 8514,06 лв. главница по договор за
потребителски кредит № **********/16.03.2017г., ведно с лихви и разноски.Заповедта
по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл.47
от ГПК, поради което и с разпореждане, връчено на заявителя на дата
11.09.2018г. му е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок,какъвто е предявен в указания преклузивен срок.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд уважил
частично предявения иск – за падежиралите вноски-главница към датата на
приключване на устните състезания.В останалата част отхвърлил предявения иск
като неоснователен и недоказан.Изложил е,че с иска по чл. 422 ГПК се цели
установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. В това
производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е
изискуемо. Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът
следва да докаже факта, от който произтича вземането му и размера на последното
- съществуване на валидно облигационно отношение между него и ответника,
произтичащо от договор за заем, изпълнение на поетите от него задължения по
договора, основното от които е за предаване на заемната сума, факта на
осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е
възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното
уведомяване на длъжника за последното и размера на претендираното вземане.Приел
е,че въззиваемият не е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на
кредита,при което съобразявайки се с разпоредбите на ТР № 8/2017г.предявеният
иск следва да се уважи за падежиралите вноски – главница към датата на
приключване на устните състезания.По отношение на останалите претенции,приел,че
същите произхождат от неравноправни клаузи в сключения договор и анексите към
него,които са нищожни съгласно чл.146 л.1 ЗЗП.
Въззивната
инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че
решението и е постановено при правилно приложение на мат.закон и
доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и
препраща към тях.
Няма спор, че
ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова
институции по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства /както е в конкретния случай/,което определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК.
Установено е,
че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно т.18 на ТР
№ 4/2013 г./18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът
следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, като уведомлението следва да предшества подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда. Разрешението, дадено в т.18 на ТР се
прилага и по отношение на небанковите финансови институции, какъвто е ищеца. В
настоящия случай ищцовото дружество не е представило доказателства да е
уведомило длъжника – настоящ ответник за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Представеното по делото уведомително писмо с дата 19.04.2018г. изхождащо от
ищцовото дружество до длъжника-ответник, няма данни да е достигнало до него. С
оглед предходното, сключеният с ответника договор не следва да се счита за
автоматично прекратен на нито едно от основанията в ОУ,и съответно липсва
основание ищецът да претендира от ответника вноските по кредита, чиито падеж не
е бил настъпил към датата на депозиране на заявлението в съда, респ. в исковото
производство.Съдът обаче следва да се съобрази с ТР № 8/2017 на ОСГТК на
ВКС,според което е допустимо предявения иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за
установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на присъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.
В конкретния случай,първоинстанционният съд отчитайки,че общото задължение за
главница е в размер на 3750 лв., приспадайки непадежираните вноски за главница в размер
1885,43 лв.,получил сумата от 1864,57 лв.,от която приспаднал внесената от
ответника по заема сума в размер на 1794,54 лв. и получил сумата от 70,03 лв.,
представляваща част от дължимата падежирала главница, съгласно погасителния
план към договора за кредит/и анексите/ към 12.04.2019г.,и в този размер уважил
предявеният установителен иск за главница. В останалата част за сумата 1885,43
лв. представляваща непадежирала
главница, съдът отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.Начинът на
процедиране на първоинстанционния съд при изчисляване размера на падежиралите
вноски,е правилен,но съобразявайки се с цитираното ТР на ОСГТК на ВКС № 8/2017г.,въззивната
инстанция приема,че следва да вземе предвид падежиралите вноски към момента на
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция,при което
предявеният установителен иск за главница се явява основателен и следва да бъде
уважен за периода 12.05.2019г. - 12.09.2019г.,за който падежиралите вноски
възлизат на 653,65 лв.За този период и тази сума въззивната жалба е основателна
и като такава следва да се уважи в тази и част,като решението на
първоинстанционният съд в частта,в която е отхвърлен иска за главница за този
период и тази сума се отмени,и вместо него се постанови друго,с което искът се
уважи.
По отношение
останалите елементи на претендираното вземане извън главницата по кредита/договорна
лихва и допълнителен пакет услуги/, настоящият съдебен състав също намира
предявения иск за неоснователен, поради нищожността на клаузите, свързани с
неравноправният им характер при сключване на процесният договор.
В случая
отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява предоставяне на
"финансова услуга" по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/ ,и ответникът има качеството потребител по смисъла на §
13 т.1 от ДР на ЗЗП, и като такъв разполага със защитата срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са
нищожни .
В Закона за защита
на потребителите и по-конкретно в чл.143 от същия е дадено определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител, а именно -
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на
неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената
разпоредба. Според чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Не
се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е. при предварително
определени от страна на ищеца договорни клаузи. Доколкото самият договор е
бланков, настоящият състав намира, че
същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните, от което
следва извод, че ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието
му. В случая е бил подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е
предварително изготвено от самия ищец. Видно още от договора е, че кредиторът –
настоящ ищец се е задоволил единствено с посочването като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване.
Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 49,89 % . Следва да се посочи още, че ГПР
е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и
по-горе в случая остават неизвестни. Не става ясно какво се включва в
общите разходи за потребителя /настоящи или бъдещи/, доколкото в погасителната
вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни
услуги.
С оглед
предходното, настоящият съдебен състав приема, че липсата на индивидуално
договоряне на параметрите в Раздел VI от договора за потребителски
кредит, правят въпросните договорни клаузи неравноправни и на
основание чл.146 ал.1 ЗЗП същите са нищожни.
В Раздел VI
от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в общ размер на 3721,32
лева.Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят –
настоящ ответник за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо
място, предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в
договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните
разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите
по отделно. Следва да се има предвид, че в чл.10а ал.4 ЗПК е предвидено,
че „видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит." В настоящия случай в договора за потребителски кредит
не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните
такси. В сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги , са изброени вида на услугите, които може да ползва
потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в споразумението е
предвидена клауза, която да приобщава последното към процесния договор
за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено
изискването на горепосочената правна норма - за посочване на всяко
конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на
съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски
кредит. В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено
общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение
от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя
от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. С оглед
предходното, настоящият състав намира, че е налице неравноправна клауза в
договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги
в общ размер на 3721,32 лева.
Предвид
гореизложените съображения и установената нищожност на клаузите на договора за
кредит за договорна лихва и пакет услуги, настоящият състав намира, че
претендираните вземания за 2837,28 лв.-договорно възнаграждение/лихва/ и
3721,32 лв.-възнаграждение по пакет са неоснователни поради нищожността на
клаузите, свързани неравноправния им
характер при сключване на договора. Исковата претенция в тази част е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.С оглед изложеното
неоснователна в тази и част е и въззивната жалба,която като такава следва да се
остави без уважение,а първоинстанционното решение – потвърдено в тази му част.
При този изход на
делото въззиваемаемият следва да дозаплати на въззивника разноски по
компенсация в заповедното и исковото производства пред първа инстанция в размер
на още 53,11 лв.
За въззивното
производство въззиваемият следва да заплати на въззивника разноски по
компенсация съобразно уважената част на жалбата в размер на 84,65 лв.
Водим от горното,
ВрОС
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решението на РС Бяла Слатина от 29.05.2019г.,постановено
по гр.д. № 1342/ 2018г.в частта,в която е отхвърлен предявения от „Профи Кредит
България” ЕООД гр.София иск с правно основание чл.422 ГПК за падежиралите
вноски – главница по договор за потребителски кредит № **********/14.03.2017г.
за периода 12.05.2019г.-12.09.2019г.вкл.в размер на 653,65 лева,и вместо него в
тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Г.И. с ЕГН ********** ,с постоянен и настоящ адрес
***, дължи на „Профи Кредит България”
ЕООД, гр.София, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***,
чрез пълномощника юрисконсулт К.А., по предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, сумата от 653,65 лева, представляваща
част от главница - стойността на падежиралите вноски за периода 12.05.2019г.-12.09.2019г.вкл.
по договор за потребителски кредит № **********/14.03.2017г., ведно със
законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 27.07.2018г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК № 621/31.07.2018г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 1015/2018 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Б.Слатина в останалата му част.
ОСЪЖДА А.Г.И. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, да дозаплати на „Профи Кредит
България” ЕООД, гр.София, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.***, чрез пълномощника юрисконсулт К.А. разноски по компенсация в
исковото и заповедно производства в
размер на още 53,11 лева.
ОСЪЖДА А.Г.И. с ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес ***,да заплати на „Профи Кредит Българи” ЕООД, гр.София,
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***, чрез
пълномощника юрисконсулт К.А. разноски по компенсация пред въззивната инстанция
в размер на 84,65 лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........