Р Е
Ш Е Н
И Е №1000
гр. Бургас, 07 юли 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на тридесети юни, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар С.А., като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
РАДИКОВА АД № 810 по описа за 2021
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
вр. с чл.27, ал.6 от Закон за закрила на детето.
Образувано е по жалба
на М.А.А., с ЕГН **********, настоящ адрес: *** и съдебен адрес:***, офис № 2,
адв.С.К. против заповед № ЗД/Д-А-049/25.03.2021г. на директор Дирекция
„Социално подпомагане“ Бургас, с която е разпоредено временно продължаване настаняването
на малолетния А.И.М. с ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип за
деца без увреждания в гр.Бургас, ул.“Дебелт“ №63, за срок до произнасяне на общия
съд с решение по чл.28 от ЗЗД.
Жалбоподателката иска
отмяна на оспорения акт. Счита същият за постановен при неправилно приложение
на материалния закон. Според нея,
заповедта
възпроизвежда неправилно фактическата обстановка, като се позовава на минали
събития, които към настоящия момент не обуславят липса на родителски капацитет
и липса на средства до степен невъзможност за отглеждане на деца.
продължаването на настаняването на детето извън семейството не е основано на
закона, не преследва легитимна цел и не е необходимо, тъй като му действа
травматично и прекъсва връзката с
родителите и останалите деца от семейството. Намира, че заповедта е постановена
в нарушение на чл.8 от ЕКПЧ, тъй като засяга в по-голяма степен от необходимото
правата, както на родителите, така и на децата.
В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител адв. С.К., поддържа жалбата и направеното с нея, искане. Намира
за безспорно установено, че към настоящи момент, дори и към датата на издаване
на заповедта, не е имало основание тези деца да се считат за потенциална жертва
на каквото и да е от страна на родителите. Горното обезсмисля отказът на
социалните служби да допуснат връщане на децата, специално на това дете, в
семейството, с което счита, че не е налице опасност по отношение на детето А.
или на което и да е от децата в това семейство. Всички други установени факти
за липса на собствено жилище, липса на постоянна заетост и ред други неща,
бледнеят пред недопустимостта за разделяне на родители и деца на подобни
основания.
Ответникът – Директор
на Дирекция “Социално подпомагане” гр.Бургас, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Д., намира жалбата за
неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение. Счита, че меродавния момент,
който е датата на издаване на заповедта,
фактическата обстановка е обективно и вярно отразена, както в тази
заповед, така и във всичките налични по административната преписка документи. Към
този момент няма категорични данни, че детето не продължава да е в риск, а
точно обратно, поради което административният орган е възприел настаняване в
социалната услуга. Последващи евентуално благоприятни промени в семейната среда
на родителите на детето счита, че излизат извън обсега на предмета по това дело
и се оценяват в производство пред гражданския съд, което, както разбираме от
днес, е приключило със съдебно решение.
Заинтересованата страна А.И.М., се представлява от
процесуален представител назначен от съда- адв. Б.. Според нея, подадената
жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Заинтересованата страна И.А.М., редовно призован, не
изразява становище по жалбата.
Жалбата е процесуално
допустима. Подадена е в срока по чл.27а,
ал.1 от ЗЗД, от лице с доказан правен интерес от оспорването.
В тази връзка съдът отбелязва, че представеното по
делото решение № 598/23.06.2021г, постановено по гр.дело № 2585/2021г. по опис
на Районен съд гр. Бургас на осн. чл.28 от ЗЗД към момента на постановяване на
настоящия съдебен акт не е влязло в законна сила.
І. ФАКТИТЕ:
А.И.М., чието временно настаняване в Център за
настаняване от семеен тип е продължено с оспорената заповед, е роден на ***г. и
е седмото по ред от общо четиринадесет, родени деца на жалбоподателката М.А..
Отглеждан бил в
семейна среда от А. и съжителстващия с нея на съпружески начала - И.А.М.
(биологичен баща), до 22.03.2019г., когато за него и други девет от децата бил оценен риск и
приложена мярка за закрила „полицейска закрила“ за срок до 48 часа. Децата били
изведени от семейството, като А.М. бил настанен в в Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания в гр.Бургас, ул.“Дебелт“ №63.
Извеждането на децата било предпоставено от изчезването на едно от тях-
Юлиян и обаждане на майката на национална телефонна линия за
закрила на деца със заявление, че ще посегне на живота на децата си и след това
ще се самоубие.
След изтичане на
срока на полицейската закрила, със заповед № ЗД/Д-А-085/25.03.2019г. на
директора на ДСП - Бургас настаняването на А. в резидентната социална услуга
било продължено. Тази мярка била потвърдена с решение на Районен съд Бургас за
срок от една година - до 24.03.2020 год.
Въз основа на категорично становище,
предоставено от ДСП - Поморие, за невъзможна реинтеграция на детето в
биологичното му семейство била издадена заповед №ЗД/Д-А-04б/24. 03.2020г. на
директора на ДСП - Бургас, с която считано от 25.03.2020г. било извършено
пренастаняване на детето в социалната услуга по административен ред.
С решение № 1-258 от
06.11.2020 г. на Окръжен съд гр.Бургас настаняването на детето било продължено
със срок от една година, считано от 25.03.2020г.
Родителите на А.
двукратно подавали заявление до ДСП Поморие за реинтеграция на децата им в
биологичното семейство, но получавали отрицателно становище.
През периода на
настаняване на децата на родителите са били предоставяни социални услуги в
Център за обществена подкрепа гр.Несебър, последно след 18.02.2021г. била
предоставена за срок от 6 месеца социална услуга: семейно консултиране и
подкрепа за повишаване на родителския капацитет и подготовка за реинтеграция на
децата в семейството.
Във връзка с изтичане
на срока на настаняване на детето, отново било поискано становище от ДСП
Поморие за евентуалната му реинтеграция.
Отговорът на
дирекцията бил отрицателен. В становище директорът на ДСП Поморие посочил, че
реинтеграцията на непълнолетния А. не е в негов интерес въпреки емоционалната
връзка между детето и родителите. Последните притежавали незадоволително ниво
на родителски капацитет, нямали постоянни доходи, собствено жилище. Обитаваното
от тях такова било собственост на племенница на И.М., с добри битови условия-
достатъчно стаи за децата, но без ток и вода. Семейството на М. вземало
електричество и вода от съседи. Родителите поддържали контакти както с А., така
и с другите деца, посещавали ги периодично в Центъра, звънели по телефона и се
интересували за тях.
Въз основа на това
становище и фактите, установени от ДСП Поморие, на 25.03.2021г. служители на
ДСП гр.Бургас изготвили социален доклад.
Според този документ,
битовите условия за живот на семейството са приемливи, но подходящи за отглеждане
на по- големите деца. Отчетена била опасност в бъдеще семейството да остане без
дом, липсата на постоянни трудови доходи, липсата на възможност за регистрация
при личен лекар, налично осъждане на бащата, макар и с невлязла в сила присъда.
Същевременно служителите
констатирали, че двамата родители имат необходимите знания и умения, за да
задоволяват базовите потребности на децата. Не са загубили емоционалната си
връзка с децата и имат желание да се грижат за тях в семейна среда. Посещават
ги редовно в ЦНСТДБУ, където са настанени в гр.Бургас почти ежеседмично, като
им предоставят хранителни продукти и средства.
Въз основа на
констатациите и направените изводи в социалния доклад, директорът на ДСП Бургас
издал оспорената заповед.
В хода на съдебното
производство в качеството на свидетели са разпитани П.Х.С.- социален работник в
отдел „Закрила на детето“ в ДСП Поморие и Р.П.Ж.- началник отдел „Закрила на детето“ в дирекция
„Социално подпомагане“ Поморие.
Според св. С., родителите биха могли да гледат
децата си, да задоволяват потребностите им, но не знае до каква степен. М. се
държала добре с децата, които били при нея. По телефона майката споделяла, че е
щастлива с децата и те са щастливи. Провеждала постоянно телефонни разговори
със социален работник от Центъра за обществена подкрепа, който посещавал адреса
два пъти в седмицата. При последното посещение е имало храна, децата са били спретнати. Големите – А.
и А., били на училище, малките били покрай майката. Държала се е добре.
С. заявява, че от бащата на децата е разбрала, че
той работи в Германия и от там изплаща пари.
Такава информация
получила и св. Ж.. Същата сочи, че след реинтеграцията на част от децата в
дирекцията не са получавани сигнали, въз основа на които да може да се направи
извод, че те са застрашени физически или психически. Споделя, че единствените
притеснения на социалните работници са свързани с недобрата финансова
обезпеченост на семейството.
Същевременно по
делото са представени заповеди, издадени за периода 19.03.- 03.06.2021г., с
които е прекратено настаняването на пет от децата на жалбоподателката (родени
през 2004; 2005; 2006; 2007 и 2012г.) и
същите са върнати в семейството. В социалните доклади за три от тях, при
идентични факти, е преценено, че защитата на децата може да продължи с
предприемане на мерки за закрила в семейна среда.
По отношение на
непълнолетното дете Павле М. (роден на ***г.) настаняването е прекратено въз
основа на влязло в сила решение на съда.
ІІ. ПРАВОТО:
Заповед №
ЗД/Д-А-049/25.03.2021г е издадена от компетентен орган по см. на чл.27 ал.1 от ЗЗД.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да предпоставят извод за незаконосъобразност.
Спазени са изискванията, предвидени в глава трета на ППЗЗД.
Актът е издаден в
изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания. Мотиви са изложени и
в социалния доклад от 25.03.2021г. изготвен от социални работници в отдел
„Закрила на детето“.
Материалният закон е приложен неправилно.
Разпоредбата на чл.26 от ЗЗД сочи, че
настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство
или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се
извършва от съда, като до произнасяне на съда дирекция „Социално подпомагане“
по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен
ред.
Следователно, в конкретният случай, се касае за
налагане на временна мярка по административен ред до произнасянето на съда за
настаняване на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за
резидентна грижа.
На
основание чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗД, може да бъде настанено извън семейството
дете, чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат, като според ал.2 тази мярка се налага едва след
изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите,
когато се налага спешното му извеждане.
Т.е.
настаняването на дете извън семейството е изключителна и крайна мярка.
С оглед доказателствата по делото съдът намира, че
в случая не са изчерпани всички възможности за закрила в семейна среда, като се
отчита и възрастта на детето (навършило 12 години).
По делото категорично е доказано, че връзката
между родители и дете не е прекъсната. Родителите не са престанали да се интересуват
от детето, да го посещават и да го подкрепят съобразно възможностите си.
Вярно е, че имущественото им състояние е повече от
скромно, но този факт не предполага автоматичен извод за невъзможност за
полагане на грижи.
Установено
е, че реинтегрираните в семейството деца са гледани добре, с нужното внимание,
в нормална битова среда. Полагат се грижи за хигиената им, ходят на училище.
Това означава, че родителите правят всичко според възможностите да се грижат и
за правилното физическо развитие на децата.
Настаненото с оспорената заповед дете А., е в
добро здравословно състояние, с нормално за възрастта си емоционално развитие,
поради което не съществуват обективни пречки то да бъде отглеждано в семейна
среда, с предприемане на необходимите за реинтеграцията му мерки.
Тук следва да се отчете и обстоятелството, че
продължаването на настаняването на А. ще го постави в неоправдана изолация от
останалата част от семейството му, защото повечето от децата живеят заедно,
включително и по- малкото дете Павле, което е на 9 години.
Не
случайно нормата на чл.3, т.2 от ЗЗД прокламира като основен принцип за закрила
на детето отглеждането му в семейна среда. Тази среда е определящ фактор за
емоционалното развитие.
След като
по делото не е доказано, че А. е „дете в риск“ по см. на §1, т.11 от ЗД на ЗЗД,
то предприемането по отношение на него на крайна и изключителна мярка за
закрила, е неоснователно.
По изложените съображения съдът намира, че
оспорената заповед следва да бъде отменена като постановена при неправилно
приложение на материалния закон.
Затова и на осн. чл. 172 от АПК, Административен съд Бургас, ІV-ти
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №
ЗД/Д-А-049/25.03.2021г., издадена от директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ Бургас, с която е разпоредено временно продължаване настаняването на
малолетния А.И.М., с ЕГН **********, в Център за настаняване от семеен тип за
деца без увреждания в гр.Бургас, ул.“Дебелт“ №63, за срок до произнасяне на общия
съд с решение по чл.28 от ЗЗД.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: