Решение по дело №4/2020 на Районен съд - Трявна

Номер на акта: 9
Дата: 9 март 2020 г. (в сила от 25 август 2020 г.)
Съдия: Вяра Ангелова Петракиева
Дело: 20204240200004
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 9

гр. Трявна, 09.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                        ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на тринадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА

 

при участието на секретар В. Драгановска и в присъствието на прокурор …………., като разгледа докладваното от съдията Петракиева АНД № 4 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателят К.Н.Й. е обжалвал наказателно постановление №19-0360-000272/04.10.2019г. на Началника на РУ Трявна, с което на основание чл.183 ал.2 т.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20,00 лв., за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че автомобилът на жалбоподателя бил паркиран най-вдясно на пътното платно по посока на движението на съответната лента и успоредно на оста на пътя, като не бил ползван и преместван на 25 и 26 август 2019г. Платното в този участък бил с ширина около 5,9 метра и едната лента, върху която се намирал автомобила служела за паркиране, на нея имало обозначено специално паркомясто за хора с увреждания, като движението и в двете посоки се осъществявало по другата лента и върху оста на пътя. Нямало достатъчно място за разминаване и превозните средства се изчаквали за преминаване през различните посоки. Движението към определен момент от времето се извършвало фактически само в едната посока, а не и в двете едновременно. Глобата на жалбоподателя била наложена, защото автомобилът му бил паркиран на заден ход по посока на движението на пътната лента, която служела за паркиране. На 27.08.2019г. жалбоподателят подал възражение до Началника на РУ Трявна срещу издадения фиш, в резултат на което му бил съставен АУАН и отнет контролния талон на 13.09.2019г. В жалбата се излагат и следните доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление: Разпоредбата на чл.94 ал.3 изр.1 от ЗДвП указвала мястото за паркиране и разположението на пътните превозни средства спрямо оста на пътя. Нормата била задължителна, но не от категорията на забранителните и съдържала общо правило за престой и паркиране. След като повечето превозни средства се движели на преден и заден ход и паркирането най-често се осъществявало на заден ход, посоката на движение указана в чл.94 ал.3 ЗДвП а определяне на десния ориентир, била посоката предвидена за движение по съответната лента на пътното платно, а не посоката на движение на самото превозно средство по време на паркиране. Дали паркираният автомобил бил обърнат напред или назад не било определящо за неговата посока на движение при спиране и престой и такова разположение на било строго дефинирано в обхвата на чл.94 ал.3 от ЗДвП. При условията на движение и паркиране на ул. „Бачо Киро“, изискването за престой и паркиране задължително в разположение напред по посоката на движението, спрямо автомобилите, които се движат в насрещна посока и нямали място да паркират в своята лента, се предполагало извършването на допълнителни маневри за обръщане на превозното средство и завиване в обратна посока, което затруднявало останалите участници в движението и създавало предпоставки срещу безопасността.

Претендира се в жалбата да се отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба, като претендира да му бъдат присъдени направените по делото пътни разноски.

Ответникът по жалба, редовно уведомен, не взима становище по нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №462490/11.09.2019г. от свидетеля А.М.А. ***, в присъствието на свидетеля Б.Р.Б., за нарушение по чл.94 ал.3 пр.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че: На 25.08.2019г. около 06.30 часа в гр. Трявна, ул. „Бачо Киро“ №6, в населено място е паркирал собствения си лек автомобил „Дачия“ с рег.№СА 9425 НМ на платното за движение най-вляво, обратно по посоката на движение, успоредно на оста на пътя. АУАН е съставен по възражение вх.№360000-1791/27.08.2019г.

Актът за установяване на административно нарушение е връчен лично на жалбоподателя, който е направил възражение, че не е паркирал най в ляво.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление /НП/ №19-0360-000272/04.10.2019г. на Началника на РУ Трявна, с което на жалбоподателя, на основание чл.183 ал.2 т.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00 лв. за това, че: На 25.08.2019г. около 06.30 часа в гр. Трявна, ул. „Бачо Киро“ №6, в населено място е паркирал собствения си лек автомобил „Дачия“ с рег.№СА 9425 НМ на платното за движение най-вляво, обратно по посоката на движение, успоредно на оста на пътя. АУАН е съставен по възражение вх.№360000-1791/27.08.2019г., представляващо нарушение по чл.94 ал.3 ЗДвП.

Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, както и се установяват от показанията на разпитания като свидетел актосъставител А.А., който сочи, че на 25 и на 26 август 2019г. лекият автомобил е бил паркиран на ул. „Бачо Киро“ №6 в гр. Трявна вляво обратно в лентата за движение. Също според свидетеля, улицата е с двупосочно движение и на нея няма забрана за паркиране. На всяка от двете дати е бил поставен фиш на автомобила, като на 26 август е било констатирано, че положеният предния ден е бил взет.

Въз основа на гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

НП е издадено от компетентен орган, с оглед представеното заверено копие на заповед №8121з-515/2018г. на Министъра на вътрешните работи, с която началниците на РУ при ОДМВР са оправомощени да издават наказателни постановления на обслужваната от тях територия.

АУАН е съставен при спазване изискванията на чл.42 т.1-10 от ЗАНН, поради което е редовен и се ползва с доказателствена сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП до доказване на противното. Издаденото въз основа на него наказателно постановление е в съответствие с регламентираното в чл.57 ал.1 т.1-10 от ЗАНН, включително съдържа точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено то, като са посочени нарушените законови разпоредби.

В НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП. Според нея: За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Въз основа на събраните по делото доказателства категорично се установява, а и не се спори от жалбоподателя, че на посочените в АУАН и в НП дата и място е паркирал собствения си лек автомобил „Дачия“ с рег.№СА 9425 НМ на платното за движение най-вляво, обратно по посоката на движение, успоредно на оста на пътя. Извършеното съставлява нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП. За съставомерността на деянието по този текст е без значение дали движението по пътя на моменти „фактически“ се извършва само в една посока, както се сочи в жалбата. Данните по делото сочат, че пътят по ул. „Бачо Киро“ в гр. Трявна, в района на №6, е двупосочен, поради което не е налице хипотезата на чл.94 ал.4 ЗДвП, която гласи /“На път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства“/. Дали автомобилът е бил паркиран от жалбоподателя на преден или на заден ход, както и какви маневри трябва да извърши, за да бъде паркирането му съобразено със законовото изискване е също ирелевантно за осъществяване на фактическия състав на нарушението. От значение е единствено как е разположен автомобила след паркирането и дали е паркиран отдясно по посоката на движение, съобразно правилото на чл.94 ал.3 ЗДвП или в разрез с него. В случая жалбоподателят е нарушил това правило, като е паркирал автомобила си вляво обратно на посоката на движение, а не вдясно по посоката на движение. Санкцията за нарушението по чл.94 ал.3 ЗДвП е предвидена в разпоредбата на чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП, според която се наказва с глоба от 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Този именно размер е наложен на жалбоподателя, с атакуваното наказателно постановление, поради което няма основания за неговото намаляване.

По делото не се констатира улицата, на която е паркирал жалбоподателя, да има специфични условия за движение, както се сочи в жалбата, тъй като в гр. Трявна, както и в много други населени места в страната съществуват пътища с двупосочно движение, по които няма достатъчно място за разминаване на насрещно движещи се автомобили – заради паркирани МПС. Това създава неудобства за водачите и е още една причина за необходимостта от стриктно спазване на законовите изисквания при паркиране на МПС и в частност на правилото по чл.94 ал.3 от ЗДвП.

Поради изложените по-горе съображения съдът намери, че жалбата е неоснователна, а издаденото наказателно постановление №19-0360-000272/04.10.2019г. на Началника на РУ Трявна при ОДМВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.183 ал.2 т.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00 лв., за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.

Относно разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено само от жалбоподателя, но с оглед изхода на делото такива не му се дължат.

Водим от горното, съдът

           

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0360-000272/04.10.2019г. на Началника на РУ Трявна при ОДМВР Габрово, с което на К.Н.Й., с ЕГН **********,***, на основание чл.183 ал.2 т.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00 лв., за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, като законосъобразно и правилно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: