Определение по дело №753/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166, ал.3 и ал.4 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалба на К. Ж. Ж., с [ЕГН], от гр. Варна, [жк], [адрес], чрез адвокат М. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП № 25-0819-000295/13.03.2025г. издадена от Началник група към Областна дирекция на МВР гр. Варна, Сектор „Пътна полиция“.

С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, като се твърди, че с наложената ПАМ ще му бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди. Сочи, че работи като сервизен техник в „Инжконсулт“ ЕООД и работата му е свързана с поддръжката на автотранспортна техника, което налагало да пътува до строителни обекти, в т.ч. и извън града. Липсата на свидетелство за управление на МПС прави невъзможно и трудно изпълнението на трудовите задължения и би могло да доведе до загуба на работата му, респ. дохода, който получава и който е основен за него, лицето с което съжителства и детето им. Освен това наличието на СУМПС е изключително полезно за него с оглед грижите за детето, предвид необходимостта детето и майката да бъдат придвижвани в ежедневието.

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът взе предвид следното:

Искането за спиране е направено от адресата на заповедта, за който е налице правен интерес, допустимо е, но е неоснователно.

Съгласно чл.166, ал.2 във връзка с ал.4 от АПК, искането може да бъде направено по всяко време на производството по жалбата срещу акта, ако допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре въз основа на нови обстоятелства. В тежест на жалбоподателя е да обоснове и докаже, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди, които да са противопоставими и несъразмерни на целта преследвана с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта.

В настоящия случай с оспорената заповед е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е издадена за това, че на 12.03.2025г. около 21.07 часа в гр. Варна по [улица], в посока [улица], до автобусна спирка „Подвис“, Ж. управлявал лек автомобил „Ауди А3“ с регистрационен номер [рег. номер], собственост на К. М. З., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с фабричен номер АRPK-0014, отчел положителен резултат за Амфетамин и Метамфетамин – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП.

Настоящият състав счита, че сочените от жалбоподателя доводи не обосновават извод за наличие на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Изложените доводи, на които се основава искането за спиране на заповедта, не са противопоставими на защитения с предварителното изпълнение обществен интерес. Несъмнено незабавното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ ще доведе до затруднения за жалбоподателя, но от представените по делото доказателства и изложените в жалбата доводи не се обуславя извод за вероятно настъпване на труднопоправими вреди, които да надделяват на защитения с разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП обществен интерес. Неудобствата, които предварителното изпълнение на ПАМ вероятно ще причини на жалбоподателя в случая не са съпоставими и не надделяват над обществения интерес, който разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП охранява.

Прилагането на ПАМ цели ограничаване правата на адресата й, като законодателя е предвидил това с цел защита обществения интерес, посредством предотвратяването или преустановяването на административни нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива нарушения – чл.22 от ЗАНН.

Предвид изложеното и съобразно представените по делото доказателства съдът счита, че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

Водим от горните мотиви, както и на основание чл.166, ал.4, във връзка с ал.2 от АПК Административен съд гр. Варна, пети състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на К. Ж. Ж., с [ЕГН], от гр. Варна, [жк], [адрес], да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП № 24-0819-000295/13.03.2025г. издадена от Началник група към Областна дирекция на МВР гр. Варна, Сектор „Пътна полиция“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се изпрати незабавно на страните на основание чл.138 от АПК.