Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 28.05.2021 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 16300 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 153220 от 27.06.2019 г., постановено по гр. дело № 61814/2018 г., Софийският районен съд, II ГО, 71 състав, е уважил частично предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Б.И.Д. установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 123,17 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ гараж № 9, находящ се в гр. София, ул. „*********секция „ГДЕ“, за периода от м. 07.2014 г. до м.04.2017 г., както и за дължими суми по общи фактури № **********/31.07.2015 г., **********/31.07.2016 г. и **********/31.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 19.04.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, 20,58 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 16.09.2015 г. до 05.04.2018 г., сумата от 39,59 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 07.2014 г. до м. 04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 08.05.2018 г. по ч.гр. дело № 24921/2018 г. на СРС, ГО, 71 състав, като е отхвърлил претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 8,26 лева - за лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 05.04.2018 г.

С решението Б.И.Д. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 502,37 лева – разноски в исковото производство и 71,77 лева – в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

В законоустановения срок срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени е постъпила въззивна жалба от Б.И.Д. чрез адв. К.Ч., в която прави оплакване, че решението в атакуваната част е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в хода на първоинстанционното производство съдът погрешно е приел, че ищецът е доставял топлинна енергия до имота. Сочи, че е налице нарушение на европейското законодателство при изготвяне на сметките, които не са на основа на действително потребление. Твърди, че не се установява в имота на ищеца да има уреди за дялово разпределение. Възразява, че за сградата не е извършвано дялово разпределение и че срокът на договора с дружеството бил изтекъл. Оспорва валидността на решението на Етажната собственост за сключване на договор с дружеството за дялово разпределение като излага подробни доводи за нарушения законодателството, действащо към момента на вземане на решението. Твърди, че имотът не се намира в сградата, посочена в решението на етажната собственост. С жалбата оспорва представени в първата съдебна инстанция извлечения от сметки и дялово разпределение. С оглед изложеното, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв не е постъпил от въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД. Отговор на въззивната жалба е подаден на 14.01.2020 г., след законоустановения срок. В него оспорва въззивната жалба и възразява, че спорните факти са установени по делото без съмнение с изслушаните и приети заключения на вещите лица, освен това решенията на общото събрание на етажните собственици, не са оспорени по надлежния ред. Прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски. В молба, депозирана преди открито съдебно заседание отново оспорва въззивната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение и неговото реално заплащане. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не взема становище.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 19.04.2018 г. г. срещу Б.И.Д., по което е образувано ч. гр. дело № 24921/2018 г. на СРС, ГО, 71 състав, по което на 08.05.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните в диспозитива на обжалваното решение вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжника в заповедното производство е подал възражение по образец, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед.

При наличие на валидно възражение, породило своите правни последици, в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК заявителят, съгласно дадените от съда указания, е предявил установителни искове с предмет всички вземания, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът, е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)  потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира гаражът на ответника, е била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Това обстоятелство е установено между страните както в производството, по предходен спор между тях, касаещ различен период, приключил с влязло в сила решение, така и от приетото по делото заключение на вещото лице по СТЕ, което не  е оспорено от ответника в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК. От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице, се установява, че в имота на ответника няма начислявана топлинна енергия, както и такса мощност. Топлинна енергия за процесния период не е ползвана, като е начислявана стойността на топлинна енергия за сградна инсталация, която е определена правилно спрямо действащата за периода нормативна уредба. За периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г. включително, сумата за отдадена топлинна енергия от сградна инсталация е в размер 123,81 лева. В СТЕ е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип, който е преминал задължителни проверки и е проведен контрол от лицензирани лаборатории за процесния период. Според вещото лице, всички измервателни уреди са преминали метрологична проверка, а дължимата сума за гараж № 9 е изчислена математически вярно, съобразно действащата нормативна уредба и е в рамките на присъдената от първата съдебна инстанция сума.

На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19 минути“ и вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка ищецът е легитимиран да получи цената на услугата „дялово разпределение“.

От представения по делото договор сключен от представител на етажната собственост, в която се намира имотът, и „Т.С.“ ЕООД, се установява, че услугата „дялово разпределение“ е извършвана за процесния период и стойността на същата е изчислена математически вярно с оглед заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ, което също не е оспорено своевременно.

Неоснователно е възражението на ответника, че претенцията е неоснователна, тъй като в исковата молба се твърди, че дяловото разпределение е извършвано от друго дружество. Фактите, на които се основава претенцията са очертани ясно в исковата молба, съобразно изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК,  поради което претенцията за заплащане на дяловото разпределение е редовно заявена. Що се отнася до възражението, че срокът на договора, сключен с дружеството за дялово разпределение е изтекъл, същото е неоснователно, тъй като в чл. 2.4. от същия е предвидено, че след изтичане на първоначално уговорения срок, действието на договора се продължава, при условие че няма възражение на страните.

Доводите за липса на валидно решение на общото събрание на етажните собственици за избор на дружество, което да извърши дяловото разпределение в сградата, поради нарушение на нормите на чл. 4, ал. 2 от ПУРНЕС, от друга страна, съдът не следва да обсъжда, тъй като по делото не се установява, решението да е оспорено по предвидения за това ред. По отношение на оплакването, че документът е с невярно съдържание следва да се отбележи, че частният свидетелстващ документ се преценява от съда с оглед неговата автентичност, която не е оспорена, а верността му не подлежи на оспорване защото документът не обвързва съда с материална доказателствена сила.

Възражението, че протоколът от проведеното общо събрание на етажната собственост не е с нотариална заверка на подписа, също е неоснователно. Изискване за нотариална заверка на протокола не се съдържа нито в ЗЕ, нито в Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, нито в представените по делото общи условия на ищцовото дружество. Единствено в чл. 54, ал. 2, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването /отм., ДВ бр. 34 от 19.04.2005 г./ като приложение към договора между топлопреносното предприятие или търговеца по чл. 49 и потребителите в сграда - етажна собственост, за извършване на дялово разпределение на потребеното количество топлинна енергия, е посочен нотариално заверен протокол от общото събрание на етажната собственост за избор на търговец. Посочената наредба, обаче, е изгубила действието си и не намира приложение в случая.

Не е нарушен и чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяването на енергийни услуги. Директивата няма пряко действие, след като е транспонирана в българското право в указания в нея срок. Освен това, в случая крайните сметки съответстват на реално потребеното количество топлинна енергия.

При липса на други относими възражения, в това число и относно поставянето на длъжника в забава и размера на присъденото от районния съд обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения период, решението в тази част също следва да се потвърди.

Ето защо с оглед предмета на проверка, въведен с въззивната жалба и липсата на други заявени в срока по чл. 266, ал. 1 от ГПК и относими към предмета на делото оплаквания, въззивната жалба е неоснователна, а при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

По разноските:

При този изход на спора, разноски на въззивника не се дължат.

На въззиваемия-ищец в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат. По делото не са извършвани действия, освен подаването на молбa преди открито съдебно заседание, в която въззивната жалба е общо оспорена и е направено искане за присъждане на разноски. Подаденият отговор на въззивната жалба е извън срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, поради което и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК не следва да се взема предвид.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 153220 от 27.06.2019 г., постановено по гр. дело № 61814/2018 г. на Софийския районен съд, II ГО, 71 състав, в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.