Разпореждане по дело №3117/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 7254
Дата: 2 декември 2020 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20207180703117
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 2 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                         Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

№ 7254

гр. Пловдив, 02.12.2020 г.

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,  I с., в закрито заседание на втори декември   през две хиляди и двадесета  година,  в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Дарина Матеева

                  

като разгледа  чадм. дело № 3117  по описа за 2020 г. , взе предвид следното:

 

 

          Производство по реда на чл.250 от АПК.  

 

Образувано е по искане на “Аглика Трейд“ООД,ЕИК200813618,със седалище и адрес на управление:гр.Велико Търново,ул.“Никола Габровски“№73А,представлявано от *** Ю.П.,чрез адвокат С.Ж.за отмяна на фактическите действия на митническите органи на ТД“Тракийска“,Агенция „Митници“ по задържане на стоките по MRN 20BG003009083999R4, MRN 20BG003009084001R9, MRN 20BG003009084000R0 и MRN 20BG003009084908R8  ,както и да бъде  разпоредено стоките  да бъдат освободени за потребление.

По повод така постъпилата жалба съдията-докладчик на основание чл252 от АПК е поискал от ответния административен орган незабавно да предостави данни за основанието на извършените действия.

С писмо вх.№ 19852/02.12.2020г. е постъпило становище от Директор на ТД“Тракийска“,Агенция“Митници“ и приложени към същото доказателства.

Съдът намира,че искането е подадено от лице с активна процесуална легитимация в предвидената от закона форма, към него е приложено доказателство за внесена държавна такса, поради което е допустимо и редовно.

След като прецени твърденията, заявени в молбата  , становището на ответника и приложените към административната преписка материали, Административен съд-Пловдив,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят твърди,че по подадени митнически декларации за допускане за свободно обръщение на стоки по MRN 20BG003009083999R4, MRN 20BG003009084001R9, MRN 20BG003009084000R0 и MRN 20BG003009084908R8  ,по които са заплатени дължимите държавни вземания на 14.09.2020г.,към настоящия момент дружеството все още не е получило разрешение за вдигане на стоките.

С писмо peг. N 32-308950/22.10.2020 г. “Аглика Трейд“ООД е поискало стоките да бъдат освободени и при необходимост да бъде определено обезпечение за тяхното вдигане.

В искането е посочено още,че поради твърдението от страна на митническите органи, че дружеството не е представило информация за произхода на стоките, са представени всички транспортни документи на стоките - движението на стоките от Китай до Турция и след това до България,като понастоящем без законово основание се задържат стоките .

С писмо peг. N 32-309713/23.10.2020 г. митническите органи уведомяват дружеството, че се изчакват проби от ЦМЛ, като изискват от “Аглика Трейд“ООД обезпечение в размер на 197 420.78 лева .

В казаното писмо е посочено още,че  в представените митнически документи към митническите декларации/ MRN 20BG003009083999R4, MRN 20BG003009084001R9, MRN 20BG003009084000R0 и MRN 20BG003009084908R8/ липсва еднозначно определяне на елементите за облагане ,а именно код по Комбинираната номенклатура/КН/ и произход на стоките. Именно с оглед горните обстоятелства митническите органи са взели проби за лабораторен анализ с цел определяне на коректния код по КН.Посочено е,че “Аглика Трейд“ООД е декларирало произход Китай,но стоката е внесена от Турция и не са представени доказателства относно нейния произход.

Към настоящото искане е приложено и писмо от “Аглика Трейд“ООД до директора на ТД“Тракийска“ в Агенция“Митници от дата/ не се чете/,с която е поискано да бъде преразгледан въпроса за исканото обезпечение и неговия размер.

Митническите органи  в писмо с рег индекс №32-352017/01.12.20202г.посочват,че представените от дружеството документи не доказват по несъмнен и недвусмислен  начин произхода на стоките и отново посочват на жалбоподателя,че следва да заплати обезпечение в размер на 197 420.78 лева,като  в случай на непредставяне на такова ,на основание чл.195 пар.1,ал.3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. стоките по МД 20BG003009083999R4, 20BG003009084001R9, 20BG003009084000R0 и 20BG003009084908R8,няма да бъдат вдигнати за целите на декларирания режим .

Представена по делото е административната преписка.

След анализ на описаната фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира искането по реда на чл. 250 от АПК за отмяна на действията на служители при ТД“Тракийска“,Агенция „Митници“, изразяващи се в неоснователно задържане на стоки по митнически декларации, за неоснователно по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 250 на АПК е регламентирана защита срещу всякакви фактически действия на административните органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Обект на защита по чл. 250, ал. 1 от АПК са застрашените или нарушени права от неоснователни действия на административен орган или длъжностно лице. Нормативно установеният критерий да се квалифицира определено фактическо действие на администрацията като неоснователно е то да не се основава на административен акт или на закона, т. е. да не е налице правно основание за извършването му. За да се предизвика разпоредената от цитираната правна норма последица - прекратяване на неоснователни действия, то следва да е налице отрицателна предпоставка - липса на административен акт, респективно липса на закон, които да обосновават извършването им. Наличието на акт на административен орган като основание за извършване на действията елиминира приложението на чл. 250, ал. 1 от АПК и е пречка за постановяване спирането/прекратяването им. Следователно производството по този ред може да се осъществи в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице (и в двата случая те са носители на властнически правомощия, овластени по силата на закона), които не произтичат от сочените основания, какъвто не е настоящия казус.

Задържането на стоките по митническата декларация е във връзка с действия на митническите органи по контрол на извършвания внос, поради възникнали съмнения относно еднозначното определяне на елементите на облагането,а именно код по КН  и произход на стоката. Посочените действия на митническите органи имат своето правно основание в Закона за митниците и по конкретно в разпоредбите, касаещи последващ контрол на декларирането,а както е посочено и в писмо peг. N 32-309713/23.10.2020 г.“ в изпълнение на разпоредбата на чл.195а от ЗМ и на основание чл.89 от Регламент/ЕС/ №952/2013г,във връзка с чл.148 от Регламент/ЕС/2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби  на Регламент /ЕС/№952/2013г за покриване на потенциалното митническо задължение  и други задължения във връзка с вноса,следва да се предостави обезпечение в размер на 197420,78 лева.

Освен това чл.195,пар.1,ал.3 от Регламент/ЕС/ №952/2013г  сочи,че когато поставянето на стоките под митнически режим поражда митническо задължение, стоките се вдигат само ако размерът на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, е платен или е обезпечен и ал 3-когато съгласно разпоредбите, отнасящи се за митническия режим, за който стоките са декларирани, митническите органи изискват предоставяне на обезпечение, тези стоки не се вдигат за съответния митнически режим, докато не се предостави обезпечението.

Доколко действията на митническите органи са в съответствие с предписанието на закона е въпрос, който следва да се прецени в производството, в което ще се преценява законосъобразността на индивидуалните административни актове,  издадени като последица от тези действия.

Писмо peг. N 32-309713/23.10.2020 г. има само уведомителен, информативен и насочващ характер за жалбоподателя,като е видно,че същият е поискал от ответника да преразгледа въпроса с обезпечението и неговия размер.Такова писмо с уведомителен характер е  и представеното с административната преписка писмо с рег индекс №32-352017/01.12.20202г.

Съгласно  чл. 195а, ал. 1 от ЗМ ,когато при проверка на данните в приета митническа декларация за митнически режим допускане за свободно обращение на стоки, които попадат в списъка по чл. 66в, се установи, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в Европейския съюз, митническите органи изискват предоставяне на обезпечение. Обезпечението се предоставя в размер, осигуряващ заплащането на митническото задължение и другите вземания, които може да възникнат при вноса, изчислени на база справедливите цени за тези стоки към момента на декларирането. Разпоредбата на ал. 2 определя, че митническите формалности за декларирания митнически режим допускане за свободно обращение на стоки продължават след предоставяне на обезпечението по ал. 1. За дружеството има възможност да заплати или не обезпечението.

 Ако се установи, че плащането на митата и другите държавни вземания, събирани от митническите органи, не е обезпечено по реда на Глава Двадесет и четвърта – чл. 195а, митническите органи могат да налагат обезпечителни мерки – чл. 206а от ЗМ. Директорът на териториалната дирекция, в района на която е установен размерът на подлежащото на обезпечаване митническо задължение или друго публично държавно вземане, следва да издаде постановление, което може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред Директора на Агенция Митници /чл. 206б от ЗМ/, а неговото решение може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на органа, който го е издал. Извън оспорването на акта за обезпечаване жалбоподателят има и възможност да оспорва задържането на обезпечението след необходимите срокове за осъществяване на проверка и вземане на крайно решение в конкретния случай, както и да претендира обезщетение.

Изложеното от дружеството-жалбоподател в искането му,че действията на митническите органи не са в съответствие с предписанието на закона ,не сочи на основателност на искането.Видно е,че действията на митническите органи са в съответствие и с казания текст от ЗМ  и с разпоредбата на чл.195,пар.1,ал.3 от Регламент/ЕС/ №952/2013г  ,цитирана по-горе в настоящия съдебен акт.

В настоящия случай наличието на законова регламентация, в изпълнение на която са осъществяваните фактическите действия, налага извод, че искането се явява неоснователно и като такава следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

РАЗПОРЕДИ :

 

 

ОТХВЪРЛЯ   искане на “Аглика Трейд“ООД,ЕИК200813618,със седалище и адрес на управление:гр.Велико Търново,ул.“Никола Габровски“№73А,представлявано от *** Ю.П.,чрез адвокат С.Ж.за отмяна на фактическите действия на митническите органи на ТД“Тракийска“,Агенция „Митници“ по задържане на стоките по MRN 20BG003009083999R4, MRN 20BG003009084001R9, MRN 20BG003009084000R0 и MRN 20BG003009084908R8 ,както  и да бъде  разпоредено стоките бъдат освободени за потребление.

Разпореждането подлежи на обжалване в тридневен срок пред Върховния административен съд на Р България.

 

        

 

 

                                                СЪДИЯ: