РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 18.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното
заседание на двaдесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Невена Калинова
при секретаря Анелия Янчева разгледа докладваното от
съдията гр.д. N 1401 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на Б.К.Ф. и А.А.К. срещу И.Г.М., Т.В.М. и Н.В.М.,
с която са предявени обективно съединени искове от първия ищец по чл.108 от ЗС
и чл.109 от ЗС, субективно съединени с иск по чл.108 от ЗС.
С Разпореждане N 4273/22.10.2019г.
е постановено разделяне на производството по искове по чл.108 от ЗС и чл.109 от
ЗС, предявени от Б.К.Ф. срещу И.Г.М., Т.В.М. и Н.В.М., за ревандикация
на реална част на поземлен имот с идентификатор N 62445.18.380 в землището на
с.Резбарци, общ.Кърджали, ЗЗП 28, и за преустановяване на неоснователни
действия в същия поземлен имот, от това по искове по чл.108 от ЗС, предявени от
Б.К.Ф. и А.А.К. срещу И.Г.М., Т.В.М. и Н.В.М., за ревандикация на реална част на поземлен имот с
идентификатор N 62445.18.330-3 в землището на с.Резбарци,
общ.Кърджали, ЗЗП 28.
Настоящото производство
продължава да се движи по искове по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС, предявени от Б.К.Ф.
срещу И.Г.М., Т.В.М. и Н.В.М., за ревандикация на
реална част на поземлен имот с идентификатор N 62445.18.380 в землището на
с.Резбарци, общ.Кърджали, ЗЗП 28 /11.10 кв.м. в западната му част/, и за
преустановяване на неоснователни действия в същия поземлен имот ЗС-за
преустановяване ползването и премахването на външна тоалетна и прилежащия й
канал за отпадни води в югозападната част на имота. Обстоятелствата, на които се
основава иска, са че ищецът
е собственик на имота на основание
договор за нотариална продажба от 01.04.2016г., а ответниците са собственици на новоообразуван поземлен имот с идентификатор N 62445.18.207 в землището
на с.Резбарци, общ.Кърджали, ЗЗП 28, който е съседен на имота
на ищеца, и оградата откъм север и изток ответниците
не са поставили
на имотните му граници и навлиза
в имота на ищеца, отнемайки реална част от
собствения на ищеца имот откъм
запад, с площ от 11.10 кв.м., върху която ответниците
осъществяват фактическа власт без основание,
като в югозападната част на имота
на ищеца частично попада изградена от ответниците
външна тоалетна, за оттичането на
битово-фекалните води на която е изграден
канал, който преминава пред имота на ищеца
и е заустен в дерето, ситуирано на изток
от имота на ищеца. Изградената
тоалетна и канал са без учредено
право на строеж и строителни книжа, представляват незаконен строеж по чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ
и затрудняват ползването на имота на
ищеца.
В съдебно заседание ищецът лично
и чрез адвокат пълномощник поддържа исковете, сочи, че спорната реална площ, ползвана
към предявяване на иска от
ответниците, в т.ч. и чрез поставяне на тоалетна и прилежащ
канал, е освободена от ответниците след предявяване на исковете, като в устните прения моли за
уважаването на исковете, евентуално частично, както и за разноски по делото.
Ответниците И.Г.М., Т.В.М. и Н.В.М. в срока
за отговор по чл.131 от ГПК оспорват исковете като неоснователни и недоказани при възражение, че са собственици по наследство на поземлен имот с идентификатор N 62445.18.207 с площ
500.44 кв.м., придобит с нотариална продажба от 1994г., който имот ползват от
2012г. в качеството си на наследници на
В.В.М. в границите на имота по Скица
N 531/28.11.2019г., изд.
от община Кърджали, и Протокол за трасиране
на имота, изд. от „Сидиес
9“ ЕООД, без да навлизат в имота на ищеца, правото на собственост на който
не оспорват, а посочената тоалетна не ползват от
2017г. и същата не представлява строеж по смисъла на
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, а временно
поставена тоалетна от ламарина, която
с прилежащия й канал е премахната след новообразуваните имоти. В съдебно заседание ответниците Т.В.М. и Н.В.М. лично и всички ответници с адвокат пълномощник отричат новите твърдения
на ищеца, че спорната реална
площ, в т.ч. и находящата се на нея тоалетна и прилежащ канал, са премахнати след предявяване
на исковете, и твърдят, че същите са
освободени преди предявяване на исковете.Претендират за отхвърляне на исковете и за разноски по делото.
Районният съд като обсъди
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Предявените искове са по чл.108 и
чл.109 от ЗС за ревандикация на реална част на
поземлен имот с идентификатор N
62445.18.380 в землището на с.Резбарци,
общ.Кърджали, ЗЗП 28 /11.10 кв.м. в западната му част/, индивидуализирана на
скица, лист 22 от делото, и за прекратяване на неоснователни действия в същия
поземлен имот - за преустановяване ползването и премахването на външна тоалетна
и прилежащия й канал за отпадни води/в югозападната му част/.
Съгласно чл.108 от ЗС
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без
да има основание
за това, а съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване
на всяко неоснователно действие, което му пречи
да упражнява своето право.
В доказателствена
тежест на ищеца е възложено да установи правото си
на собственост на поземлен имот
с идентификатор N
62445.18.380 на основание
договор за нотариална продажба от 01.04.2016г., фактическата власт на ответниците,
осъществявана върху реална част от
собствения му имот откъм запад
с площ 11.10 кв.м. посредством поставяне на ограда на
имота на ответниците в пространствения обхват на имота
на ищеца, наличието на външна
тоалетна, ползвана от ответниците, частично попадаща в имота му, каналът
на която преминава през имота на ищеца
и възпрепятстване ползването
на имота му поради това.
В доказателствена
тежест на ответниците е възложено да установят правото си на собственост на поземлен имот
с идентификатор N
62445.18.207 с площ 500.44 кв.м.,
по наследство от В.В.М., и основанието
на което наследодателят им е придобил имота - договор за нотариална
продажба от 1994г., ползването на имота
в установените му с плана за ЗЗП 28, землище с.Резбарци, общ.Кърджали, граници, и премахването на посочената тоалетна от ламарина и прилежащия
й канал преди предявяване на исковете, както и трасирането, с оглед новите твърдения на ищеца в съдебно заседание, на имота
преди предявяване на иска и поставяне
на ограда по така трасираните
граници, в т.ч. откъм имота на
ищеца.
С оглед изявленията на страните в
съдебно заседание, както и тези на ответниците в
отговора на исковата молба, не се
установява спор по отношение правата им на собственост на сочените имоти-ищецът
е собственик на поземлен имот с идентификатор N
62445.18.380 на основание
договор за продажба от 01.04.2016г., сключен с Нотариален акт за
продажба на недвижим имот N 112, том 2, рег. N 5923, дело N 301/2016г. на нотариус с N 020 по РНК, с район на действие
РС-Кърджали, а ответниците
на поземлен имот с идентификатор N
62445.18.207 с площ 500.44 кв.м.,
по наследство от В.В.М., като правоприемството не се оспорва от ищеца.И
двата имота са съседни и се намират в землището на с.Резбарци общ.Кърджали, ЗЗП
28, код по ЕКАТТЕ 62445, за което е одобрен план на новообразуваните имоти
/ПНИ/ със заповед N РД-09-124/27.05.2003 на областния
управител на област Кърджали.Имотът на ищеца е трасиран на 11.07.2019г. от
правоспособно лице инженер, за което е съставен протокол с регистър на
подробните точки, със забележка, че имот с идентификатор 62445.18.207 навлиза в
югозападната част на имот 62445.18.380 с 0.60 м., по граничната линия, като
ситуацията е показана на скица, лист 22 от делото.Имотът на ответниците
е трасиран на 21.03.2019г. от специалист геодезист.
От неоспореното по реда на
чл.200, ал.3 от ГПК заключение на съдебно-техническата експертиза и изслушването
на вещото лице инж.Д. се установява, че на място фактическото ползване на процесните имоти относно общата им граница е в съответствие
с одобрения план на новообразуваните имоти /ПНИ/ и в пространствения обхват на
всеки един имот, изключая налична част от бивша
тоалетна с площ 1.10 кв.м., показана на скицата към заключението с N 2 в жълт цвят, която се намира в югозападната част на имот
с идентификатор 62445.18.380, като представените по делото протоколи за
трасиране на процесните имоти съответстват на
границите им по ПНИ, с единствено разминаване в северната част на имот с
идентификатор 62445.18.207, което не е относимо към
предмета на делото, и ако е имало разминаване в общата граница на двата процесни имоти, то към огледа на място е отстранено.На
място в имота на ищеца не са налични външна тоалетна и прилежащ й канал за
отпадни води, но е налице остатък от нея-бетоново тяло с площ 1.10 кв.м.,
представляващо фундамент на бившата тоалетна на ответниците,
който има дупка за фекалии.За премахването му според
вещото лице е необходимо да се разкопае ръчно или с багер, да се разбие бетона
и да се изнесе от имота, като обслужващата тоалетната канализация е демонтирана
и е наличен изкоп на демонтираните тръби.На място са налични дупки от стари
колове, разположени в имота на ищеца, останали след изместване на границата на
имотите, приведена съгласно ПНИ.
С отговора на исковата молба ответниците сочат, че налична в границите на техния имот
временна тоалетна от ламарина не се ползва от 2017г. и заедно с обслужващия я
канал е премахната след новообразуваните поземлени имоти, а в съдебно заседание
сочат, че преместването е през м.септември след спор между страните за местонахождението
на оградата между двата имота и премахването на коловете на ответниците
от ищеца.Сочат, че първоначално оградата между двата имота била поставена от
предишния собственик на имота на ищеца, когато тоалетната от ламарина и неизползваемата тръба към нея се намирали на
границата на имота им, после ищецът имал претенции за оградата и през м.март
извикали хора от кадастъра, трасирали имота и сложили ограда, след което същата
била премахната от ищеца.Самоволното премахване на оградата от ищеца се
установява от показанията на св.И.М., съпруг на ответника Т.М., който след това
премахване и трасиране на имота сложил нова ограда заедно със св.В.К., а
тоалетната сочи, че е премахната през м.септември 2019г..Св.И.М. сочи и, че
след първото премахване на оградата,
ищецът излял бетон по границата.
От показанията на св.Е.Ф.,
съпруга на ищеца, се установява спор между страните относно местонахождение на
ограда и ламаринена тоалетна, като свидетелката сочи, че когато през м.декември
2019г. посетила имота, видяла че оградата е преместена и постройката е развалена,
което се случило след подаване на иск.От показанията на св.Е.К., която също
последно посетила имота на ищеца, заедно със съпруга си и ищеца, през
м.декември 2019г., се установява, че тоалетната в имота е преместена, а преди
това-през м.юни 2019г. е била там.
За преместването на оградата и
тоалетната, по молба на ищеца е съставен на място констативен протокол от
23.12.2019г. от нотариус по заместване, с N 020 по РНК.
При тези доказателства, съдът
приема, че в собствения на ищеца имот е била разположена външна тоалетна и
обслужващ я канал, които са премахнати през м.септември 2019г. и което е
констатирано от ищеца заедно съпругата му, както и заедно със св.К. и нейният
съпруг през м.декември 2019г., но на място, в имота на ищеца е останал все още
бетонов фундамент с дупка за фекалии на
тоалетната.Същевременно е освободена и реално заетата площ от имота на ищеца по
протежението на спорната граница на имотите на страните и оградата на ответниците е по границата на ПНИ, която съответства на
трасирането на имота на ответниците през м.март
2019г.Исковете са предявени на 17.10.2019г. и от значение е дали към датата на
предявяването им все още е налице спор относно ползване на спорната реална площ
и относно неоснователните действия на ответниците по
ползване на външна тоалетна и прилежащ й канал.Не е установено при условията на
пълно и главно доказване от ищеца, че към 17.10.2019г. ответниците
ползват спорната реална и процесна площ от имота на ищеца,
като сведенията, които св.К. дава са към два момента-м.юни 2019г., преди
предявяване на иска, и м.декември 2019г., след предявяване на иска, за разлика
от св.М., който установява поставяне на ограда след трасиране през пролетта на
2019г., потвърдено и от св.К., след което през м.септември отново бил викнат
човек да замерва.В доказателствена тежест на ищеца е
да установи, че към предявяване на иска ответниците
упражняват фактическа власт върху имота, като с оглед признанието на ищеца, че
тази площ е освободена, установено и от СТЕ, искът по чл.108 от ЗС е
неоснователен и подлежи на отхвърляне, а липсата на сигурни доказателства, че
площта е освободена след предявяване на иска е от значение единствено за
отговорността за разноски по делото, които по този иск са в тежест на ищеца.
Предявеният иск по чл.109 от ЗС следва
се уважи отчасти като се осъдят ответниците да премахнат
установения в имота на ищеца бетонов фундамент на тоалетна с площ 1.10 кв.м.,
предвид, че чрез същия се поддържа противоправното й съществуване
при липса на съгласие и въпреки противопоставянето на собственика на имота.
За да приеме това, съдът взе
предвид, че ревандикационният иск съдържа две искания
за защита- установяване, че ищецът е собственик на процесния имот,
и осъждане на ответника да му
предаде владението на същия, като
на основание чл.2 ГПК съдът дължи произнасяне
по всяко от двете искания
с отделен диспозитив: установителен диспозитив относно правото на собственост на ищеца и осъдителен
диспозитив по претенцията за предаване владението на имота. Искът
за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.Съотношението на исковете по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС
е на преюдициалност.Искът по чл.108 от ЗС предполага установяване със силата на
пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост на ищеца и
възстановяване на отнетата фактическа власт, реализирана без основание от
ответника.Искът по чл.109 от ЗС осъществява в рамките на същата посесорна
защита, т.е. в рамките на защита на правото на собственост, защита от гл.т. на
възможността титулярът на абсолютното вещно право на собственост да изисква от
всяко лице да не пречи на упражняване на съдържанието на правото, включващо
правомощията владение, ползване и разпореждане с имота.Формите на нарушение
могат да бъдат различни и интензивността на засягане на правото на собственост
на ищеца може да бъде различна, но без да се изразява в отнемане на владението
на имота.С нарушението на ответника, релевирано по исковата защита по чл.109 от
ЗС, може да се приеме, че се оспорва и принадлежността на ищеца по отношение на
право на собственост на конкретния недвижим имот, когато спорът за установяване
на принадлежността на правото на собственост не може да се приеме, че е част от
предмета на иска по чл.109 от ЗС.Именно преместването на тоалетната и
прилежащия й канал, находящи се в собствения на ищеца
имот, и представляващи принадлежност на имота по смисъла на чл.92 от ЗС, и ползването
на процесните имоти в пространствените им обхвати по
плана, сочи на преустановяване на съществувалия между страните спор относно
границата между двата имота, при което не е налице и нужда от установяване на
правото на собственост на ищеца-то не се оспорва от ответниците,
които още през м.март 2019г. трасират имота си в съответствие с плана. Такива
са и действията им по премахване на постройката, представляваща тоалетна и прилежащ
канал, но останалия в имота на ищеца бетонов фундамент на тоалетна продължава
да поддържа противоправното състояние в имота на
ищеца, който има правото да иска прекратяване на неоснователните действия,
изразяващи се в премахване на фундамента, когато ако това не бъде сторено от ответниците, ще има право да го премахне сам, но за тяхна
сметка, поради което ответниците следва да се осъдят
да премахнат бетонов фундамент на тоалетна с площ 1.10 кв., очертан с номер 2 и
в жълт цвят на скица, лист 86 от делото, към заключението на СТЕ по делото,
която скица да е неразделна част от решението.Така ищецът ще получи защита и на
правото си на собственост на имота, защото само титулярът
на вещното право може да получи негаторна защита.
Извън това, по отношение на
възражението на ответниците, че постройката-тоалетна
е съществуваща отпреди, още, когато имотът е бил на наследодателя им, следва да
се има предвид, че ищецът не е длъжен да се съобразява със завареното фактическо
ползване на процесните имоти, когато то недопустимо
му пречи.Разпоредбата на чл.109 от ЗС не ограничава кръга на легитимираните да
отговарят по иска лица, и всяко лице, което към момента на предявяване на иска
поддържа противоправното състояние на имота, е пасивно легитимирано да отговаря
по иска, в който смисъл е практиката на ВКС-Решение N 340/25.05.1994г. по гр.д. N
918/1993г., IVг.о., Решение N
163/04.06.2012г. на ВКС по гр.д. N 656/2011г., II г.о., ГК и др..Съгласно установената
съдебна практика/ ТР N
31/84 от 06.02.1985г. по гр.дело N 10/84г. на ОСГК на ВС/ негаторният иск
е средство за правна защита на
собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено
състояние, което му пречи да
упражнява своето право според предназначението
на имота или в съответствие обема на правото
на собственост.Действието следва да съществува
към момента на разглеждане на спора и да
се установи наличието на причинна
връзка между конкретното неоснователно действие и обема на препятстване на упражняването на собствеността.Неправомерното с
оглед действащия правен ред действие
следва да има позитивно изразен
резултат и то да е такова, че
да създава обективни пречки за ползване на
собствения имот/Решение N 57/26.03.2013г. по гр.дело N 907/2012г. на II г.о. при ВКС, Решение N 62/01.07.2015 г. по гр.дело N 339/2015г. на II г.о.
при ВКС, Решение N 23/09.04.2014г. по
гр.дело N 5465/2013год. на
II г.о. при ВКС и други/. Като без значение може да е незаконността на строежа, която сама по себе си не
обуславя основателност на иска, а следва
да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на иска, както
и това, че незаконният строеж препятства
упражняването на правото на собственост
на ищеца/ТР N
31/06.02.1985г. на ОСГК на ВС, Решение N 411 от
02.03.1999г. по гр.дело N
2190/1998г. V г.о./.Незаконният строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, когато незаконността се изразява в нарушаване
на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имот.
Ако източникът на неоснователното въздействие е строеж, заинтересованият може да иска премахване
на строежа, но само когато
е налице недопустимост и нетърпимост на този строеж в състоянието,
в което е изграден/ ТР N
31/06.02.1985г. на ОСГК на ВС и Решение N
118/01.07.2015г. по гр.дело
N 5461/2014год. на I г.о./., като при съобразяване на посочената практика, процесният строеж, представляващ
бетонов фундамент на тоалетна, е изграден без строителни книжа, и е както незаконен,
така и не е търпим
по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, намира се в имота на ищеца и пречи на
пълноценното ползване на имота му.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците
следва да се възложат направените по делото разноски от ищеца съразмерно на
уважената част от исковете за държавна такса от 100 лв. и адвокатско
възнаграждение от 400 лв., или 250 лв., а тежест на ищеца съразмерно на
отхвърлената част от исковете се възложат направените от ответниците
разноски от 450 лв. за адвокатско възнаграждение/по 150 лв. от всеки ответник/
или 225 лв., като направените от страните разноски за възнаграждение на вещото
лице по СТЕ останат в тяхна тежест.
Мотивиран от горното, Районният
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. К.Ф. с ЕГН **********,
***, срещу И.Г.М. с ЕГН **********,***, Т.В.М. с ЕГН **********,***, и Н.В.М. с
ЕГН **********,***, иск по чл.108 от ЗС, че е
собственик на основание договор за продажба
от 01.04.2016г., сключен с Нотариален акт за продажба на недвижим имот N 112, том 2, рег. N 5923, дело N 301/2016г. на нотариус с N
020 по РНК, с район на действие РС-Кърджали, на
реална част с площ от 11.10 кв.м. от недвижим имот, представляващ новообразуван
поземлен имот с идентификатор N
62445.18.380, находящ
се в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали, ЗЗП 28, код по ЕКАТТЕ 62445, с площ
465.34, с начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, при граници: имот
с идентификатор N 62445.18.330 на П.В.П., имот с
идентификатор N 62445.18.209 на П.В.П., имот с
идентификатор N 62445.18.207 на В.В.М., имот с идентификатор N 62445.18.206 на М.А.Ю. и имот с идентификатор N 62445.18.327 на М.А.Ю. и Г.А.О., и за предаване на владението на тази реална
част от имота, находяща се в западната му част, по
протежението на границата с имот с идентификатор N 62445.18.207/индивидуализирана в скица-лист
22 от делото/.
ОСЪЖДА И.Г.М.
с ЕГН **********,***, Т.В.М. с ЕГН **********,***, и Н.В.М. с ЕГН **********,***, по предявения от Б. К.Ф. с ЕГН **********, ***, иск по чл.109 от ЗС, да
премахнат находящия се в собствения на Б.К.Ф. недвижим
имот, представляващ новообразуван поземлен имот с идентификатор N 62445.18.380, находящ се в землището на с.Резбарци, общ.Кърджали, ЗЗП 28,
код по ЕКАТТЕ 62445, с площ 465.34, бетонов фундамент на тоалетна с площ 1.10
кв., очертан с номер 2 и в жълт цвят на скица, лист 86 от делото, към
заключението на СТЕ по делото, която скица е неразделна част от решението.
ОСЪЖДА И.Г.М.
с ЕГН **********,***, Т.В.М. с ЕГН **********,***, и Н.В.М. с ЕГН **********,***, да заплатят на Б. К.Ф. с ЕГН **********, ***, сумата 250 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА Б. К.Ф.
с ЕГН **********, ***, да заплати на И.Г.М. с ЕГН **********,***, Т.В.М. с ЕГН **********,***,
сумата 225 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: