Решение по дело №284/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г. П. Г., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адвокат Я. С., срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка по заявление с рег. № АУ122748ВН/20.12.2023г. относно имот, находящ се в гр. Варна, Район Аспарухово, „Зеленика“, вх.А, ет.2, ап.12, представляващ самостоятелен обект с [идентификатор].

Иска се постановеният мълчалив отказ да бъде отменен като незаконосъобразен поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адвокат Стойчев поддържа жалбата на основанията посочени в нея с искане съдът да върне административната преписка на ответника с указания за произнасяне по същество. Претендира присъждане на сторените в съдебното производство съдебно-деловодни разноски, за които е представен списък.

Ответникът – кмет на Община Варна, с депозирана чрез процесуален представител А. Т. – главен юрисконсулт молба с.д. № 3618/13.03.2024г., оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Административен съд - Варна, след като се запозна с изложеното в жалбата и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 20.12.2023г. жалбоподателят Г. е сезирал ответника със заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост рег. № АУ122748ВН, с искане за извършване на административна услуга – да се извърши заверка на молба-декларация относно имот находящ се в гр.Варна, Район Аспарухово, „Зеленика“, вх.А, ет.2, ап.12, представляващ самостоятелен обект с [идентификатор]. Към заявлението са приложени: Схема № 15-1129697-23.10.2023г. на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор]; Удостоверение рег. № МД-Т23010692 ВН от 07.12.2023г. издадено от Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Варна, удостоверяващо, че имота, посочен в молба-декларация от Г., находящ се в гр. Варна, Район „Аспарухово“, ул.“Зеленика-1-ва“ № 131, вх.А, ет.2, представляващ жилище /апартамент 12/ с площ 53,60 кв.м, с [идентификатор], построено в ПИ с [идентификатор] е деклариран от лицето с декларация с вх. № **********/30.08.2023г., заведен с партиден № 5305Н569996 и към 04.12.2023г. по партидата за имота няма неплатени изискуеми задължения.

Към момента на подаване на жалбата до съда, а и до приключване на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция не са представени доказателства кметът на община Варна да се е произнесъл по заявлението на жалбоподателя за заверка на молбата-декларация.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е спорно между страните, че производството по извършване на административна услуга за заверка на молба-декларация е образувано по заявление на Г. П. Г. във връзка с провеждане на охранително производство по реда на чл. 587 от ГПК относно имот находящ се в гр.Варна, Район Аспарухово, „Зеленика“, вх.А, ет.2, ап.12, представляващ самостоятелен обект с [идентификатор].

Съгласно разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК, ако собственикът не разполага с доказателствата по ал. 1 – надлежни писмени доказателства за правото на собственост, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да са съседи на имота. Наред с това, с оглед забраната за придобиване на вещи – публична общинска или държавна собственост по чл. 86 от Закона за собствеността /ЗС/, в нотариалното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК от значение е и удостоверяването от страна на общината, в чийто район се намира имотът, съответно от Държавата, на обстоятелството актуван ли е този имот като общинска или държавна собственост, ако – да, какъв е видът на собствеността – публична или частна. Именно необходимостта в това производство да се представи документ, че имотът, за който жалбоподателят иска да се снабди с констативен нотариален акт, не е общинска собственост, обуславя правния интерес от извършване на услугата.

От изложеното следва извод, че поисканата от жалбоподателя административна услуга по заверка на молбата- декларация, приложена към заявлението от 20.12.2023г., почива на законовите изисквания на чл. 86 ЗС, респективно на чл. 587, ал. 2 ГПК, поради което заверката от кмета на общината на молбата-декларация за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 ДР на Закона за администрацията /ЗА/.

Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

В конкретния случай заявлението за извършване на услугата е подадено от жалбоподателя на 20.12.2023г. На основание чл. 57, ал. 2, вр. с § 8 от ПЗР АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до 7 (седем) дни от датата на започване на производството, т. е. срокът за заверка на молбата изтича на 28.12.2023г. – четвъртък, първият присъствен ден.

До изтичане на така определеният срок молбата не е била заверена, от което логично следва извод, че е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 149, ал.2 от АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата на Г. е депозирана в деловодството на ответника на 22.01.2024г., т.е. оспорването е направено в предвидения от АПК едномесечен срок, който е преклузивен.

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Както вече се посочи по-горе, жалбоподателят Г. е поискал от кмета на община Варна извършване на процесната административна услуга по повод производство по чл. 587 ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка във връзка с чл. 79 ЗС, с цел установяване на изискуемите от приложимата нормативна уредба предпоставки.

Компетентен да извърши проверка относно правото на собственост на лицето, което иска да се снабди с титул за собственост върху конкретен имот, е само и единствено нотариусът.

След като искането е направено от лице с установен правен интерес от извършването на поисканата услуга, административният орган дължи същата, и то при условията на обвързвана компетентност. В производството по извършване на административната услуга релевантен е фактът дали имотът е актуван като общинска собственост по реда на Закона за общинската собственост /ЗОС/. Доколко действително е осъществен фактическият състав на чл. 79 ЗС, следва да прецени нотариусът в производството по чл. 587 и чл. 588 ГПК, а не административния орган – в случая кмета на Община Варна. Отказът за заверка на молбата-декларация на практика води до невъзможност за провеждане на обстоятелствена проверка и за удостоверяване на правото на собственост на жалбоподателя по реда на чл. 587 ГПК, като компетентен да признае или да отрече правото на собственост на заявителя е единствено нотариусът, който извършва обстоятелствената проверка. Що се отнася до административния орган, от когото е поискана административна услуга, той е длъжен да я извърши при наличието на редовна молба със съответните приложения и внесена такса. Услугата се състои в удостоверяване на определени обстоятелства, в кръга на компетентността на органа, по установения ред и форма. В конкретната хипотеза кметът на общината (Варна) притежава правомощие само да завери молбата-декларация.

Правнозначимите факти, които кметът на общината следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга – заверка на молба декларация във връзка с образувано производство по реда на чл. 587 от ГПК, определят и границите на проверката, която ответникът е длъжен да извърши, а именно дали конкретният имот е актуван като общинска собственост или не е. При установяване, че не е налице АОС кметът действа в условията на обвързана компетентност, с оглед на което е длъжен да извърши исканата услуга, а именно да завери молбата-декларация. Същото следва да извърши и когато установи, че имотът или дори само части от него са актувани като общински, като в този случай в молбата-декларация се отбелязва, че имотът е общински, респективно, каква част от него е общинска и въз основа на какъв акт.

По изложените по-горе съображения съдът приема, че оспореният мълчалив отказ на кмета на община Варна за заверяване на молбата-декларация по заявление на Г. П. Г. от 20.12.2023г. е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. На основание чл.173, ал. 3 АПК, преписката следва да бъде върната на административния орган за извършване на съответните действия по заверяване на молба-декларация, приложена към заявление рег. № АУ122748ВН/20.12.2023г.

Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененият акт или отказ.

Предвид изхода на делото претенцията на оспорващия за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размер на 10.00 лева, заплатени за държавна такса.

Основателна се явява и претенцията на пълномощника на оспорващия за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ.

По реда на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя дължимо възнаграждение в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2, чл. 174 АПК, Административен съд – Варна, Пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Г. П. Г., [ЕГН] от гр. Варна, мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка по заявление с рег. № АУ122748ВН/20.12.2023г. относно имот, находящ се в гр. Варна, Район Аспарухово, „Зеленика“, вх.А, ет.2, ап.12, представляващ самостоятелен обект с [идентификатор].

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за заверка на молба-декларация, приложена към заявление с рег. № АУ122748ВН/20.12.2023г. от Г. П. Г., [ЕГН], в 7-дневен срок от получаване на настоящото съдебно решение и при съобразяване на указанията на съда относно правилното приложение на материалния закон, дадени в мотивите към същото.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адвокат Я. Й. С., ЛН **********, Адвокатска колегия гр. Варна, сумата от 1000.00 /хиляда/ лева, адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Г. П. Г., [ЕГН] от гр. Варна, ул. „Д-р Петър Скорчев“ № 17, вх. А, ет.2, сумата от 10.00 лева, разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.