Решение по дело №14/2019 на Районен съд - Тервел

Р Е Ш Е Н И Е

№________

гр.Тервел 22.04.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Тервелски районен съд  в публично съдебно заседание на дванадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Ганчо Драганов

 

 

с участието на секретаря Милена Димова разгледа докладваното от районния съдия АНД №14 по описа  за  2019 година на Тервелски районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.А.Р., ЕГН ********** с адрес *** срещу Наказателно постановление №НГ-1-24-00490655 от 20.11.2018г., издадено от П.П.ръководител на ТП на НОИ - Добрич, по силата на което за установено административно нарушение по чл.2 ал.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, на основание чл. 349 ал.1 от КСО му е наложено административни наказания - глоба в размер на 100 лева.

Жалбоподателя не се явява лично и поддържа своята жалба чрез процесуалния си представител адв. Георги Спасов – редовно упълномощен, като моли съдът да отмени наказателното постановление поради нарушения на процесуалните правила.

Въззиваемата страна  редовно призована, се представлява от юрисконсулт Л.Ц., която оспорва изнесеното в жалбата и моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Актосъставителя свидетеля – В.Х.К. редовно призован се явява.

По делото  бяха представени и приети следните писмени доказателства: наказателно постановление №НГ-1-24-00490665/20.11.2018г., акта за установяване на административно нарушение №АН-1-24-00485078/09.11.2018г., известие за доставяне, заповед №1/16.10.2018г.,декларация за трудова злополука от 24.10.2018г., декларация за трудова злополука от 19.09.2018г., протокол за трудова злополука от 22.10.2018г.

          Независимо от основанията за атакуване на издадения от особена юрисдикция правораздавателен акт, съдът прецени административнонаказателното производство изцяло, какъвто е пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към който препраща чл. 84 от ЗАНН, при което установи следното:

На 09.11.2018 г. в ТП на НОЙ гр.Добрич е съставен акт за административно нарушение на база официални документи за настъпила трудова злополука на починало лице Мюрсел Осман Осман. Акта е съставен на С.А.Р. в качеството и на упълномощено да управлява дружеството Екофрукт  ЕООД лице.  В самият АУАН е описано  като нарушение - Незабавно след уведомлението за трудова злополука ръководителят на осигурителя/предприятието ползвател или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни да организират разследване на обстоятелствата на злополуката. При разследването задължително се канят представители на работниците и служителите от комитетите и групите по условия на труд и на синдикалните организации в предприятието. Описаното нарушение е дословно цитиране на нормата на чл.2 ал.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, каквато е и описаната юридическа квалификация на нарушението. По АУАН не е направено възражение нито при съставянето му нито в тридневния срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Жалбата, като депозирана в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

В административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.

На първо място АУАН е съставен без присъствието на свидетели изискуеми съгласно чл.42 т.7 от ЗАНН. Едва в съдебно заседание свидетелят актосъставител заяви, че АУАН е съставен на базата на официален документ. Съгласно чл. 40 ал.4 от ЗАНН -  Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. В самия АУАН обаче никъде не е посочено, че същият се съставя на базата на официален документ, нито официалният документ е описан в него като доказателство. По тази причина, за жалбоподателя не може да стане ясно на базата на кой точно официален документ удостоверяващ извършеното от него нарушение е съставен АУАН. Това нарушава безспорно правото му на защита. Нещо повече, съдът също не би могъл да осъществи контрол по законосъобразност в тази насока, тъй като отново не е ясен кой е официалният документ, като се има предвид, че съгласно препращащата норма на 85 от ЗАНН съгласно чл.93 т.5 от НК - "Официален документ" е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. В този смисъл в административнонаказателната преписка съдът не установи да се съдържа такъв документ, което ще рече, че съставеният АУАН без свидетели по него е незаконосъобразен.

Съдът намира, че са нарушени разпоредбите на императивните норми на чл. 42, т.3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Нормата на чл.42 т.3 от ЗАНН  указва в АУАН задължително да е посочено датата и мястото на извършване на нарушението. В процесния АУАН липсва както дата на извършеното нарушение така и мястото където е извършено. Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение задължително трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Същите реквизити следва да съдържа и наказателното постановление - чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление единствено е възпроизведена дословно разпоредбата на чл.2 ал.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, без обаче да са посочени конкретни факти на нарушението, което се твърди, че е извършено. С оглед на това, съдът приема, че не е посочено конкретното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушението на изискванията на закона да се опише нарушението и обстоятелствата, при които е извършено съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на нарушителя. Нарушителят има право още при започване на административно-наказателното производство със съставянето на акт за установяване на нарушение да научи в пълнота какво нарушение се твърди, че е извършил и кои законни разпоредби е нарушил. С оглед на това са и императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, които посочват задължителните реквизити на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. По този начин се гарантират правата на нарушителя, включително и правото му по чл. 44 ЗАНН да направи възражения по акта. За да може нарушителят да упражни пълноценно правото си на защита е необходимо да знае от фактическа и правна страна какво нарушение му се вменява.

Допуснатите процесуални нарушения са съществени и не са от категорията нарушения, които биха могли да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, без съда да разглежда делото по същество.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №НГ-1-24-00490655 от 20.11.2018г., издадено от П.П.ръководител на ТП на НОИ – Добрич, по силата на което за установено административно нарушение по чл.2 ал.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки извършено от С.А.Р., ЕГН ********** с адрес *** срещу, на основание чл. 349 ал.1 от КСО и е наложено административни наказания - глоба в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 / Г. Драганов /