Р Е Ш
Е Н И Е
№ 96
гр.Габрово, 15.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд.в съдебно заседание на втори
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ: К.Големанова
С.Миланези
при секретаря М.Шаханова,.като разгледа докладваното
от съдия Пенкова в.гр.д.№412/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника
„Финанс Про Колект“ООД срещу постановеното решение №238 от 19.06.2019г. по
гр.д.№1697/2018г. на Районен съд Габрово.
В депозираната жалба се излагат доводи за недопустимост на
обжалваното решение,а при условията на евентуалност – за неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост и постановяване в разрез с процесуалните и
съдопроизводствени правила.Твърди се,че решенето е недопустимо,поради липсата
на правен интерес. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
отрицателния установителен иск ,с предмет
несъществуване на вземане спрямо ищеца, е ответникът да е носител на
спорното право. Жалбоподателят се позовава на приетото в т.1 от ТР №8/2012 на
ОСГТК на ВКС и т.2Б от ТР №4/2014г. на ОСГК. Сочи ,че ищецът обосновава правния
си интерес с представеното съобщение от
19.06.2018г.,представляващо покана за доброволно изпълнение на посоченото в
него задължение, което не е изходящо от ответника.Между страните не е налице
правен спор, от който ищецът би могъл да изведе правния си интерес от воденето
на установителен иск за недължимост на исковата сума.Интересът е налице при
правен спор,какъвто в случая липсва.Ищецът следва да установи наличието на свое
накърнено право,което се нуждае от защита,като докаже фактите,от които
произтича.Твърди се,че в полза на ищеца не съществува правото на иск.Искът е
насочен срещу лице,чуждо на правния спор,което не е процесуално легитимирано да
отговаря по него.Липсата на активна или пасивна процесуална легитимация
обуславя,че искът е ненадлежно предявен ,което го прави недействителен.Това
води до процесуална недопустимост на предявения иск и на постановеното
решение.Наведени са доводи за постановяване на решението при нарушаване на
процесуалните правила по чл.235 - чл.236,ал.2 ГПК. ССчЕ потвърждава,че
жалбоподателят не е закупил вземане в размер на 505,66лв. по договор
№М02023008, сключен между „Теленор България“ЕАД и ищеца. Това потвърждава ,че
между ищеца и ответника липсва каквото и да било облигационно правоотношение .От
значение е и становището на третото лице адв.К.К.. Твърди се,че съдът не е изложил в мотивите на решението си обоснован
анализ на доказателствените материали по делото.Излагат се доводи,че правните
изводи на съда не почиват на доказателствата по делото. Не са коментирани
аргументите и доводите на ответника, изложени в хода на делото. Не е обсъдено
обстоятелството, че ответникът няма вземане към ищеца и поради това не е налице
правен спор. Жалбоподателят няма претенции за вземания от ищеца.Твърди се,че
преди да заведе иска си ,ищецът се е свързал с ответника по телефона ,като в разговора
му е разяснено,че дружеството няма претенции към него.Липсват правни изводи на
първоинстанционния съд за посочените обстоятелства.Твърди се,че ответникът не е
дал повод за завеждане на делото,поради което не дължи плащането на разноски.В
производството е уточнено,че не е налице правен спор , поради което не е възможно да бъде извършено признание на
иска ,предвид правилото на чл.78,ал.2 ГПК. Налцие е неоснователно предизвикан
правен спор , поради което жалбоподателят не следва да понесе отговорността за
разноските. Същият не е предприел каквито и да е действия срещу ищеца. С оглед
на това не следва да се присъждат в негова тежест разноските.
Претендира се да бъде обезсилено обжалваното решение
като недопустимо и прекратено производството по делото поради недопустимост на
предявения иск. При условията на евентуалност се прави искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново ,с което да се отхвърли предявеният
иск, ведно със законните последици.
От ищеца е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
,подаден чрез процесуалния представител адв.Д.,в който е заявено становище за
неоснователност и необоснованост на жалбата.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените във въззивната жалба доводи,прие
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е решение на Габорвски районен съд по
гр.д.№1697/2018г., с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът Х.С. А. не дължи на ответника „ФИНАНС ПРО КОЛЕКТ”
ООД, ЕИК201678810, сумата от 505.66лв./петстотин и пет лева
и шестдесет и шест ст./, на основание
чл.124,ал.1 от ГПК и разноските по делото са възложени в
тежест на ответника.
За да
уважи предявения отрицателен установителен иск , първоинстанционният съд е
приел , че е безспорно установено по делото ,че ответното дружество „Финанс Про Колект" ООД не е
закупувало вземане в размер
на 505.66лв. по Договор
№М02023008, сключен между
„Теленор България” ЕАД и Х. С. А.. Следователно за ответното дружество „Финанс Про
Колект" ООД не съществува
вземане в размер
на 505.66лв. спрямо ищеца
Х. С.
А..
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и
допустимо.
Неоснователни са наведените в жалбата доводи
за недопустимост на обжалваното решение.
Недопустимостта на постановеното от пръвоинстанционния
съд решение по гр.д.№1697/2018г. по описа на РС-Габрово жалбоподателят обосновава с липсата на правен спор между
страните ,от който ищецът би могъл да изведе наличие на правен интерес за
предявяване на установителен иск за недължимост на исковата сума и наличие на
активна или пасивна процесуална легитимация по него.
Съдебната
практика, на която се позовава жалбоподателят, е постановена относно искова
защита по спорове за собственост и други вещин права. В случая предмет на
исковата претенция е парично вземане.
Предявеният иск е отрицателен установителен. Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта му е правният интерес от предявяването ,като наличието му се
преценява към момента на подаване на исковата молба, въз основа на твърденията
на ищеца, които той е изложил в нея
Правният интерес е налице, когато съществува
правен спор между лицето, което подава исковата молба (ищеца), и лицето, което е
посочено като ответник.С упражняване правото на иск,правният спор между
страните ще бъде решен със сила на пресъдено нещо и ще се постигне яснота
относно действителното правно положение межу тях.
По делото ищецът е предявил отрицателен установителен
иск срещу „Финанс Про Колект“ООД за недължимост на вземане в размер на
исковата сума, позовавайки се на изтекла погасителна давност и неуведомяване за
извършена цесия. В исковата молба е навел твърдения, че на 05.07.2018г. е получил съобщение в пощенската
си кутия, с което е уведомен,че на основание договор за прехвърляне на
вземания, „Теленор България“ЕАД е прехвърлило на ответника изцяло задължение на ищеца по договор
№М02023008 ,с посочен размер на задължението 505,66лв. Не е посочена дата и
номер на фактурата ,от която се твърди, че произтича вземането ,както и дата на
договора, на основание на който се претендира вземането. Указано е на ищеца, че ако не плати „доброволно“ сумата от
505,66лв., ответникът ще сезира компетентния съд ,което ще го утежни с
допълнтителни такси ,разноски , адвокатски хонорар. Ищецът е поканен да заплати
сумата по посочена в съобщението банкова сметка. ***ил информиран от „Теленор България“ЕАД, че
има неплатени фактури. Отрича да е имал неплатени задължения към посочения в съобщението мобилен оператор.
Съобщението е изпратено от ответника
„Финанс Про Колект“ООД, чрез негов вероятно пълномощник- Адвокатска кантора „К.
и партньори“ Варна,тъй като липсва пълномощно към съобщението, което е
подписано от адв. К. К.. Твърди се,че ищецът не знае да е имал неплатени
фактури във връзка с някакво договорно отношение с „ Теленор България“ЕАД. От
полученото съобщение от ответника също не става ясно от какво произтича и за
каква услуга е това неплатено задължение , което ответникът ,чрез упълномощено лице
,сочи в съобщението до ищеца. Обосновал е,че правния
интерес от търсената защита е да бъде установено по отношене на
ответника,че не дължи исковата сума по посочения договор и че полученото
съобщение представлява извънсъдебна покана за плащане,което поражда правен
спор,поради оспорване дължимостта на вземането от ищеца. Изложени са и
доводи,че с предявения иск ще се установи със СПН действителното
материалноправно отношение между страните и ще се избегне възможността в бъдеще
ответникът да претендира процесното вземане по съдебен ред.
Изложените в исковата молба твърдения от ищеца
обосновават наличието на правен интерес от предявяване на иска. Същият
произтича от твърденията на ищеца,че няма непогасено задължение,каквото се
претендира от ответника с изпратеното
съобщение по пощата, представляващо по същество покана за плащане на сумата от
505,66лв.,за което вземане ищецът
претендира да се установи със сила на пресъдено нещо,че не дължи тази
сума.Изложените в обстоятелствената част на исковата молба
твърдения,обективират наличие на правен спор между страните ,повод за завеждане на делото от ищеца ,който
оспорва дължимостта на вземането, предмет
на получената извънсъдебна покана .
Към исковата молба е приложено съобщение с
изх.№8156119/19.06.2018г. от Адвокатска кантора “К. и партньори“ Врана, адресирано
до ищеца Х.С.А.. С него адресатът е поканен в 7 дневен срок от получаването да заплати сумата от
505,66лв. ,представляваща неплатено задължение
по договор №М02023008, сключен с „Теленор България“ЕАД, като е посочена
банкова сметка,***.На основание чл.99,ал.4 ЗЗД ищецът е информиран, че с договор за продажба на
вземания , задължението му е прехвърлено на „Финанс Про Колект“АД,поради което
на основание предоставените пълномощя на
подателя на съобщението, го
информира, че при доброволно плащане на сумата от 505,66лв. „Финанс Про
Колект „АД няма да има претенции към него и задължението ще бъде погасено
изцяло. При неизпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение – ще
бъде сезиран компетентния съд,което ще утежни ищеца с допълнителни
такси,разноски и адвокатски хонорар. Съобщението е подписано от адв.К. К..
Твърдението на жалбоподателя,че липсва правен интерес
за ищеца от предявяване на иска,тъй като представеното съобщение не е изходящо от ответника,е неоснователно.
Ищецът е насочил исковата си претенция срещу ЮЛ,което
е посочено в полученото съобщение с изписаното наименование ,което е
единствения индивидуализиращ белег в съобщението. Не се твърди и не е
установено по делото,че има други ЮЛ с това наименование „Финанси Про Колект“.
При наличните данни в съобщението и липсата на приложени към него документи за
договора за цесия и упълномощаването ,ищецът не е могъл да извърши преценка към
момента на предявяване на иска има ли в
съобщението, което е получил за заплащане на сумата от 505,66лв., допусната
техническа грешка относно посоченото дружество-кредитор и между кого в
действителност е извършена
упълномощителната сделка с подписалия съобщението адвокат.
Дали оспореното
от ищеца вземането съществува или не ,е неотносимо към правния интерес и
допустимостта на иска. Това е предмет на спора по същество.
От събраните по делото писмени
доказателства не се установява посоченото в съобщението вземане да е цедирано на ответника. От представените писмени
доказателства е установено,че договори за цесия са сключени последователно
между „Теленор България“ЕАД
и „С.Г.Груп“ООД на 21.03.2011г. и между „С.Г.Груп“ООД и „Ф.П.Колект“ЕАД на
05.03.2018г. ,с които е прехвърлено вземане на длъжника Х. С. А. в размер на 246,33лв. В приложение
№1 към договора
за цесия от
05.03.2018г. е посочено, че
вземането спрямо длъжника Х.С. А. е в
размер на 246.33лв. по Договор №М02023008, сключен между същия и „Теленор България” ЕАД, за което
са издадени следните фактури: №********** от 25.09.2009г.;
№********** от 25.07.2009г. и
№********** от 25.06.2009г., което е прехвърлено от С.Г.Груп” ООД
на „Ф.П. Колект” ЕАД.
Представените
по делото доказателства обосновават основателността на предявения отрицателен
установителен иск,до който извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Необсъждането
от първоинстанционния съд на липсата на провоотношение между ответника и адв.К.
по упълномощителна сделка относно процесното вземане и установените данни за
допусната техническа грешка от адв.К. в отразяване в съобщението до ищеца на
наименованието на држеството,на което е било цедирано вземането от „Теленор
България“ЕАД, не води до промяна на крайния извод ,до който е достигнал
първоинстанционния съд,за да уважи иска - че за ответното дружество „Финанс Про
Колект" ООД не съществува
вземане в размер
на 505.66лв. спрямо ищеца
Х. С.
А..
Първоинстанционният
съд е възложил разноските по делото – дължимата за производството държавна
такса , в тежест на ответника ,на основание чл.78,ал.6 ГПК
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя ,че не дължи разноските по делото , тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
В чл.78,ал.2 ГПК са дадени две предпоставки,при
кумулативното осъществяване на които , разноските се възлагат върху ищеца –
ответникът с поведението си да не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска.С огтовора на исковата молба
ответникът е оспорил иска,като е изразил несъгласие с твърденията на ищеца и е
навел доводи както за неговата недопустимост,така и за неговата
неоснователност/заявени при условията на евентуалност/. Също така в случая
липсва признание на иска,което изключва осъществяването на визираните в
чл.78,ал.2 ГПК кумулативно дадени предпоставки ,при които разноските не следва
да се възлагат в тежест на ответника.
На
основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за
въззивната инстанция.
На
основание изложеното, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №.238 от 19.06.2019г. по гр.д.№1697/2018г. на Габровски районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :