№ 528
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000704 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 18.08.2025 г. на ищеца – синдика на „Ню Геймс“ АД /в
несъстоятелност/ против решение № 983/2.07.2025 г., поправено с решение № 1147/4.08.2025
г., по търг. дело № 2885/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-13 състав, с което:
е отхвърлен предявеният срещу „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/ и „Ес Ди Ай
Груп“ ЕАД иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ за обявяване относителната недействителност на
прихващане, извършено от „Ес Ди Ай Груп“ ООД /впоследствие преобразувано в „Ес
Ди Ай Груп“ ЕАД/ с изявление за прихващане от 27.02.2020 г. на негови вземания в
размер на 109 599 лв. с насрещни задължения на „Ню Геймс“ АД в размер на 45 273,24
лв. до размера на по-малкото от двете;
на осн. чл. 649, ал. 6 ТЗ „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/ е осъден да заплати
държавна такса в размер на 1 810,93 лв., която да бъде събрана от масата на
несъстоятелността;
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/ е осъден да заплати на
„Ес Ди Ай Груп“ ЕАД сумата 3 956,60 лв. – съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел за установено съществуването на
активните вземания на „Ес Ди Ай Груп“ ООД, както и, че моментът на придобиването им
предхождал датата на неплатежоспособност. Твърди се, че не били доказани предпоставките
за възникване на тези вземания по договора от 12.03.2013 г., и по-конкретно – че ответникът
е изпълнил задължението си за отчетност и фактическо предаване на „Ню Геймс“ АД на
всички лотарийни билети, по които „Ес Ди Ай Груп“ ООД е изплатил печалби за процесните
отчетни месеци, както и предоставяне на документите, удостоверяващи изплащането на
печалбите, техния размер и превеждането на продажната цена за билетите. Такива данни не
се съдържали в представените по делото двустранни протоколи, поради които въз основа на
тях не можел да се направи извод за възникването на активните вземания, нито за момента
на възникването. Твърди се, че самите протоколи били частни документи, по които синдикът
1
не бил страна и те не можели да му се противопоставят, а не било проведено доказване на
удостоверените в тях факти, тежестта за което била на ответника. Сочи се, че неправилно
съдът приел за недоказан субективният елемент по чл. 645, ал. 3 ТЗ, а именно – че
прихващащият не е знаел към момента на придобиване на вземанията или задълженията, че
„Ню Геймс“ АД е изпаднал в състояние на неплатежоспособност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност. Твърди се, че основният предмет на дейност
на „Ню Геймс“ АД е организирането на хазартни игри, която дейност била прекратена в
резултат на законодателни промени, а още през м. 01.2020 г. било разгласено чрез
националните медии, че имуществото на дружеството е обект на предварителни
обезпечителни мерки от НАП, както и че разплащането му към клиенти и контрахенти е
затруднено, т.е. финансовите затруднения на дружеството били общоизвестни.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да
уважи предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.
Въззиваемият „Ес Ди Ай Груп“ ЕАД – ответник по иска – в писмения отговор на
процесуалния си представители оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемият „Ню Геймс“ АД – ответник по иска – уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК,
не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Същото е и правилно като резултат, като въззивният състав споделя мотивите на
обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите му.
Независимо от това и във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:
1. Предмет на делото е иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ за обявяване за недействително спрямо
кредиторите на „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/ на прихващането, извършено от
ответника „Ес Ди Ай Груп“ ООД с писмено изявление с изх. № 0257/27.02.2020 г., постъпило
при адресата с вх. № 013/27.02.2020 г. /л. 42 от делото на СГС/. Искът е предявен в
преклузивния 1-годишен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, доколкото исковата молба е подадена на
30.12.2021 г., а производството по несъстоятелност спрямо „Ню Геймс“ АД е открито с
решение от 6.01.2021 г. по т.д. № 699/2020 г. на СГС.
Разпоредбата на чл. 645, ал. 3 ТЗ урежда потестативно право по съдебен ред да бъде
обявена относителната недействителност на прихващане, извършено от кредитор на
длъжник, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност. Целта на този иск е да
преодолее поставянето на получилия удовлетворение чрез прихващането кредитор в по-
добро положение /преференция/ в сравнение с това, в което той би бил при разпределение
на имуществото на длъжника по правилата на чл. 722 ТЗ, ако това прихващане не бе
извършено. За разлика от всички останали искове по чл. 645 – 647 ТЗ искът по чл. 645, ал. 3
ТЗ не е насочен срещу извършено от неплатежоспособния длъжник действие, а срещу
извършено от негов кредитор такова – прихващане.
Фактическият състав на правото по чл. 645, ал. 3 ТЗ включва следните кумулативни
елементи: 1) да е извършено валидно изявление за прихващане от кредитор към длъжник,
спрямо когото е открито производство по несъстоятелност – без значение дали е извършено
2
преди или след откриване на производството /арг. от чл. 649, ал. 1, изр. 2 ТЗ/, 2)
прихващането да е извършено след по-ранната от двете дати – на подаване на молбата по чл.
625 ТЗ или на неплатежоспособност /свръхзадълженост/, 3) вземането на кредитора да е
придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 4)
задължението на кредитора да е придобито преди датата на откриване на производството
по несъстоятелност, 5) към момента на придобиване на вземането или на задължението
кредиторът да е знаел, че спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност, съответно
свръхзадълженост, или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Предвид тези законови предпоставки е учудваща и правно нелогична позицията на ищеца
– синдик, че не било доказано възникването и съществуването на активните вземания на
прихваналия „Ес Ди Ай Груп“ ООД. Подобна позиция противоречи на интереса на самия
ищец и на целта му да се уважи предявения иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ. Ако активни /а и
пасивни/ вземания не са съществували към момента на изявлението за прихващане, то това
изявление би било „удар във въздуха“ предвид неосъществяване на фактическия състав на
компенсационното право по чл. 103, ал. 1 ЗЗД. При липса на предпоставките на чл. 103, ал. 1
ЗЗД прихващане няма, а следователно – то не би могло да се атакува по реда на чл. 645, ал. 3
ТЗ, а искът не би могъл да се уважи. Следователно, ако се възприеме тезата в жалбата за
липсата на активни вземания, а от там – и за липса на породило действието си прихващане,
то искът би бил неоснователен, а от там – и жалбата би била неоснователна. Поради това
интерес да твърдят липсата на предпоставките за прихващане по чл. 103 ЗЗД имат само
ответниците по настоящия иск, с цел същият да се отхвърли, каквато защитна позиция те не
са заявили по делото. Ето защо въззивният съд намира за излишно разглеждането на
подобни доводи на ищеца, макар че извършеното от СГС разглеждане като обосновка да е
съответно на доказателствата и закона и да е споделимо като констатации и изводи.
От друга страна, при разглеждане на конститутивния иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ съдът по
принцип следва да изхожда от разбирането, че атакуваното прихващане е валидно и
породило правни последици, т.е. че са налице всички предпоставки по чл. 103, ал. 1 ЗЗД.
Това е така, защото по този въпрос не се формира СПН, която обхваща само наличието или
липсата на потестативното право по чл. 645, ал. 3 ТЗ. В противен случай съществува риск
съдът да отхвърли иска по чл. 645, ал. 3 ТЗ с доводите, че не са установени предпоставките
по чл. 103, ал. 1 ЗЗД /съществуването на активно и пасивно вземане/, а в последващо
съдебно дело с главен предмет събирането на едно от двете вземания да се установи тяхното
съществуване, да се признае действието на прихващането и то да се зачете, тъй като не е
било предходно отменено по реда на чл. 645, ал. 3 ТЗ. Поради това по правило в
производството по чл. 645, ал. 3 ТЗ валидността на прихващането следва да се преценява
само с оглед формалната валидност на самото изявление като такова /от гледище на
наличието на воля или пороци в същата/, респ. неговото достигане до адресата, като условие
за пораждане на действие, а не от гледна точка на материалните предпоставки за
прихващане по чл. 103 ЗЗД, чието съществуване следва да се презумира, освен ако не са
отречени със СПН със съдебно решение по друго дело.
2. В конкретния случай срещу формалната валидност на процесното изявление за
прихващане от 27.02.2020 г. не са изтъкнати възражения, а и не се установяват пороци в
горния смисъл. Същевременно, с влязло в сила определение от 15.04.2022 г.
първоинстанционният съд е прекратил производството в частта по предявените искове за
нищожност на процесното прихващане, поради което предмет на настоящото дело е останал
само искът по чл. 645, ал. 3 ТЗ.
По отношение на останалите предпоставки по чл. 645, ал. 3 ТЗ въззивният съд намира
следното:
2.1) Необходимостта самото изявление за прихващане да е извършено след по-ранната от
двете дати – на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ или на неплатежоспособност
/свръхзадълженост/ – е логическо следствие от субективния елемент на чл. 645, ал. 3 ТЗ, а
именно – знанието на кредитора за това, че към момента на придобиване на вземането или
3
задължението спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност, съответно
свръхзадълженост, или е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност.
Очевидно е невъзможно кредиторът да извърши прихващане преди придобиване на
вземането и задължението си, към които релевантни моменти е невъзможно да знае за
посочените обстоятелства /неплатежоспособността или молбата по чл. 625 ТЗ/, ако те преди
това не са се случили в обективната действителност. Следователно, ако прихващането е
извършено преди по-ранната от двете посочени дати, то не може да бъде атакувано по реда
на чл. 645, ал. 3 ТЗ, тъй като самите вземания също ще предхождат тези дати.
Процесното прихващане е извършено с писмено изявление от 27.02.2020 г., получено от
адресата на същата дата – 27.02.2020 г., към който момент спрямо длъжника „Ню Геймс“ АД
все още не е била подадена молбата по чл. 625 ТЗ, по повод на която е открито
производството по несъстоятелност с решение от 6.01.2021 г. по т.д. № 699/2020 г. на СГС.
Молбата е била подадена на 21.04.2020 г. от кредитора С. С. Д.. Действително, на 27.02.2020
г. е била подадена друга молба по чл. 625 ТЗ от длъжника „Ню Геймс“ АД, обявена в ТР на
5.03.2020 г., по която е образувано т.д. № 447/2020 г. на СГС. Това производство обаче е било
впоследствие прекратено с влязло в сила определение от 9.06.2020 г. /л. 30 от делото на
СГС/, поради оттегляне на молбата от молителя, с което всички извършени по делото
процесуални действия се считат за обезсилени и с отпаднал правен ефект, вкл. и самата
молба по чл. 625 ТЗ. С оглед предпоставките по чл. 645, ал. 3 ТЗ значение има момента на
подаване само на молбата по чл. 625 ТЗ, по която е открито производство по
несъстоятелност, а не и молбите, по които такова не е открито. В случая процесното
прихващане е извършено преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ по т.д. № 699/2020 г.,
по повод на която е открито настоящото производство по несъстоятелност.
Същевременно, с решението от 6.01.2021 г. по т.д. № 699/2020 г. на СГС е определена
начална дата на неплатежоспобност – 27.02.2020 г., която е същата дата на извършване на
процесното прихващане. По делото няма сигурни данни кое от двете събития е нестъпило
по-рано, но по аналогия с чл. 634а ТЗ следва да се счете, че действията извършени на датата
на неплатежоспособност са извършени след нея, още повече, че самата дата на
неплатежоспособност се счита за настъпила от 00:00 ч. на съответния ден. Ето защо следва
да се приеме, че процесното прихващане е извършено след обявената дата на
неплатежоспособност на длъжника „Ню Геймс“ АД, поради което то може да бъде обект на
настоящия иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ.
2.2) Производството по несъстоятелност е открито на 6.01.2021 г., преди който момент е
безспорно придобиването както на активните, така и на пасивните вземания, предмет на
процесното прихващане, тъй като същите са предходно описани в изявлението за
прихващане от 27.02.2020 г. Самият ищец не твърди, че вземанията и задълженията са
придобити след 6.01.2021 г., а тезата му е, че активните вземания въобще не са възникнали
/която бе коментирана по-горе/, като не оспорва наличието на пасивни вземания според
описаното в изявлението за прихващане. Освен поради установеното в неоспореното
заключение на ССЕ изводът, че активните вземания са възникнали преди 6.01.2021 г., по
несъмнен начин следва и от това, че дейността на „Ню Геймс“ АД е била прекратена още в
началото на 2020 г. в резултат и на прекратяване на лицензията му по силата на § 9, ал. 1 от
ЗИД на Закона за хазарта (ДВ, бр. 14/18.02.2020 г./, в сила от 22.02.2020 г. Активните
вземания са свързани именно с осъществяване на тази лицензна дейност, поради което е
невъзможно те да възникнат след 6.01.2021 г. Следователно, и тази предпоставка по чл. 645,
ал. 1 ТЗ е налице.
2.3) Не се установява обаче наличието на последния елемент от фактическия състав по чл.
645, ал. 3 ТЗ – към момента на придобиване на вземането или на задължението
прихващащият кредитор „Ес Ди Ай Груп“ ООД да е знаел, че спрямо длъжника „Ню Геймс“
АД е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
Активните и пасивните вземания по изявлението за прихващане от 27.02.2020 г.
4
произтичат от сключения между ответниците договор от 12.03.2013 г. за разпространение на
билети от моментна лотарийна игра „Национална лотария“ и те логично са придобити
преди самото изявление за прихващане, както е установено от неоспореното заключение на
ССЕ. Дори обаче да се приеме, че те са придобити най-късно в деня на самото изявление за
прихващане /27.02.2020 г./, то този момент предхожда подаването на молбата по чл. 625 ТЗ
от 21.04.2020 г., предмет на т.д. № 699/2020 г. на СГС, по която е открито производството по
несъстоятелност. Следователно, логически е изключено знанието към предходни моменти за
това последващо обстоятелството, а и самият ищец не го твърди. Както бе посочено по-горе
– само тази молба е от значение с оглед предпоставките по чл. 645, ал. 3 ТЗ, доколкото по
предходно подадената от самия длъжник молба по чл. 625 ТЗ, предмет на т.д. № 447/2020 г.
на СГС, производството е било прекратено с определение от 9.06.2020 г. поради оттегляне
на молбата. Същевременно, тази молба на длъжника е била обявена по неговата партида в
ТР едва на 5.03.2020 г. в раздел „Обявени актове по несъстоятелност“, от който момента
важи презумпцията за знание на третите лица съобразно чл. 9, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. По делото
липсват доказателства, че ответникът „Ес Ди Ай Груп“ ООД е знаел за тази молба преди
нейното обявяване в ТР – както към момента на изявлението за прихващане, така и към
моментите на придобиване на вземанията или задълженията си, посочени в изявлението,
които очевидно предхождат момента на прихващането.
Що се отнася до наличието на знание за неплатежоспособността на длъжника „Ню Геймс“
АД, то се презумира само за времето след обявяване в ТР на решението от 6.01.2021 г., с
което е определена дата на неплатежоспособност 27.02.2020 г. Това решение е обявено в ТР
на 6.01.2021 г., поради което едва от тогава това обстоятелство се счита за известно на
добросъвестните трети лица съобразно чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Добросъвестността се
предполага, поради което твърдението на ищеца, че ответникът „Ес Ди Ай Груп“ ООД и
преди обявяването в ТР е знаел за настъпилата на 27.02.2020 г. неплатежоспособност на
ответника длъжника „Ню Геймс“ АД /т.е. е бил недобросъвестен/ не се предполага, а следва
да бъде доказано от ищеца при условията на пълно и главно доказване, което не е направено
в настоящото производство.
От една страна, релевантното знание е към момента на придобиване на вземанията или
задълженията, предмет на прихващането, което обективно може да е налице само ако
неплатежоспособността предхожда придобиването на същите. От данните по делото не
следва, че настъпилата на 27.02.2020 г. неплатежоспособност е предхождала възникването на
активните и пасивни вземания, предмет на процесното прихващане. Събраните по делото
доказателства, вкл. неоспореното заключение на ССЕ, установяват, че тези вземания са
възникнали преди 27.02.2020 г., което логически изключва знание за по-късно настъпилата
неплатежоспособност към момента на придобиване на вземанията.
От друга страна, дори и да се приеме, че най-късният момент на възникване на активните
и пасивни вземания е 27.02.2020 г. /датата на извършване на прихващането/, което съвпада с
датата на неплатежоспособност, и по арг. на чл. 634а ТЗ възникването да се счита след тази
дата, то тогава следва да се докаже, че прихваналият ответник „Ес Ди Ай Груп“ ООД към
този момент е знаел за настъпилата неплатежоспособност на ответника „Ню Геймс“ АД. По
делото това не е доказано по никакъв начин. Наличието на знание за неплатежоспособност
предполага знание за обстоятелствата по чл. 608, ал. 1 ТЗ, а не просто знание за изпадането в
икономически затруднения, дори и това да е станало в резултат на публично огласените
законодателни промени в Закона за хазарта, в сила от 22.02.2020 г. Това предполага знание за
цялостното финансово състояние на длъжника, което трудно може да е налично в трето
лице, нямащо достъп до финансово-счетоводната документация на длъжника. При
положение, че дори самият съд по несъстоятелност не е бил наясно от кога длъжникът е
неплатежоспособен до постановяване на съдебното решение от 6.01.2021 г., то няма как да
се иска от третите лица да знаят това обстоятелство в по-ранен момент. Знанието за
икономически затруднения не е равнозначно на знание за неплатежоспособността като
обективно икономическо състояние.
Други доказателства в тази насока ищецът не е ангажирал. Ето защо недоказана се явява
5
субективната предпоставка на чл. 645, ал. 3 ТЗ, което води до неоснователност на
предявения иск.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск, макар и по различни съображения, въззивната жалба
на ищеца следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея
решение – потвърдено.
При този изход на спора ищецът няма право на присъждане на разноски за
производството.
Ответникът „Ню Геймс“ АД не е поискал присъждане на разноски, а и не е представил
доказателства за такива.
От страна на ответника „Ес Ди Ай Груп“ ЕАД е направено искане за присъждане на
разноски за адвокат в размер на 5 124 лв. с ДДС – по представените договор за правна
защита и съдействие от 2.09.2025 г., фактура № 1460/18.09.2025 г. и преводно нареждане от
18.09.2025 г. Срещу искането не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което
следва да се уважи.
На осн. чл. 649, ал. 6 ТЗ следва да бъде присъдена в полза на съда дължимата за
обжалването държавна такса в размер на 2 % върху 1/4 от цената на иска по чл. 645, ал. 3 ТЗ
/45 273,24 лв./, т.е. 226,37 лв. Таксата следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността
на „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/.
Въззивният съд служебно констатира, че присъдената с обжалваното решение държавна
такса е определена в нарушение на изискването на чл. 649, ал. 6 ТЗ – да бъде определена
върху 1/4 от цената на иска. Цената на настоящия иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ възлиза на
45 273,24 лв., което е размерът на прихваната сума, поради което 1/4 от тази сума е 11 318,31
лв., а таксата от 4 % върху тази основа е 452,73 лв. Ето защо за разликата над тази сума
решението следва да се отмени.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 983/2.07.2025 г., поправено с решение № 1147/4.08.2025 г., по търг.
дело № 2885/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-13 състав, в частта, с която на осн. чл.
649, ал. 6 ТЗ „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/ е осъден да заплати държавна такса за
разликата над 452,73 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 983/2.07.2025 г., поправено с решение № 1147/4.08.2025 г.,
по търг. дело № 2885/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-13 състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, ул. „Фритьоф Нансен“ № 37, да заплати на осн. чл. 649, ал. 6
ТЗ по сметка на Софийския апелативен съд държавна такса в размер на 226,37 лв., дължима
за въззивното обжалване на решение № 983/2.07.2025 г. по търг. дело № 2885/2021 г. на
Софийския градски съд, която такса да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА „Ню Геймс“ АД /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, ул. „Фритьоф Нансен“ № 37, да заплати на „Ес Ди Ай Груп“
ЕАД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район
„Триадица“, ул. „Адриана Будевска“ № 17, на осн. 78, ал. 3 ГПК сумата 5 124 лв. –
разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Съобщението до ответника „Ес Ди Ай Груп“ ЕАД да се изпрати чрез профила в ЕПЕП на
адвоката на страната.
6
Указва на страните, че при евентуално подаване на касационна жалба към същата следва
да бъде приложено изложение по чл. 280 ГПК, а жалбата да бъде подписана от адвокат или
юрисконсулт с приложено пълномощно или да бъде приложено удостоверение за
юридическа правоспособност на самия жалбоподател /ако той е синдикът/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7