Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Кюстендил, 18.06.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в открито съдебно
заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Районен съдия : Н.
Николов
при секретаря Валентина Спирова,
като разгледа
докладваното от съдията АНД №1531 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по жалба от В.В. ***, съдебен
адрес:***, офис№202 против наказателно постановление №20-1139-0001254 от
20.11.2020г., издадено от началника на сектор “ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с
което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени
административни наказания: “глоба” в размер на 800 лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца. Претендира се отмяна на наказателното
постановление, като се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган не е взел участие
в производството.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с
доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
На 06.05.2020г. товарен автомобил Ауди с рег.№….,
ползван от „Етна Карго“ООД, гр.Самоков се движел по ВП ІІ-62 в посока към
гр.Кюстендил. При км 4+730 в с.Багренци, установено посредством автоматизирано техническо
средство Sitraffic Lynk ERS 400-9047BAB в 12:53ч. посоченият автомобил се движел с превишена
скорост – 119 km/h, при ограничение от
50 km/h за населено място.
В декларация по чл.188 ЗДвП жалбоподателят
декларирал, че на 06.05.2020г. в 12:53ч. автомобилът е управляван от него.
Средството за измерване е преминало съответния
метрологичен преглед (последваща проверка) на 25.10.2019г.
На 31.08.2020г. срещу жалбоподателя бил съставен
АУАН, в който са възпроизведени част от описаните по-горе констатации. Прието
е, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП. Актът е предявен и връчен по
надлежния ред без възражения.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В
постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства, а именно - документите, съдържащи се в
административно-наказателната преписка, показанията на свидетелите С. и И.,
както и събраните в съдебното производство писмени доказателства.
Приемайки, че АУАН е редовно съставен и предвид
разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, съдът зачете неговата доказателствена сила,
доколкото по делото не се събраха доказателства за противното.
В събрания доказателствен материал няма
противоречия, които да следва да се обсъждат.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение
е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 ЗДвП, компетентно да осъществява
контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно постановление,
също е издадено от компетентен орган.
В хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила – АУАН е надлежно
предявен и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на същия е
предоставена възможност да подаде възражения по акта. Както АУАН, така и
издаденото въз основа на него НП притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано с всички негови релевантни признаци, ясно и
безпротиворечиво е формулирано, по начин, ненакърняващ правото на нарушителя да
разбере нарушението.
Не са изтекли сроковете по чл.34 ЗАНН.
Възраженията на защита за противното са
неоснователни.
Категорично установено по делото е
обстоятелството, че скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил е била
засечена по надлежния, предвиден в ЗДвП ред – с техническо средство, чиято
техническа изправност бе надлежно установена.
Съдът прие, че при посочените в наказателното
постановление условия на време, място и обстановка, жалбоподателят е извършил
виновно описаното нарушение, а именно: в населено място е управлявала лек
автомобил, движейки се с превишена скорост – при ограничение от 50 km/h, се е
движил с 119 km/h. Същият е управлявал с 65 km/h над допустимата скорост,
доколкото АНО е приспаднал толеранс от 3%, приемайки за наказуема
скорост 115 km/h.
АНО правилно е приложил материалния закон,
налагайки санкцията, предвидена за конкретното нарушение – превишаване на
максимално разрешената скорост в населено място над 50 км/ч, която санкция е
определена, както следва – глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв., съобразно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП.
Липсват основания за приложението на чл.28 ЗАНН.
При това положение, АНО е ангажирал
законосъобразно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което атакуваното НП следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, разноски на жалбоподателя
не се следват.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №20-1139-0001254 от 20.11.2020г., издадено от началника на сектор
“ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на В.В. *** на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени административни наказания: “глоба” в размер на 800 лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен
съдия: