№ 515
гр. П., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И.Ю.К.
при участието на секретаря Л.В.А. Д.
като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20251720100609
по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й.В. С. срещу „***“ АД.
Ищецът твърди, че в полза на ответника срещу неговия наследодател – В. С. е издаден
изпълнителен лист на 05.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2386/2017 г. по описа на Районен съд
П. за суми в размер на 2060.33 лева главница за неплатена топлинна енергия в периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане и 371,48 лева законна лихва за забава в
периода от 08.07.2014 г. до 07.04.2017 г. и 98,64 лева разноски. Твърди, че въз основа
на посочения изпълнителен лист е образувано и.д. № 1023/2017 г. по описа на ЧСИ
С.Б., по което са извършвани действия по изпълнение и последно на 26.06.2018 г.
ответникът е възложил налагане на запор върху банковите сметки на В. С.. Останалите
наследници на В. С. (без настоящия ищец) били предявили иск за оспорване правото
на принудително изпълнение, който бил уважен с влязло в сила решение, постановено
по гр.д. № 3846/2023 г. по описа на Районен съд П..
Твърди, че и.д. № 1023/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б. е висящо и се води срещу
него.
С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че вземането по
издадения изпълнителен лист на 05.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2386/2017 г. по описа на
Районен съд П. е погасено по давност и срещу ищеца не съществува право на
принудително изпълнение, в качеството ми на наследник на длъжника В. С. до размер
от 1/3 от общото задължение съобразно квотата в наследството – 686,78 лева главница
за неплатена топлинна енергия в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и
123,83 лева законна лихва за забава в периода от 08.07.2014 г. до 07.04.2017 г. и 32,67
лева разноски
1
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В съдебно заседание страните не се представляват.
Ответникът депозира писмено становище като признава иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора
по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца
право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на факти,
непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на
възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника
(така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и
Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца (в качеството му на наследник
на част от дълга) в полза на ответника свидетелства за правния интерес на ищеца от
предявяване на отрицателен установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва
вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване
на процесния изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, издадена срещу ищеца, което е станало най – късно на
04.06.2017 г. – денят преди издаването на изпълнителен лист, поради липса на други
обективни данни за влизане в сила на заповедта за изпълнение. Единствено ищецът е
признал, че действие, водещо до прекъсване на давността е извършено и на
26.06.2018г.
2
Установява се също, че В. С. е починал на *** г. като ищецът е негов наследник
до размер на 1/3 идеална част съгласно приложеното удостоверение за наследници и
приложимото право.
При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че нова давност за вземането е
започнала да тече при влизане в сила на заповедта за изпълнение. Същата е пет
годишна и е изтекла на 26.09.2023 г. съобразно признанието на неблагоприятния за
ищеца факт, петгодишния давностен срок, увеличен с три месеца, в които давност не е
текла съобразно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При извод за погасяване на вземането по давност след 26.09.2023 г. предявеният
иск е изцяло основателен и следва да се уважи. В тази насока е и становището на
ответника, признал иска с молба в първо съдебно заседание.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса – 50,00 лева, като
се присъди и адвокатско възнаграждение в доказания размер от 400,00 лева.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Същото съдът намира за неоснователно, тъй като адвокатския
хонорар е съобразен с минимума, определен в Наредба № 1/2004 г. Апелирал е и за
прилагането на чл. 78, ал. 2 ГПК, но относимата съдебна практика на ВКС изисква
признанието на иска да се направи с отговора на исковата молба, а такъв не е подаден.
Искът е признат с молба в първо съдебно заседание, но спазвайки стриктно
постановките на ВКС, това изключва прилагането на чл. 78, ал. 2 ГПК.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу на Й.В. С., ЕГН
**********, в качеството на наследник на В. С. за сумата от – 686,78 лева главница
за неплатена топлинна енергия в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и
123,83 лева законна лихва за забава в периода от 08.07.2014 г. до 07.04.2017 г. и 32,67
3
лева разноски, представляващи 1/3 от общото задължение, за което е издаден
изпълнителен лист на 05.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2386/2017 г. по описа на Районен съд
П. срещу В. С. поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ АД да заплати на Й.В. С.
сумата от 450,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4