№ 342
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000503588 по описа за 2022 година
при участието на секретар Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство „Бул инс“ АД срещу решение 263003 от
23.09.2022 г. на Софийски градски съд, ГО - 16 състав по гр.д. 14241/2019 г. в осъдителната
му част над 10 000 лева до присъдените 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и
за сумата над 992,30 лева до присъдените 1323,07 лева обезщетение за имуществени вреди
със съответните лихви и разноски върху двете разлики.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и противоречие със
събраните доказателства – завишено обезщетение и занижена степен на съпричиняване.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца И. Г. Й. чрез адв. Г. Й..
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени
искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред
въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца, както и налице ли е по-голям принос от страна на ищеца от определения от СГС.
За установяване на вредите от инцидента и определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид изслушаните
заключение на СМЕ, представените медицински документи и събраните свидетелски
показания.
1
По делото са приети епикризи за травмите в главата и в коляното на ищеца. От
епикриза по ИЗ № 43145/2017 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ – ЕАД се установява, че
ищецът е постъпил в лечебното заведение на 18.12.2017 г. с
диагноза: комоцио церебри. контузио регио париеталис капитис. контузио генус утр.
Изписан е на 20.12.2017г. в ясно съзнание. Без отпадна неврологична симптоматика. От
епикриза по ИЗ № 735 на СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър Шойлев“ ЕАД, отделение по
спортна травматология и ортопедия се установява, че ищецът е постъпил в лечебното
заведение на 12.11.2018 г. с диагноза: синовитис генус декс. плика синдрома ген. декс. На
14.11.2018 г. е извършена оперативна намеса, при която е
установено синовит и разрастнала се медиопателарна плика на дясна колянна става.
Назначена била медикаментозна терапия и на 16.11.2018 г. е изписан от лечебното
заведение в добро общо състояние.
Заключението на СМЕ, изготвено от в.л. д-р М. М., съдът кредитира като обективно и
компетентно. От него се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил счупване на
горния край на лявата тибия (голям пищял), вътреставно и закрито; фрактура на главата на
лявата малкопищялна кост. Патоморфологично е засегнато ставното лице и метафизата на
външния тибиален кондил от разцепено - депресивен тип, с потъване и разместване на
костните фрагменти, от нестабилен тип и съчетано със счупване на главата на малкия
пищял.
Проведено е оперативно лечение - открито наместване и фиксация с три
броя канюлирани винтове. В острия период болките са били много силни, във връзка с
разместените костни фрагменти, нарастващия хематом и хемартроза и посттравматичния
оток. През периода след операцията болковия симптом е свързан с проникването през
меките тъкани, наместването на фрактурите, фиксацията с металните импланти и развитие
на хемартроза и постоперативен оток. Рехабилитационният етап от лечението се
характеризира с болки при възстановяването на мускулната сила и еластичност и
преодоляване на ставната контрактура (ограничението в активните движения).
Целта на оперативното лечение е наместване на фрактурата в добра анатомична
позиция, фиксацията и с импланти, зарастване за средностатистическите срокове на коста и
възстановяване на функцията най-близко до нормата и за най - кратки срокове. От
прегледаните рентгенографии се установява, че репозицията и фиксацията са добре
направени, костната структура има добър потенциал за костно зарастване и възстановяване.
Според вещото лице, налице са предпоставки за пълно анатомично и функционално
възстановяване на крайника като средния срок за това е 180 дни. Пациентът се съветва да
ходи с патерици за период от 90-100 дни, след което започва поетапно натоварване на
пострадалия крайник и отстраняване на патериците първо от едната страна и след това от
другата. В представените документи няма данни за трайни последици в здравословното
състояние, възникнали в резултат на получените травматични увреждания по време
на процесното произшествие.
В представените документи са налице данни за извършена една оперативна
интервенция. След зарастване на счупването може при желание на пациента да бъдат
отстранени остеосинтезните материали- 3 броя канюлирани винтове с шайби. Втората
операция обикновено се извършва след 12- 15 месеца от първата, ако няма други индикации
за по - ранно отстраняване на металите. Ищецът има цикатрикси по външната страна на
лявата колянна става, получени от инцизиите на кожата, свързани с оперативните достъпи за
поставяне на канюлираните винтове и шайбите.
Според показанията на свидетеля Л. И. Й., син на ищеца, баща му е търпял силни
болки след удара, приет е по спешност в „Пирогов“, като е бил там малко повече от седмица,
после свидетелят го гледал за няколко дни в дома си в София и после го закарал в Петрич.
Повече от три месеца бил на легло, като през това време за него се грижела майката на
свидетеля, а той самият отивал често в Петрич да помага. Раздвижвал се с патерици,
физиотерапевт се грижел за рехабилитацията му, като го посещавал в дома му. Три години
след инцидента не искал да идва на гости в София, зимните месеци изпитвал болки и
2
понакуцвал. Съдът кредитира показанията, доколкото са в синхрон със заключенията на
СМЕ и медицинските документи.
От значение за справедливия размер на обезщетение са възрастта на ищеца към
момента на увреждането – 66 год., вида и характера на травмите – сравнително тежки
счупвания на крака, които с оглед възрастта са преодоляни трудно, а именно: счупване на
горния край на лявата тибия (голям пищял), вътреставно и закрито; фрактура на главата на
лявата малкопищялна кост, едноседмичен болничен престой непосредствено след ПТП,
възстановителен период от шест месеца и нуждата от чужда помощ, продължителната
рехабилитация. От значение са и психологическите измерения на инцидента, изразени в
нежеланието на ищеца да идва на гости на сина си в София и страха от коли и променения
жизнен стереотип.
Като съобрази и продължаващите болки при по-студено време, съдът счита, че
обезщетението от 50 000 лева е справедливо. От значение са и конкретните икономически
условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне
на обезщетението момент – 24.12.2018 г., когато е настъпило произшествието. При
определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по сходни
случаи. По повод определянето на обезщетение по справедливост са налице задължителни
за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на
ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл. 52
ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с
характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици, степента на възстановяване и пр. Всички относими
към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за
справедливост са обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се
определи паричният еквивалент на вредите /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010
г., ІІ ТО, решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ ТО, решение № 158/28.12.2011 г.
по т.д.№ 157/2011 г. І ТО, Решение № 128 от 01.08.2017 г. по т. д. № 231 / 2016 г. на ВКС, ІІ
ТО и мн. др/. Като се отчетат всички тези фактори, неоснователни се явяват оплакванията за
завишен размер на обезщетението.
По повод обезщетението за имуществени вреди няма наведени оплаквания, като
обжалването е само във връзка с твърдяния от жалбоподателя по-голям принос. Ето защо,
поради липсата на нарушени императивни норми при приемането в решението на СГС за
дължимост на обезщетение за сторените медицински разходи, въззивният съд споделя
изводите за такава дължимост.
По повод степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
поради непресичане на необозначено място и несъобразяване с посоката и скоростта на
приближаващото го МПС съдът намира следното. В константната си практика по
приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД Върховният касационен съд последователно застъпва
становището, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51 ал.
2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите за него вреди. За да е налице съпричиняване по отношение на настъпилите
вреди според смисъла на законовата разпоредба е необходимо обективно да е налице
поведение на пострадалия, с което същият да е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпване на конкретното увреждане, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването съответно за прилагане
от съда на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането
като неблагоприятен резултат. Според изслушаното заключение на АТЕ, изготвено от доц.
А. А., свидетелските показания на водача и на сина на ищеца, придружавал баща си по
време на инцидента, двамата са се движили от дясно на ляво спрямо движението на
завиващия автомобил, с нормален спокоен ход в района на кръстовището, следователно
3
водачът е можел да ги види. Мястото на удара на пешеходеца по дължина на пътя е на 7,3 -
7,2 метра след линията на ориентира (съгласно скица към протокола за оглед), считано в
посоката на огледа към бул. „Н. Вапцаров“, а по широчина е на разстояние 4,25 - 4,75 м
вляво от десния край на платното за движение на бул. „Черни връх“. Тъй
като, отстоянията 20,71 м. и 25,06 м. на лек автомобил „Субару Трибека“ от място на удара
към момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение от
десния тротоар на бул. „Черви връх“ са по-малки от опасната му зона 9,15 м. и 11,6 м., се
приема, че водачът на автомобила е имал възможност да спре преди мястото на удара и е
могъл да предотврати произшествието (при вървене на пешеходеца с бавен, спокоен и бърз
ход, както и при спокойно тичане, само при бързо тичане ударът е непредотвратим за водача
на автомобила.) Като съобрази задължението на водачите на МПС да са внимателни към
уязвимите участници в движението – пешеходците, както и факта, че пешеходците са се
огледали, преди да пресекат и са видели автомобила, след като се е включил от ул.“Майор
Томпсън“ на бул. „Черни връх“, когато вече е нямало как да спрат на средата на платното,
въззивният съд намира, че СГС правилно е преценил степента на принос на пешеходеца на
1/3.
Определените обезщетения за неимуществени вреди по справедливост от 50 000 лева и
за доказани разходи за 1 984,60 лв. следва да бъдат намалени с приетия принос от 1/3.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението следва да бъде
потвърдено в осъдителната му част от 10 000 лева до 30 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата от 992,30 лева до 1323,07 лева обезщетение за
имуществени вреди със съответните лихви и разноски върху двете разлики.
Предвид оставянето на въззивната жалба без уважение „Бул инс“ АД дължи на
ответника по нея – ищец в производството, разноските за заплатен адвокатски хонорар
съобразно представения списък и договор за правна защита и съдействие. Възражението за
прекомерност от застрахователното дружество е основателно и хонорарът следва да се
намали до минималния адвокатски хонорар от 2200 лева. Независимо че заплатеният
хонорар от 2500 лева не надвишава съществено минималния хонорар, възражението следва
да бъде уважено, тъй като делото не е сложно нито фактически, нито правно, пред
въззивната инстанция не са събирани нови доказателства и е проведено едно открито с.з.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 263003 от 23.09.2022 г. на Софийски градски съд, ГО - 16
състав по гр.д. 14241/2019 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на И. Г. Й. разноски за
въззивната инстанция в размер на 2200 (две хиляди и двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4